Решение № 2504 от 04.06.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2504 гр. Пловдив, 04.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Марина М. Кънева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20235330115664 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 237 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от „ Водоснабдяване и канализация “ ЕООД, с ЕИК: 115010670, срещу Д. П. К., с ЕГН: **********, с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 603,94 лева, представляваща задължение за консумирана питейна и отведена канална вода за периода 28.02.2020 г. – 27.07.2023 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считаното от датата на депозиране на заявление по чл. 410 от ГПК 15.08.2023 г. до окончателното й изплащане, както и сумата в размер на 88, 38 лева, представляваща обезщетение за забава за периода 30.04.2020г.– 30.06.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 5658/16.8.2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XV гр.с.

Ищецът твърди, че за периода 28.02.2020 г.– 27.07.2023 г. ответникът е имал задължения към ищеца за предоставяне на услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода в размер на 603,94 лева за обект находящ се в *****************

Ищецът сочи, че ответникът имал качеството на потребител съгласно общите условия за предоставяне на ВиК услуги в качеството на собственик на водоснабден имот, видно от справката от Агенцията по вписвания същият 1 притежава право на собственост върху процесния недвижим имот. В имота на ответника са монтирани два броя измервателни устройства, като отчета им е извършено при условията на отказан достъп на потребителя. Твърди, че служители на ищцовото дружество посещавали имота, като има издаден протокол за отказан достъп, подписан от един свидетел от 19.04.2022 г. Ето защо според ищеца са налице предпоставки за начислява на количествата консумирана вода по реда на чл.24, ал. 4, във връзка с чл.49 и чл. 25 от ОУ.

Моли за уважаване на предявения иск и претендира присъждане на направените по делото разноски.

В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от страна на ответника К., с който оспорва предявените искове. Твърди, че не е разходвал твърдените количества вода. Позовава се на изтекла в негова полза погасителна давност. Моли за отхвърляне на предявените искове.

С молба с вх. № 39663/10.04.2024г. се представят доказателства за ицяло платен дълг от страна на ответника Д. К. в полза на ищеца „Водоснабдяване и канализация “ ЕООД.

В съдебно заседание от 09.05.2024г. процесуалният представител на ищеца е заявил желанието си за постановяване на решение при признание на иска по реда на чл. 237 ГПК.

Районен съд – Пловдив е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

В случая са налице предпоставките, установени в разпоредбата на чл.

237, ал. 1 ГПК, поради което и съдът е прекратил съдебното дирене и е постановил, че следва да се произнесе с решение съобразно заявеното от ответника признание на иска.

Признанието на иска е процесуално действие на ответника, с което той заявява, че се отказва от защита срещу иска, защото искът е основателен, като за прилагане на разпоредбата на чл. 237, ал. 1 ГПК следва да е налице и кумулативно изявление на ищеца, за постановяване на решение по чл. 237 ГПК.

Признанието на иска е свързвано със специфични правни последици.

Съгласно разпоредбата на чл. 237 ГПК признанието на иска е основание за прекратяване на съдебното дирене и постановяване на решение с оглед признанието, при такова искане от ищеца. Т.е. съдът преустановява извършването на по-нататъшни действия по събирането и преценката на доказателствата, установяващи въведените твърдения, и следва да постанови съдебен акт, без да изследва основателността на иска и да прави собствени фактически и правни изводи по предмета на спора. Искът следва да бъде уважен така, както е предявен.

Съдът, като взе предвид становищата на страните намира, че са налице процесуалните предпоставки за постановяване на решение при признание на иска, визирани в чл. 237 ГПК. Направеното признание на иска по съществото си е процесуално действие на ответника, с което същият се отказва от защита срещу иска, защото го счита за основателен и заявява, че твърденията на 2 ищеца отговарят на действителното правно положение, т.е. претендираното право съществува, което пък води до съвпадане на насрещните позиции на двете страни. Ответникът признава изцяло исковете в съдебно заседание от 09.05.2024г. Налице е искане от ищеца за постановяване на решение при признание на иска. Предявеният иск, с оглед и на представените доказателства с исковата молба, не противоречи на закона и добрите нрави, предявеният иск не е брачен, нито такъв по гражданско състояние или за поставяне под запрещение, нито пък е признато право, с което страната не може да се разпорежда, поради което и срещу ответника ще следва да се постанови решение за уважаване на иска съобразно извършеното признание, без съдът да се мотивира по същество по аргумент на чл. 237, ал. 2 ГПК. Това е така, защото признанието не попада в някоя от хипотезите на чл. 237, ал. 3 ГПК, нито в друго предвидено в закона изключение.

