Решение № 154 от 14.11.2023, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 154 гр. София, 09.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

С. ОКРЪЖЕН СЪД, III ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Яника Т. Бозаджиева

Членове:

Мариета Неделчева

Андон Г. Миталов при участието на секретаря И.ка П. Палашева в присъствието на прокурора Д. Ив. Й. като разгледа докладваното от Андон Г. Миталов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231800600037 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 318 и следващите от НПК и е образувано по въззивна жалба от подсъдимия И. А. И. чрез неговия защитник адв. К. К. против присъда № 260009 от 03.11.2022 год., постановена по н.о.х.д. № 106 / 2021 год. по описа на Районен съд – гр.Б..

С посочената присъда, подсъдимия И., с установена по делото самоличност, бил признат за виновен и на основание чл. 303 от НПК вр. чл.

54 НК осъден по повдигнатото му обвинение за извършване на престъпление по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, на наказание лишаване от свобода в размер на една година, чието изтърпяване било отложено с изпитателен срок от три години на основание чл. 66, ал. 1 НК. На основание чл. 189, ал. 3 НПК бил осъден да заплати и направените по делото разноски, както и на 5 лв. ДТ за издаване на ИЛ за събиране на вземането.

В жалбата се твърди, че атакувания съдебен акт следва да бъде отменен като незаконосъобразен и постановен при липса на мотиви. Към въззивния съд е отправено искане да упражни правомощието си по чл. 334, т. 2 във вр. с чл. 336, ал. 1, т. 3 от НПК /постановяване на нова присъда - оправдателна/. В 1 допълнението към жалбата се сочи, че съдът е достигнал до погрешни изводи, като не е анализирал противоречията в свидетелските показания. Изтъква се, че никой от разпитаните не твърди, че свидетелката Ц. И. се е намирала между подсъдимия и пострадалия, както е приел съдът. Сочи се, че същата свидетелка съобщава, че подсъдимият е държал твърд предмет в ръката си, което не е потвърдено от никой друг свидетел. По отношение на останалите кредитирани показания защитникът твърди, че съдът е игнорирал наличните противоречия относно насочеността на удара и областта, в която е причинено увреждането. Обръща внимание също, че пострадалият твърди, че не знае кой го е ударил. В заключение се сочи, че обективният анализ на всички доказателства би довел до извода, че обвинението не е доказано по несъмнен начин.

В съдебно заседание през въззивния съд защитникът адв. К. поддържа жалбата и моли да бъде постановена нова присъда, с която подсъдимият да бъде оправдан.

Представителят на СОП намира жалбата за неоснователна, като счита, че присъдата следва да бъде потвърдена. Намира, че първоинстанционният съд правилно е установил фактите по делото, като е кредитирал годните и достоверни доказателства и е отхвърлил неправдоподобните свидетелски показания. Счита, че наложеното наказание е справедливо отмерено.

Повереникът на частния обвинител моли за потвърждаване на присъдата. Счита, че фактическата обстановка е правилно установена въз основа на всички кредитирани доказателства, които са последователни и логични. Намира, че правилно са отхвърлени показанията на заинтересованите свидетели, които съдържат съществени противоречия.

Оспова доводите, развити в жалбата, като застъпва становището, че механизмът на деянието е напълно изяснен. Позовава се на становището на вещото лице за това, че нанесеният удар от едната страна би могъл да доведе до фрактура от другата страна. Твърди се, че свързаните с посоката и мястото на удара неточности в показанията на пострадалия се дължат на изпитания силен стрес. Повереникът смята за доказано от показанията на свид. И., че подсъдимият е държал в ръката си метален предмет, с който е нанесъл удара.

С тези аргументи счита, че присъдата следва да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.

2

Подсъдимият И. И. поддържа становището на своя защитник.

В последната си дума моли да бъде оправдан.

С. ОКРЪЖЕН СЪД, трети наказателен въззивен състав, след като обсъди депозираната жалба, взе предвид становищата на страните и извърши служебна проверка на атакуваната присъда и материалите по делото, с оглед разпоредбата на чл. 314 от НПК, прие за установено следното:

Съвкупният анализ на доказателствата, събрани в хода на проведеното съдебно следствие пред първоинстанционния съд, установява фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт и възприета и изложена от първоинстанционният съд в мотивите на обжалваната присъда.

Въззивният съд, след собствена преценка на доказателствената съвкупност по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

На 30.06.2019 г., малко след 00:00 часа, пострадалият Л. Н. Д. се намирал в дискотека „Н. и д.“, находяща се в централната градска част на гр.

