Решение № 890 от 18.04.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 890 гр. София, 18.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иванка Иванова

Членове:

Петър Люб. Сантиров

Яна Ем. Владимирова при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно гражданско дело № 20211100506050 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.

С решение № 20066948 от 15.03.2021 г., постановено по гр. д. № 29904/2019 г. по описа на СРС, II ГО, 66 състав, е признато за установено по предявените от „А.ЗАЗ С.НА В.“ ЕАД обективно, кумулативно съединени искове по реда на чл.422 ГПК с правно основание чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД вр. с чл.9 ЗПК и чл.86 ЗЗД, че ДР. К.

М. дължи на „А.ЗАЗ С.НА В.“ ЕАД, по договор за паричен заем № № 2509358/08.03.2016 г., сключен между длъжника и „И.А.М.“ АД, което вземане е цедирано на ищеца – 167, 52 лв. – главница, ведно със законната лихва от 12.10.2018 г. до изплащане на вземането, обезщетение за забава в размер на 27, 71 лв. за периода 02.02.2017 г. – 11.10.2018 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 65925/2018 г. по описа на СРС, 66 състав, като исковете са отхвърлени за сумата над 167, 52 лв. до 945, 71 лв. – главница и за сумата от 130, 26 лв. – договорна лихва за периода 04.09.2016 г. – 03.03.2017 г. и за сумата над 27, 71 лв. до пълния предявен размер от 189, 83 лв. – обезщетение за забава за периода 05.09.2016 г. – 01.02.2017 г., като неоснователни. Ответникът е осъден да заплати на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 7, 96 лв. – разноски в заповедното производство, както и сумата от 142, 46 лв. – разноски в исковото производство. Ищецът е осъден за заплати на ответника, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 308, 81 лв. – разноски в исковото производство.

1

Срещу постановеното съдебно решение в частта, с която е уважен предявения иск, е депозирана въззивна жалба от ответника ДР. К. М.. Излага съображения, че решението в обжалваната част е необосновано и неправилно. Счита, че правилно решаващият съд е приел, че в чл.4, ал.2 от договора не е уговорена неустойка, а съставлява скрита възнаградителна лихва, но неправилно е приложил последиците на чл.19, ал.4 ЗПК. Непосочването в договора за потребителски кредит на действителната стойност на прилагания в кредитното правоотношение ГПР съставлява пряко нарушение на целта на Директива 2008/48 на потребителите да бъде осигурено високо и равностойно равнище на защита чрез предоставянето в договора по прозрачен начин на всички данни, включително на приложимия ГПР, за да са наясно с обхвата на своите задължения. Нарушението на това изискване води до нищожност на целия договор. По силата на чл.23 ЗПК при нищожност на договора за потребителски кредит кредитополучателят дължи да възстанови само чистата стойност на кредита, което не е съобразено от решаващия съд. Моли съда да отмени решението в обжалваната част, като отхвърли изцяло предявения иск. Претендира сторените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца - „А.ЗАЗ С.НА В.“ АД, с който я оспорва. Излага съображения, че решението в обжалваната част е правилно и законосъобразно. Тъй като ответникът не е върнал заетата сума в рамките на уговорения срок, на общо основание дължи заплащане на мораторна лихва. Моли съда да потвърди решението в обжалваната част. Претендира сторените по делото разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:

СРС е сезиран с обективно, кумулативно съединени положителни установителни искове съответно с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД. Ищецът твърди, че на 08.03.2016 г. между „И.А.М.“ АД – заемодател и ДР. К. М. – заемател, е сключен договор за паричен заем № 2509358. По силата на договора заемодателят се е задължил да предостави на заемателя сумата от 1 500 лв. Общият размер на сумата, която заемателят следва да върне възлиза на 1 844, 52 лв., при договорна лихва от 344, 52 лв.

Срокът за връщане на заетата сума е 03.03.2017 г., на 12 равни месечни вноски, всяка от които в размер на 153, 71 лв., като първата е с падеж 07.04.2016 г. В договора е предвидено, че в случай, че заемателят забави заплащането на падеж на погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва по заема с повече от 30 календарни дни, дължи на заемодателя заплащането на такси за разходи – изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни обаждания, лични посещения и др., за събиране на просрочени вземания в размер на 9 лв. Таксата 2 за направени разходи се начислява за всеки следващ 30 – дневен период, през който има погасителна вноска, чието плащане е забавено с повече от 30 календарни дни, като всички начислени разходи за събирането на просрочените погасителни вноски, които трябва да заплати заемателя, не може да надхвърлят 45 лв. По силата на чл.4, ал.1 от договора заемателят се е задължил в 3 – дневен срок от подписване от договора за заем да предостави на заемодателя обезпечение на задълженията му по договора, а именно: две физически лица – поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да предостави на заемателя служебна бележка за размер на трудовото възнаграждение, нетния размер на осигурителния му доход да е в размер над 1 000 лв., да работи по безсрочен трудов договор, да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „И.А.М.“ АД, да няма неплатени осигуровки последните две години, да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има – кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по – лош от 401 „Редовен“, като поръчителите подписват договор за поръчителство или банкова гаранция с бенефициер – заемодателя, която е издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение а заемателя по договора, която да е валидна 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора за заем. Тъй като заемателят не е предоставил на заемодателя нито едно от договорените обезпечения, съгласно уговореното от страните в чл.4, ал.2 от договора, на същия е начислена неустойка за неизпълнение в размер на 2 009, 76 лв., която страните са постигнали споразумение да бъде разсрочена на 12 равни вноски, всяка в размер на 167, 48 л лв., платими на съответните падежни дати на погасителните вноски по договора за заем.

