Решение № 60 от 07.06.2022, Районен съд - Пирдоп

РЕШЕНИЕ

№ 60 гр. , 07.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Д.И.П. при участието на секретаря П.Т.А. като разгледа докладваното от Д.И.П. Административно наказателно дело № 20221860200011 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на „С. Б.” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.Б., ул. „О.П.“ №2, ет.3, срещу Наказателно постановление /НП/ № **********, издадено на ********** г. от директора на Дирекция „******************”, с което на основание чл.416, ал.5 във вр. 413, ал. 2 от Кодекса на труда /КТ/ на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер 2000 лв. за нарушение на т.1.26 от Приложение №1 към чл.2, ал.2 от Наредба №2 от 22 март 2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на СМР, изразяващо се в това, че при извършена проверка по спазване на трудовото законодателство на 27.10.2021г. на строителен обект „Търговски парк с магазини, кафе, автомивка и трафопост“, находящ се в местността „Д.“ гр.П. се установило, че „С. Б.“ ЕООД в качеството на строител по смисъла на пар.1, т.2 от ДР на Наредба №2 от 22 март 2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи не е осигурил комплексни здравословни и безопасни условия на труд /ЗБУТ/ на всички работещи (включително на подизпълнителите, в това число и на П. М. Ф. и ИВ. М.

Х.- служители от „************“ ЕООД) в съответствие с минималните изисквания на Наредба №2 от 22 март 2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, тъй като проверяващите са установили, че на 27.10.2021г. при почивка/престой земекопната строителна машинабагер е разположена на разстояние по-малко от 2 метра от края на зоната на естественото срутване на откосите на изкопа между основната сграда и фургоните на строителя и подизпълнителите, а впоследствие на 02.11.2021г. отново е установено същото нарушение.

1

Жалбоподателят твърди в жалбата си, че описаната от административнонаказващия орган /АНО/ фактическа обстановка не отговаря на обективната истина. Сочи се, че за да се определи разстоянието от края на естественото срутване на откосите на изкопа до земекопната машина, е следвало актосъставителят да извърши измерване и да посочи конкретното установено разстояние. Видно от текста на НП такова измерване не било извършвано, както и не било посочено на какво разстояние е установена строителната машина. Недопустимо е според жалбоподателя законово определени разстояния и отстояния, като част от състава на административноправна норма и за целите на административнонаказателното производство, да не бъдат установявани с техническо средство, а единствено чрез извършване на оглед, при който наблюдението и констатациите са субективни. Сочи се още, че в нарушение на разпоредбата на чл.18 ЗАНН, в обжалваното НП е описано и второ нарушение, на което не е дадена квалификация, но същата е възможно да бъде изведена от фактическите основания, посочени в обстоятелствената част на обжалвания акт, а именно: че дружеството не е осигурило комплексни здравословни и безопасни условия на труд на всички работещи в съответствие с минималните изисквания на Наредба №2. Описаната фактическа обстановка съответствала на разпоредбата на чл.16, т.1, б. „а“ от Наредба №2, но това не било посочено, с което се нарушавал чл.57, ал.1, т.6 ЗАНН, тъй като нарушителят следва да може да се защити не само срещу фактите, но и срещу правната квалификация. В този смисъл следвало да се приеме, че е налице съществено нарушение на процесуалния и материалния закон, с което се ограничава правото на защита на дружеството. На следващо място, оставало неясно защо по отношение на П. М. Ф. и ИВ.

М. Х. дружеството не е осигурило комплексни ЗБУТ. НП следвало да бъде ясно и да не се нуждае от тълкуване. Такова обаче в случая било необходимо да се извършва, с оглед реализиране на защитата на дружеството. Не се установявало от описанието на фактите къде са се намирали П. М. Ф. и ИВ. М. Х. – в изкопа, около изкопа, в близост до зоната на естественото обрушаване, между строителната машина и изкопа или същите са оператори на машина, т.е. не ставало ясно дали същите в действителност са били поставени в риск и какъв, тъй като всеки работник според длъжността си е подложен на различен риск. В случая не било посочено каква е длъжността и какви са дейностите, които са изпълнявали работниците и не ставало ясно как осигуряването на ЗБУТ се съотнася към риска, на който е подложен всеки един от работниците. С това била нарушена разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН, тъй като не може да се установи по какъв начин е извършено нарушение по отношение на двете лица, така и наличието на индиция за причинно-следствена връзка между нарушението и застрашаването на живота и здравето на посочените лица. Сочи се, че комплексните ЗБУТ, които трябва да осигури строителя, са свързани с общите норми за осигуряване на безопасност в обекта, докато конкретните условия на труд се осигуряват от съответния подизпълнител по отношение на назначените при него работници. Този въпрос не бил изследван от АНО, което водело до извод за липса на пълно установяване на относимите факти от значение за случая. Осигуряването на ЗБУТ на една строителна площадка се извършвало с договореност между всички участници в строителния процес по реда на чл.18 ЗЗБУТ, в което споразумение следва да се детайлизира кои са комплексните 2

ЗБУТ, които следва да осигури строителят и кои са конкретните задължения за осигуряване на ЗБУТ от съответния подизпълнител. Според жалбоподателя е следвало да се посочи кой работодател-подизпълнител е стопанисвал земекопната машина и по отношение на същата какви са договорените мерки между строителя и подизпълнителя за безопасна работа. В този смисъл, не били изяснени обстоятелствата от значение за случая. Подобно изследване не било извършено от АНО. На следващо място АНО незаконосъобразно не бил приложил разпоредбата на чл.415в, ал.1 КТ, съобразно която за нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят се наказва с посочената имуществена санкция. В случая посочените предпоставки били налице и съставомерните признаци били описани в НП. С писмо до административнонаказващия орган /АНО/ с вх.