Следва обаче да се посочи, че решението на съда трябва да отразява правното положение между страните по делото, каквото е то в момента на приключване на съдебното дирене. Това задължава съда да вземе предвид и фактите настъпили след предявяването на иска, ако те са от значение за спорното право, било защото го пораждат или защото го погасяват например ищецът придобива спорното право след предявяването на иска, притезанието става изискуемо в течение на делото, ответникът плаща или прихваща след предявяването на иска. Преценката на съда за основателността на иска следва да бъде направена с оглед материалноправното положение в деня на приключване на съдебното дирене в съответната инстанция /първа или въззивна/, а не в деня на предявяване на иска. Поради това съдът следва да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяването на иска, както го задължава разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК. В случая по делото е налице и друго признание – след подаването на исковата молба ищецът признава, че ответникът е заплатил изцяло процесните суми.

Специфичните особености на производството по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, а именно изискването за идентичност на основанието и размера на вземането, заявени в заповедното производство и основанието и размера на вземането по предявения иск, не налагат извода, че съществуването на вземането към момента на подаването на заявлението по чл. 417 ГПК или по чл. 410 ГПК е задължителна предпоставка за уважаването на иска по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК. Искове за установяване на съществуването на права към минал момент са допустими само в изрично предвидените от закона случаи.

Уредбата на заповедното производство не съдържа изрична разпоредба, предвиждаща, че с иска по реда на чл. 422 ГПК се установява съществуването на вземането към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Поради това съдът в производството по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК не е обвързан от фактическото положение към датата на подаване на заявлението /така и т. 1 на Тълкувателно решение № 8 от 02.04.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2017 г., ОСГТК/. Също съгласно задължителните разяснения, дадени в т. 9 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д.

№ 4/2013 г., ОСГТК, в производството по чл. 422 ГПК, респ. чл. 415 ГПК съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение се 3 установява към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес, като в това производство нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК намира приложение по отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до приключване на съдебното дирене в производството по иска, предявен по реда на чл. 415, ал. 4 вр. с ал. 1, т. 1 ГПК.

Затова по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК съдът съобрази факта, че задължението на ответника е погасено изцяло в хода на процеса с плащане , поради което исковете следва да бъдат отхвърлени.

При този изход на спора, право на разноски има ищецът, като същите възлизат в размер на 175 лева за настоящото производство и 75 лева – разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 11977/2023г. по описа на ПРС, XV – ти гр. състав.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Водоснабдяване и канализация “ ЕООД, с ЕИК: 115010670, против Д. П. К., с ЕГН: ********** обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 603,94 лева, представляваща задължение за консумирана питейна и отведена канална вода за периода 28.02.2020 г. – 27.07.2023 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считаното от датата на депозиране на заявление по чл.

410 от ГПК - 15.08.2023 г. до окончателното й изплащане, както и сумата в размер на 88, 38 лева, представляваща обезщетение за забава за периода 30.04.2020г.– 30.06.2023 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК с № 5658/16.08.2023г. по ч.гр.д.№ 5658/16.8.2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XV гр.с.

ОСЪЖДА Д. П. К., с ЕГН: ********** да заплати на „Водоснабдяване и канализация “ ЕООД, с ЕИК: 115010670 сумата от 250 лева /двеста и петдесет лева/, представляваща съдебно – деловодни разноски в настоящото производство и в производството по ч.гр.д. № 11977/2023г. по описа на ПРС, XV – ти гр. състав.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

4

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5