Решение № 208 от 05.10.2023, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 208 гр. М., 04.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – М. в закрито заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Аделина Тушева

Елизабета Кралева като разгледа докладваното от Аделина Тушева Въззивно гражданско дело № 20231600500321 по описа за 2023 година

Производството е образувано по жалба срещу действия на съдебен изпълнител с правно основание чл. 435 и сл. ГПК.

Жалбоподателят Н. А. К. от гр. М. в качеството си на длъжник по изп.дело № 12/2020г. по описа на СИС при РС М. е обжалвала Постановление на ДСИ от 19.07.2023г. с твърдения за незаконосъобразен отказ на ДСИ да вдигне наложен по банковата й сметка в ОББ АД запор над размера на минималната работна заплата за страната съгласно разпоредбите на чл. 446 и чл. 446а ГПК с искане за отмяната му, като се постанови вдигане на запора и да й бъдат изплатени сумите за период от месец септември 2022г. до месец март 2023г. , както и за месеците май и юни 2023г. Изложени са съображения в жалбата, че живее постоянно във ФРГ при своята дъщеря и си идва в РБ веднъж годишно през летния сезон . По посочената банкова сметка получава пенсията си в размерна 360 лева. През лятото на 2023г., когато се върнала в РБ, изтеглила пенсията си за месец юли 2023г., като за месеците април, май и юни подала молба до ДСИ, на когото били преведени по наложен запор, да й бъдат изплатени, но вместо уважване на молбата й е издадено обжалваното постановление. Твърди, че по сметката получава единствено пенсията си, поради което и незаконосъобразно е наложен запор и са превеждани по сметка на ДСИ от банката суми, представляващи доход от пенсия и като такива –несеквестируеми. Наложеният запор е пречка да може да тегли сумите чрез банкова карта и във ФРГ, където живее.

Взискателят Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество /КПКОНПИ/ гр. С. с подаден в срок писмен отговор изразява становище за неоснователност на жалбата. Развива съображения, че жалбоподателката живее в друга държава, като веднъж годишно си идва в България и макар 1 да получава пенсия под размера на МРЗ, то този й доход не изпълнява ролята, за която е отпуснат и липсата на разпорждане с него го превръща в спестяване и подлежи на удръжки в цялост, каквато е и съдебната практика.

В обясненията си ДСИ сочи, че по банковата сметка на жалбоподартеля постъпват и други суми, които са секвестируеми. Секвестируемостта обхваща наличността по сметката , преди постъпване на последното по ред плащане, тъй като това са спестявания на длъжника.

Позовава се на ТР по тълк.дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС с доводи, че несеквестируеми са вземанията , постъпили по банковата сметка на длъжника не по рано от един месец преди налагане на запора. Всички останали суми придобиват харакер на спестявания и върху тях е допустимо да се извършват удръжки.

Окръжният съд, след преценка твърденията на жалбоподателя , становището на взискателя, обясненията на съдебния изпълнител и приложеното в копие изпълнително дело и въз основа на закона, приема следното:

Налице е жалба , подадена от длъжник срещу действия на съдебния изпълнител , която с оглед изложените в нея съображения за несеквестируемост , съдът приема за допустима за разглеждане съгласно чл. 435,ал. 2, т. 2 от ГПК – насочване на изпълнението върху имущество, което длъжникът смята за несеквестируемо .

Разпоредбите на чл. 435-438 от ГПК предвиждат защита срещу неправилни действия на съдебния изпълнител, като съдът сезиран с жалба проверява съответствието на атакуваните действия с нормите, регламентиращи законосъобразното развитие на изпълнителния процес .

Изпълнителното дело е образувано по молба на КПКОНПИ подадена на 06.01.2020г. въз основа на изпълнителен лист, издаден от ОС М. на 05.07.2016г. по гр.дело № 102/2015г.

, с който Н. А. К. и Л.К. са осъдени да заплатят на взискателя сумата 12 438.90 лева разноски по делото .

