Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 259 от 21.05.2026, Районен съд - Разлог

Съд
Районен съд - Разлог
Дело
Гражданско дело 1233/2021
Вид
Решение № 259
Подписан
21.05.2026
В сила
26.06.2026
Състав
Диана Сотирова Танкова

Цитирани разпоредби

  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.92 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.11 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл.51 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл.51, ал.2 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл.6, ал.1, т.10 · Закон за управление на етажната собственост

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 259 гр. Разлог, 21.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Диана С. Танкова при участието на секретаря Я. Г. Й., разгледа докладваното от Диана Танкова, Гр. дело № 20211240101233 по описа за 2021 година

Производството е инициирано въз основа на ИМ, подадена от ЕС на вх.„Д“ в сграда Г.х.Б.

/предходно име Ф.к.С./, с адм. адрес: *, с управител Е.В.П., ч/з адв. Б.П.Б., против Л.А.Р., б. гражданин, родена на * в *, с адрес: *, с адрес в Р.Б.: *, Г.х.Б., ателие D208-II, е.3, с която са предявени обективно съединени осъдителни искове за заплащане на сумата от 6`104,60 €, от които 4`526,40 € - неплатени такси за управление и поддръжка на ЕС за 2019 г., 2020 г. и 2021 г., и 1`578,20 €, представляващи начислена неустойка за забава.

Ищецът твърди, че ответникът е собственик на самостоятелен обект в сградата, а именно ателие D208-II, представляващо самостоятелен обект в сграда с идентификатор №***, с площ 29,54 кв.м. и прилежащи части 8,18 кв.м., придобит с нот. акт за покупко-продажба на недвижим имот №164, том III, рег. №1773, дело №539/05.09.2008 г. по описа на нот. С.К..

Сочи се, че на 22.08.2017 г. било проведено ОС на ЕС, на което били взети решения относно извършване на дейности по поддръжка и управление на общите части на ЕС, включително организационно, техническо и адм. обслужване, събиране на такси, събиране на суми за ремонтни дейности, организация и заплащане на режийни и други разходи към трети лица, почистване на общи части, снегопочистване, поддръжка на асансьор и други.

Твърди се още, че с решение №4, т.1 на ОС бил определен размер на таксата за поддръжка и управление за всеки имот, като за имота на ответника била определена годишна такса от 40 € на кв.м., или общо 1`508,80 € годишно. Според ищеца ответникът не заплатил таксите за 2019 г., 2020 г. и 2021 г., общо от 4`526,40 €.

Ищецът поддържа още, че съгласно решение №4, т.7 на ОС при незаплащане на дължимата сума в срок всеки собственик дължи неустойка от 0,1% от дължимата сума за всеки ден забава, но не повече от 50% от дължимата сума, като претендираната с/у ответника неустойка възлиза на 1`578,20 €.

Претендират се разноски.

Ответникът оспорва исковете по основание и размер. Не оспорва, че е собственик на самостоятелен обект в процесната сграда. Оспорва обаче редовността на проведеното ОС, като твърди, че не е бил надлежно уведомен за него и поради това не е присъствал лично или ч/з пълномощник. Оспорва също наличието на кворум при провеждане на ОС.

Ответникът твърди, че е извършил плащания към ЕС, които следва да бъдат отчетени при преценката за дължимост на претендираните суми. Оспорва и претенцията за неустойка, 1 като поддържа, че в правомощията на ОС по чл.11 ЗУЕС, не е предвидена възможност да определя неустойки за забавено изпълнение на парични задължения.

Прави се и възражение по чл.51, ал.2 ЗУЕС, като се твърди, че ответникът не е използвал имота п/з процесния период и не е пребивавал в Б., поради което не дължи претендираните суми. Навеждат се и доводи за нищожност на решението на ОС, доколкото същото не можело да породи правно действие.

Съдът като обсъди събраните по делото док-ства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Не е спорно м/у страните, а и се установява от представените писмени док-ства, че ответникът е собственик на недвижим имот, във вх.„Д“ в сградата на „Г.х.Б.“ /предходно име „Ф.к.С.“/, с адм. адрес *.

По делото са представени док-ства относно проведено ОС на ЕС на 22.08.2017 г., както и за взети решения относно определяне на такси за управление и поддръжка на ЕС и последици при неплащане.

