Определение № 226 от 15.08.2022, Окръжен съд - Търговище

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 226 гр. Търговище, 12.08.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА

Членове:

МАРИАНА Н. ИВАНОВА

БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ като разгледа докладваното от МАРИАНА Н. ИВАНОВА Въззивно частно гражданско дело № 20223500500189 по описа за 2022 година Производството е по чл. 274 във вр. с 413, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК 175074752, гр. София, чрез пълномощник юрск. Р.И., против разпореждане № 316/30.06.2022 г., постановено по ч.гр.д. № 437/2022г. по описа на РС – Попово, с което се отхвърля заявлението на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против длъжника Д. Н. Р. за вземането за договорно възнаграждение в размер на 1086.63 лева (курсивът е на жалбоподателя) дължимо за периода от 20.09.2020 г. до 03.09.2021 г. тъй като съдът неправилно е заключил, че същото представлява неравноправна клауза.

С оплаквания за неправилност на обжалвания акт по отношение на отхвърленото заявление за договорното възнаграждение, с позоваване на разпоредбите на чл. 9 ЗЗД и принципът на свободното договаряне, чл. 19, ал.

4 от ЗПК, и чл. 145, ал. 2 от ЗЗП, жалбоподателят моли за отмяна на разпореждането и уважаване на заявлението му. Претендира разноски.

След извършената проверка по чл. 278 от ГПК съдът констатира следното:

Частната жалба е допустима, но НЕОСНОВАТЕЛНА.

За да се произнесе по жалбата по същество, съдът взе предвид следното:

1

“ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е депозирал заявление по чл.

410 ГПК за сумата общо 6718.86 лв., уважено частично с издадената Заповед № 184/30.06.22 г. за сумата 2 934.87 лв. – остатъчна непогасена предсрочно изискуема главница по ДПК № 30042239912/29.01.2020 г., за сумата 39.05 лв.

- законна лихва върху главницата от подаване на заявлението в съда 29.06.22 г. до изплащане на задължението, както и разноски.

С обжалваното разпореждане заповедният съд е ОТХВЪРЛИЛ искането на “ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 175074752, гр.

София, против ответника за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК , за сумата 1086.63 лв.- непогасено договорно възнаграждение за периода 20.09.20-03.09.21 г.; 797.50 лв.- за допълнителна услуга „Фаст“ и 1860.81 лв. – за допълнителна „Флекси“, по съображение, че е налице обоснована вероятносскт договорните клаузи, въз основа на които се претендират сумите да са неравноправни и за това – нищожни, на осн.чл. 146 във вр. с чл. 143 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП).

По фактите:

Между страните, на 29.01.2020 г., е сключен ДПК № 30042239912 с параметри: Сума на кредита – 3 300 лв ., срок: 36 месеца; размер на вноската по кредита – 158.40 лв.; ГПР 49.22 %, ГЛП – 41,00 %; лихвен процент на ден – 0.11 %; дължима сума по кредита – 5 701.97лв.

Кредитополучателят се е задължил да заплаща в рамките на ДПК и месечна вноска от 91.67 лв. за закупени два пакета допълнителни услуги на обща стойност 3 300 лв. (Фаст – предоставя право на приоритетно разглеждане и изплащане на ПК, за 990 лв. и Флекси – предоставя право на промяна на погасителния план на ПК, за 2310 лв.), при което общото задължение по кредита и по допълнителните пакети е 9 000.97 лв., съответно – общ размер на месечната вноска: 250.07 лв.

Макар в диспозитива на обжалваното разпореждане да не е посочено, видно от мотивите, за да постанови частичния отказ, съдът е приел наличието на хипотезата на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК във вр. с чл. 146 вр. с чл. 143 от ЗЗП, при липса на мотиви относно приетата неравноправност на клаузи.

Въпреки това, предвид произнасянето на въззивната инстанция не като контролно-отменителна, а като инстанция по същество, въззивът следва да изложи своите собствени правни изводи.

2

При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното от правна страна:

Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК искането по чл. 410 ГПК се отхвърля когато „се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това“, като нормата на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2019 г.) дефинира неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, като „уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя“. Изброяването в ал. 2 не е изчерпателно, по аргумент от чл. 143, ал. 2, т 20 от ЗЗП.

С изменението на ГПК (ред.ДВ. бр. 100/2019 г. ) в чл. 7, ал. 3 и чл.

411 ал. 2 т. 3 ГПК съдът е задължен служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, какъвто безспорно е настоящия договор за потребителски кредит, въз основа на който заявителят претендира присъждане на дължими суми, като това задължение на съда произтича и от целта на Директива 93/13/ЕИО и Директива 2008/48 да се осигурява минималната процесуална гаранция за ефективна защита на правата и интересите на потребителите. Съдът следва да откаже издаване на заповед за изпълнение, когато вземането произтича от договор с потребител и искането се основава на неравноправна клауза в договора или е налице обоснована вероятност за това. Преценката за спазване на посочените разпоредби е възможно да се направи само на база на твърденията в заявлението, от които произтичат вземанията, като съдът съобразява и представените към заявлението договор и общи условия, по аргумент от чл.

410, ал. 3 ГПК.

Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. Съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК годишният процент на разходите (ГПР) не може да бъде по-висок от 5 пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на МС на Република България. Разпоредбата на чл. 19, ал. 5 от ЗПК е категорична, че клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни.

