Решение № 21 от 23.01.2026, Окръжен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 21 гр. Пазарджик, 23.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Албена Г. Палова

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Петрана Ив. Динева като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско дело № 20255200500872 по описа за 2025 година

Производството е въззивно – по чл.258 и следващите от Граждански процесуален кодекс.

С решение на Районен съд Пазарджик , постановено по гр.д.№ 1159 по описа на съда за 2025 година е прието за установено по отношение на Държавата, представлявана Министъра на земеделието и храните, ЕИК /БУЛСТАТ/ 831909905, гр.София -п.к.1606, ***не от

Министерството/, че Т. Г. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ******** и С. Г. Ф., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. *************, представлявани от Е. Б. от АК П, със съдебен адрес: гр. *********** са собственици на поземлен имот с идентификатор № ***, с адрес на поземления имот: с. *********, с площ 1726 кв.м., трайно предназначение на територията земеделска, начин на трайно ползване - друг вид земеделска земя, категория на земята - 0, при съседи:***, ***,

10505.693,***,***.

Осъдена е Държавата, представлявана от Министъра на земеделието и храните, ЕИК /БУЛСТАТ/ 831909905, гр.София -п.к.1606, бул. „Христо Ботев“ № 55, да заплати, на основание чл.78, ал.1 ГПК на Т. Г. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ******** и С. Г. Ф., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. *************, сумата в размер на 2050 лева, представляваща сторените в производството разноски.

В срок решението е обжалвано от Министъра на Земеделието и храните 1

,като представител на Държавата, чрез К. К. ,Директор на Дирекция“АПФСДЧР“ при Областна дирекция .“Земеделие", гр.Пазарджик, и пълномощник на Министъра на земеделието и храните упълномощен при условията на чл. 32. т.З с правата по чл.34, ал.1. ал.З и ал.4 от Гражданския процесуален кодекс

Считат че решението е незаконосъобразно и необосновано, очевидно неправилно и е постановено при съществени нарушения.

Имотът представлявал земеделска земя и видно от приетите по делото доказателства е такъв , след влизането на регулационния план на населеното място. Неправилно съдът приел, че той не подлежи на възстановяване по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделски земи. Имота бил земеделски по смисъла на чл. 2 от ЗСПЗЗ и , той е подлежал на реституция по реда и в сроковете на ЗСПЗЗ. Такова производство не било проведено.

Фактът, че имота не е включван в ТКЗС, не означавал че той не подлежи на реституция по реда на ЗСПЗЗ. Неправилно съдът приел,че мота не подлежал на възстановяване по този закон , тъй като не попадал в хипотезите на чл. 10 ал. I -14 и за него нямало данни да е включван в ТКЗС или друга подобна организация. Разпоредбата на чл. 10 ал.1 ЗСПЗЗ урежда хипотеза за възстановяване на земеделски земи на собствениците или наследниците на земеделски земи , които са притежавали преди образуването на трудовокооперативни земеделски стопанства или държавни земеделски стопанства независимо от това дали са били включени в тях или в други образувани въз основа на тях селскостопански организации.

В съдебното решение също погрешно било прието ,че имота никога не е бил държавна или общинска собственост ,поради което не намират приложение разпоредбите на чл.10 б ал.5,чл. 24. ал.I и чл.19 от ЗСПЗЗ.

Собственост за държавата била възникнала при хипотезата на предложение трето на чл.77 от Закона за собствеността - по друг начин определен в закона.

В конкретния случай чрез осъществяване на фактическият състав на чл. 10 б ,ал.5,чл. 24. ал. I и чл. 19 от ЗСП33.

Според чл.45.ал.1 от ЗСПЗЗ Земеделските земи от държавния и общинския поземлен фонд се установяват служебно от общинските служби по земеделие. Във фактическият състав на нормата на чл.10 б. ал.5 били включени няколко предпоставки.