От приетото по делото заключение на ССчЕ се установява, че сума общо на 5`530,00 € е постъпила в счетоводството на „В.П.“ и е била отнесена като плащания по настоящото дело.

От заключението се установява, че процесните плащания са осчетоводени от страна на обслужващото ЕС дружество и са отнесени към задълженията, предмет на настоящото производство.

По делото е постъпило писмо от ГД„ГП“ с вх. №*/10.12.2025 г., от което се установява, че в АИС„ГК“ за периода 01.01.2022 г. – 08.12.2025 г. за ответника има данни за регистрирани влизания и излизания от Р.Б., а именно влизане п/з А.-С. на 01.06.2025 г. и излизане на 04.06.2025 г.

Постъпило е и писмо от ЕРМЗ с вх. №*/05.12.2025 г., към което е приложена справка за потребено количество ел. енергия за процесния апартамент за периода 01.11.2024 г. – 2025 г.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Предявеният иск за сумата от 4`526,40 € - такси за управление и поддръжка на ЕС за 2019 г., 2020 г. и 2021 г., е с правно основание чл.6, ал.1, т.10, във вр. с чл.51 ЗУЕС.

Предявеният иск за сумата от 1`578,20 € - неустойка за забава, е с правно основание чл.92 ЗЗД.

По иска за главницата, съдът намира следното:

Съгласно чл.6, ал.1, т.10 ЗУЕС, собствениците, ползвателите и обитателите са длъжни да заплащат разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата. По силата на чл.51 ЗУЕС, разходите за управление и поддържане на общите части се разпределят м/у собствениците, ползвателите и обитателите при условията, предвидени в закона.

За уважаване на иска ищецът следва да докаже съществуването на валидно възникнало вземане с/у ответника, неговия размер, настъпилата изискуемост и липсата на погасяване.

Доказателствената тежест за плащане или за погасяване на задължението на друго основание е в/у ответника.

В случая от заключението на ССчЕ се установява, че в счетоводството на „В.П.“ са постъпили суми общо на 5`530,00 €, които са били отнесени като плащания по настоящото дело. Тези плащания надвишават претендираната като главница сума от 4`526,40 €.

Доколкото самият счетоводен отразител на постъпилите суми ги е отнесъл към задълженията, предмет на настоящия спор, съдът приема че претендираната главница е погасена ч/з плащане. При това положение не е налице основание ответникът да бъде осъден повторно да заплати същата сума.

Обстоятелството дали част от плащанията са извършени преди или след предявяване на ИМ има значение преди всичко за разноските, но не променя извода по съществото на спора, че към момента на постановяване на съд. акт вземането за главница не съществува като 2 непогасено. Съдът е длъжен да съобрази и настъпилите в хода на производството погасителни факти, когато те са установени по делото.

Ето защо искът за сумата от 4`526,40 € следва да бъде отхвърлен като неоснователен поради погасяване на вземането ч/з плащане.

По иска за неустойка съдът намира следното:

Претенцията за неустойка е основана на решение на ОС на ЕС, с което е предвидено, че при незаплащане на дължимите суми в срок всеки собственик дължи неустойка от 0,1% от дължимата сума за всеки ден забава, но не повече от 50% от дължимата сума.

Неустойката по смисъла на чл.92 ЗЗД, е договорна клауза, която предполага наличие на облигационна връзка и съглашение м/у страните относно последиците от неизпълнението.

Тя има обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция, но възниква по силата на договор или на изрично предвидено в закона основание.

ОС на ЕС разполага с правомощията, очертани в ЗУЕС, включително да приема решения относно управление, поддръжка, ремонт и разходване на средства за общите части, както и да определя размера на дължимите вноски. В закона обаче не е предвидено правомощие ОС едностранно да създава неустоечни задължения за собствениците при забава на парично задължение.

Решението на ОС може да бъде източник на задължение за заплащане на дължими вноски за управление, поддръжка и ремонт, но не може само по себе си да замести договорно съглашение за неустойка по чл.92 ЗЗД. В този смисъл предвидената от ОС санкция за забава не може да бъде приравнена на договорна неустойка, дължима по силата на чл.92 ЗЗД.

Претенцията за неустойка е неоснователна и поради естеството на правопораждащия факт, на който ищецът се позовава. Съгласно практиката на ВКС решенията на ОС на ЕС не представляват договор или многостранна сделка, а особен вид актове на неперсонифицирана общност, задължителни за етажните собственици в рамките на компетентността, предоставена от ЗУЕС. Тази задължителност обаче не превръща решението на ОС в договорно съглашение по смисъла на чл.92 ЗЗД.

