Решение № 3101 от 10.08.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3101 гр. София, 10.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Р Н. К при участието на секретаря А И. И като разгледа докладваното от Р Н. К Административно наказателно дело № 20211110216308 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на С. Р. П., ЕГН **********, чрез адв. Х.Р. от САК, срещу наказателно постановление /........... издадено от началник сектор към ОПП СДВР, с което на жалбоподателя са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 3 000 /три хиляди/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 /дванадесет/ месеца на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП за извършено нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.

В жалбата се посочва, че НП е незаконосъобразно и неправилно. Визират се процесуални нарушения при издаването на НП и АУАН. Твърди се, че не е спазена разпоредбата на чл. 40, ал.3 от ЗАНН, както и че в АУАН и НП не се съдържа конкретно и ясно описание на обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Сочи се неправилна квалификация на нарушението. Оспорват се фактическите констатации на актосъставителя, като жалбоподателят излага доводи за липса на нарушение, тъй като лекият автомобил, управляван от жалбоподателя, е поднесъл и водачът е предприел маневра, за да овладее управлението на автомобила. Претендира се отмяна на НП поради липса на извършено нарушение, а в условията на алтернативност се излагат доводи за определяне на случая като „маловажен“, а също и искане за намаляване на санкцията, тъй като последната се явява прекомерна.

В съдебно заседание жалбоподателят С.П., редовно призован, се явява лично и с процесуалния си представител – адв. Д, редовно преупълномощена, която поддържа жалбата.

В хода на съдебното следствие жалбоподателят се възползва от правото си да даде обяснения, в които посочва, че лекият му автомобил е поднесъл при завоя поради силен валеж и много мокра настилка с наличието на множество локви въпреки активираната система против блокиране на колелата и движението с около 40-50 км./час. Изтъква, че към момента на инцидента последният е имал много малко опит като шофьор, поради което за 1 кратко е загубил контрол върху автомобила. Отрича целенасочено да е форсирал двигателя или да е поднасял настрани по платното за движение, с което да е създал опасност за други участници в движението.

В хода по същество адв. Д прави искане за отмяна на процесното НП по съображенията, изложени в жалбата. Аргументира становището, че в случая се касае за маневра, провокирана от лошата пътна обстановка и неумелото шофиране на неопитния към момента на деянието водач. Процесуалният представител прави искане за присъждане на съдебни разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

Административнонаказващият орган – началник-сектор в ОПП-СДВР, редовно призована, не изпраща процесуален представител и не взема становище по подадената жалба.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 08.10.2021 г. малко след полунощ жалбоподателят С.П. управлявал лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Ц 220 ЦДИ“ с рег. № , който се движел по бул. с посока на движение от ул. „“ към бул. „“. Пътната настилка била влажна поради лек дъжд същата вечер, като в района за последния час количеството валежи било под 1 мм /или литър/м2/, а целия преден ден на 07.10.2021 г. общото количество на падналия дъжд било 4 мм. Около полунощ температурата била около 9 градуса. На пътното платно нямало големи локви или наводнени участъци.

Междувременно св. Л. Г. Д. и Н. Х, служители на 09 РУ СДВР, се намирали в района на бул. „“ в служебен автомобил, като се движели в обратна посока спрямо автомобила Мерцедес. Около 00:04 часа на 08.10.2021 г. полицейските служители забелязали лекия автомобил марка „Мерцедес“, модел „Ц 220 ЦДИ“ с рег. № , който се движел срещу тях.

Двамата видели как в пътния участък, намиращ се срещу блок 140 водачът на автомобила Мерцедес форсирал двигателя и извършил приплъзване на задните колела на автомобила, като последните описали пълен кръг през булеварда, включително и навлизайки в насрещното пътно платно и минавайки два пъти през маркировката с двойна непрекъсната линия. След маневрата автомобилът отново се насочил в първоначалната си посока на движение и продължил.

