Решение № 5485 от 14.08.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5485 гр. София, 14.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова

Членове:

Петър Ив. Минчев

ЙОАНА КР. КАЦАРСКА при участието на секретаря Виктория С. Иванова Докова като разгледа докладваното от ЙОАНА КР. КАЦАРСКА Въззивно гражданско дело № 20251100508566 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.

С решение № 962 от 20.01.2025 г., постановено по гр. д. № 27022/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 41-и състав, „Еником М“ ООД е осъдено да заплати на основание чл. 265, ал. 1, пр. 2 ЗЗД на Н. А. Т. сумата 30 лева, представляваща необходими разноски за отстраняване на недостатъци по изработеното от ответника по договори за доставка и монтаж на кухненско обзавеждане със следните номера: № 110171 от 31.12.2020 г.; № 110172 от 31.12.2020 г. и № 110296 от 31.12.2020 г., с включена стойност на труд и материали, като е отхвърлен искът за разликата до пълния предявен размер от 3600 лева, както и иска по чл.

79, ал. 1, пр. 2 вр. чл. 82 ЗЗД, вр. чл. 258 и сл. ЗЗД за сумата 1400 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в неудобства и страдания, преживени в резултат на неизпълнение на задължението на ответника да изпълни точно и. качествено възложената работа, тъй като изработеното имало неестетичен вид, както и поради осуетяването на възможността да се ползва удължена гаранция на електрооборудването.

Със същото решение „Еником М“ ООД е осъдено да заплати на Н. А. Т. сумата 3,11 лева – разноски за първоинстанционното производство.

С решението Н. А. Т. е осъден да заплати на „Еником М“ ООД 1292,20 лева – разноски за първоинстанционното производство.

Срещу така постановеното решение, в отхвърлителната му част, е депозирана въззивна жалба от ищеца, в която са изложени оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част поради нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите.

Твърди, че във връзка със сключените договори за доставка и монтаж на кухненско обзавеждане ответникът е следвало да достави висококачествено оборудване, както и да извърши качествен монтаж по индивидуален проект, изготвен спрямо конкретното помещение, като е заплатена и допълнителна услуга за вземане на мерки, която услуга била извършена некомпетентно и некачествено. Сочи, че от събраните по делото доказателства се установявало, че доставката и монтажът не са изпълнени в срок, както и че монтажът е изпълнен некачествено, което довело до проява на множество дефекти. Изготвената по 1 делото експертиза била непълна и при занижени стойностни, но от нея ставало ясно, че са налице множество дефекти по монтажа на кухнята. Твърди, че е претърпял имуществени и неимуществени вреди. Поради забавената доставка не е имал възможността за регистрация с оглед удължена регистрация от 5 години вместо само 2, както било договорено. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба, в който е изложено становище за нейната неоснователност. Сочи, че по делото не са доказани твърдените от ищеца имуществени и неимуществени вреди.

Установявало се, че ищецът не е уведомил ответника за недостатъците на вещта в законоустановените срокове. Дори и констатираните от вещото лице недостатъци не попадали в хипотезата на недостатъци, тъй като били изрично уговорени със самия ищец при монтажа или попадат в допустима норма на отклонение. Дори и да представлявали недостатъци, то сумата, необходима за тяхното отстраняване, била значително по-ниска от претендираната от ищеца. Проблемът с една от етажерките бил отстранен в кратки срокове, а останалата работа била приета без възражения. Ищецът е предявил претенции за други недостатъци повече от 14 дни след монтажа. Твърдените от ищеца дефекти били видни и е съществувала възможност за констатирането им при обикновен преглед на изпълнението в деня на монтажа. Предявяването на рекламационна претенция повече от година по-късно освен че е предявена след изтичането на законовия срок, касае явни недостатъци, които ищецът е следвало да наведе най-късно към момента на отстраняване на първата рекламация. Поддържа, че работата е била приета частично на 12.04.2021 г., а на 08.06.2021 г. без забележки след отстраняване на констатираните дефекти. Оспорва претенцията за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди. Моли съда да потвърди решението в обжалваната част и претендира разноски.

В законоустановения срок е подадена и насрещна въззивна жалба от ответното дружество срещу решението, в частта, с която е уважен предявеният иск. Сочи, че решението в тази част е неправилнос. Твърди, че съдът не е взел предвид, че твърденият дефект, а именно липса на амортисьори на шкафа над котлона се дължи на отказ на самия ищец за поставянето на амортисьори в този шкаф. Счита, че дори да се приеме, че въпреки изричния отказ на ищеца за поставяне на амортисьори в този шкаф, ответникът е следвало да ги достави и монтира, изводът на първоинстанционния съд, че претенцията на ищеца за този недостатък не била погасена поради изтичане на шестмесечния срок по чл. 265, ал. 3 ЗЗД, бил неправилен. В тази връзка счита, че е приложима разпоредбата на чл. 265 ЗЗД, съгласно която всички права на ищеца във връзка с възникнали недостатъци по изработеното се погасявали с изтичането на 6 месеца, считано от деня на предаване на работата, като този срок се отнасял както за скритите, така и за явните недостатъци. Моли съда да отмени решението в отхвърлителната част и да отхвърли предявените искове.

Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е депозиран писмен отговор на насрещната въззивна жалба.