Имота бил земеделска земя и бил застроен. Правнорелевантите предпоставки за да възникне на право на собственост за държавата били имота да е земеделска земя и да е застроен. Имотът попадал в хипотезата на чл.53 от Правилника за прилагане на Закона за опазване на земеделските земи .Съгласно нормата „ Земеделската земя, върху която е извършено строителство преди влизането в сила на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, без да е отчуждена, предоставена или да е променено предназначението по установения ред, е държавна или общинска собственост.“

2

Сградата в имота била построена преди приемането на ЗСПЗЗ през 1991 г. и както самите ищци твърдят липсват данни земята да е отчуждена предоставена или да е променено предназначението по установения ред и са налице всички предпоставки на правната норма за да се приеме, че имота е държавна собственост.

Районен съд Пазарджик е приел, че са налице всички условия и ищците са придобили право на собственост върху имота по давност н наследство.

Жалбоподателите считат,че са съществували във времето забрани за придобиване по давност на имота държавна собственост. Съдът приел, че владението на имота от наследодателите им е започнало през 40 -те години на минали век.

С Приемането на чл.2 от Закона за собствеността, в редакцията от 1951 г държавната собственост е част от социалистическата собственост и според чл.86 от ЗС давност върху нея не е текла. С промяната на редакцията на ЗС от 1990 г. т.нар. социалистическа собственост се разделя на държавна и общинска, като придобивната давност не е текла и за двата вида собственост до 1996 г. След 1997 г. със разпоредбата на чл.24 ал.7 от ЗСППЗ (ДВ. бр. 88 от 1998 г). е въведена категорична забрана за придобиване по давност на земи от държавния поземлен фонд. Въпреки, че, наследодателите са упражнявали фактическа власт върху процесният имот не е налице необходимия срок на владение за придобиване на собствеността върху имота по давност.

Молят решението да бъде отменено и иска отхвърлен.

В срок е постъпил писмен отговор от Т. Г. и С. Ф..

Оспорват жалбата.

По делото било установено от приетите писмени доказателства, заключението на експерта и показанията на разпитаните свидетели ,че с предходния кадастрален план на с.********* заснет преди одобряване на дворищнорегулационния план през 1945 год. имот пл.№137 е заснет и записан в разписната книга на н-ци Г.И.Н.. За този имот е бил отреден парцел 711-137 в кв.70, който не е предмет на предявения иск. Част от имот пл.№137 останала извън регулационния план ,а друга част е отредена за улица.

Уличнорегулационния план е приложен,тъй като предвидената с регулацията улица,която минава югозападно от процесния имот е прекарана на място.

Процесния имот сега е заснет като ПИ с идентификатор *** по КККР на с.********* одобрен със Заповед №РД-18-243/24.08.2017 год. на Изп.директор на АГКК.

Експерта установил ,че целият имот №725 се владее на място,ограден ,застроен с жилищна сграда и сгради на допълващо застрояване,че е застроен и съседния имот от северозапад /бившия парцел VI1-137/ с жилищна сграда, констатирало е ,че няма данни процесния имот да е включван в блок на ТКЗС,или пък да е включван в двора на ТКЗС с.*********.

От показанията на разпитаните свидетели - Д.В.Г. брат на починалия съпруг на Т. Г. и Й.Д.Б., които имат лични възприятия за имота и 3 местонахождението му, се установило ,че дворното мястото е оградено от някога ,откакто се помнят и двамата,че пътя си е съществувал, а двора е ползван само от собствениците ,и никога не е било ползвано от ТКЗС с.*********,че имота е застроен преди много години. Св.Бодурова установила ,че нейния чичо- бащата на ищцата - е имал имот в с. *********,че тя е родена „в същия двор“,че най-напред нейния чичо е направил къщата, а след това и баща й,че там са родени децата им и че са остарели в този двор. Установява още ,че имота винаги е бил ограден.

Твърдението във въззивната жалба ,че процесния недвижим имот е бил държавна собственост към

1945 год.,когато е одобрен дворищнорегулационния план на с.********* било неоснователно.

Към този момент действащ бил Законъ за държавните имоти /обн.в ДВ бр.66/25.03.1941 г. отм.ДВ бр.300/22.12.1948 г./. Съгласно разпоредбата на чл.З от този закон “Държавни са недвижимите имоти,които не принадлежат никому“. Процесният имот към заснемане на кадастъра и одобряване на дворищнорегулационния план на с.********* е принадлежал на н- ци на Г.И.Н. и е записан като собственост на н-ци на Г.И.Н., а се установило от показанията на свидетелите ,че това е дядото на бащата на ищците . Разписния списък е неотменна част при изработването на кадастралната карта и в него се вписват собствениците на заснеманите имоти ,които са известни , установени към този момент.

