Решение № 495 от 25.04.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 495 гр. София, 25.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Златина Рубиева

Членове:

Ралица Д.а

Нина Стойчева при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова като разгледа докладваното от Нина Стойчева Въззивно гражданско дело № 20221000502245 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

Със съдебно решение №64 от 14.06.2022г., постановено по т..д.

№146/2021г. по описа на СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,

I-ви първоинстанционен търговски състав, е отхвърлен иска, предявен от Г. К.

А. срещу ЗД „БУЛ ИНС“ АД , правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ , за сумата от 150 000 лева, претендирана като обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на баща му К. Д. А., настъпила при ПТП на 21.03.2020г., ведно със законната лихва от 14.04.2021 г. до окончателното изплащане като неоснователен и недоказан.

Постъпила е въззивна жалба от Г. К. А., с която се обжалва съдебно решение № 64 от 14.06.2022г., постановено по гр.д. № 146/2021г. по описа на СОС, I-ви първоинстанционен търговски състав, изцяло.

Изложени са съображения за незаконосъобразност и неправилност на първоинстанционното решение. Навеждат се оплаквания за неправилност с конкретни доводи за погрешните изводи на съда относно съобразяването на събраните по делото доказателства.

1

Сочи се, че ищецът при условията на пълно и главно доказване в хода на производството е успял по безспорен начин да докаже механизма на произшествието и вината на делинквента – водача на лек автомобил марка „БМВ Х5“ с рег. № ********, С. С., вкл. и чрез представената влязла в сила осъдителна присъда, и настъпилата в резултат на произшествието вреда при ищеца. Оспорва поддържаното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия.

Моли съда да отмени решението и искът да бъде уважен изцяло.

Претендира присъждане на разноски за двете инстанции.

Въззиваемата страна, ЗД “ БУЛ ИНС“ АД депозира писмен отговор.

Оспорва жалбата. Претендира разноски.

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД , като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, следното:

Пред настоящата инстанция е представена Присъда №15 от 02.06.2022г. по НОХД № 17/2022г. по описа на СОС, 7-и първоинстанционен наказателен състав, влязла в сила на 19.05.2023г., както и Решение № 375/06.12.2022г. по ВНОХД № 1117/22 г. по описа на САС, НО, и Решение № 119/19.05.2023г. по КНД №225/23 г по описа на ВКС, НК.

Видно от представената по делото Присъда №15 от 02.06.2022г. по НОХД№ 17/2022г. по описа на СОС, 7-и първоинстанционен наказателен състав, влязла в сила на 19.05.2023г., както и от Протокол за оглед на местопроизшествие, на 21.03.2020г., около 09,30ч. в гр.Долна Баня, обл.

София, на ул. „Търговска пред №1 “ е настъпило ПТП между лек автомобил марка „БМВ Х5“ с ДК № ********, управляван от С. В. С. и лек автомобил марка „Опел Зафира“ с ДК № ********, управляван от К. Д. А., при което е настъпила смъртта на К. Д. А..

По делото е допусната СМЕ. Същата дава заключение, за претърпените от пострадалия травми при процесното ПТП, които са довели до неговата смърт, както и категоричното заключение, че смъртта на К. А. е в пряка причинно-следствена връзка с претърпяното ПТП.

По делото е допусната САТЕ. Същата дава заключение, за механизма на ПТП.

2

Заключенията и на двете съдебни експертизи не са оспорени от страните по делото.

По делото са събрани гласни доказателства- разпитана е свид. Е. С. П., живуща във фактическо съжителство с ищеца, дала показания за търпените от ищеца болки и страдания и свид. С. В. С., без родство, очевидец, дал показания за механизма на ПТП.

Съдът кредитира показанията на свидетелите, съобразявайки и разп. на чл.172 от ГПК. Същите не противоречат на заключението на приетата по делото СМЕ и САТЕ.

Видно от справка в ИЦ та ГФ, гражданската отговорност на водачите на лек автомобил „БМВ Х5“ с рег.№ ******** е застрахована от ответното дружество.

Ищецът е от кръга на лицата, имащи право на обезщетение на неимуществените вреди, причинени им от смъртта на неговия родственик. К.

А. е баща на Г. А.. Съгл. ППВС № 4/61г. кръгът на лицата, които имат право на неимуществени вреди се определя от съда по справедливост и обхваща най-близките роднини- низходящи, възходящи, съпруг и пр.

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционното съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от наведените в жалбата възражения.

Обжалваното решение е валидно и допустимо /не е постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание/.

Настоящият състав следва да обсъди доводите на жалбоподателя досежно законосъобразността на обжалваното решение.

Разгледана по същество въззивната жалба на Г. К. А. е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

Производството е образувано по

3 иск, предявени от Г. К. А. против

ЗД „БУЛ ИНС“ АД с правно основание чл.432, ал. 1 от КЗ , за обезщетяване на неимуществени вреди в размер на 150 000 лева, причинени му от смъртта на баща му К. Д. А., настъпила при пътно-транспортно произшествие на 21.03.2023г. в гр.Долна Баня, по вина на С. В. С., водач на лек автомобил марка „БМВ“ с рег.№ ******** ведно с лихвата за забава от 14.04.2021г. до окончателното плащане.

С прекия иск по чл.432, ал.1 от КЗ разполага увреденият от ПТП срещу причинителя на вредите, и неговия застраховател. Пострадалият може да предяви иска за заплащане на обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди, непосредствено срещу застрахователя по задължителна застраховка "гражданска отговорност". Застрахователят по нея отговаря за чужди виновни действия и по характер отговорността му е гаранционно - обезпечителна. В процесния случай, предявеният пряк иск по чл.432, ал.1 КЗ (срещу застрахователя на гражданската отговорност на делинквента, се явява основателен доколкото в процеса са доказани всички кумулативни елементи на сложния фактически състав на посочената правна норма.

