Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 270 от 10.02.2021, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 3380/2020
Вид
Решение № 270
Подписан
10.02.2021
Състав
Юлия Русева Бажлекова, Даниела Светозарова Христова, Светлана Кирилова Цанкова

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 260 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 261 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 267, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 349, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 270 гр. Варна , 09.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на деветнадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Юлия Р. Бажлекова

Даниела С. Христова

Светлана К. Цанкова при участието на секретаря Елка Н. Иванова като разгледа докладваното от Даниела С. Христова Въззивно гражданско дело № 20203100503380 по описа за 2020 година

Производството е образувано въз основа на въззивна жалба с вх. рег. № 2447519.11.2020 г., подадена от Н. К. К. и Л. Т. К., с адрес гр. Варна, ***, ет. 1, срещу решение № 2594/24.06.2020 г., постановено по гр. д.№ 16092 по описа за 2017 г. на Районен съд - Варна, XXXIII -ти състав, в частта, с която, са осъдени в 6- месечен срок, да заплатят на съделителя К.К.К. сумата от 16 400 лева, ведно със законната лихва от влизане на решението в сила, дължима за уравняване на дяловете. Решенето се обжалва и в частта, в която Н. К. К. е осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Варненски районен съд, сумата от 656.00 лева, представляваща държавна такса в производството за делба и в частта, с която Н. К. К. и Л. Т. К. са осъдени да заплатят в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Варненски районен съд, сумата от 2624.00 лева, представляваща държавна такса по производството за делба.

Жалбата е основана на оплаквания за неправилност и необоснованост на решението. Твърди се, че при постановяване на решението, първоинстанционният съд е нарушил материалния закон и е допуснал съществени процесуални нарушения.

Конкретизират, че в съдебният протокол от 29.05.2020 г. страните са се спогодили в срок до 05.06.2020 г. съделителя да получи 20 000 лева. Твърдят, че са платили сумата и считат, че съдът неправилно е присъдил държавна такса в размер на 4 %, вместо 2%. Претендират за отмяна на решението и претендират разноски във въззивното производство.

Въззиваемият К. К. К., не изразява становище.

На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК при извършената служебна проверка съдът констатира, че въззивната жалба е допустима - депозирана е от активно легитимирани страни, които са обосновани правен интерес от обжалването. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговоря на изискванията за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК.

1

За да се произнесе, настоящият съдебен състав на ВОС съобрази следното:

С влязло в сила решение по делото е допуснато извършването на съдебна делба между К. К. К., Н. К. К. и Л.Т.К., на следния недвижим имот: апаратамент № 25, с административен адрес гр. Варна, ***, ет. 1 със застроена площ от 68,76 кв. м., състоящ се от две стаи, кухня-трапезария, баня, тоалет и входно антре, представляващ самостоятелен обект с идентификатор № *** по Кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед № РД-18-98 / 10.11.2008г. на Изпълнителен директор на АГКК. при граници: жилища на вход №26, югозапад-стълбище и ап.26, северозапад-ул."Страхил войвода", югоизток-зелени площи, горе-ап.28, долу-изби, ведно с прилежащото избено помещение № 25 с площ от 5,21кв.м., при граници: североизток-стълбище, югозапад-тоалет и северозапад – ул."Страхил", югоизток - тоалет и избен коридор, rope-жилища, както и 0,7705%ид.ч.от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена, върху който е построена сградата, попадащ в кв.493 по плана на 13ти подрайон на гр.Варна, описан съгласно документ за собственост , при квоти 1/6 ид.част за К. К. К., 1/6 ид. част за Н. К. К., 4/6 ид.части в режим на СИО за Н. К. К. и Л. Т. К..

В първото по делото заседание във фазата по извършването на делбата е постигнато съгласие между страните процесният недвижим имот да бъда възложен в дял на Н. К. К. и Л. Т. К. , както и за конкретна сума за парично уравнение на дяловете, а именно в срок до 05.06.2020 г. съделителят К. К. К. да получи сумата от 20 000 лева от Н. К. К. и Л. Т. К..

С първоинстанционното решение съдът е приел за основателно искането на Н. К. К. и Л. Т. К. по чл. 349, ал. 1 ГПК и е възложил в техен дял делбения имот. За да определи сумата за уравнение на дяловете, която Н. К. К. и Л. Т. К. следва да платят на К. К. К., съдът е кредитирал експертизата на в. л. инж. Милка Атанасова, съгласно която пазарната цена на имота е в размер на 98 400 лв. и е изчислил, че съобразно квотите, при които е допусната делбата на имота делът им възлиза на 16 400 лв.

Предмет на въззивна проверка е решението на ВРС в частта относно определената държавна такса по делото в тежест на Н. К. К. и Л. Т. К.. В частта за възлагане на делбения имот в дял на Н. К. К. и Л. Т. К., решението на ВРС не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Между страните няма спор, че паричното уравнение е било изплатено, включително до момента на даване на ход на устните състезания в настоящото дело - с молба от 06.01.2021г.

К.К.К., чрез адв. Г.Я. признава, че сумата е изплатена.

Категорично заявеното съгласие на страните за начина на извършване на делбата съставлява основание за присъждане на държавна такса в намален размер. Съгласно чл. 8, предл. 2-ро от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, по дело за делба се събира такса 4 на сто върху стойността на дяловете, а при спогодба - по 2 на сто върху стойността на всеки дял. Като предвижда във втората хипотеза по-малък размер на държавната такса, разпоредбата има за цел да стимулира страните към доброволно уреждане на спора преди произнасянето на съда.

Ето защо решението на ВРС следва да бъде отменено в частта, с която Н. К. К. е осъден да плати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Варненски районен съд, сума в размер на 656 лева, представляваща държавна такса по производство за делба, за разликата над 328 лева до 656 лева, както и в частта, с която Н. К. К. и Л. Т. К. са осъдени да заплатят в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Варненски районен съд сума в размер на 2624 лева, представляваща държавна такса, за разликата над 1312 лева до пълния присъден размер от 2624 лева.

Мотивиран от горното, съставът на Варненски окръжен съд

2

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 2721 от 24.06.2020 г. постановено по гр. д. № 16092 по опис на Варненски районен съд за 2017 г., В ЧАСТТА, с която Н. К. К., ЕГН **********, адрес: гр.Варна, ***, ет.1, ап.25, е осъден да заплати полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Варненски районен съд, сумата от над 328.00лв. /триста двадесет и осем лева/ до 656.00лв. / шестстотин и петдесет и шест лева/, представляваща държавна такса по производството за делба, както и В ЧАСТТА , с която Н. К. К., ЕГН ********** и Л. Т. К., ЕГН **********, : с адрес: гр.Варна, ***, ет.1, ап.25, са осъдени да заплатят полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Варненски районен съд, сумата над 1312.00лв. /хиляда триста и дванадесет лева/ до 2624.00лв. /две хиляди шестстотин двадесет и четири лева/, представляваща държавна такса по производството за делба.

В останалите му части решението е влязло в сила като необжалвано.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчване на препис от настоящия съдебен акт до страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3