След като видели описаната маневра на жалбоподателя, полицейските служители на 09 РУ СДВР обърнали посоката на движение на патрулния автомобил и последвали автомобила Мерцедес, като след пускане на светлинен и звуков сигнал, го спрели. Св. Д. установил самоличността на водача като жалбоподателя СТ. Р. П., който бил сам в автомобила. Свидетелят провел разговор с водача, който му обяснил, че неговият автомобил има система против блокиране на колелата и е невъзможно гумите му да забуксуват.

Във връзка с установеното нарушение била изготвена докладна записка от св. Д. и бил повикан екип на ОПП СДВР за съдействие. На сигнала се отзовал св. С. К. Д. на длъжност младши автоконтрольор в ОПП СДВР, който пристигнал на мястото и разговарял с полицейските служители – очевидци на случилото се и се запознал с изготвената докладна записка. Въз основа на така установеното, св. Д. съставил срещу жалбоподателя АУАН № за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, в присъствие на нарушителя и на свидетелите, установили нарушението, което се установява от положените от тях подписи. С.П. подписал акта без възражения, като в него не посочил, че негов приятел е пътувал непосредствено след него и може да свидетелства за случилото се. В срока по чл. 44, ал.1 от ЗАНН постъпили възражения, в които жалбоподателят посочва, че заради силния дъжд, който валял целия ден колата му поднесла и за да я овладее, подал газ. Твърди, че скоростта на движение на лекия му автомобил не е била повече от 30 км/ч. И в това възражение 2 жалбоподателят не е посочил, че негов приятел е бил очевидец на случая, а се е съсредоточил върху липсата на компетентност на служителите на 09 РУ СДВР да извършват проверки по ЗДвП.

При пълна идентичност на описаното нарушение и дадената му правна квалификация и въз основа на съставения АУАН, на 27.10.2021 г. началникът на сектор при ОПП-СДВР издала атакуваното НП № , с което на осн. чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП на жалбоподателя било наложено административно наказание „глоба” в размер на 3 000 /три хиляди/ лева и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца за извършено нарушение на чл. 104б, т.2 от ЗДвП.

Фактическите обстоятелства по делото се установяват от събраните доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в обясненията на жалбоподателя и в показанията на разпитаните пред съда свидетели С.Д. (актосъставител), Л.Д.-очевидец, Д Г, както и от писмените доказателства: Докладна записка; Справка-картон на водача;

Заповед № 38121К-13312/23.10.2019 г. на министъра на вътрешните работи; Заповед № 38121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи; Справка от Националния институт по метеорология и хидрология, приобщени по надлежния процесуален ред на чл.

283 от НПК.

Съдът изгради своите фактически изводи въз основа преди всичко на еднопосочните показания на двамата свидетели-полицейски служители. Техните показания се потвърждават не само от изготвената докладна записка от св. Д., но и от справката от НИМХ относно метеорологичните условия процесната вечер. Макар в показанията на св. Д. да не разкриват съществени подробности за деянието, той потвърждава, че е съставил акта по данни на свидетелите-очевидци служители на 09 РУ СДВР. Неговите показания намират доказателствена опора в подробните, логични и вътрешнонепротиворечиви показания на св.

Д., който лично е установил нарушението. От неговите показания които имат характеристиките на пряко доказателствено средство, се установяват обстоятелствата по нарушението – датата и мястото на извършването му, основните характеристики на нарушението, спирането на автомобила Мерцедес за проверка и установяване на водача му.

Показанията на свидетеля Д. се отличават с изключителна последователност, хармоничност и детайлност, като неговите показания кореспондират с останалия събран и кредитиран от съда доказателствен материал. Свидетелят е съхранил изключително добре запазен спомен за случая, който му е направил силно впечатление, въпреки естеството на работата му, с поведението на жалбоподателя и застрашаването на живота и здравето на други лица. Св. Д. сочи марката и цвета на автомобила, описва маневрата му, включително и навлизането му със странично приплъзване на задните колела на платното за насрещно движение, наличието на други автомобили на пътя и причините, поради които не е възникнало ПТП (а именно голямото разстояние на другите автомобили от жалбоподателя). Св. Д. описва и метеорологичните условия същата нощ, като оборва твърденията на жалбоподателя за силен дъжд и локви по пътя. Съдът даде вяра и изгради фактическите си изводи и на пресъздаденото от свидетеля поведение на водача след инцидента, който посочил, че системите за блокиране на задвижването на колелата на автомобила не позволяват гумите му да забуксуват, което сочи на отричането на П. изобщо да е губил контрол върху управлението на автомобила.

