Решение № 417 от 07.03.2023, Районен съд - Пловдив

МОТИВИ към Решение № 417 от 07.03.2023г. по АНД 7434/2022 по описа на ПРС-ХХІІІн.с.

С Постановление от 29.12.2022г. Районна прокуратура – П. е внесла предложение Г.Т.Х. да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание “глоба” по реда на чл.78А от НК за това, че на 24.08.2022г. в землището на с.Белозем, обл.П., при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка „ БМВ“, модел „ 320Д“ с рег.№ ....., извършил непристойни действия – маневри, с които принудил водача на лек автомобил марка „ Фолксваген“, модел „ Поло“ с рег.№ ..... З.П.Ж. от с.Белозем, обл.П. да спре управляваното от нея превозно средство, отправяне на закани и насочване на пистолет към същата и пътуващата с нея Е.Г.Д. от с.Белозем, обл.П., грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото– престъпление по чл.325, ал.3, вр.ал.1 от НК.

Прокурорът поддържа така повдигнатото обвинение, като предлага Х. да бъде освободен от наказателна отговорност и да му бъде наложено административно наказание „глоба” в размер на около 2 000лева.

Обвиняемият Г.Т.Х. не се признава за виновен и не дава обяснения по случая.

Съдът, въз основа на събраните и приложени по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено от фактическа и правна страна следното

Г.Т.Х. е роден на ..... в гр.П., Б., български гражданин, със средно образование, разведен, работещ, неосъждан, ЕГН:**********.

На 24.08.2022г. свидетелката з. Ж. управлявала лекия си автомобил „ Фолксваген“, модел „Поло“ с рег.№ ..... на пътя с.Белозем, обл.П.с.Шишманци, обл.П. в посока Белозем-Шишманци. С нея била и приятелката й – свидетелката Е.Д., която била на предната дясна пасажерска седалка.Около 16.20ч. на посочената дата, на десен завой преди бензиностанция „Петрол“, която се намирала на посочената пътна отсечка, в платното й за движение навлязъл лек автомобил „БМВ“, модел „320Д“ с рег.

№ ....., който се движел в противоположната посока - с.Шишманци-с.Белозем.

Същият бил управляван от обвиняемият Г. Х., който пътувал сам. Свид. Ж. се стреснала от създалата се ситуация на пътя и извикала на обв. Х. „Ей“, което същият възприел, понеже и двамата шофирали със свалени прозорци на автомобилите. Разминали се и свид. Ж. продължила по пътя си. Малко след това, поглеждайки в огледалото за обратно виждане, забелязала, че зад тях с висока скорост се приближавал лекият автомобил „ БМВ“, модел „320Д“ с рег.№ ....., управляван от обвиняемия. Стигайки до лекия автомобил „Фолксваген“, с рязка маневра същият го изпреварил и започнал да набива спирачки, с цел свид. Ж. да спре управлявания от нея автомобил. Уплашена и за да избегне удар с автомобила „БМВ“, същата спряла. Х. също бил спрял на около метър пред тях. След секунди, обвиняемият се обърнал назад и взел от задната седалка малка мъжка чанта, която поставил на предна дясна седалка 1 до себе си. Бръкнал в нея и извадил черен пистолет, който демонстративно показал на двете свидетелки на нивото на огледалото за обратно виждане на автомобила си, като извършвал въртеливи движения с ръката си, държейки пистолета. След това, изкарал пистолета през прозореца, държейки го в лявата си ръка и с жест подканил свид. Ж. да изравни автомобила си с неговия. Уплашена от това, че обвиняемия държи оръжие, Ж. се подчинила. В момента, в който изравнила автомобила си с неговия, обвиняемият казал „Ей това ще ви се случи, разбрахме ли се?“, като държал пистолета насочен срещу свидетелките Ж. и Д.. Ж. продължила по пътя си, а обв. Х. направил обратен завой в посока с. Белозем.

Описаната по-горе фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин преди всичко от показанията на свидетелите З.П.Ж., Е.Д.