Софийският градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Настоящият състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Решението е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от Софийския районен съд. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави следното:

По предявения иск с правно основание чл. 265, ал. 1, пр.2 ЗЗД, в тежест на ищеца е да установи наличието на следните факти: 1/че между страните валидно е бил сключен договор за изработка, включително, че от него за ответника е възникнало задължението да 2 достави и монтира кухненско оборудване с посочените параметри и в посочения вид, а ищецът е изправна страна по договора заплатил е дължимото възнаграждение/; 2/че е прегледал извършената работа при предаването, респективно приемането; 3/че е налице неточно изпълнение – наличие на недостатъци; 4/че е направил своевременно възражения пред ответника за наличието на недостатъци и 5/ стойността на разходите за отстраняване на недостатъците.

Между страните по делото не е спорно, а и на основание чл. 146, ал.1, т. 3 и т. 4 ГПК с доклада по делото съдът е отделил за безспорно между страните, че помежду им са били сключени процесните договори за изработка на кухненско обзавеждане със следните номера: № 110171 от 31.12.2020 г. с предмет изработка, доставка, монтаж и разнос на елементи за кухненски мебели; № 110172 от 31.12.2020 г. с предмет изработка, доставка, монтаж и разнос на кухненски модули и № 110296 от 31.12.2020 г. с предмет доставка, монтаж и разнос на мивка, смесител и електроуреди, както и че в изпълнение на същите ищецът е платил авансово сума в размер на 5986,25 лева. На етапа на въззивното производство не е спорно, че ищецът е заплатил цялото дължимо възнаграждение по договора.

По делото е приет протокол за монтаж № 0000895372 от 12.04.2021 г., подписан от ищеца, чийто подпис не е оспорен, в който като забележка е посочено, че „горен десен регал се връща за изрязване във височина (и боядисване)“. Приети са протоколи за монтаж № 0000895367, 0000895612, 0000895374 от 12.04.2021 г., подписани от ищеца, съгласно които описаните в протоколите услуги са приети без забележки от клиента Н. А. Т.. От приетия по делото протокол за проведена проба при експлоатационни условия, подписан от А.Х. и Т.Д. като монтажници, последните са декларирали, че монтираните компоненти и свързването им към инсталациите отговаря на експлоатационната норма.

От приложената по делото електронна кореспонденция се установява, че на 14.05.2021 г. ищецът е информирал ответника за следните дефекти по изработеното: етажерка за подмяна; повредена страница на миялната от вътрешната страна, изкривена ъглова планка, зле монтирана; в шкафа над мивката отвътре вдясно страницата е сцепена, а отляво страницата е напукана; ръбовете на почти всички вратички от едната страна не прилепват плътно до плоскостта, а от другата прилепват; откачена алуминиева тръба на аспиратора след тестовото включване; крилцата на клапата не лягат плътно върху вътрешния ръб, клатушкат се и дрънчат; крилото на абсорбатора в десния край виси; тапите са монтирани накриво; почти навсякъде фугите имат сериозни отклонения, ръбовете на врати и бленти се разминават -едни стърчат напред пред други; гърбът на островната част бил поръчан да е 3 отделни плоскости, така че да изглеждат като врати със съответните заобляния и боядисани с боя, а вместо това са доставени две срязани части, които изглеждали като евтин гръб от шперплат при това с крива фуга; ъгловите бленди следвало да са цели ъглови елементи, а вместо това били рязани, което се виждало; цялата островна част била накриво монтирана - разстоянието между двата плота при печката е 945мм, а в другия край 895мм.; най-горното чекмедже стърчало по напред от това под него; следвало да бъдат монтирани кранчета с Ф 3/8 цола за топла и студена вода, а маркучите които са доставени били 1/2 цол и освен това - къси; маркучът за отходната вода на мивката бил Ф50 и несъвместим с наличната тръба за отходната вода, която била Ф40, което водело до невъзможност да се ползва мивката и миялната; газовите амортисьори за описания в т.18 от спецификацията шкаф с две врати не били доставени и монтирани, въпреки че били заплатени.

С писмо от 17.05.2021 г. ответникът е изложил своето становище, че не са налице основания за разваляне на договора. Посочил е, че с изпратено електронно писмо от 27.04.2021 г. ищецът е предявил претенция относно монтажа на кухнята, като е заведена рекламация с № 5121Д/29.04.2021 г. След направения оглед на адреса са поръчани за изработка 1 брой краен панел на съдомиялна и 2 броя страници на горен шкаф. Информирал е, че за бар плота ще бъдат изработени 2 броя нови пана на точен размер, а всички други описани проблеми е посочил, че могат да се ремонтират от монтажната група при подмяната на страниците и монтажа на етажерката. Информирал е ищеца, че липсващите амортисьори ще бъдат доставени на място от монтажната група.

С имейл от 07.07.2022 г. ищецът е оспорил оставената без уважение рекламация и 3 е помолил ответника да отстрани следните дефекти: некачествена изолация със силикон на плота на мивката, както и липсваща изолация със силикон на всички алуминиеви лайсни; искане за доставка и монтаж на амортисьори; десният шкаф над мивката бил монтиран повисоко спрямо левия; бар плотът бил по-висок спрямо плота на котлоните; надуване на плота -най-вече в лявата част на мивката, наличие на фуга между мивката и плота с различна широчина; липса на поставен силикон под ръба на мивката; бар плотът не бил успореден с плота на мивката; плоскостта от горната страна на миялната машина и директно под кухненския плот била монтирана некачествено - стърчала по-напред от вертикалната плоскост и освен това имало повече от необходимия брой дупки; - деформирана алуминиева конзола.