Б., в компанията на свидетелите Г. Т. И.ов, С. Ц. Й., В. Д. К. и Ц. Н. И.. По същото време, отделно от тяхната компания, в дискотеката присъствали подсъдимият И. А. И., неговият брат свидетелят П. А. И. и свидетелят П. Д.

Т..

В един момент от вечерта подсъдимият И. и пострадалият Д. се спречкали и двамата набързо излезли навън пред дискотеката. По същото време пред тоалетните се намирала свидетелката Ц. И., която разговаряла със своя познат - свид. Т.. Като видяла, че при възникналия конфликт подсъдимият и пострадалият се насочват извън заведението, свид. И. решила да ги последва, за да проследи какво се случва.

Пред входа на дискотеката подсъдимият И. и пострадалият Д. били застанали лице в лице, на около метър един от друг, и започнали да се карат, като си викали един на друг. Встрани стоял братът на подсъдимия свид. П. И..

Свидетелката И. се изплашила, че подсъдимият може да пристъпи към физическа разправа, тъй като бил видимо агресивен. За да предпази свид. Д., тя застанала между двамата. Въпреки това обаче подсъдимият посегнал и ударил с юмрук Д. в областта на лицето, като с ударите засегнал и свидетелката И.. Подсъдимият нанесъл силен удар със свита в юмрук ръка в 3 бластта на долната челюст на пострадалия Д., който изпитал силна болка и се присвил на земята. От удара пострадалият загубил усет в челюстната област, от устата му потекла кръв. Настанала суматоха, при което подсъдимият нанесъл още няколко удара с крака в областта на ребрата на постр. Д..

Междувременно се появил свидетелят П. Т., който издърпал свидетелката И. оттам. Тогава свидетелите Г. И. и С. Й. също излезли от дискотеката.

Намесили се присъстващите лица, с което конфликтът бил прекратен.

Подсъдимият и брат му бързо се отдалечили от мястото.

Свид. Г. И.ов помогнал на пострадалия да се изправи и го придружил до Филиала за спешна медицинска помощ в гр. Б., където пристигнали също и свидетелите Й. и К.. В този момент нямало дежурен лекар, който да се погрижи за пострадалия, поради което свид. Й. и свид. К. го закарали до УМБАЛСМ „Н. И. П.“. При прегледа било установено счупване на челюстта му, което наложило оперативно лечение.

От заключението на изготвените на досъдебното производство СМЕ /л.

70 от ДП/ и допълнителна съдебномедицинска експертиза /л.119-126 от ДП/ се установява, че на пострадалия Д. е била причинена лицева травма, изразяваща се в разместено счупване на долната челюст на две места – в областта между втори и трети долни леви зъби и в областта на долночелюстния ъгъл вдясно. Травмата представлява счупване на челюст и е довела до затрудняване на дъвченето и говоренето за период, по-голям от 30 дни. Възстановяването е продължило около 1,5-2 месеца.

Установено е, че травмата е в резултат от действието на твърд тъп предмет с ограничена неохлузваща повърхност по механизма на един силен директен удар с такъв предмет и добре отговаря да е получена по начина, посочен от пострадалия - удар със свита в юмрук ръка, която има такава контактуваща повърхност. Вещото лице е посочило, че морфологията и локализацията на уврежданията по лицето изключват същите да са получени по друг механизъм, напр. при падане по лице на земята.

Пред първоинстанционния съд вещото лице по изготвената СМЕ /л. 71 от ДП/ д-р Веселин Топалов е разяснил, че ударът е бил нанесен в областта на брадичката вляво. Счупването, което е констатирано отдясно, е обяснимо със силата на удара, който е еднократен, но причинява увреждане на две места.

Подсъдимият И. А. И., с ЕГН: **********, е роден на 22.09.1996 г. в гр.

4

М., общ. М., обл. В., българин, български гражданин, с постоянен адрес: с. В., общ. Б., обл. С., ул. „В. Л.“ № 3, със средно образование, безработен, неосъждан. За него са събрани лоши характеристични данни.

Установената фактическа обстановка, потвърдена и от настоящия състав на въззивния съд, се доказва несъмнено от събраните в хода на проведеното съдебно следствие пред първоинстанционния съд свидетелски показания, кредитирани от първоинстанционния съд, и се потвърждава от данните, събрани чрез приобщените по делото съдебномедицински експертизи. Първоинстанционният съд, в съответствие с изискванията на чл.

