Решение № 533 от 27.12.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 533 гр. Варна, 27.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Д. Г. Жекова при участието на секретаря Мария Д. Манолова като разгледа докладваното от Д. Г. Жекова Търговско дело № 20243100900349 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 266, вр. чл.

79, вр. чл. 104, чл. 92, чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „ЕР БИЛД-ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД, ЕИК 202605092, със седалище и адрес на управление: гр. Аксаково, мт „Еди Меше“ № 169, срещу „РИС“ ЕООД, ЕИК 103780688, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“, бл. 24, партер, за заплащане на сума в общ размер от 64280,61 лв. /шестдесет и четири хиляди двеста и осемдесет лева и шестдесет и една стотинки/ (остатъчно непогасено задължение от обща сума в размер на 80 881,55 лв.), от която главница в размер на 43 800 лв. за възнаграждение за извършени строително-монтажни и ремонтни дейности съгласно Договор от 15.06.2022г., по фактура № 1000000376/21.11.2022г. и Протокол/Акт обр. 19 за приемане на извършени СМР от 21.11.2022г., неустойка за забава върху пълния размер на главницата по фактура № 1000000376/21.11.2022г. в размер на 8557.26 лв. за периода 29.11.2022-01.12.2022г. съгласно чл. 36 от Договора и неустойка за забава върху непогасената главница в размер на 28 524,29 лева съгласно чл. 36 от Договора, след извършено прихващане на насрещно задължение от ищеца към ответника общо в размер на 16 600,94 лева по Договор от 24.06.2020г., фактура № 40000000043/21.09.2020г. и Протокол/Акт обр.19/17.09.2020г. за установяване и завършването и заплащането на натурални видове строителни и монтажни работи, от които - главница 15 156,93 лв. и законна лихва върху главницата в размер на 1 444,01 лева за периода 04.08.2023 – 15.04.2024г., ведно със законната лихва за забава върху непогасената част от главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното заплащане. В евентуалност е отправено искане, в случай, че съдът не приеме, че е извършено прихващане, да присъди цялата незаплатена на ищеца сума от 80881.55лв.

1

Твърди се в исковата молба, че на 15.06.2022 г. между страните по делото бил сключен договор с предмет „основен ремонт, обзавеждане и оборудване на детска градина „Буратино“, гр. Суворово, вкл. вертикална планировка“ на стойност от 286396,24 лева без ДДС /343675,49 лева с ДДС/, като към договора била приложена КСС /количествено-стойностна сметка/ за видове, количество и цени на уговорените СМР, неразделна част от същия, на горепосочените стойности. Сочи, че след изпълнение на задълженията си по договора и след приемане на извършените работи от насрещната страна, ищецът издал фактура № 1000000376/21.11.2022 г. към ответника с приложен и приет акт/протокол обр. 19 от 21.11.2022 г. на стойност 285242,87 лева с ДДС /237702,39 без ДДС/, за заплащане само на изпълнените и приети от ответника видове, количество и цена на СМР, като в исковата молба подробно и в табличен вид са изложени конкретните СМР и тяхната стойност. Твърди се, че в чл. 4 от процесния договор бил уговорен срок за плащанията на СМР по фактура и съгласно акт/протокол обр. 19 до 7 дни от издаване на фактурата.

