Определение № 8 от 10.03.2021, Административен съд - Ямбол
- Съд
- Административен съд - Ямбол
- Дело
- Касационно административно наказателно дело 13/2021
- Вид
- Определение № 8
- Подписан
- 10.03.2021
- Състав
- ВАНЯ ГЕОРГИЕВА БЯНОВА НЕЙКОВА
Други актове по делото
- Разпореждане № 12 от 25.01.2021 · ВАНЯ ГЕОРГИЕВА БЯНОВА НЕЙКОВА
- Решение № 19 от 19.02.2021 · ВАНЯ ГЕОРГИЕВА БЯНОВА НЕЙКОВА, ВЪЛКО ДРАГАНОВ ДРАГАНОВ, СТОЯН ГОНЧЕВ ВЪЛЧЕВ
- Разпореждане № 30 от 25.02.2021 · ВАНЯ ГЕОРГИЕВА БЯНОВА НЕЙКОВА
Цитирани разпоредби
ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 8/10.3.2021г.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ЯМБОЛ, ВТОРИ КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ в закрито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ВЪЛКО ДРАГАНОВ
ЧЛЕНОВЕ
: ВАНЯ БЯНОВА-НЕЙКОВА
СТОЯН ВЪЛЧЕВ разгледа докладваното от съдия ВАНЯ
БЯНОВА-НЕЙКОВА
КАНД №13 по описа на 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.248 от ГПК.
Подадена е молба с вх.№479/24.02.2021г. от адв.Г. *** за изменение на постановеното по делото съдебно решение в частта за разноските. Претендира се ответникът по касацията да бъде осъден да заплати на адв. Г. - процесуален представител на касационния жалбоподател възнаграждение в размер на 300 лв. поотделно за всяка от двете съдебни инстанции вместо присъденото от Административен съд Ямбол възнаграждение в размер на 160лв. Адвокатът се позовава на приложението на НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Молбата е съобщена на ответника по касацията по електронен адрес, получен е отговор , че е заведена с вх.№11-00-240/26.02.2021г.В предоставения едноседмичен срок за становище, такова не е постъпило.
Искането за изменение на постановеното по делото съдебно решение в частта за разноските е неоснователно, тъй като се обвързва единствено с критерия материален интерес, но не и с критериите справедливост и обоснованост на адвокатското възнаграждение.
Адвокатското възнаграждение и при хипотезата на безплатно предоставяна правна помощ по чл.38 от Закона за адвокатурата следва да бъде обосновано и справедливо.Касационната инстанция е счела, че независимо от сключения между жалбоподателя Ч. и процесуалния му представител договор за правна помощ по Закона за адвокатурата, съобразно който предоставената от адвоката правна помощ е безплатна, приложима при определяне на размера на възнаграждението на адвоката е не НАРЕДБА №
1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а Наредбата за заплащане на правната помощ. Аргумент за това е наличие на друга правна уредба за предоставяне на правна помощ на лица, които нямат възможност да заплатят адвокатско възнаграждение и това е редът на Закона за правната помощ(чл.23 от същия закон), като предоставената по този ред правна помощ се заплаща в размерите, предвидени в Наредбата за заплащане на правната помощ. Настоящият състав счита, че при хипотеза, при която се предоставя безплатна правна помощ на материално затруднено лице в правната уредба съществува колизия между нормите на Закона за адвокатурата(ЗАдв) и Закона за правната помощ(ЗПрП), като с предимство следва да се прилагат правилата на ЗПрП, а не тези на ЗАдв - по правилото специалният закон отменя общия.
В конкретния случай, със сключването на договор на осн. чл.38, ал.1, т.2 от