Определение № 42 от 24.01.2025, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 42 гр. Пловдив, 24.01.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Михаела Хр. Буюклиева

Членове:

Велина Ем. Антонова

Веселин Д. Хаджиев като разгледа докладваното от Веселин Д. Хаджиев Въззивно частно наказателно дело № 20255000600027 по описа за 2025 година Производство по реда на чл.249, ал.3 от НПК.

Постъпил е въззивен частен протест, изготвен от прокурори при Окръжна прокуратура - Смолян, против протоколно определение № 1 3 5 от 19.11.2024 г., постановено НОХД № 113/ 2024 г. по описа на Окръжен съд Смолян, с което в хода на разпоредителното заседание е прекратено съдебното производство и делото е върнато на прокурора за отстраняване на констатираните съществени процесуални нарушения допуснати при изготвяне на обвинителния акт, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия С. А. К..

В протеста се правят оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на постановеното определение, изтъкват се доводи, че в обвинителният акт липсват посочените от съда непълноти относно фактите, отнасящи се до елементите от състава на повдигнатото обвинение за извършени две престъпления от подсъдимия. В протеста са изложени подробни съображения в тази насока, като се прави искане атакуваното определение да бъде отменено.

Против посоченото определение е постъпила и частна жалба от подс.

С. А. К.. В жалбата се излагат абстрактни доводи, повечето без връзка с предмета на делото. Направено е искане делото да продължи по внесения 1 срещу подсъдимия обвинителен акт.

Апелативен съд - Пловдив, проверявайки законосъобразността и обосноваността на атакуваното определение, намира следното:

Протеста и жалбата са процесуално допустими, но разгледани по същество е НЕОСНОВАТЕЛНИ.

Настоящата въззивна инстанция намира, че на досъдебното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които нарушават правото на защита на подсъдимия К. да разбере за извършването на какво престъпление му е повдигнато обвинение.

На подс. С. К. е повдигнато обвинение, че е извършил две престъпления по чл.219, ал.3 вр. ал.1 от НК и по чл.255, ал.3 вр. ал.1, т.1 от НК.

В проведеното по делото разпоредително заседание първостепенният съд е приел, че в обстоятелствената част на обвинителния акт е налице дефицит в относимата към предмета на доказване фактология, а освен това е налице и вътрешно противоречива такава.

Правилно е посочено, че в обстоятелствената част на обвинителния акт липсва изрично фактическо отразяване на възприетото от прокурора дали, кога и по какъв начин подс.К. е осъществил въпросната деятелност, включена по отношение на съставомерни елементи от състава на престъпленията за които му е повдигнато обвинение.

Правилно първостепенният съд е посочил, че в обстоятелствената част на обвинителния акт липсва надлежно /подробно/ отразяване на съответните факти, които да обосноват тезата му че деянието е довършено на 8.05.2012 г. при положение, че подсъдимият е имал качеството на управител на „С.Н. – **“ до 28.06.2012 г., датата на която фактически правомощията на управителя са поети от новия управител Е.Х., като тези обстоятелства е следвало да се посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт. В съдържанието на Обвинителния акт не е посочено изрично и по какъв начин подсъдимият е обективирал отказа си да върне посочените движими вещи на новия управител Е.Х., не става ясно дали същите са търсени от новия и стария управител на дружеството, кога точно са установени липсите на посочените МПС-та, съставени ли са документи за констатираните липси, как е била зачислена процесната техника на подсъдимия. В Обвинителния акт не са 2 посечени изрично какви точно дължими грижи е следвало да положи подс. К. за опазване на повереното му имущество и в какво точно се състои бездействието му по отношение вменетото обвинение за извършено престъпление безстопанственост и какви действия е следвало да положи подсъдимия за връщането на движимите вещи в патримониума на търговското дружество, които евентуално не са извършени от него . Посочено е единствено, че С. К. е отказал да върне посочени движими вещи без каквато и да е конкретика. На практика в обстоятелствената част на обвинителния акт липсва каквото и да било отразяване на възприетите от решаващия орган фактически обстоятелства относно времето, начина и механизма на осъществяване на инкриминираното деяние по чл.219 от НК. При това положение, възражението на прокурора, че от дружествения договор, ТК и добрите практики ставало ясно какви действия и грижи е следвало да полага подсъдимия за имуществото на дружеството, не могат да заместят липсата на надлежно описана фактическа обстановка, възприета от страна на прокуратурата и съответстваща на повдигнатото на К. обвинение.

