Решение № 5410 от 20.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5410 гр. С., 20.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско дело № 20251110141091 по описа за 2025 година

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от .. срещу . за осъждане на ответника да заплати сумата от 500 лева, частично от 8 911,74 лева, представляваща регесрна претенция за заплатено от ищеца застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по преписка по щета № ../, във връзка с настъпило на 21.02.2023 г. в гр. С. ПТП, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 21.07.2025 г. до окончателното заплащане на сумата и сумата от 50 лева, частично от 2 293,94 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 09.09.2023 г. до 20.07.2025 г.

Ищецът твърди в исковата молба, че на 21.02.2023 г., в гр. С. при движение по .. водачът на лек автомобил . с рег. № . поради несъобразяване с пътните условия удря отзад спрелия на .. пред . лек автомобил „. с рег. № ., вследствие на което настъпва ПТП, при което са нанесени материални щети на лек автомобил „. с рег. № ., застрахован при ищеца по застраховка „..“. Сочи, че за настъпилото произшествие е съставен двустранен констативен протокол за ПТП. Поддържа се, че във връзка с реализираното застрахователно събитие е образувана преписка по щета № ../, извършен е оглед на увредения автомобил и са констатирани множество увредени детайла. Подчертава се, че ремонтът на увреденото МПС бил възложен на сервиз „..“ ЕООД, оторизиран за марката сервиз, тъй като към датата на настъпване на събитието са изминали 2 години от датата на първата регистрация на автомобила. След извършване на ремонта била издадена фактура за сума в размер на 8896,74 лева и същата била заплатена от ищеца на 30.06.2023 г. Излагат се твърдения, че отговорността на виновния за ПТП водач на лек автомобил . с рег. № . била застрахована по застраховка „..“ при ответното дружество, поради което на същото била изпратена покана за заплащане на сумата от 8911,74 лева, с включени в нея 25 лева ликвидационни разходи. В 1 отговор на отправената покана от ответното дружество било отказано плащане на претендираната сума. С оглед на това претендира от ответника заплащането на спорното застрахователно обезщетение и мораторна лихва, като е релевирано и искане за присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК от името на ответното дружество е депозиран отговор на исковата молба, в който се оспорват предявените искове. Признава настъпване на процесното събитие, наличието на застрахователно правоотношение, както и получена покана. Изложени са твърдения, че описаният механизъм не съответства на реално осъщественото събитие. Поддържа, че водача на лек автомобил „.” с рег. № ., е нарушил разпоредбата на чл. 25, ал.1 и чл.37, ал.3 във връзка с чл.38 ал.3 от ЗДвП като е отнел предимството на движещия се в своето платно за движение водач на релсов път за движение – МПС „.” с рег. № . в следствие, на което по негова вина е настъпило процесното ПТП.

Оспорва се вината и наличието на противоправно поведение на водача на застрахования при него лек автомобил „.” с рег. № .. В условията на евентуално прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от водача на лек автомобил „.” с рег. № ., изразяващо се в несъобразяване с пътната обстановка, отнемайки предимството на движещия се в ляво от него на платното за движение - „.” с рег. № .. Оспорва предявения иск и по размер. Твърди се, че претендираната сума не отговаря на реално причинените вреди на застрахованото при ищеца МПС. Оспорва исковата претенция за мораторна лихва. Моли се исковете да бъдат отхвърлени, като в полза на ответника бъдат присъдени сторените по делото разноски.

В доказателствена тежест на ищеца по иска по чл. 411 от КЗ е да докаже наличието на валидно към датата на ПТП правоотношение по имуществена застраховка „..“ на МПС между ищеца и увреденото лице; наличието на валидно към датата на ПТП правоотношение по застраховка „..“ между ответника и причинителя на вредата; настъпването застрахователното събитие, което представлява покрит риск по застраховката „..“ на МПС и механизма на ПТП, вината на застрахования при ответника водач, причинените от ПТП вреди, причинно-следствената връзка между вредите и механизма на ПТП, стойността на вредите, както и извършеното от ищеца плащане стойността на вредите.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По отношение на предявения иска по чл. 411 от КЗ:

За да бъде уважен искът с правно основание чл. 411 от КЗ, следва да се установи при условие на пълно и главно доказване от страна на ищцовото дружество наличието на следните юридически факти: 1. валидно възникнало застрахователно правоотношение между ищеца и собственика на увредения автомобил, 2. ищецът да е заплатил застрахователното обезщетение в посочения в исковата молба размер, 3. да са налице предпоставките за възникване на деликтна отговорност съобразно чл. 45 от ЗЗД, а именно противоправно поведение на делинквента, което е в причинно-следствена връзка с 2 настъпването на вредите и наличие на вина на делинквента, която се предполага и 4. наличие на действително застрахователно правоотношение между делинквента и ответника по застраховка „..”. Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК в тежест на ответника е да докаже възраженията си, в случая за наличие на съпричиняване и да обори презумпцията по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД относно вината на делинквента, а при установяване на посочените от ищеца обстоятелства и че е погасил претендираното вземане.

Наличието на първата предпоставка – валидно сключен договор за застраховка между ищеца и собственика на увреденото МПС не е оспорена от ответника с отговора на исковата молба, поради което това обстоятелство е обявено за безспорно още с доклада по делото.

Това обстоятелство се потвърждава и от приетата по делото застрахователна полица № ..

/л.10 от делото/, от която е видно, че за автомобил „.” с рег. № . с година на производство 2021 е сключена имуществена застраховка на „Сухопътни превозни средства, без релсови превозни средства – ..“. Съгласно сключения застрахователен договор същият е със срок на валидност от 11.02.2023г до 20.02.2024г.

По делото от събраните доказателства се установява и че от упълномощен от застрахованото лице по процесната застраховка „..“ е подадено уведомление за щета на МПС с отправено искане за заплащане на обезщетение във връзка с настъпило на 21.02.2023г застрахователно събитие. Видно от представеното уведомление за щета /л.8 от делото/ същото е било депозирано на 24.02.2023г, като е било декларирано пред застрахователя, че застрахованият автомобил е бил паркиран на спрял на б., когато е бил ударен от друго МПС. Предвид това при ищеца е била образувана преписка по щета № .. и автомобилът е бил предоставен за ремонт в официален сервиз на марката и съответно отременторан без забележки видно от приемо-предавателен протокол от 19.06.2023г. /задна страна на л.19 от делото/. За извършения ремонт е била издадена фактура №..г на стойност 8896.74 лева.

Не се спори между страните и, че във връзка с образуваната при ищеца преписка по щета е било заплатено застрахователно обезщетение в размер на 8896.74 лева, което обстоятелство се доказва и от представеното към исковата молба преводно нареждане, ведно с опис към него /л.21-22 по делото/.

Основния спор по делото се концентрира върху въпроса относно механизма, по който е настъпило процесното ПТП и в частност досежно вината на настъпване на същото. Във връзка с това настоящият състав приема следното:

От съвкупната преценка на представените по делото доказателства, изслушаните по делото свидетели – А. Г. и Л. П. и приетото заключение по допуснатата автотехническа експертиза, което съдът кредитира с оглед разпоредбата на чл. 202 от ГПК като изготвено от вещо лице притежаващо необходимите професионални знания и квалификация, се установява, че на 21.02.2023г. около 16.20 часа лек автомобил „.“ с рег. №. се е движил по б., с посока от пл. . към ., когато отдясно на него при излизане от паркинг, водачът на автомобил „.” с рег. № . предприема движение на заден ход и в райноа срещу . траекториите на двете МПС се пресича и настъпва удар.

3

Предвид това, Софийски районен съд намира за неоснователно твърдението на ответното дружество, че по делото не е установен механизмът на ПТП. За установяване на механизма на ПТП, ищцовата страна е представила двустранен констативен протокол за ПТП от 21.02.2023г., който представлява частен документ. Съгласно чл. 123, ал. 1, т. 3, бук.