Счита, че от 29.11.2022 г. ответникът е изпаднал в забава за плащане на задължението по фактурата. За периода от 29.11.2022 г. до 01.12.2022 г. поддържа, че ответникът е бил в забава, като за трите дни се дължи неустойка в размер на 2852,42 лева за всеки ден или общо 8557,26 лева, или по 1% на ден върху забавеното плащане. На 01.12.2022 г. били извършени три последователни плащания по негова банкова сметка, както следва: 80480,95 лева с ДДС, 80480,96 лева с ДДС и 80480,96 с ДДС или общо 241442,87 лева с ДДС, като към 02.12.2022 г. непогасената главница била в размер на 43800 лева, както и договорна лихва в размер на 28524,29 лева съгласно чл. 36 от договора. На 15.04.2024г. била изпратена покана за доброволно изпълнение R[1]53/15.04.2024 г., с която било отправено и изявление за прихващане на две насрещни и изискуеми задължения. Ищецът признава за наличието на насрещно задължение към ответната страна по договор за СМР от 24.06.2020 г. на стойност 50156,93 лева, като в табличен вид са изложени всички извършени СМР и тяхната стойност. Посочва, че е извършил частично плащане в изпълнение на договорните си задължения по фактура № 4000000043/21.09.2020 г. въз основа на протокол от 17.09.2020г. за установяване завършването и заплащането на натурални видове СМР, сумата от 35000,00 лева от общо дължимите 50156,93 лева с ДДС. На 23.10.2020 г. била преведена по сметка на ответника и сумата от 10000,00 лева и на 02.02.2021г. сумата от 15000,00 лева, като остатъчната главница по договор от 24.06.2020 г. била в размер на 15156,93 лева. Сочи, че за периода 2020-2023 г. са изтекли по давност акцесорните задължения по главницата по силата на чл.

111 ЗЗД. Към 15.04.2024г., когато била изпратена покана за доброволно изпълнение на „РИС“ ЕООД, общото задължение на ищеца към ответника било в размер 16600,94 лева, от което 15156,93 лева главница и 1444,01 лева лихва за забава за периода от 04.08.2023 г. до 15.04.2024 г. Ищцовото дружество посочва, че насрещните задължения на страните са безспорно установени и признати от всяка от тях. Безспорно също било обстоятелството, че издадените фактури са осчетоводени и от двете дружества. Представя кореспонденция между представители на двете дружества, с която аргументира, че спорни са обстоятелствата относно начислените лихви за забава по договорите за СМР и размер на неустойките. На 23.04.2024 г. ищецът изпратил ново становище с изх. № R-54/23.04.2024 г., като насрещното дружество изрично заявило, че не признава предложената корекция за прихващане в размер на 22614,65 лева, по съображения за 2 несъгласие с начина и основанията на начисляването на лихва за забава и неустойка. Ищецът излага, че не признал насрещното вземане, тъй като съгласно акт обр. 15/04.07.2022 г., представляващ констативен протокол за установяване годността за приемане на 04.07.2022 г. обектът по договор за СМР от 15.06.2022 г. бил предаден от изпълнителя „РИС“ ЕООД на Община Суворово без забележки. Въз основа на посочения договор бил издаден акт обр. 16/09.08.2022 г., по който Община Суворово извършила плащане в пълен размер на уговореното възнаграждение. Счита, че лихвата за неустойка се начислява върху стойността на целия договор от 15.06.2022 г., а не върху неизпълнените или забавени СМР.

В срока по чл.367 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който признава, че е налице непогасено задължение по фактура № 1000000376/21.11.2022г. в размер на 43300,00 лева по договор от 15.06.2022г., като възразява срещу претендирани неустойки и договорна лихва за забава.

Излага, че претендираната от ищеца неустойка за забава по чл.34 от договора е изчислена неправилно, като признава дължимост на такава в размер до 5704,86 лева от общо заявената от ищеца на стойност 11409,68 лева.

Поддържа, че ответникът не е забавил виновно плащането по процесната фактура. Сочи, че база за изчисляване на неустойката следва да е неизпълнената част от задължението. По отношение на заявеното от ищеца прихващане, ответникът излага обстоятелства по водени преговори за уреждане на насрещни задължения между страните и изразява готовност прихващането да бъде извършено до размер от задълженията към него от главница 15156.93лв. и законна лихва от 5428.20лв. за периода 28.06.2021г. до 28.06.2024г., както и направени съдебно разноски. Възразява срещу становището на ищеца за изтекла давност по отношение на задължението му към ответника за законна лихва. Претендира разноски.

В срока по чл. 372, ал. 1 ГПК ищецът е депозирал допълнителна искова молба, с която оттегля претенцията си за договорна неустойка за забава за разликата над 8557,26 лева до 11409,68 лева. Отново заявява, че е съгласен с размера на насрещните главници, но не е съгласен с предложеното споразумение по отношение на изчислените лихви и неустойки. В останалата част, поддържа изложеното в исковата молба и оспорва въведените с отговора възражения и твърдения.