Имотът изначално и до настоящия момент имал селищен характер .

Уличната регулация е приложена и имотът граничи с улици от две страни.

Както процесния имот,така и съседните имоти са застроени с жилищни сгради. Свидетелите установили,че процесния имот е владян и стопанисван от наследодателите на ищците и е бил собственост на н-ци на Г.Н..

Ответниците се позовават се на съдебна практика , според която такава категория земи могат да бъдат придобивани по давност и този който в съдебния процес оспорва тази възможност следва да установи правоизключващото си възражение , като примерно докаже,че имота е бил част от кооперативното земеползване или е бил одържавен или отнет по друг начин.

Съдът ,като прецени валидността и допустимостта на постановеното решение ,за да се произнесе по съществото на спора ,взе предвид следното:

Предявен е установителен иск за собственост , с правно основание чл.124 ал.1 от Граждански процесуален кодекс.

В исковата си молба против Министерство на земеделието и храните ищците Т. Г. и С. Ф. твърдят , че са наследници по закон на Г.Б.Н., починал на 27.05.1974 год. и на Ц.Г.Н. , починала на 08.11.1993 год.

Със Заповед № 3286 и 3285 от 19.04.1945 год. била одобрена дворищна и улична регулация на с.*********,общ.*****. Заснет бил имот № 137,като за част от него е отреден парцел VІІ-137 в кв.70 по плана на с.*********, част от него е отреден за уличната регулация, а останалата част от имот пл.№137 е 4 попадал извън регулацията на селото . Уличната регулация е приложена. Имот пл.№137 е заснет в границите си,такива каквито са били към момента на заснемането. Съседите на оставащата извън регулация част от имот пл.№137 са част от имот пл.№140, останала извън регулационния план на с.*********, улица , общ мера и парцел VIII-137.

С нот.акт №176,том П,н.д.№846/1990 год. на нотаруис при РСПазарджик, Ц.Н. била призната за собственик.по силата на наследство и давностно владение на 1 / 3 ид.част от дворно място от 1400 кв.м.представляващо цялото имот пл.№137- извън регулацията, квартал 70 по плана на с.*********,ведно с 1 /3 ид-част от построената в имота жилищна сграда при съседи на имота : В.Ч.,И.К. и от две страни улица и същия имот .

С нот.акт № 27,том Ш,н.д.№847/90 г. на нотариус при РС Пазарджик Ц.Н. прехвърлила на дъщеря си Т. Г. имота срещу задължение за гледане и издръжка.

Със Заповед №РД-18-243/24.08.2017 год. на Изп.директор на АГКК били одобрени кадастрална карта и кадастрални регистри на с.*********,общ.

*****.

Към исковата молба е приложена Скица №15-1256515/ 06.12.2024 год. издадена от СГКК- Пазарджик на ПИ с идентификатор *** ,адрес на поземления имот с.*********,площ 1726 кв.м.,трайно предназначение на територията - земеделска,начин на трайно ползване - друг вид земеделска земя,категория на земята - 0, при съседи :***, ***,

10505.693,***,***.

В скицата е вписано : Собственици по данни на КРНИ 1. Държавен поземлен фонд- Няма данни за идеални части, Няма документ за собственост издаден от ОСЗГ Пазарджик и Т. |Г. -собственик на 1 / 3 ид.част съгласно нот.акт №27,том III ,дело №847 от 13.04.1990 год. на Нотариус при РС Пазарджик.

Имот пл.№ 137 бил собственост на Г.И.Н.- дядо на Г.Б.Н.. В частта от имот пл.№137, попадаща извън регулационния план на с.********* при заснемането му през 1945 год., а по одобрените КККР на с.********* ,представляващ ПИ с идентификатор *** , родителите на ищците Г.Н. и Ц.Н. построили жилищна сграда , около 1944- 45 год. От тогава семейството- родителите и двете им деца живели в това жилище и дворното място и го владели непрекъснато ,до настоящия момент. Това е било единствено жилище,задоволяващо жилищните им нужди .