„б“ ЗДвП – редакция действаща към датата на ПТП, ако между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те преместват превозните средства, така че да не възпрепятстват движението и попълват своите данни в двустранен констативен протокол за пътнотранспортното произшествие.

Представеният по делото двустранен констативен протокол за ПТП е съставен от участниците в него по реда на чл. 5, ал. 1, вр. чл. 2, ал. 1, т. 3 от Наредба № Iз-41/12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между ., . и . към .. Съгласно чл. 5, ал. 1 от Наредбата, когато при произшествието са причинени само материални щети, които не възпрепятстват движението на МПС на собствен ход, и между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те попълват своите данни в двустранен констативен протокол за ПТП - приложение № 3. В тази хипотеза протоколът по своята правна същност няма характер на официален документ по смисъла на чл. 179 от ГПК и не се ползва с обвързваща доказателствена сила относно истинността на обективираните в същия данни, касаещи реализирането на ПТП. Това не означава, че същият няма доказателствена стойност.

Съгласно константната практика на ВКС обективирана в решение № 24 от 10.03.2011 год. на ВКС по т.дело № 444/2010 год., I т. о., ТК, решение № 85 от 28.05.2009 год. на ВКС по т.дело № 768/2008 год., II т. о., ТК, решение № 73 от 22.06.2012 год. на ВКС по т.дело № 423/2011 год., I т. о., ТК, решение № 98 от 25.06.2012 год. на ВКС по т.дело № 750/2011 год., II т. о., ТК и решение № 15 от 25.07.2014 год. на ВКС по т.дело №1506/2013 год., I т. о., ТК, протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ и като такъв се ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените в него, непосредствено възприети от длъжностното лице факти, относими към механизма на ПТП.

Когато фактът съставлява волеизявление, направено от участник в ПТП, протоколът има доказателствена сила само относно съдържащите се неизгодни факти за лицето, чието изявление се възпроизвежда от съставителя на документа. Ищецът, който претендира обезщетение за вреди, твърдейки, че е встъпил в правата на увреденото лице, какъвто е разглеждания случай, носи тежестта на доказване на механизма на ПТП, поради което той следва да ангажира и други доказателства, когато протоколът за ПТП не удостоверява всички релевантни за механизма на ПТП обстоятелства или преценката им изисква специални знания, които съдът не притежава.

Предвид изложеното, настоящият състав намира, че представеният протокол за ПТП следва да се цени с оглед всички представени по делото доказателствата. В настоящия случай съдът приема, че установеният от всички събрани по делото доказателства механизъм на ПТП е различен от описания от ищеца в исковата молба, съгласно който автомобил „.” с рег. № . е бил спрял на б. и е бил ударен отзад от лек автомобил „.“ с рег. №..

4

Напротив от изслушаните по делото свидетели А. Г. и Л. П. се установява по безспорен начин, че увреденият автомобил „.” с рег. № . не е бил спрял на булеварда, а се е движил назад при удара, тъй като е излизал от безистен. В тази насока са показанията и на двамата свидетели, които съдът кредитира изцяло като непротиворечиви, последователни и взаимно допълващи се, в тази част. В тази връзка в протокола от ПТП в графата попълнена от водача на увредения автомобил е отбелязана отметка на . „Обстоятелства“ върху т. 4 за водач Б – „при излизане от паркинг“. Нещо повече свидетелят Г. дори уточнява и начина, по който се излиза от безистена – странично. Това нейно изявление се допълва от показанията на свидетеля П., който уточнява, че автомобилът, управляван от Г., е излизал перпендикулярно на локалното измежду паркираните отстрани коли от нещо като безистен, на заден. Ето защо настоящият състав приема, че по делото е безспорно установено, че застрахованото при ищеца МПС не е било спряло, а се е движило назад излизайки от безистен, който се е намирал отстрани перпендикулярно на б.. Обстоятелството, че автомобилът, управляван от Г., се е движил назад дори се признава от процесуалния представител на ищеца в последното открито съдебно заседание, което изявление съдът цени по реда на чл.175 ГПК като признание на неизгоден факт.

Разпечатката съдържа 29 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0194491d-20f6-4505-ab64-4e7100754986