В срока по чл. 373, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал допълнителен отговор, с който поддържа изложеното в първоначалния отговор.

В открито съдебно заседание между страните е одобрена с влязъл в сила съдебен акт частична спогодба по спора, с която:

Ответникът „РИС“ ЕООД признава, че дължи на ищеца „ЕР БИЛДИЖЕНЕРИНГ“ ЕООД следните суми:

-сумата от 43 300 лева по фактура № 1000000376/21.11.2022г. и по Договор от 15.06.2022г., след отчитане на извършеното плащане от 500лв на 12.07.2024г;

-сумата от 5704,86 лева неустойка за забава представляваща част от претендираната от ищеца неустойка в размер на 8557,26 лева за периода от 29.11.2022г. до 01.12.2022г.;

-сумата от 4380 лева, представляваща част от претендираната неустойка за забава по чл. 36 от Договора в общ размер от 28 524,29 лева.

3

„ЕР БИЛД-ИЖЕНЕРИНГ“ ЕООД признава задължение към „РИС“ ЕООД по Договор за СМР от 24.06.2020г. от 15 156,93 лева главница, съгласно фактура № 4000000043/21.09.2020г., както и законна лихва 1444 лева за периода 04.08.2023г. до 15.04.2024г.

С оглед признаване на горните задължения, страните са се споразумели, че между насрещните задължения е извършено прихващане, като дължимият остатък за погасяване от „РИС“ ЕООД към „ЕР БИЛД-ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД възлиза на:

-главница в размер на 28 143,07 лева, ведно със законната лихва, считано от дата на исковата молба до окончателното изплащане на задължението;

-неустойка в размер на 8 640,85 лева, представляваща част от общо претендираните в настоящото производство неустойки и законна лихва.

Ищецът е заявил, че не поддържа отправеното в евентуалност искане, с оглед извършеното прихващане със спогодбата.

С оглед постигната частична спогодба между страните и изрично направеното от тях изявление, съдът е обявил на страните в съответствие с чл.234, ал.4 ГПК, че производството продължава и акт по същество на спора ще бъде постановен само в частта по предявените искове от „ЕР БИЛДИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД срещу „РИС“ ЕООД за неустойка, представляваща разликата над 10 084,81 лева до общия претендиран размер на неустойката от 37 081,55 лева, представляваща сбора на двете претендирани неустойки по чл.

36 от Договора.

Съдът, като взе предвид събраните и проверени по делото доказателства в тяхната съвкупност и приложимата законова уредба, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Спорен по делото е останал само въпросът относно размера на претендираните от ищеца неустойки за забава по чл.36 от Договор от 15.06.2022г., заявен след постигане на частичната спогодба в общ размер от 26 996.69 лв., или с оглед признатите размери по всяка от двете неустойки 2852.40 лв. за периода от 29.11.2022г. до 01.12.2022г. и 24 144.29 лв. от общо претендираната втора неустойка от 28 524,29 лв.

По силата на чл.92, ал.1 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението без да е нужно те да се доказват.

С отговора на исковата молба ответникът е признал задължение за първата претендирана неустойка за дните 29 и 30.11 в размер от 5 704.86 лв., както и задължение за втората претендирана неустойка до размер от 4 380 лв., до които размери и отношенията са уредени между страните с постигнатата спогодба.

Съобразно чл.2, ал.4 от сключения между страните договор от 15.06.2022г., заплащането на изцяло уговорената цена следва да се извърши в срок до 7 дни от подписването на Акт 19 и издаване на фактура за окончателно плащане. Същото е предвидено и в чл.4 от договора.

Съгласно чл.36 от договора, ако възложителят виновно забави плащането на която и да е от дължимите суми за извършени и одобрени видове работи, той дължи неустойка за забава на изпълнителя в размер от 1% от дължимата за плащане сума за всеки календарен ден закъснение, но не 4 повече от 10% от стойността на договора. Така договорената неустойка е мораторна.