Г.ЕВА, А.М.С., М.И.С., както и отчасти от тези на свидетелите Й.Д.К. и Н.А.А. депозирани в досъдебната фаза на процеса, както и от показанията на свидетелите Ж., Г.ева, С., С. дадени непосредствено пред съдебния състав.

Възприетото от съда се подкрепя изцяло и от приложените по делото писмени доказателства- протоколи за разпознаване на лице и предмети, справка за водач/нарушител от региона, свидетелство за съдимост и характеристична справка, находящи се по дознанието.

Съдът кредитира изцяло показанията на горепосочените свидетели Ж., Г.ева, С., С., които намира за логични, последователни, вътрешно непротиворечиви и в съответствие помежду си и с останалите доказателства по делото и незаинтересовани.

Настоящият състав частично се доверява и на показанията на свидетелите А. и К., в частта, в която първият потвърждава, че се е срещнал с обвиняемият през лятото на 2022г. около обяд и видял, че същият носи пистолет в колата си. Що се отнася до показанията на свид. К., то съставът намира същите в преобладаващата им част за неотговарящи на обективната истина и заинтересовани, тъй като твърдението й, че е пътувала на инкриминираната дата с обв. Х. и е чула женски гласове, които псували и изричали груби думи се опровергават изцяло от показанията на свидетелките Ж. и Г.ева, а и от тези на свид. А.. Последните три лица са категорични, че на процесните дата и място обвиняемият е бил сам в автомобила си както когато се е разминавал с двете свидетелки, така и при пристигането си в с. Белозем за среща с приятеля си А.. Тоест следва да се приеме, че свид. К. изобщо не е присъствала на инкриминирания случая, а е заявила обратното единствено и само с цел обслужване защитната теца на обвиняемия, с кого живее на съпружески начала.

При така установената по безспорен и категоричен начин фактическа обстановка по делото, съдът е на становище, че обвиняемият Г.Т.Х. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.

325 ал.3 вр. ал.1 от НК, тъй като на 24.08.2022г. в землището на с.Белозем, обл. П., при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка 2

„ БМВ“, модел „ 320Д“ с рег.№ ....., извършил непристойни действия – маневри, с които принудил водача на лек автомобил марка „ Фолксваген“, модел „ Поло“ с рег.№ ..... З.П.Ж. от с.Белозем, обл.П. да спре управляваното от нея превозно средство, отправяне на закани и насочване на пистолет към същата и пътуващата с нея Е.Г.Д. от с.Белозем, обл.П., грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото.

Обект на престъплението хулиганство са установеният в страната ред и общественото спокойствие. Основният признак на деянието, чрез което се осъществява престъплението хулиганство, са "непристойни действия".

Престъплението не може да се осъществи чрез бездействие. С непристойните действия трябва грубо да се нарушава общественият ред и да се изразява явно неуважение към обществото. Престъплението е налице, когато и двата признака са осъществени. Хулиганството е умишлено престъпление. То може да се осъществи с пряк или с евентуален умисъл, а хулиганските действия може да се извършват в най-разнообразни форми, като освен това публичността не е задължителен елемент от състава на престъплението.

Разграничителните критерии между дребното хулиганство и престъплението хулиганство се изразяват в степента на обществената опасност на деянията, посочени в чл. 1, ал. 2 УБДХ и чл. 325 от НК. Дребното хулиганство е административно нарушение с по-ниска обществена опасност.