В подкрепа на показанията на св. Д. са и писмените доказателства по делото и преди всичко справката от НИМХ. От нея се установява, че в района на ж.к „, гр. , в периода между 23:00 ч. на 07.10.2021г. и 02:00 ч. на 08.10.2021г. е имало слаб валеж с количество около 1 мм (л/кв.м). Духал е слаб вятър със скорост между 1 и 3 м/сек. Температурата на въздуха е била около 9 градуса по Целзий. Относителната влажност на въздуха е била около 95%. А за целия 07.10.2021 г. също не са регистрирани силни валежи, като общото им 3 количество е било в рамките на 4 мм.

Именно тези обективни данни, подкрепени и от свидетелските показания на очевидеца на деянието св. Д. дават основание на съда да дискредитира показанията на св. Г, който е допуснат по искане на жалбоподателя. Очевидно целта на този свидетел, който признава за приятелските си отношения с жалбоподателя, е да подкрепи защитната теза на П.. Св. Г описва, че е валял „страшен дъжд“, настилката била много мокра с наличие на локви и изключително лоша пътна обстановка. Но това изцяло се оборва от справката от НИМХ и от показанията на св. Д., който заявява, че патрулният автомобил не е поднасял.

Освен това, твърденията му за съвсем „леко поднасяне“ на автомобила на жалбоподателя не се подкрепят от останалите доказателства по делото. Напротив – налице са данни за странично навлизане на автомобила Мерцедес в платното за насрещно движение с приплъзване на задните колела. Освен това, ако ситуацията е била тази, описана от жалбоподателя и св. Г, липсва каквато и да е логика насрещнодвижещият се патрулен автомобил да обърне посоката си на движение и да последва и спре автомобила Мерцедес.

Не може да бъде пренебрегнато и обстоятелството, че нито при предявяване на АУАН, нито при последващите възражения срещу него жалбоподателят е посочил, че негов приятел е пътувал непосредствено след него и може да потвърди обясненията му. А искането за разпит на св. Г е формулирано едва в жалбата срещу НП.

Съдът подложи на внимателен анализ и дадените от жалбоподателя обяснения, като отчете двойнствената им природа – освен на доказателствено средство и на основно средство на защита. След съпоставката на обясненията на П. с останалите събрани по делото доказателства, съдът прие, че те в основната си част единствено целят да подкрепят защитната му версия и не представляват достоверен доказателствен източник. Налице са сходни противоречия относно метеорологичните условия и сериозността на поднасянето между обясненията на П. и останалите кредитирани доказателства, които съдът изложи погоре по отношение на показанията на св.Г. Справката от НИМХ и показанията на св. Д. свидетелстват за наличието на слаб валеж и хлъзгава настилка, но не и за наличието на локви, изключително тежки атмосферни условия или лоша пътна обстановка. На следващо място, твърденията във връзка с наличието система за блокиране на колелата, която възпрепятствала автомобила да навлезе странично и да поднесе на съдът намира за несъстоятелни. Съдът намира за нужно да посочи, че всеки автомобил, годен да се движи на собствен ход, има начин да бъде умишлено приведен в състояние на поднасяне или завъртане от водача му (най-малкото с изключване на стабилизираща система). Прави впечатление и разминаването в обясненията на жалбоподателя относно скоростта му на движение /40-50 км./час/ и тази, посочена от него в първоначалното му възражение – 25-30 км./час. Остава необяснимо как при подобна скорост на движение и лек валеж автомобилът неволно може да извърши описаната маневра и водачът да загуби контрол върху управлението му. Именно поради всичко изложено, съдът прие, че не следва да кредитира дадените от жалбоподателя П. обяснения /освен в частта им че е управлявал автомобила и за последващото му спиране и съставяне на АУАН/, както и на св. Г, за който липсват 4 категорични доказателства изобщо да се е намирал на мястото.