Решение № 98 от 17.02.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 98 гр. София, 17.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Даниела Дончева

Членове:

Красимир Маринов

Капка Павлова при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Даниела Дончева Въззивно търговско дело № 20211001000692 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от синдика на „РХ Комодитис“ ЕООД /н./ В.И. Г., както и по въззивна жалба от „РХ Комодитис“ ЕООД /н./, чрез управителя Д. А. П. срещу Решение № 260834 от 26.05.2021 г., постановено по т.д. № 2449/2020 г. по описа на Софийски градски съд, с което са отхвърлени исковете на „РХ Комодитис“ ЕООД /н./, предявени чрез управителя Д. А. П. с правно основание чл. 694, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ТЗ за установяване несъществуването на предявени и приети в производството по несъстоятелност на „РХ Комодитис“ ЕООД /н./ вземания на „Гленкор Агрикалчър Румъния“ ООД за сумата от 1 400 000 лева, представляваща пазарна стойност на 5 000 метрични тона пшеница, дължима по договор за покупко-продажба № 400-454/13.04.2018 г., за сумата от 823 267,52 лева – обезщетение вместо изпълнение на поето със складови разписки №6/15.08.2018 г., №7/17.08.2018 г. и № /17.08.2018 г. задължение за предаване на вложени в склад на ищеца 3 080 метрични тона пшеница, доставени от „Нова Суворовска Мелница“ ЕООД за „Гленкор Агрикалчър Румъния“ ООД и за сумата от 97 593,42 лева – разноски за обезпечаване и събиране на приети в несъстоятелността вземания. Съдът е осъдил „РХ Комодитис“ ЕООД /н./ да заплати в полза на Софийски градски съд, на основание чл. 694, ал. 7 от ТЗ, сумата от 23 208,61 лева – държавна такса върху цената на отхвърлените искове, която да се събере от масата на 1 несъстоятелността.

За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел предявеният иск с правно основание чл. 694, ал. 1, т. 1 от ТЗ за сумата от 1 400 000 лева, представляваща пазарна стойност на 5 000 метрични тона пшеница, дължима по договор за покупко-продажба № 400-454/13.04.2018 г., за допустим като подаден в преклузивния срок, но по същество е счел същият за неоснователен. Съдът е приел, че предвид разпоредбата на чл. 644 от ТЗ при липсата на изрично изявление на синдика за прекратяване на процесния договор, то той обвързва валидно длъжника по несъстоятелността. Посочено е, че ищецът не е провел доказване относно изпълнение на задължението си да предаде стоката от 5000 метрични тона пшеница на купувача, поради което и дължи връщане на нейната парична равностойност съобразно чл. 617 от ТЗ.

По втория иск с правно основание чл. 694, ал. 1, т.2 от ТЗ за обявяване несъществуването на прието за удовлетворяване вземане в размер на 823 267,52 лева, представляващо обезщетение за вреди от неизпълнение на задължението за доставяне на 3080 метрични тона пшеница, вложена в склад на ищеца в качеството му на влогоприемател, съдът е изложил, че съглашението следва да се квалифицира като договор за влог в публичен склад по смисъла на чл. 573 от ТЗ. В решението са изложени правни изводи, че ищецът, в качеството му на влогоприемател, е загубил фактическата власт върху признатите в складовите му разписки за доставени количества пшеница и не е изпълнил поетото задължение да ги достави в определено от „Гленкор Агрикалчър Румъния“ ООД местоназначение, поради което и дължи претендираното обезщетение за вреди от неизпълнението.

Първоинстанционният съд е счел, че и третият отрицателен установителен иск за прогласяване несъществуването на приети в несъстоятелността вземания за разноски в размер на 97 593,42 лева е неоснователен, т.к. ответникът е представил писмени доказателства, от които е видно плащането на сумите, независимо, че същите не са присъдени от решаващ орган.

Във въззивната жалба, подадена от синдика на „РХ Комодитис“ ЕООД /н./ В.И. Г., са инвокирани оплаквания за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалноправни норми. Твърди се, че ответникът „Гленкор Агрикалчър Румъния“ ООД не е придобил по процесния договор правото на собственост върху 5000 метрични тона пшеница, поради което и неправилно първостепенният съд е установил дължимост на паричната равностойност на стоката в пълен размер. Жалбоподателят излага, че с обявяване на „РХ Комодитис“ ЕООД в несъстоятелност договорът за покупко-продажба от 13.04.2018 г. е бил развален автоматично по смисъла на чл. 89 от ЗЗД и на ответника се дължи връщане само на авансово заплатената сума в размер на 1 340 428,09 лева. По втората претенция срещу прието за удовлетворяване в производството по несъстоятелност вземане в размер на 2

823 267,52 лева, представляващо обезщетение за вреди от неизпълнение на задължението за доставяне на 3080 метрични тона пшеница, жалбоподателят счита, че съдът неправилно е квалифицирал правоотношението между страните по делото като такова по договор за влог в публичен склад и че приетото вземане е недължимо. Моли въззивната инстанция да отмени изцяло решението и да уважи предявените искове.