От друга страна в обвинителния акт е посочено, че на 14.03.2003 г. между „С.Н. **“ ООД и „Е.“ ЕООД бил сключен Анекс № 1 към договора от 01.03.2003 г. за изваждане на отдадени под наем активи от приемопредавателния протокол, поради невъзможност да бъдат отремонтирани и невъзможност да бъдат използвани по предназначение, а именно: - помпена станция; командно табло; от пресевна инсталация транспортни ленти - 3 бр. счупен конус, малка трошачка; товарен автомобил „Ш.“ самосвал peг. № *********; товарен автомобил „Ш.“ самосвал с peг. № *********; контейнеровоз „Г.“ peг. № *********; специален автомобил „B.“ с peг. № *********. На 01.04.2003 г. между посочените търговци бил сключен и Анекс № 2 към основен договор за отдаване под наем на имущество, с който били върнати и други активи от приемо-предавателния протокол, поради факта, че са били напълно амортизирани и поради закупуването на собствени от страна на наемателя, а именно - товарен автомобил „Ш.“ с peг. № **********; багер Ф. ***; багер Б* **.

Както съдът констатира по-горе, в обвинителния акт е посочено единствено, че в хода на разследването е установено, че подс. К. е отказал да предаде активите на процесното дружество. Повдигнато е обвинение че твърдяното престъпление по чл.219 от НК е извършено в периода от 3

01.03.2003 г. до 08.05.2012 г. Разследването по досъдебното производство е образувано през 2013 г. При това положение не става ясно кой и кога е установил липсата, кой и кога е търсил подсъдимия и искал ли е да предаде или посочи къде е техниката или е отказал да даде информация. Съответно ако това е установено в хода на досъдебното производство, което е образувано през 2013 г., защо е повдигнато обвинение за посочения период още-повече, че новият управител е вписан в търговския регистър по късно от датата 08.05.2012 г., което означава, че подсъдимият е бил управител на дружеството и след тази дата.

Отделно от горното следва да бъде посочено, че в обвинителния акт, както е посочено по-горе е описано, че част от техниката е била амортизирана, негодна и невъзможно да бъде ремонтирана в следствие на употребата й, а за същата има повдигнато обвинение, което от една страна се явява вътрешно противоречие в обстоятелствената част на обвинителния акт, а от друга страна е налице противоречие между обстоятелствената част и диспозитива на обвинението. От изложеното не става ясно какво приема в крайна сметка прокурора, техниката е била негодна и амортизирана вследствие на използването и по предназначение или вследствие на бездействие и неполагане на грижи от подсъдимия.

В случая забележката на първостепенния съд, че в обвинителния акт не е посочено в пред коя ТД на НАП е следвало да се подаде въпросната декларация по чл. 92 от ЗКПО е основателна единствено в контекста на останалите констатирани процесуални нарушения. В обвинението е посочено мястото на извършване на деянието и е ноторно известно къде се подават данъчните декларации, но за прецизност следва при новото изготвяне на обвинителния акт да бъде отстранен и този недостатък.

Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че доводите, които се правят в подадените пред настоящата инстанция частен протест и жалба, че обвинителния акт съответства на нормата на чл.246 от НПК и ТР 2/2002 г. на ОСНК не могат да бъдат споделени. Обвинителният акт не отговаря на тези стандарти. Това е констатирано изрично и с Решение № 144 от 06.08.2024 г., постановено по ВНОД № 333/2023 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив. с което е била отменена постановената присъда и делото е било върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане с изрични указания по 4 приложението на закона. Посочените факти касаят обстоятелствата на обвинението и са елементи от съставомерността му, без които предаденото на съд лице не би могло да разбере обвинението и несъмнено това нарушава съществено правото му на защита. Обвинението не е формулирано по възможно най-ясния начин за подсъдимия. С него се поставя рамката на обвинението и основното му предназначение е да определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него. Непосочване на факти от тази категория е съществено процесуално нарушение по смисъла на чл.249, ал.4, т.1 от НПК пряко накърняващо първостепенното право на обвиняемия да е ясно и недвусмислено информиран относно фактите, по които следва да се защитава.

Предвид изложеното, настоящият въззивен състав приема, че атакуваното протоколно определение № 1 3 5 от 19.11.2024 г., постановено НОХД № 113/ 2024 г. по описа на Окръжен съд - Смолян, с което в хода на разпоредителното заседание е прекратено съдебното производство и делото е върнато на прокурора за отстраняване на констатираните съществени процесуални нарушения допуснати при изготвяне на обвинителния акт, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия С. А. К., като законосъобразно и правилно следва да се потвърди, а протеста и жалбата да се оставят без уважение.

Ето защо, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 1 3 5 от 19.11.2024 г., постановено НОХД № 113/ 2024 г. по описа на Окръжен съд - Смолян .

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5

6