№********/**********г. било направено искане да се приложи разпоредбата на чл.415в, ал.1 КТ по отношение на установеното с Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № **********/04.11.2021г. нарушение. В текста на писмото било декларирано, че нарушението, посочено в АУАН, е отстранено в деня следващ извършената проверка, т.е. на 03.11.2021г. Приложен бил и протокол за документиране на факта за отстраняване на нарушението, подписан от техническия и обектовия ръководители. С това били изпълнени законовите изисквания и респективно- били налице законовите предпоставки за прилагане на привилегирования състав на чл.415в, ал.1 КТ. Освен това процесното нарушение не било сред описаните в изключенията по чл.415в, ал.2 КТ, за които е неприложим привилегированият състав. С оглед на всичко изложено се иска от съда да приеме, че обжалваното НП е незаконосъобразно и да отмени същото или в условията на евентуалност- да го измени като приложи разпоредбата на чл.415в, ал.1 КТ.

В съдебно заседание жалбоподателят „С. Б.“ ЕООД се представлява от упълномощения адв.С.П. от САК, който поддържа жалбата и в хода по същество на делото моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло обжалваното НП като незаконосъобразно по съображенията, подробно изложени в самата жалба, която е подробно мотивирана и адвокатът подкрепя изложеното в нея. Описаното в жалбата се потвърдило според него и от проведеното съдебно дирене. При условията на евентуалност - ако съдът не намери основание НП да бъде отменено изцяло, се иска да бъде приложена разпоредбата на чл.415в, ал.1 КТ, като се квалифицира евентуално извършеното деяние като нарушение по тази законова квалификация и съответно- размерът на имуществената санкция да се съобрази с това, което е предвидено - от 300 лв. до 500 лв., като виждането на процесуалния представител е, че справедливо би било санкцията да е в минималния размер. Моли се съда да вземе предвид обстоятелството, че АУАН и НП се позовават на констатации в протокол от извършена проверка- т.нар. „ПИП“, но същият не е посочен като номер и дата на издаване. Ако това е ПИП №*********/*********г. относимостта му по процесния казус била само по т.2 от съдържанието, което касае проверка, извършена на 27.10.2021г., но не и констатациите по т.1, т.3 и т.4, които се отнасят за извършена проверка на 02.11.2021г.

Недопустимо било в издаденото въз основа на АУАН-а НП, което е предмет на жалбата, АНО да се позовава на констатации, които не са инкорпорирани в съдържанието на АУАН, а 3 фигурират в друг документ. В този случай те обективно не съществували и в съдържанието на ПИП. Иска се от съда да вземе предвид, че е недопустимо в мотивите на НП да има позоваване на факти и обстоятелства, намиращи се извън констатациите по АУАН, включително и в частта, изложена като обосновка за отказ да се приложи чл.415в, ал.1 КТ с твърдението, неустановено в производството по АУАН, че на 02.11.2021г.- след датата на нарушението, което се твърди да е извършено на 27.10.2021г. и за което е съставен АУАН, не е било отстранено. С оглед на изложеното адв.П. иска от съда да постанови своето решение, като на доверителя му бъдат присъдени и сторените по делото разноски.

В съдебно заседание въззиваемата страна Дирекция „******************“, чрез пълномощника си ст.юрк. К.Х. оспорва жалбата и заявява становище за нейната неоснователност. В хода по същество на делото ст.юрк. Х. моли съда да остави жалбата без уважение и да постанови решение, с което да потвърди издаденото НП като правилно и законосъобразно. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на насрещната страна и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представител на Районна прокуратура-П. не се явява в съдебното заседание по разглеждане на делото и не ангажира становище.

Съдът, след като подложи на преценка събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 27.10.2021 г. свидетелите В. ИВ. П., Ж. Г. П. и В. Г. СТ., по това време заемащи длъжност „главен инспектор” в дирекция „******************”, след постъпил сигнал в Дирекцията, посетили търговски обект „Търговски парк с магазини, кафе, автомивка и трафопост“, находящ се в местността „Д.“, гр.П. и пристъпили към извършване на проверка за спазване на трудовото законодателство. Установили няколко нарушения и ги описали в протокол, а на техническия ръководител на обекта били дадени предписания част от тях да бъдат отстранени. Нарушението, което има отношение към процесния случай, е свързано с преценка на проверяващите органи, че земекопна машина била оставена на по-малко от 2 м. отстояние от откосите на изкопа, което създавало непосредствена опасност от срутване, с което се нарушавали минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на СМР. На 02.11.2021г. проверяващите лица отново посетили обекта и отново констатирали същото нарушение. Издаден бил акт за спиране на дейността на обекта. На 04.11.2021г. В. ИВ. П. съставила АУАН №*********** от 04.11.2021г. срещу строителя „С. Б.“ ЕООД в присъствието на лицето В.Х. като упълномощен представител на „С. Б.“ ЕООД. На същата дата - 04.11.2021г., след съставяне на АУАН и във връзка с него, бил съставен протокол, подписан от техническия ръководител на обекта и обектовия ръководител за това, че нарушението било отстранено на 03.11.2021г., като строителната машина е преместена на 2 метра от ръба на изкопа. На **********г. било издадено обжалваното НП.