За да се ангажира отговорността на дружеството-въззивник е необходимо да е изпълнен ФС на чл.45 от ЗЗД по отношение на застрахования при него водач на МПС, включващ кумулативно следните елементи: противоправно деяние, довело до увреда на ищеца, от което той търпи болки и страдания, подлежащи на обезщетяване, пряка причинноследствена връзка между деянието и настъпилата увреда.

Вината се предполага съгл. презумпцията на чл.45 ал.2 от ЗЗД. Вината на водача на лекия автомобил, чиято отговорност е застрахована от ответното дружество, е оспорена от ответника.

В тежест на въззивника-ищец пред първоинстанционния съд, е да докаже изпълнението на посочения ФС с всички допустими доказателствени средства, което в случая е сторено.

Видно от представената Присъда №15 от 02.06.2022г. по НОХД № 17/2022г. по описа на СОС, 7-и първоинстанционен наказателен състав, влязла в сила на 19.05.2023г., както и от съдържащите се в приложеното ДП писмени доказателства, имащи характера на официални документи, издадени от държавни органи в кръга на тяхната компетенция, както, както и от 4 заключенията на приетитe САТЕ и СМЕ в първоинстанионното производство се установява противоправното поведение и вината на водача на лек автомобил „БМВ Х5“ С. С. за настъпване на процесното ПТП и смъртта на К. А..

Присъдата на наказателния съд, съгл. разп. на чл.300 от ГПК е задължителна за настоящия граждански състав, както досежно вината на водача на лек автомобил „БМВ Х5“, така и досежно механизма на ПТП, приет от наказателния съд за доказан, доколкото същият е част от съставомерността на деянието.

Не се спори между страните по делото, а това се установява и от представените доказателства, че е съществувало надлежно застрахователно правоотношение между ответното дружество и водача на лек автомобил „БМВ Х5“ по риска „гражданска отговорност“ за процесния период.

Предвид Присъдата, постановено по посоченото НОХД, заключението на САТЕ и свид. показания, съдът приема за доказан следния механизъм на ПТП: на 21.03.2020г., около 9:30 часа, в гр. Долна Баня, обл.София, по ул.

„Търговска“ в района на №1, се е движел с несъобразена и превишена скорост от около 104 км./ч. при максимално допустима 50 км./ч. лек автомобил „БМВ Х5“, управляван от С. С.. В същото време от паркингавтомивка, е излизал лек автомобил марка „Опел Зафира“, управляван от К.

А., с опит да се включи в движението по ул.“Търговска“ по посока на движение на лек автомобил „БМВ Х5“, при което е настъпил удар между двата автомобила. Лекият автомобил „Опел Зафира“ се е движел с около 10 16 км./ч. и е бил ударен в задната лява част, като вследствие на удара лявото задно колело се е откъснало. Водачът на лек автомобил „Опел Зафира“ е претърпял наранявания в челната област на главата и шийна травма – счупване на седми шиен прешлен, довели до мозъчен оток, довел до сърдечносъдова и дихателна недостатъчност, които са непосредствена причина за смъртта на пострадалия.

Съдът приема, че причина за настъпване на процесното ПТП е движението с несъобразена и превишена скорост на водача на лек автомобил „БМВ Х5“, поради което и предявеният иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен. Настоящата съдебна инстанция приема за доказано твърдението на ищеца, изложено в първоинстанционното производство, 5 поддържано и във въззивната жалба, че водачът на лек автомобил „БМВ Х5“ се е движел с превишена скорост, нарушил е правилата за движение по пътищата и е причинил по непредпазливост смъртта на К. А..

Възраженията, наведени във въззивната жалба са основателни и доказани. Предявеният иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ във връзка с чл.45 от ЗЗД е основателен и доказан и следва да бъде уважен.

По размера на претендираното обезщетение: Обезщетението по правило се присъжда заради възможността да бъдат поправени нанесените вреди.

Поправянето на нанесените неимуществени вреди е невъзможно да бъде постигнато чрез закупуване или набавяне на ново или подобно на вече унищоженото, поради което обезщетението на неимуществените вреди представлява известно компенсиране на загубеното, което не може да бъде възстановено, т.к. се отнася до претърпени болки и страдания, свързани в настоящия казус със загубата на изключително близък човек за ищеца.

Основни критерии при определяне на болките и страданията, претърпени от ищеца са отношенията му с починалия, мъчителното понасяне и трудното преживяване на загубата на близкия човек, но така също и обществения критерий за справедливост и съдебната практика, които не позволяват обезщетението да загуби своя компенсаторен характер.

Съдът намира, че претендираната сума от 150 000 лв. е завишена, както съобразно с критерия на чл.52 ЗЗД, така и предвид конкретната икономическа конюнктура в страната към датата на ПТП (началото на 2020г.).

Настоящата съдебна инстанция изцяло кредитира събраните в първоинстанционното разглеждане на делото свид. показания и приема за доказан факта, че починалият е бил в изключително близки и хармонични отношения ищеца; но следва да се съобрази и факта, че двамата са живели разделени повече от 15 години, в различни домакинства и различни държави, починалият е създал ново семейства в Канада, а ищецът не е разчитал на неговата подкрепа в материален или морален план, както в ежедневието, така и при извънредни ситуации. Въпреки това, ищецът е преживял трудно и тежко загубата на баща си, което несъмнено е довело до значителни психологични и физиологични негативни промени. В същото време следва да се съобрази факта, че ищецът към датата на деликта е бил в пълнолетна 6 възраст, напълно еманципиран, създал свое отделно семейства и домакинство, бил е напълно изграден като личност, справяща се сама в живота.