Начислената неустойка е с конкретно оспеделен размер в договора за заем, като не е изчислена в процентно съотношение. Така погасителната вноска, която следва да заплати заемателя е в общ размер на 321, 19 лв. На основание ЗПК на длъжника е начислена лихва за забава в размер на действащата законна лихва за периода 05.09.2016 г. до датата на подаване на заявлението в съда в размер на 189, 83 лв., изчислена върху всяка отделна падежирала и неплатена погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва. Длъжникът не е заплатил изцяло дължимия паричен заем към дружеството. Сумата, която е погасена към момента на завеждане на делото е в размер на 1 677 лв., с която е погасена 863 лв. – неустойка за неизпълнение, такса разходи – 45 лв., договорна лихва – 214, 26 лв. и главница 554, 29 лв. На 01.03.2017 г. е подписано Приложение № 1 към Рамков договор а продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010 г., сключен между „И.А. М.“ АД, произтичащо от процесния договор за паричен заем, е прехвърлено на ищеца, включително с изтеклите лихви. Твърди, че длъжникът е уведомен на основание чл.93, ал.3 ЗЗД за продажбата на вземанията с уведомително писмо от страна на първоначалния кредитор. В полза на ищеца е постановена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК Срещу длъжника за сумата от 945, 71 лв. – главница,, 130, 26 лв. – 3 договорна лихва от 04.09.2016 г. до 03.03.2017 г. , 189, 83 лв. – мораторна лихва за периода05.09.2016 г. – до датата на депозиране на заявлението в съда, както и законна лихва върху главницата, считано от момента на завеждане на делото до окончателното изплащане, сумата от 48, 24 лв. – държавна такса и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение. Срещу постановената заповед за изпълнение длъжникът е депозирал възражение. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на длъжника съществуването на горепосочените вземания. Претендира сторените по делото разноски.

С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата молба ответникът оспорва предявения иск. Твърди, че е платил на ответника сумата от 1 677 лв. и не дължи претендираните от ищеца суми. Уговорената възнаградителна лихва в размер на 40 % надвишава трикратния размер на законната лихва, поради което противоречи на добрите нрави. Счита, че с договорения лихвен процент от 40 %, към който се кумулира вземането за неустойка, представляващо скрита печалба, с която кредиторът допълнително се обогатява се нарушават правилата на чл.11, ал.2, т.9 ЗПК, тъй като кредиторът не е изпълнил задължението си да посочи действителният лихвен процент, прилаган в отношенията между страните. Счита, че в договора не е посочен действителния ГПР в нарушение на чл.5 и чл.11, т.10 ЗПК. Счита, че в чл.4, ал.2 от договора е постигнато договаряне, което е в противоречие с изискването към търговеца, доставчик на финансовата услуга, да оцени платежоспособността на потребителя – чл.16 ЗПК и да предложи добросъвестно цена за ползване, съответна на получените гаранции. Неустойката е загубила своята обезпечителна функция, тъй като не обезпечава изпълнението на същинско задължение по договора, а само условие по отпускането на кредита. Легитимният кредиторов интерес е да обезпечи изпълнението преди отпускането на кредита, а в случая неустойката се начислява, ако обезпечение не се осигури в 3 – дневен срок след сключване на договора. Счита, че такава уговорка поражда значително фактическо оскъпяване на ползвания кредит, тъй като по естеството си позволява на кредитополучателя да получи сигурно завишено плащане и в размер, надхърлящ размера на отпускания кредит, без това оскъпяване да е надлежно обявено на потребителя в съответствие с изискванията на специалните норми, ограничаващи свободата на договаряне при потребителското кредитиране – чл.19 ЗПК.

Представянето като неустойка за неизпълнение на действителната цена за ползване на необезпечен кредит цели отклоняване на кредитора от задължението да посочи това плащане в ГПР като основен критерий, ориентиращ потребителя в икономическата тежест от сключената сделка. Така кредиторът е нарушил императивните правила на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК и заобикаля ограничението на чл.19, ал.4 ЗПК при определяне на ГПР. Посочването в договора за креди на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните, представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2 ЗЗП. Счита, че е налице неяснота върху каква стойност 4 се изчисляват 40 % договорна лихва. На основание чл.22 ЗПК вр. с чл.11, ал.1, т.11 и т.12 ЗПК процесният договор е нищожен. Погасителният план следва да съдържа информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителната вноска. В процесния договор не се съдържа погасителен план с изискуемото по закон съдържание. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск.

Претендира сторените по делото разноски.

С писмения отговор на исковата молба е предявен насрещен иск с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД. Твърди, че е платил на насрещната страна сумата от 1 677 лв., като дължи чистата стойност на кредита – 1 500 лв. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника по насрещния иск да му заплати сумата от 177 лв., платена въз основа на нищожния договор за потребителски кредит.

С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на насрещната исковата молба ответникът оспорва предявения насрещен иск. Излага съображения, че сключеният между страните договор за потребителски кредит е валиден и е произвел правно действие. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения насрещен иск.