3

При ДОГОВОРЕНИТЕ параметри, месечното задължение по изплащане на кредита (за сумата 3300 лв.), заедно с договорната лихва и стойността на закупения допълнителен пакет (общо 3300 лв.), възлиза общо на 9 001.97 лв. Очевидно е, че по този начин ГПР реално не е 49.22 %, а доста повече, при забрана да не надхвърля 50%. С анекс от 17.04.20 г. е променен единствено ГПР – на 44.54 %, без пояснения как е определено това намаление.

От справка в публичния регистър на КЗП, се установява, че КЗП се е произнесла по практиката на настоящия заявител относно допълнителните услуги (ДУ), като със Заповед № 1020/17.11.2017 г. на Председателя на КЗП се забранява на заявителя да прилага агресивна нелоялна търговска практика по смисъла на чл.68в във вр. с чл.68г, ал. 4, във връзка с чл. 68з от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), изразяваща се в това, че при сключването на договори за потребителски кредит заявителят принуждава потребителите да закупят пакет от допълнителни услуги, включващ приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски кредит, възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски, възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски, възможност за смяна на датата на падеж и улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства. Потребителите, които желаят бързо и приоритетно разглеждане на искането за кредит, не могат да закупят само тази услуга, тъй като тя е включена в пакет с още четири други услуги. Цитираната заповед е влязла в сила, считано от 08.07.2019 г., когато с Решение № 10606 от 08.07.2019 г. на ВАС по адм. дело № 13144/2018 г. касационната жалба на заявителя е приета за неоснователна, с доводи, че с въпросните пакети за ДУ заявителят осъществява агресивна нелоялна търговска практика по смисъла на ЗЗП.

В случаи, като този, търговецът, с цел да извлече за себе си по-голяма печалба от предвидените ограничения в ЗПК, е въвел клаузата за закупуване на пакет/и за ДУ, осъществявайки агресивна нелоялна търговска практика.

Клаузата несъмнено е неравноправна, тъй като е във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Неравнопоставеността на тази клауза води до недействителност на целия договор, тъй като чрез въвеждането й и с оглед конкретните параметри на договора като цяло, размерът на ГПР надхвърля установения 4 законов минимум от 50%., т.е. процесният ДПК е сключен в противоречие на закона. И тази неравноправност рефлектира и върху договорката за лихвата по кредита.

Неоснователни са доводите в частната жалба с позоваване на свободата на договаряне(чл. 9 ЗЗД). С посочения пакет допълнителни услуги, сумата, дължима за връщане става почти двойна, ведно с договорната лихвапочти тройна. Предметът на самите услуги, макар и да е дефиниран като допълнителни "услуги", в действителност се състои от действия, свързани с усвояването и управлението именно на кредита, предоставен с ДПК. Така е налице пълно покритие между естествените и закономерни права, задължения и възможности за страните по договора за потребителски кредит, произтичащи от неговия предмет и цел. Това правно положение е недопустимо по смисъла на ЗПК, тъй като по този начин кредитодателят се домогва да заобиколи изискванията на този закон, което му е забранено с чл.

21, поради което и законодателят е повелил, че такава клауза е нищожна.

Така, от своя страна, щом допълнителните услуги не могат да съществуват в независимо и самостоятелно съглашение, тъй като са генетично свързани и обусловени от договора за кредит, то те фактически представляват дейности, свързани с управлението и обслужването на кредита, поради което е следвало те да бъдат включени в ГПР като разходи по него, съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, и тази неяснота пряко засяга потребителя, тъй като не му позволява да прецени икономическите последици от сключването на договора (чл. 143, ал. 2 , т. 19 ЗЗП).

Предвид изложеното, гореразгледаните уговорки са във вреда на потребителя, като неотговарящи на изискването за добросъвестност и водещи до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, при преценката на предоставеното от кредитодателя и съпоставката с дължимата за връщане сума.

Съгласно т. 9 от § 13а от ДР на ЗЗП, са транспонирани разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските договори, а разпоредбата на чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, прогласява неравноправните клаузи за нищожни, като така изпълнява и изискването на чл. 6, § 1 от Директива 93/13/ЕИО те да не обвързват потребителя.

Освен това, по претендираната лихва за забава - принципно 5 заявителят има право да претендира обезщетение за забава (чл. 86 ЗЗД), дължимо по силата на закона, а не въз основа на клаузите в договора. В същото време, съдът няма как да уважи тази претенция, тъй като размерът на същата частично е базиран на суми, които съдът, видно от мотивите по-горе, приема, че не се дължат. Изложените в ч.жалба съображения, основани на размера на претендираната възнаградителна лихва (макар да не е посочена, всъщност както и нито един от останалите параметри), водят на извод на неправилна интерпретация от жалбоподателя, тъй като доводите за неравноправни клаузи не почиват единствено върху този размер.

Районният съд е достигнал до същия краен резултат и въпреки липсата на конкретизация в мотивите, разпореждането му се явява законосъобразно, а частната жалба – неоснователна, поради което съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна жалбата на

„ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК 175074752, гр. София, чрез пълномощник юриск. Р.И., против разпореждане№ 316/30.06.2022 г., постановено по ч.гр.д. № 437/2022г. по описа на РС – Попово.

Определението не подлежи на обжалване - т.8 от ТР № 4/2013 от 18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6