На длъжника Н. К. е назначен по реда на чл. 430 във връзка с чл. 47,ал.6 ГПК особен представител – адвокат К.А., чрез който на 15.07.2021г. е връчена ПДИ и са съобщени наложените по изпълнителното дело запори върху вземания по банкови сметки, включително и запора по банковата й сметка в Райфайзенбанк /България/ АД, към настоящия момент ОББ АД. Запорното съобщение до банката като трето задължено лице е изпратено на 19.04.2021г., получено на 29.04.2021г. , като с уведомление от 11.05.2021г. банката на основание чл. 508 ГПК е посочила, че не признава запора върху наличността по сметката, представляваща минимален несеквестируем доход с произход пенсия. С молба от 11.07.2023г. Н. К. е поискала от ДСИ разрешение да си изтегли пенсията за месеците април, май и юни в размер на 1039.80 лева с приложени извлечения от сметката й в ОББ АД за тези месеци. С обжалваното постановление от 19.07.2023г. ДСИ е приел, че по сметката длъжникът получава пенсия в размер 360 лева месечно, която е несеквестируем доход , както и други суми с неустановен източник, които са секвестируеми . Приел е, че несекестируема е постъпилата по банковата сметка сума с произход песния за текущия 2 месец, която не се обхваща от запора, но в случай , че тази сума не се изтегли в продъжение на месец от постъпването й по сметката, същата придобива харакер на спестявания и несеквестируемостта отпада, съоътветно подлежи на удръжка в цялост по наложения запор върху банкова сметка . По тези съображения и такива за неудовлетворено вземане на взискателя е отказал вдигане на запора върху сметката над размера на минималната РЗ за страната съгласно разпоредбите на чл. 446 и чл. 446а ГПК с указания до банката като трето задължено лице , че запорът не обхваща пенсията за текущия месец в размер под размера на МРЗ.

От приложените към молбата на длъжника до ДСИ извлечения от банковата сметка в ОББ АД, върху която е наложен запор се установява, че на 07.04.2023г. е постъпила сумата 360 лева, превод с наредител НОИ, на 11.04.2023г. превод от същия наредител в размер на 7 лева, а на 27.04.2023г. по сметка на РС М. е преведена сумата 2011.74 лева , като към 29.04.2023г. по сметката са налични 680 лева. За месец май по сметката е преведена от НОИ сумата 360 лева –крайно салдо към 31.05.2023г. – 1039.40 лева. Месец юни по сметката е преведена от НОИ сума 360 лева- крайно салдо към 30.06.2023г. – 1398.80 лева . През месец юли – на 06.07.2023г. – банката е превела по сметка на РС М. сумата 1032.80 лева, удържала е такса от 6 лева и към тази дата по сметката е била налична сума от 360 лева , изтеглена от Н. К. на 14.07.2023г. след удържане на такса от 1 лев за касовата операция. На 06.07.2023г. от НОИ е преведена по сметката сума в размер на 403.19 лева, изтеглена касово от Н. К. на 11.07.2023г. след удържане на такса за касова операция 1 лева. Крайно салдо по сметката към 18.07.2023г. – 0.41 лева.

При така установените фактически обстоятелства, от правна страна съдът приема следното:

Безспорно е по делото, че по банковата сметка в ОББ АД, върху която е наложен запор по изпълнителното дело, длъжникът Н. К. получава чрез превод от НОИ отпусната й месечна пенсия в размер на 360 лева. По аргумент от чл. 446,ал.1 ГПК доходът от пенсия , чийто месечен размер е под МРЗ е несеквестируем доход и върху него не е допустимо принудително изпълнение. Разпоредбата на чл. 446а,ал.1 ГПК предвижда, че несеквестируемостта на доходите по ч. 446, както и на помощи и обезщетения съгласно друг нормативен акт, се запазва и ако са постъпили по банкова сметка, но не по-рано от един месец преди налагане на запора, а според ал. 2 запорното съобщение не поражда действие по отношение на помощите и обезщетенията по ал. 1 изцяло, както и спрямо пенсията до размера на минималната работна заплата, освен за задължения за издръжка.