Разграничението трябва да се извършва на основата на конкретна оценка на всяко деяние, на обективните му и субективни признаци с оглед на неговата обществена опасност. Квалифицираният състав на престъплението хулиганство по смисъла на чл.325 ал.2 от НК се отличава от основния състав по признаците, посочени в закона, чрез които е подчертана значително повисока обществена опасност. В този смисъл хулиганството се отличава с изключителна дързост, когато в много груба форма се засягат интересите на обществото или личността и упорито не се прекратяват. Те изразяват пренебрежително отношение към реда в обществото или към други обществени или лични интереси. С тях се изразява грубо нахалство и тежко оскърбление. На следващо място дали е налице съставът на хулиганството или друго престъпление се определя от съдържанието и направлението на умисъла на виновния, мотивите и целта и от извършените от него активни действия, дезорганизиращи в една или друга степен нормалните, съответствуващи на правилата на обществото взаимоотношения. Чрез хулиганството може да бъде нарушен общественият ред във всички сфери на живота и дейността на гражданите. За квалификацията на извършеното като престъпление по чл.325 от НК необходимо да се установи наличието на хулигански мотив за реализиране на деянието. Хулиганският мотив като задължителен елемент от субективния състав на престъплението е стремежът на дееца да прояви своето явно и грубо неуважение към обществото и в частност да противопостави себе си на общоприетите правила на приличие, да прояви груба сила, гаврене и издевателство над личността на другиго.

Същевременно съдебната практика е категорична, че е налице хулиганска 3 проява и в случаите, в които деецът реализира състава на това престъпление, но при форма на вината евентуален умисъл, воден от желанието да постигне друг, пряко целен резултат. Известно е, че при евентуален умисъл в рамките на един и същ причинно-следствен процес се осъществяват два резултата: пряко целеният и допълнително настъпилият. В обективно отношение между тези два резултата съществува идентична връзка на зависимост от деянието, което ги причинява. Те не са последователни, а едновременно следствие на едно и също деяние. Или с други думи, при евентуалния умисъл и пряко целения и допълнително настъпилия резултат са една комплексна и същевременно кумулативна последица на деянието, което ги поражда.

Поради тази причина, обективно е невъзможна избирателност за допускането или изключването на който и да било от двата резултата. В субективно отношение обаче, такава избирателност, макар и на по-друга плоскост, съществува: деецът, съзнавайки, че допълнителният резултат е възможно условие на пряко целения, може да се откаже от осъществяване на последния, за да изключи настъпването на първия. Когато не последва такъв отказ и се предприеме изпълнителното деяние, причинната връзка е вече поставена в действие с еднаква валидност както за прекия, така и за допълнителния резултат. Следователно, съзнанието за възможността от настъпването и на допълнителния (съставомерен) резултат не се е оказало достатъчен контрамотив за въздържане от деянието. Доминиращ (решаващ) мотив за неговото извършване в този случай не може да бъде друго, освен приоритет в постигането на пряко преследваната цел от дееца, съчетан с безразличие към възможните други съставомерни последици. Поради тази двупосочност на психическия процес при евентуалния умисъл е наложително да се направи следното разграничение. В чисто субективен план деецът взема решение за постигане на определен резултат и това е неговата пряка цел. Деянието, като посредник между решението и целта, създава висока степен на вероятност да причини и друг, при това непременно съставомерен резултат. Тази възможност произтича от конкретната особеност на обективните връзки между деянието-причина и закономерно следващите от него изменения в действителността извън пряко целените. Допълнителните последици от същото деяние, когато те са съставомерни, законодателно не са включени в пряката цел на дееца - чл. 11, ал. 2 НК. Поради тази причина допълнителните последици, макар обхванати от съзнанието на дееца, не са подчинени на същия психологичен механизъм: потребност, мотивация, цел, решение, деяние и резултат, както това е при пряко целените. Различието е съществено.

Пряко преследваната цел от дееца в повечето случаи се покрива с резултата.

Формирането на целта се предхожда от проявлението на субективно осъзнати потребности. Въз основа на тях се пораждат мотивите и подбудите, които от своя страна конкретизират целта. При допълнителна конкуренция на основния мотив с други допълнителни мотиви "за" и "против" се взема решение за постигане на целта, т.е. за осъществяване на изпълнителното деяние. Очевидна е неизменната, взаимна вътрешна връзка между мотивите и 4 целта. Съотношението е аналогично на кондицио сине кванон, т.е. всеки един от тези два основни психологични елемента е невъзможен без другия, и на следващо място - нито един умишлен човешки акт, като поведение или конкретно действие, е невъзможен без който и да е от тях (мотиви и цел).

Разпечатката съдържа 25 от 44 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/01971f9c-a550-4f27-88bb-3021146f90aa