305, ал. 3 НПК, е посочил изчерпателно доказателствените средства, обосновали фактическите му констатации и изводи. Анализирал е доказателствата поотделно и във връзка помежду им, и в съответствие на действителното им съдържание.

Извършената от въззивната инстанция преценка на доказателствата налага извода, залегнал и в мотивите на присъдата, че данните от събраните в хода на съдебното следствие пред първата инстанция гласни доказателствени източници са еднопосочни, що се отнася до времето и мястото на инкриминираното деяние, както и присъствието на посочените лица в дискотека „Н. и д.“ в ранните часове на 30.06.2019 г. В тази връзка правилно са били кредитирани всички изчерпателно изброени от първоинстанционния съд доказателства на стр. 6 на изготвените мотиви.

Въззивната инстанция напълно се доверява на показанията на свидетелите И., И.ов и Й., които съобщават за нанесения от подсъдимия И. на пострадалия Д. удар, като показанията им в тези части кореспондират напълно едни с други и се потвърждават от събраните писмени доказателства и от изготвените експертизи. Въззивната инстанция не намира основания да не се довери на тези доказателства, тъй като съвкупната им преценка води до еднопосочен извод, че именно подсъдимият е участвал в конфликт и е насочил удара си към пострадалия - първоначално в областта на лицето му, а впоследствие го е ударил и в тялото. Не се констатират съществени противоречия между показанията на разпитаните свидетели, посочени погоре, които да налагат подробното им обсъждане. Въззивната инстанция намира, че обстоятелството дали подсъдимият е държал в ръката си, с която е нанесъл удари, някакъв метален предмет, както твърди свид. И. в показанията 5 си /приобщените по реда на чл. 281, ал. 1, т. 1 НПК от първоинст. съд показания, дадени по ч.н.д. № 348/2020 г. по описа на РС-Б./ и както изтъква повереникът на частния обвинител, не е от съществено значение за правилното решаване на делото и не се налага допълнителното му изследване.

С оглед направените от защитника възражения въззивната инстанция намира да отбележи, че от приобщените по делото гласни доказателства се установява категорично, че свид. Ц. И. се е намирала пред входа на дискотеката, когато подсъдимият е нападнал пострадалия, и е наблюдавала непосредствено събитията. Без особено значение е, че не всеки от свидетелите потвърждава това обстоятелство - това се дължи на различната позиция, която всеки от тях е имал в този момент. Съдът счита, че такова противоречие следва да бъде отчетено като несъществено, доколкото не води до извод за недоказаност на обвинението.

На следващо място, следва да се посочи, че и твърдяната от защитника в жалбата непълнота в показанията на пострадалия свидетел Д. по въпроса за авторството на деянието от страна на подсъдимия според въззивния съд не води до различни от изложените в мотивите към присъдата фактически изводи. Действително свид. Л. Д. твърди, че е усетил силен удар отзад в главата и не помни какво е правел подсъдимият, докато е получавал ударите .

Това частично разминаване с останалите кредитирани доказателства може да бъде обяснено с динамиката на събитията - факта, че пострадалият е бил обект на нападание, че случката се е развила бързо, в ранните часове на денонощието, сред други присъстващи лица, и че участвалите са били употребили алкохол. Липсата на спомен за пряко нападение от подсъдимия срещу пострадалия не означава, че деянието не е било осъществено именно от привлеченото към наказателна отговорност лице. Поначало всеки удар в областта на главата, е в състояние да причини на пострадалия силна болка, замайване и като логичен резултат загуба на ориентация за внезапно развилите се събития, а такъв, характеризиращ се със значителна сила какъвто се установява, че е инкриминираното посегателство, е довел пострадалия до обърканост. Така напълно обяснимо е пострадалият да не е успял да добие напълно реалистична представа как е бил ударен впоследствие от подсъдимия, но всички кредитирани доказателства сочат, че именно подсъдимият И. е нанесъл удар с юмрук в главата на пострадалия. При изграждане на своите фактически изводи въззивната инстанция взе предвид, 6 че пострадалият Д. съобщава за един-единствен конфликт на инкриминираната дата, който се е развил между него и подсъдимия. От показанията на пострадалия свидетел, съпоставени с останалите кредитирани доказателства, несъмнено се установява, че започналото в заведението спречкване се е пренесло пред дискотеката, където двамата с подсъдимия са продължили диалога си и тогава подсъдимият е ударил пострадалия. Няма данни за други конфликти и сбИ.ия във или пред заведение „Н. и д.“ в процесната нощ. Всички тези обстоятелства налагат извода, че не друго лице, а подсъдимият И. е нанесъл инкриминираното телесно увреждане.