Съгласно разясненията, дадени с т. 13 на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, несеквестируемостта защитава имуществените обекти, които са необходими за издръжката на длъжника и неговото семейство, и по отношение на паричните вземания тя е забрана да ги събира друг, освен длъжникът. 3атова запорът на парично вземане е несъвместим с несеквестируемостта и в този смисъл я нарушава, а когато паричното вземане е частично несеквестируемо (трудово възнаграждение или друго възнаграждение за труд, както и върху пенсия), наложеният запор обхваща само 3 секвестируемата част. Когато длъжникът получава трудовото си възнаграждение или пенсия по банкова сметка, налагането на запор върху такава сметка не прави тези постъпления изцяло секвестируеми. Секвестируема е наличността по сметката преди постъпването на последното по ред "плащане", тъй като това са спестявания на длъжника. В този смисъл е и приетата след постановяване на тълкувателното решение норма на чл. 446а, ал. 1 ГПК (ДВ бр. 86 от 2017 г.), съгласно която несеквестируемостта на доходите по чл. 446, както и на помощи и обезщетения съгласно друг нормативен акт, се запазва и ако са постъпили по банкова сметка, но не по-рано от един месец преди налагане на запора. В случая с получаване на запорното съобщение банката изрично е уведомила по реда на чл. 508 ГПК ДСИ, че не признава и няма да изпълнява запора върху постъпленията по сметката с произход пенсия. От извлеченията от сметката се установява, че банката като трето задължено лице стриктно е спазвала несеквестируемостта относно месечното вземане на длъжника с произход пенсия, като при искане на длъжника в рамките на един месец от постъпване по банковата му сметка месечния доход от пенсия е разрешавала теглена от длъжника на съответната сума . Безспорно е, че вземането за пенсия за месец юли 2023г. е изплатено касово на длъжника от банката , а постъпленията от пенсия за месеците април, май и юни в общ размер 1032.80 лева са преведени на 06.07.2023г. по наложения запор по сметка на съдебния изпълнител, като е съобразено, че тези везмания са налични по сметката в продъжение на повече от един месец от постъпването им и не са разпоредени от длъжника в рамките на един месец, с което са продибили характер на спестявания. С изтичане на един месец несеквестируемостта на вземането за пенсия отпада, тъй като придобива характер на спестявания и изпълнение върху тези суми е допустимо. Предвидената в закона защита се предоставя на лицето, само когато то се нуждае от тях. С оглед на което и разпоредбите на чл. 444 ГПК и чл. 446 ГПК поставят редица ограничения. Те винаги се отнасят до конкретни имущества, които са от необходимия минимум за оцеляването на лицето за определено време. Когато лицето задържа поначало несеквестируеми или изключени от принудителни изпълнение парични суми в банковата си сметка и не ги изразходва в рамките на един месец се приема, че то няма нужда от тях, за да оцелява и преживява нормално през съответния период, като това има за последица отпадане на законовата защита. Тези суми придобиват характер на спестявания, които лицето може да си позволи да не изразходва за ежедневните си нужди, като по този начин те стават годен обект, върху който да се насочи принудително изпълнение. Така се гарантира правото на кредитора да се удовлетвори от цялото имущество на длъжника, като последният е длъжен да търпи принудителното изпълнение, като границата е единствено предвидените в закона гаранции за нормално съществуване.

Предвид гореизложеното не се установява с наложения запор върху банковата сметка на длъжника в ОББ АД да е нарушена предвидената в чл. 446,ал.1 във връзка с чл. 446а ,ал.1 ГПК несеквестируемост на месечното вземане към банката с произход пенсия за съответния месец, поради което и жалбата се явява неоснователна.

Искането за разглеждане на жалбата в открито съдебно заседание с единствен довод 4 за фактическа и правна сложност на спора е неоснователно. Съгласно чл. 437,ал.1 ГПК жалбите, подадени от страните по изпълнението, се разглеждат в закрито заседание, освен когато трябва да се изслушат свидетели или вещи лица, каквито доказателствени средства по делото не са искани и допускани.

Водим от гореизложените мотиви, Окръжният съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н. А. К. от гр. М. срещу Постановление от 19.07.2023г. на съдебния изпълнителя по изп.дело № 1-2/2020г. по описа на СИС при РС М., КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА.