Определение № 15314 от 16.07.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 15314 гр. София, 16.07.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-З, в закрито заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Райна Стефанова

Членове:

Милена Богданова

Даяна К. Топалова като разгледа докладваното от Райна Стефанова Въззивно частно гражданско дело № 20261100503357 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба на К. П. М., ЕГН **********, чрез адв. Т. Ч. - САК, срещу Определение № 7668/23.02.2026 г. по гр.д. № 17827/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 79 състав, в частта, с която е оставена без уважение молбата на посоченото лице по чл. 248 ГПК за изменение в частта за разноските на Решение № 23493/22.12.2025 г., постановено по същото дело.

В жалбата се поддържа, че с обжалваното определение СРС неправилно е отказал да намали присъдените в полза на ответника разноски до предвидения размер съгласно Наредба № 1 за адвокатски възнаграждения, а ги е редуцирал само от 4800 лв. с ДДС на 3800 лв. с ДДС. Според жалбоподателя определението е неправилно, тъй като съдът не отчел, че исковете са предявени при условията на алтернативност, поради което процесуалната защита е единна и не обосновава присъждането на отделни адвокатски възнаграждения за всеки иск.

Според жалбата делото не се отличава с фактическа или правна сложност, не са назначавани експертизи, а съдебното дирене се е ограничило до разпит на трима свидетели в едно заседание. Излага се още, че проведените няколко съдебни заседания не са били резултат от допълнителен процесуален труд. Жалбоподателят счита, че исковете по чл. 344 КТ представляват проявления на един трудов спор, произтичащ от едно твърдяно незаконно уволнение, поради което не следва автоматично да се присъждат отделни адвокатски възнаграждения.

Моли обжалваното определение да бъде отменено в обжалваната част и възвиваният съд да присъди разноски на ответника в минимален размер.

В законоустановения срок е постъпил отговор на частната жалба от ответника в първоинстанционното производство - „Консентрикс сървисиз България“ ЕООД, ЕИК 202864508, чрез адв. А. М., с който се заема становище за неоснователност на жалбата.

Ответникът оспорва твърдението, че процесуалната защита е единна, като поддържа, че исковете по чл. 344 КТ представляват самостоятелни искове за защита на различни материални права и могат да бъдат предявявани както заедно, така и поотделно. Посочва се, че исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ са неоценяеми, докато искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ е с материален интерес, поради което адвокатското възнаграждение правилно е определено по различен ред съобразно чл.7, ал.2 от НВАР. Твърди, че заплатените адвокатски възнаграждения не са прекомерни с оглед фактическата и правната сложност на 1 делото, по което са били изготвени писмен отговор, възражение за прихващане, ангажирани са доказателства, депозирани са становища и писмена защита, както и са проведени три съдебни заседания. Ответникът се позовава и на мотивите на първоинстанционния съд, който вече е редуцирал възнаграждението от 4800 лв. с ДДС на 3800 лв. с ДДС след преценка на всички относими обстоятелства. Изтъква се още, че съдът не е длъжен винаги да намалява адвокатското възнаграждение до минималния размер, а следва да преценява всеки случай според действителната фактическа и правна сложност и положения процесуален труд. Поради това се иска частната жалба да бъде оставена без уважение, а определението – да бъде потвърдено.

Съдът, за да се произнесе, взе предвид следното от фактическа страна:

Видно от приложеното гр.д. № 17827/2025 г. по описа на СРС, 79 с-в, К. П. М. е предявил срещу „Консентрикс сървисиз България“ ЕООД искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението му, извършено със Заповед № ТС-0115/21.02.2025 г., за възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност „Координатор дейности, Deal Desk с английски език, проект LinkedIn“, както и за осъждане на ответника да му заплати сумата от 20 865,72 лв., представляваща обезщетение за оставането му без работа вследствие на уволнението за периода от 01.03.2025 г. до 01.09.2025 година.

В последното по делото открито съдебно заседание ответникът е представил списък с разноски (л.192), като е поискал присъждането на адвокатско възнаграждение в общ размер на 5280 лв. с ДДС, от които 2400 лв. с ДДС за процесуално представителство по исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и 2880 лв. с ДДС по иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ. Представил е доказателства за плащането им. Процесуалният представител на ищеца е направил възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

С Решение № 23493/22.12.2025 г. по гр.д. № 17827/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 79 състав, исковете са отхвърлени. След като е съобразил характера на предявените искове, фактическата и правната сложност на делото, както и извършените от процесуалния представител на ответника процесуални действия, съдът е приел, че възражението за прекомерност е частично основателно. Поради това за защита по претенцията по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ е присъдил на ответника разноски в размер на 1920 лева с ДДС (от общо претендирани 2400 лв. с ДДС), а за защита по иска по чл.344, ал.

1, т. 3 КТ му е присъдил цялата претендирана сума от 2880 лева или общо за адвокатско възнаграждение по всички искове е присъдил сума в размер на 4800 лева с ДДС.

С молба с вх. № 7535/12.01.2026 г. К. П. М. е поискал изменение на постановеното по делото решение в частта за разноски, присъдените в полза на ответника, като общият размер на същите бъде намален до една от сумите, посочени в представения от ответника списък по чл. 80 ГПК – 2400 лв. с ДДС или 2 880 лв. с ДДС. В молбата се излагат съображения, че присъдените разноски са прекомерни и не съответстват на действителната фактическа и правна сложност на спора. Поддържа се, че предявените искове са съединени при условията на алтернативност и че процесуалният представител на ответника не е положил самостоятелен процесуален труд по всеки един от тях.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил отговор от ответника, който изразява становище за неоснователност на искането.

С обжалваното определение съставът на СРС е намалил присъденото с решението адвокатско възнаграждение в полза на ответника от 4800 лв. с ДДС на 3800 лв. с ДДС, като е оставил без уважение искането в останалата му част.

За да постанови определението си по чл. 248 ГПК, първоинстанционният съд е отчел, 2 че процесуалният представител на ответника е изготвил подробен отговор на исковата молба, релевирал е възражение за прихващане, участвал е в три съдебни заседания, ангажирал е доказателства, депозирал е становища и писмена защита. Приел е, че делото не е било лишено от фактическа сложност, доколкото е било необходимо съпоставяне на функциите на различни длъжности и е проведен обстоен разпит на свидетели. В същото време е намерил, че при първоначалното определяне на разноските не е било отчетено в достатъчна степен, че трите съдебни заседания са се наложили единствено поради невъзможността свидетелите да бъдат разпитани съвместно, без това да е довело до допълнителен процесуален труд за пълномощника на ответника, както и че по основните спорни въпроси е налице трайно установена съдебна практика, което намалява правната сложност на спора.

Съдът, като обсъди данните по делото и наведените доводи, намира следното:

Частната жалба от К. П. М. е подадена в срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна.

Отговорността на страните за разноски по чл. 78 ГПК е функционално обусловена от изхода на спора. Съгласно ал. 3 на същата разпоредба, ответникът има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.

Първоинстанционното съдебно производство е образувано по предявени от К. М. кумулативно обективно съединени искове по чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ. При този вид съединяване на исковете съдът се произнася по допустимостта и основателността на всеки иск, а с решението, по молба на страните, определя отговорността им за разноските по делото според крайния изход на спора, като следва да зачете естеството на засегнатото благо. По всеки от исковете по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ се дължи отделно адвокатско възнаграждение, когато са предявени самостоятелно, а при предявяването им в едно производство - за конститутивните искове за отмяна на уволнението и възстановяване на работа (по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ) се определя общо възнаграждение, а по осъдителния иск (по чл. 344, ал.1, т.3 КТ) се определя отделно възнаграждение (в този смисъл - Определение № 240 от 19.08.2020 г. по гр.д. № 3430/2019 г., III г.о.).

Съгласно разпоредбата на чл. 248, ал. 1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските.

Постановеното по делото на СРС решение подлежи на обжалване в двуседмичен срок и е връчено на ответника на 05.01.2026 година, поради което подадената на 12.01.2026 г. от него молба по чл. 248, ал.1 ГПК е в срок и е от страна, която има право да иска изменение на съдебния акт в частта относно разноските.

Настоящият съдебен състав намира за правилен извода на първоинстанционния съд, че при присъждане на разноските съдът следва да извърши преценка за съразмерността на претендирания адвокатски хонорар, като отчете предмета на делото, действителната му правна и фактическа сложност, обема и естеството на извършената работа и всички други относими факти. Именно тези обстоятелства са съобразени от СРС при произнасяне с обжалвания съдебен акт.

В съответствие с решение на СЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване от СРС, според което посочените в Наредба № 1/09.07.2004 г. размери на адвокатските възнаграждения могат да служат като ориентир, но не са обвързващи за съда в хипотезата на чл. 78, ал. 5 ГПК. Според чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредбата по дела за отмяна на уволнение и възстановяване на работа възнаграждението е в размер на минималната месечна работна заплата за страната към момента на сключване на договора за правна помощ. В случая договорът за правна защита и съдействие е сключен от ответника 3 на 02.06.2025 г. (л.140), а размерът на минималната месечна работна заплата за страната към този момент е 1077 лв. (определена е с Постановление № 359 на МС от 23.10.2024 година).

Възнаграждението за защита по иска за заплащане на обезщетение за оставане без работа се определя съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредбата, тъй като е оценяем (предявен размер от 20 865,72 лева), и възлиза на 2277,92 лева. Следователно възнаграждението за всички искове съгласно Наредбата възлиза на 3354,92 без ДДС /4025,90 лева с ДДС/. Определеното от СРС възнаграждение с обжалвания съдебен акт е в размер на 3800 лева с вкл. ДДС, поради което не е прекомерно, като дори е в по-малък размер от предвиденото в Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. възнаграждения за адвокатска работа, ползвана за ориентир.

С оглед на изложените съображения, обжалваното определение като правилно следва да бъде потвърдено, а депозираната срещу него частна жалба – отхвърлена като неоснователна.

Мотивиран от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ без уважение частната жалба на К. П. М., чрез адв. Т. Ч. - САК, срещу Определение № 7668/23.02.2026 г. по гр.д. № 17827/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 79 състав, в частта, с която е оставена без уважение молбата му по чл. 248 ГПК за изменение в частта за разноските на Решение № 23493/22.12.2025 г., постановено по същото дело.

На основание чл. 274, ал. 3, т. 2, вр. чл. 280, ал. 3, т.3 ГПК определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4