Решение № 307 от 01.07.2022, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 307 гр. К., 01.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Й.Б.П. при участието на секретаря Х.К.К. като разгледа докладваното от Й.Б.П. Гражданско дело № 20215510102933 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Искът е за развод с правното основание в чл.49, ал.1 от СК.

Ищцата твърди, че с ответника сключили на 06.11.1988 г. граждански брак в с.О., общП., първи и за двамата, от който нямат родени непълнолетни деца.

През 1990 г. напуснали Р.България и се установили да живеят и работят в Р.Т.. С времето ответникът се отчуждил от нея като непрекъснато вдигал скандали, имали разногласия относно начина на живот. През 2010 г. ответника без да я предупреди или уведоми я напуснал. От тогава не я е търсил, не са се чували по телефона. Опитите й чрез негови близки да установи местопребиваването му останали без успех. Заявява, че бракът им се е изчерпал от своето съдържание, превърнал се е в една формална юридически връзка, съществуването на която се явява неоправдано за двамата предвид 10 годишната им фактическа раздала. Моли съда да постанови решение, с което да прекрати сключения на 06.11.1988 г. между нея и АДР. АС. АЗ. с ЕГН-********** граждански брак, поради дълбоко и непоправимо разстройство на брачните отношения, без съдът да се произнася по въпроса за вината, да постанови след прекратяване на брака да носи брачното си фамилно име – А.. Претендира съдебни разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК, ответникът не е подал отговор на исковата молба.

Редовно призован не се явява и не взема становище по исковата молба.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното:

Страните сключили граждански брак на 06 .11.1988 г. в с.О., общП., първи за двамата, от който нямат родени непълнолетни деца. /удостоверение за граждански брак, издадено въз основа на акт за граждански брак №17/06.11.1988 г./.

От показанията на свидетеля С.Х.А. се установява, че след сключването на брака ищцата АС. М. АЗ. и ответникът АДР. АС. АЗ. са живели в жилището на ответника в с.О., общП.. През 1990 г. те заминали в Р.Т., където се 1 установили да живеят и работят. Първоначално живели на квартира, а в последствие в жилище, което построили в гр.С., Т.. Ответникът често отсъствал по няколко месеца, без да уведоми ищцата къде и с кого е, което породило у нея съмнения за извънбрачна връзка с друга жена и ставало поводи за скандали, в които той упражнявал й насилие. Съпрузите престанали да общуват помежду си, разделили ползването на семейното жилище в Т., не се хранели заедно и всеки поел разходите си. През 2010 г. ответникът напуснал жилището и оттогава съпрузите не поддържат контакти помежду си. /“… проблемите им са започнали, тъй като съпругът й, е установил връзка с друга жена….Докато са били още заедно, той е ползвал първият етаж на къщата, а тя вторият етаж. ..издържала се сама.... Казвала ми е, че съпругът й много често отсъствал за по няколко месеца, без да я уведоми къде и с кого, след това се е връщал, но е ползвал долният етаж и не е търсил контакти с нея. Това е продължило до преди 3-4 години, откогато тя не го е виждала и не знае къде се намира и с кого…след като си разделят ползването на къщата, той е поддържал връзка с една жена от сливенския край, но Ася не знае дали и към момента той е със същата тази жена. От 3-4 години тя няма никаква информация за А., нито го е виждала, нито той се е прибирал, нито знае къде е и той не я е търсил…“/. Ищцата е категорична в решението си за развод и не желае съдът да се произнася по въпроса за вината.

От така установеното съдът прави следните правни изводи:

Съгласно чл.14 от СК отношенията между съпрузите се изграждат на основата на взаимното уважение, общи грижи за семейството и разбирателство. От събраните по делото доказателства и неоспорени обстоятелства съдът приема, че бракът между страните за дълбоко и непоправимо разстроен. Установи се, че повече от десет години съпрузите са във фактическа раздяла. Те не живея заедно, не поддържат връзка и контакти помежду, всеки устоил живота си самостоятелно. Различията във вижданията им за живота и несходството в характерите, неразбирателството, нежеланието за съвместно съжителство и недоверието, както и липсата на ежедневни съпружески / духовни и интимни/ контакти са довели до отчужденост и разпадане на брачната връзка. Следва да се посочи, че създадената семейна атмосфера не е случайно или временно явление, продиктувано от обикновени, временни и преходни недоразумения. Това е така защото, съпрузите чрез взаимно разбирателство не са проявили и не проявяват общи усилия да осигурят благополучието на семейството си. Поведението им на дезинтересованост е трайно установено, което доказва, че те не желаят да постигнат това. Страните не са направили дължимото за преодоляване на противоречията, отчуждението и недоверието между тях. Те нямат както общо домакинство и семеен бюджет, така и грижа един към друг. При това състояние на брачната връзка следва извода, че бракът съществува само формално, лишен е от дължимото се според морала и закона съдържание, поради което следва да бъде прекратен.

Съгласно разпоредбата на чл.49, ал.3 от СК, с решението за допускане на развода съдът се произнася и относно вината за разстройството на брака, ако някой от съпрузите е поискал това.

В случая съпрузите не желаят произнасяне по въпроса за вината за разстройството на брака и в тази връзка не са събирани доказателства поради което съдът не следва да се произнася 2 по този въпрос.

Съдът не е сезиран с искане за ползване на семейно жилище, поради което не дължи произнасяне по този въпрос.

Нормата на чл.326 от ГПК изисква в решението, с което се допуска разводът съдът изрично да се произнася по въпроса за фамилното име, което съпрузите ще носят за в бъдеще. С разпоредбата на чл.53 от СК законодателят е предоставил възможността на съпругът, който при сключването на гражданския брак е приел фамилното име на другия съпруг, както да възстанови предбрачното си фамилно име, така и да запази брачната си фамилия. В случая ищцата е приела да носи фамилното име на ответника и с оглед претенцията й, след прекратяване на брака тя ще следва да носи брачното фамилно име А..

Разпоредбата на чл.329, ал.1, изр.второ от ГПК сочи, че когато няма вина разноските остават в тежест на всеки от съпрузите, както са ги направили.

Такъв е настоящия случай затова, ищцата и ответникът следва да заплатят в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС-К. по ** лв. окончателна държавна такса.

Водим от гореизложеното съдът

РЕШИ:

ПРЕКРАТЯВА сключения на 06 .11.1988 г. в с.О., общП., обл.С. граждански брак между АС. М. АЗ., с ЕГН-********** с постоянен адрес с.О., общП. и АДР. АС. АЗ., с ЕГН-********** с постоянен адрес с.О., общП., ул.“И.“ №* като дълбоко и непоправимо разстроен на основание чл.49, ал.1 от СК.

ПОСТАНОВЯВА след прекратяването на брака съпругата АС. М. АЗ., с ЕГН-********** да носи брачното фамилно име А..

ОСЪЖДА АС. М. АЗ., с ЕГН-********** с постоянен адрес с.О., общП., да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд-К.

** лв. окончателна държавна такса.

ОСЪЖДА АДР. АС. АЗ., с ЕГН-********** с постоянен адрес с.О., общП., ул.“И.“ №*, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд-К. ** лв. окончателна държавна такса.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-С. в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – К.: _______________________

3