Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 8 от 10.03.2021, Административен съд - Ямбол

Съд
Административен съд - Ямбол
Дело
Касационно административно наказателно дело 13/2021
Вид
Определение № 8
Подписан
10.03.2021
Състав
ВАНЯ ГЕОРГИЕВА БЯНОВА НЕЙКОВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38 · Закон за адвокатурата

ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 8/10.3.2021г.

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД ЯМБОЛ, ВТОРИ КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ в закрито съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ

: ВЪЛКО ДРАГАНОВ

ЧЛЕНОВЕ

: ВАНЯ БЯНОВА-НЕЙКОВА

СТОЯН ВЪЛЧЕВ разгледа докладваното от съдия ВАНЯ

БЯНОВА-НЕЙКОВА

КАНД №13 по описа на 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.248 от ГПК.

Подадена е молба с вх.№479/24.02.2021г. от адв.Г. *** за изменение на постановеното по делото съдебно решение в частта за разноските. Претендира се ответникът по касацията да бъде осъден да заплати на адв. Г. - процесуален представител на касационния жалбоподател възнаграждение в размер на 300 лв. поотделно за всяка от двете съдебни инстанции вместо присъденото от Административен съд Ямбол възнаграждение в размер на 160лв. Адвокатът се позовава на приложението на НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Молбата е съобщена на ответника по касацията по електронен адрес, получен е отговор , че е заведена с вх.№11-00-240/26.02.2021г.В предоставения едноседмичен срок за становище, такова не е постъпило.

Искането за изменение на постановеното по делото съдебно решение в частта за разноските е неоснователно, тъй като се обвързва единствено с критерия материален интерес, но не и с критериите справедливост и обоснованост на адвокатското възнаграждение.

Адвокатското възнаграждение и при хипотезата на безплатно предоставяна правна помощ по чл.38 от Закона за адвокатурата следва да бъде обосновано и справедливо.Касационната инстанция е счела, че независимо от сключения между жалбоподателя Ч. и процесуалния му представител договор за правна помощ по Закона за адвокатурата, съобразно който предоставената от адвоката правна помощ е безплатна, приложима при определяне на размера на възнаграждението на адвоката е не НАРЕДБА №

1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а Наредбата за заплащане на правната помощ. Аргумент за това е наличие на друга правна уредба за предоставяне на правна помощ на лица, които нямат възможност да заплатят адвокатско възнаграждение и това е редът на Закона за правната помощ(чл.23 от същия закон), като предоставената по този ред правна помощ се заплаща в размерите, предвидени в Наредбата за заплащане на правната помощ. Настоящият състав счита, че при хипотеза, при която се предоставя безплатна правна помощ на материално затруднено лице в правната уредба съществува колизия между нормите на Закона за адвокатурата(ЗАдв) и Закона за правната помощ(ЗПрП), като с предимство следва да се прилагат правилата на ЗПрП, а не тези на ЗАдв - по правилото специалният закон отменя общия.

В конкретния случай, със сключването на договор на осн. чл.38, ал.1, т.2 от