Определение № 19656 от 27.05.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 19656 гр. София, 27.05.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БОРЯНА В. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело № 20261110106645 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от А. Н. Ч., ЕГН ********** срещу „********“ ЕООД, ЕИК *********.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който се оспорва допустимостта и основателността на предявените искове.

Искането на ответника за приложение на чл. 213 ГПК от настоящия съдебен състав е неоснователно, тъй като след справка в информационната система на съда се установи, че между страните има не сочените от ответника четири, а повече от шестдесет образувани производства, отнасящи се до различни договори за кредит и намиращи се на различни етапи. Отделно от това, законът урежда дискреция за съда дали да съедини делата, а не задължение, но може да се съобрази по чл. 78 ГПК.

Съдът констатира, че ответникът е представил по делото документи в електронен формат, за възпроизвеждането на които следва да заплати държавна такса на основание чл. 102з, ал. 3 ГПК.

Следва да се приемат като допустими, относими и необходими представените от страните писмени доказателства.

Ищецът е поискал допускането на съдебно-счетводна експертиза за отговор на поставените в исковата молба задачи, която следва да се допусне, като относима и необходима.

Спорът, въпреки и да попада в хипотезата на чл. 140а, ал. 1, т. 10 ГПК, настоящият състав на съда, като съобрази процесуалното поведение на страните и изложеното от тях в исковата молба и отговора на исковата молба, и на основание чл. 140а, ал. 3, т. 7 ГПК намира, че не следва да ги задължава да участват в информационна среща за процедура по медиация поради наличието на обстоятелства, които насочват към обосновано предположение, че медиацията не би довела до положителен резултат.

Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в 1 открито съдебно заседание.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА представените от страните писмени доказателства.

УКАЗВА ответника в едноседмичен срок от връчване на определението да представи доказателства за плащане по сметка на СРС на сумата от 1,55 евро – държавна такса за изготвяне на препис от отговора на исковата молба и приложенията, подадени в електронен формат, на основание чл. 102з, ал. 3 ГПК

ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза за отговор на поставените в исковата молба въпроси, при депозит в размер на 205 евро, вносим от ищеца, в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение.

НАЗНАЧАВА за вещо лице по съдебно-счетоводна експертиза Любомир Бонов Бонев. Вещото лице да бъде призовано след представяне на доказателства за внесен депозит.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 08.10.2026 г. от 10:40 часа, за които дата и час да се призоват страните.

На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца – и препис от отговора.

СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО , както следва:

Производството е образувано по предявени от А. Н. Ч., ЕГН **********, срещу „********“ ЕООД, ЕИК ********* искове, както следва:

1/ главен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9, 10 и т. 20 от ЗПК за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит № ***** от 20.01.2023 г., поради противоречие със закона;

2/ обективно кумулативно съединени евентуални искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, вр. с чл.146, ал. 1 ЗЗП, вр. с чл. 143 ЗЗП за прогласяване нищожността на:

- клаузата на чл. 18, ал. 1 от Договор за потребителски кредит № ***** от 20.01.2023 г., предвиждаща неустойка за непредоставяне на обезпечение, поради накърняване на добрите нрави;

- клаузата на чл. 3, ал. 2, т. 6, предвиждаща размера на дължимата възнаградителна лихва – 47 %.

3/ обективно кумулативно съединен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 639,11 евро, платени без правно основание по обявения за нищожен договор за кредит, респ. по неравноправните клаузи в него, ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.

2

Ищцата твърди, че на 20.10.2023 г. е сключила с ответното дружество Договор за потребителски кредит № *****/20.10.2023 г., по силата на който ответникът отпуснал кредит в размер на 1 200 лева. Съгласно договора, броят на погасителните вноски бил 12, а размерът им бил посочен по следния начин:

3 вноски по 47,00 лева и 9 вноски по 160,78 лева, при ГПР 58,17 % и ГЛП 47,00 %, с дата на първо плащане 20.11.2023 г. и на последно 21.10.2024 г.

Излага, че съгласно чл. 6 от Договора е следвало да бъде предоставено едно от посочените обезпечения. Твърди се, че при непредоставяне на обезпечение съгласно чл. 18, ал. 1 е дължима неустойка в размер на 1 539,98 лв., а в погасителния план е калкулирана неустойка в общ размер от 1 543,98 лв.

Излага, че към дата на предявяване на иска е заплатила сума в общ размер на 2 450 лв. Оспорва договора за кредит като нищожен поради противоречие с разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК. Аргументира, че уговорената неустойка представлява скрито възнаграждение за кредитодателя, като излага, че би могла да бъде и добавка към възнаградителна лихва. С оглед изложеното счита, че неустойката следва да е включена в размера на ГПР или ГЛП.

Подробно излага, че неправилно посоченият размер на ГПР води до нищожност на целия договор за кредит, като в този смисъл се позовава на практика на СЕС. Обръща внимание, че изискванията за предоставяне на едно от посочените в договора обезпечения, са на практика невъзможни за изпълнение. Оспорва клаузата, уреждаща неустойката като нищожна и поради накърняване на добрите нрави, като сочи още и че клаузата е неравноправна.