Неустойката по чл.92 ЗЗД, има договорен хар-ер и предполага съгласие м/у страните относно последиците от неизпълнението. ОС може да определя размера на вноските и да приема решения относно управление, поддръжка и ремонт на общите части, но законът не му предоставя правомощие едностранно да въвежда договорна неустойка за забава на парично задължение. При забава на парично задължение законовата последица е обезщетение по чл.86 ЗЗД, доколкото са налице предпоставките за това, но не и автоматично възникване на договорна неустойка без договорна уговорка.

Ето защо решението на ОС, с което е предвидена санкция от 0,1% дневно, но не повече от 50%, не е годно само по себе си да породи вземане за договорна неустойка по чл.92 ЗЗД.

Отделно от това, доколкото главното задължение за такси е погасено ч/з плащане, а ищецът не установява надлежно възникнало и изискуемо акцесорно вземане за неустойка на валидно правно основание, претенцията за сумата от 1`578,20 € следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

По възраженията на ответника относно незаконосъобразност на решенията на ОС съдът намира следното:

В производството по иск за събиране на вземания на ЕС съдът следва да провери дали е налице годно основание за възникване на претендираното вземане, както и дали същото е погасено. Решенията на ОС, които не са отменени по реда и в сроковете на ЗУЕС, по принцип обвързват етажните собственици. Това обаче не препятства съда да прецени дали конкретното претендирано вземане се основава на валиден правопораждащ факт, както и дали ОС е действало в рамките на предоставените му от закона правомощия.

Ето защо, дори да се приеме че решенията относно определяне на такси за управление и поддръжка са породили действие, претенцията за главница не може да бъде уважена, тъй като вземането е погасено ч/з плащане. По отношение на неустойката съдът приема, че 3 такова задължение не може да бъде валидно създадено едностранно с решение на ОС като договорна неустойка по чл.92 ЗЗД.

По възражението по чл.51, ал.2 ЗУЕС, съдът намира следното:

Ответникът е навел възражение, че не е ползвал имота п/з процесния период. По делото са събрани док-ства от ГД„ГП“ и от ЕРМЗ, но същите касаят периоди, които не съвпадат изцяло с процесния период 2019 г. – 2021 г. Писмото на ГД„ГП“ обхваща периода от 01.01.2022 г. до 08.12.2025 г., а справката за ел. енергия касае периода от 01.11.2024 г. до 2025 г.

Поради това тези док-ства не са достатъчни сами по себе си да установят всички предпоставки на чл.51, ал.2 ЗУЕС, за процесните години. Независимо от това, възражението не е решаващо за крайния изход на спора, тъй като претенцията за главница се явява погасена ч/з плащане, а претенцията за неустойка е неоснователна по изложените по-горе съображения.

С оглед изложеното предявените искове следва да бъдат отхвърлени изцяло.

По разноските:

При този изход на спора право на разноски има ответникът. На основание чл.78, ал.3 ГПК, ищецът следва да му заплати сторените по делото разноски, доколкото исковете са отхвърлени изцяло. От представените по делото док-ства се установява, че ответникът е заплатил адв. възнаграждение от 850,00 € и разноски за ССчЕ от 150,00 €. Съдът намира, че тези разноски са реално направени, необходими и съответни на предмета и сложността на делото. Адв. възнаграждение не е прекомерно с оглед хар-ра на спора, направените възражения, събраните док-ства и необходимостта от анализ на заключение на ССчЕ. Ето защо на ответника следва да бъдат присъдени разноски общо на 1`000,00 €.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявения от ЕС на вх.„Д“ в сграда Г.х.Б. /предходно име Ф.к.С./, с адм. адрес: *, с управител Е.В.П., ч/з адв. Б.П.Б., с/у Л.А.Р., б. гражданин, родена на * в *, с адрес: *, с адрес в Р.Б.: *, Г.х.Б., ателие D208-II, е.3 иск с правно основание чл.6, ал.1, т.10, във вр. с чл.51 ЗУЕС, за заплащане на сумата от 4`526,40 € - твърдени неплатени такси за управление и поддръжка на ЕС за 2019 г., 2020 г. и 2021 г., като неоснователен поради погасяване ч/з плащане.