Във въззивната жалба, подадена от „РХ Комодитис“ ЕООД /н./, чрез управителя Д. А. П., са изложени оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение. Поддържа се, че договорът от 13.04.2018 г., сключен между страните, е прекратен и на ответника се дължи връщане единствено на авансово заплатената сума по него. Жалбоподателят излага доводи, че по отношение на приетото за удовлетворяване по реда на чл. 692 от ТЗ вземане в размер на 823 267,52 лева липсва облигационно правоотношение между страните по делото, както и че това вземане е прието за удовлетворяване в друго производство по несъстоятелност с длъжник трето за спора юридическо лице – „Нова Суворовска Мелница“ ЕООД /н./. Твърди, че вземанията на ответника за разноски в размер общо на 97 602,42 лева са недължими до влизане в законна сила на съдебен акт, с който да бъдат присъдени в негова полза. В подкрепа на доводите си прилага към въззивната жалба молба по МАД № 9/2018 г., изхождаща от ответника „Гленкор Агрикалчър Румъния“ ООД до Арбитражен съд при БТПП и определение от 22.08.2019 г., постановено по същото арбитражно дело от АС при БТПП, с което е възстановена по сметка на „Гленкор Агрикалчър Румъния“ ООД арбитражна такса поради прекратяване на производството срещу „РХ Комодитис“ ЕООД /н./. Моли въззивната инстанция да отмени изцяло решението и да уважи предявените искове.

Въззиваемата страна

„Витера

Румъния“

ООД (с предишно наименование „Гленкор Агрикалчър Румъния“ ООД) излага доводи за неоснователност на въззивните жалби. Твърди, че първоинстанционният съд правилно е приел, че договорът от 13.04.2018 г. между страните по делото не е бил прекратен поради липсата на изявление от синдика на дружеството в несъстоятелност за прекратяването му, съобразно чл. 644, ал. 1 от ТЗ. Излага, че в производството по несъстоятелност е прието за удовлетворяване вземането в размер на 1 400 000 лева – парична равностойност на 5000 метрични тона, а евентуалната претенция за вземане в размер на авансово 3 платената сума по договора не е разгледана, поради което и неоснователни били оплакванията в жалбите. Поддържа, че по делото е доказано наличието на правоотношение по договор за влог в публичен склад между страните чрез приетите по делото складови разписки и ищецът носи отговорност на складодържател/влогоприемател, като дължи обезщетение за неизпълнение на задължението си за неосвобождаване на 3080 тона пшеница. Твърди, че изводът на първостепенния съд за дължимост на приетите за удовлетворяване вземания за разноски в общ размер на 97 593,42 лева е правилен. Моли въззивния съд да потвърди обжалваното решение.

Апелативен съд – София, упражнявайки правомощията си съобразно чл.

269 от ГПК, като провери обжалвания съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата и събраните доказателства, приема следното:

Въззивните жалби са процесуално допустими като подадени от надлежна страна в законния срок. Разгледани по същество същите са частично основателни.

Съобразно т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС ограниченията в обсега на въззивната дейност се отнасят само до установяване на фактическата страна на спора, но не намират приложение при субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. С оглед, което въззивният съд не следва да установява повторно фактическата страна на спора, извън въведените в жалбата оплаквания.

Настоящият въззивен състав, след като обсъди доводите на страните и направи съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с отрицателни установителни искове за установяване несъществуването на вземания на „Гленкор Агрикалчър Румъния“ ООД, приети за удовлетворяване в производството по несъстоятелност на „РХ Комодитис” ЕООД /н./ с определението на съда по несъстоятелността по чл. 690 ТЗ от 26.08.2020 г., постановено по т.д. № 2115/2018 г., съответно: 1) с правно основание чл. 694, ал. 1, т. 2 ТЗ за сумата 1 400 000 лева - главница по договор за покупко-продажба № 400454/13.04.2018 г., представляваща пазарната стойност на непарична престация 4

- 5000 метрични тона пшеница, определена към датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност; 2) с правно основание чл.