Посочването на размер на ГПР, който не е реално прилаганият, сочи, че представлява заблуждаваща търговска практика. Поддържа, че уговорената възнаградителна лихва надвишава трикратния размер на законната лихва и по този начин накърнява добрите нрави. Освен това твърди, че не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК, тъй като не е посочен лихвеният процент на ден. В условията на евентуалност оспорва клаузата на чл. 18, ал. 1 от Договора като нищожна поради противоречие на добрите нрави. Излага, че неустойката излиза извън присъщите й функции. В условията на евентуалност оспорва и клаузата на чл. 3, ал. 2, т. 6, с твърдения, че размерът на възнаградителна лихва противоречи на добрите нрави. Счита, че на основание чл. 23 ЗПК дължи връщане само на чистата стойност на кредита или на сумата от 1200 лв., с оглед на което предявява осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за думата 1 250 лева, представляваща надплатените от ищцата суми по нищожния договор, респ. до неравноправните договорни клаузи. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който предявените искове се оспорват. Ответникът не оспорва, че между страните е сключен договор за потребителски кредит № *****/20.10.2023 г. за сумата от 1 200 лева, която сума е предоставена на ищеца. Счита производството по предявените установителни искове за недопустимо поради липса на правен интерес, тъй като ищцата се е възползвала от правото си да се откаже от договора, респ. е заплатила единствено дължимата главница и лихва към датата на отказа, без предвидената в договора неустойка. Твърди, че ищцата е била наясно с всички условия по договора, като сама е определила 3 параметрите му. Оспорва твърденията, че неустойката за непредоставяне на обезпечение е нищожна, като твърди, че същата не излиза извън присъщата й обезпечителна и санкционна функция, тъй като с нея се цели длъжникът да изпълни задължението си. Посочва, че нищожност на отделна договорна клауза не води до нищожност на целия договор за кредит, тъй като неустойката не е част от същественото съдържание на договора за кредит, а при нищожност клаузата следва да се счита неписана, но не и да влече нищожност на целия договор за кредит. Оспорва твърденията, че сумата по неустойката за непредоставяне на обезпечение следва да се включи при изчисляване на ГПР, като посочва, че ГПР се изчислява към датата на сключване на договора, а задължението за неустойка възниква в по-късен момент. Оспорва също така твърденията, че договорната възнаградителна лихва е нищожна поради противоречие на добрите нрави, като счита, че доколкото възнаградителната лихва е включена в ГПР, а в процесния случай ГПР не надвишава максималния, не е налице незаконосъобразност на уговорения лихвен процент. Оспорва и размера на предявения иск, който следва да се отхвърли сумата от 10,57 лева. Претендира разноски. Оспорва претенцията на адвоката на ищеца за заплащане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ЗАдв., евентуално оспорва претенцията за присъждане на адвокатско възнаграждение по всеки иск поотделно.

По доказателствената тежест:

В тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9, 10 и т. 20 от ЗПК е да докаже при условията на пълно и главно доказване, че е сключил с ответника Договор за потребителски кредит № ***** от 20.01.2023 г. със соченото в исковата молба съдържание, както и твърдените основания за нищожност на договора, като установи, че същият е сключен в противоречие със ЗПК По исковете с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, вр. с чл.

146, ал. 1 ЗЗП, вр. с чл. 143 ЗЗП в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване, че в процесните договори са включени клаузи, чието съдържание накърнява добрите нрави.

В доказателствена тежест на ответника е да докаже възраженията си, в т.ч. че договорът, респ. оспорените клаузи, са действителни, включително са договорени индивидуално, за което не сочи доказателства.

По исковете за неоснователно обогатяване по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД при условията на пълно и главно доказване в тежест на ищеца е да докаже следните предпоставки: недължимо надплащане на сумата от 1 250 лева по договор за потребителски кредит № ***** от 20.01.2023 г. Ответникът следва да установи, че е получил сочената сума на валидно правно основание.

На основание чл. 153 ГПК, с оглед твърденията и оспорванията на ответника, съдът следва да отдели като безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти: че между А. Н. Ч. и „********“ ЕООД е сключен договор за потребителски кредит № ***** от 20.01.2023 г., по който ищцата е получила заемна сума в размер на 1 200 лева, както и че предвидената неустойка не е включена в ГПР.

4

СЪДЪТ указва на страните на основание чл. 7, ал. 3 от ГПК, че ще изследва и служебно ще се произнесе по наличието на неравноправни клаузи в процесния договор за кредит, съгласно задължителните указания, дадени в ТР № 1/17.03.2022 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС, като им дава възможност в срок до о.с.з. да изразят становището си в тази насока.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

УКАЗВА на ответника, че съгласно чл. 238, ал. 1 от ГПК ако не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да иска постановяване на неприсъствено решение срещу него или да оттегли иска.