694, ал. 1, т. 2 ТЗ за несъществуване на вземане в размер на 823 267,52 лева, представляващо обезщетение за вреди от неизпълнение на поето от „РХ Комодитис” ЕООД /н./ с издадени три броя складови разписки задължение да предаде на ответника вложените в негов склад 3080 метрични тона пшеница, предадени му от продавача по договор за покупко-продажба № 400-453Р/13.04.2018 г. „Нова Суворовска Мелница“ ЕООД и 3) с правно основание чл. 694, ал. 1, т. 1 ТЗ за несъществуване на вземане в размер на 97 593,42 лева – разноски за заплатени адвокатски възнаграждения за обезпечаване на бъдещи искове и извършени разноски пред арбитражен съд, по отношение на които вземания възражението на длъжника до размера на сумата 97 593,42 лева е оставено без уважение.

По делото липсва спор относно установените в първоинстанционното производство факти, като такъв е формиран единствено досежно произтичащите от тях правни последици. Пред въззивната инстанция са събрани писмени доказателства относно етапа на развитие на производството по МАД № 6/2018 г., МАД № 9/2018 г. и МАД № 17/2018 г. по описа на Арбитражния съд при Българска търговско-промишлена палата, като е изискана и информация по служебен път от Арбитражния съд, който е предоставил такава с писмо с вх. № 22468/10.12.2021 г. по описа на Апелативен съд – София.

По отношение на МАД № 6/2018 г. се установява, че същото е спряно на 03.07.2019 г. на основание чл. 637, ал. 1 от ТЗ, като е било образувано на 10.09.2018 г. пред Арбитражен съд при Българско търговско-промишлена палата от „Гленкор Агрикалчър Румъния“ ООД срещу „РХ Комодитис“ ЕООД и „Булгрейн Трейдинг“ ЕООД при условията на солидарна отговорност за предаване на 5000 метрични тона българска пшеница с качествени характеристики съгласно договор № 400-454-Р/13.04.2018 г. за покупко-продажба, изменен и допълнен с Анекс 1/13.04.2018 г. , Анекс 1А/02.05.2018 г., Анекс 1-В/03.07.2018 г. и Анекс 2/04.05.2018 г., Анекс 2А/18.05.2018 г., Анекс 2-В/06.08.2018 г., чиято парична равностойност е в размер на 761 500 евро (1 489 364,55 лева по фиксирания курс на БНБ).

МАД № 9/2018 г. е със страни „Гленкор Агрикалчър Румъния“ ООД- 5 ищец и „Нова Суворовска Мелница“ ЕООД, „РХ Комодитис“ ЕООД и „Булгрейн Трейдинг“ ЕООД – ответници, предмет на спора е иск за реално изпълнение, за осъждане на „Нова Суворовска Мелница“ ЕООД, „РХ Комодитис“ ЕООД (поръчител) и „Булгрейн Трейдинг“ ЕООД (поръчител) при условията на солидарна отговорност, за предаване на 3080 метрични тона българска пшеница, чиято обща стойност, съгласно договор за покупкопродажба е в размер на 467 700 евро, като при условията на евентуалност да се приеме, че поръчителите отговарят за паричния еквивалент, а не за изпълнение в натура. При условията на евентуалност е предявен иск срещу „РХ Комодитис“ ЕООД, с който се претендира обезщетяване на вреди в размер на 420 930 евро. Сумата е общата стойност на платените от „Гленкор Агрикалчър Румъния“ ООД по договора за покупко-продажба суми за недоставената пшеница, като с този иск се претендира ангажиране на отговорността на „РХ Комодитис“ ЕООД като складодържател. С протоколно определение от 07.05.2019 г. делото е прекратено по отношение на „РХ Комодитис“ ЕООД, т.к. дружеството не е обвързано от арбитражната клауза между другите страни по делото. На 09.08.2021 г. решаващият орган е прекратил производството по делото на основание чл. 637, ал. 2 от ТЗ, поради това, че ответникът „Нова Суворовска Мелница“ ЕООД е заличен като търговец в Търговския регистър с влязло в законна сила съдебно решение на 29.07.2021 г., а в производството по несъстоятелност на другия ответник „Булгрейн Трейдинг“ ЕООД е приключило предявяването и приемането на вземания на кредиторите, като с определение от 15.06.2021 г. е одобрен списъкът на приетите от синдика вземания, като е прието вземане на ищеца срещу ответника „Булгрейн Трейдинг“ ЕООД, произтичащо от договор за продажба на българска пшеница № 400-453-Р/13.04.2018 г./анекси № 1, 1А, 1В, 2, 2А и 2В/ и договор за поръчителство № 2/11.07.2018 г. в размер на 823 267,52 лева, представляващо парична равностойност на вземания за доставка на 3080 метрични тона пшеница към датата на откриване на производство по несъстоятелност. Арбитражният съд е изложил, че приетото вземане в производството по несъстоятелност на „Булгрейн Трейдинг“ ЕООД съвпада с вземането – предмет на производството по МАД 9/2018 г.