Решение № 233 от 18.03.2022, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 233 гр. Бургас, 18.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Димитър П. Стоянов като разгледа докладваното от Галя В. Белева Въззивно гражданско дело № 20222100500332 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по жалба на Д.Н. Н.а - длъжник по изпълнително дело №20188010400110 по описа на Ч. Т. Д., срещу отказът на последния да прекрати изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, поради неизвършване на изпълнителни действия за повече от две години, който отказ е обективиран в съобщение изх.№244/18.01.2022г.

Жалбоподателката твърди, че последното искане на взискателя за извършване на конкретни изпълнителни действия е с молба от 19.08.2019г. за актуализация и насрочване на публична продан върху ½ ид. ч. от имот с идентификатор ***, представляващ сграда „Конюшня“ в м. „Дермен Оджа“ в землището на с. Твърдица, общ. Бургас, в резултат на което е била насрочена публична продан на посочения имот за периода от 3.10.2019г. до 4.11.2019г. На 16.10.2019г. жалбоподателката подала молба до Ч. Д. за спиране на публичната продажба и отмяна на всички незаконосъобразно извършени изпълнителни действия. С разпореждане от 25.10.2019г. Ч. спрял публичната продан за изясняване собствеността, статута и характеристиките на имота. Взискателят бил уведомен за спирането на проданта на 30.10.2019г., като не е обжалвал същото. На 6.12.2019г. Ч. депозирал искане до Службата по вписванията при БРС за справка относно имота и копие на договора за замяна на недвижим имот, обективиран в нотариален акт №5/13.01.2014г.

Справката била представена на Ч., с което собствеността, характеристиките и статута на имота били напълно изяснени. След спирането на публичната продажба взискателят не е предприемал каквито и да било изпълнителни действия по изпълнителното дело, а такива не 1 били извършвани и от Ч. Т. Д. При това положение жалбоподателката счита, че двугодишният срок по чл.433, ал.1, т.8 ГПК е изтекъл най- късно на 25.10.2019г., като дори да се отчете двумесечния период съгласно ЗМДВИПППИП, през който сроковете са били спрени, то към 12.01.2022г., когато жалбоподателката е поискала от Ч. изпълнителното дело да бъде прекратено, Ч. следвало да констатира настъпилата по силата на закона перемпция и да я прогласи. Намира за неправилно и несъответстващо на фактите по изпълнителното дело становището на Ч. Д., съдържащо се в обжалвания отказ, че изпълнителното дело е било спряно, поради което на основание чл.61 ГПК са спели да текат и всички започнали, но неизтекли срокове. Развити са подробни съображения в подкрепа на становището на страната, че била спряна само публичната продажба, при това незаконосъобразно, по инициатива на Ч., който по аргумент от чл.432, ал.1 ГПК не разполагал с подобна правна възможност. На следващо място се сочи, че по изпълнително дело №360/2018г. по описа на Ч. Д. Н., по което е присъединено вземането на взискателя по изп.д.№110/2018г. на Ч. Т. Д., не са били извършвани никакви изпълнителни действия, нито такива били поискани, като се иска съдът да констатира това след служебна справка.

Моли отказът на Ч. Т. Д. да прекрати изпълнително дело №110/18г. и да се постанови прекратяване на посоченото изпълнително дело на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, считано от 10.12.2021г., алтернативно- на 1.01.2022г. Направено и е акцесорно искане съдът изрично да се произнесе по отношение вдигане на всички обезпечителни мерки и погасяване на вземанията към длъжника за извършените по изпълнителното дело разноски и събраните такси по ТТРЗЧСИ.

Представени са доказателства.

В срока по чл.436, ал.3 от ГПК е постъпило писмено възражение от взискателя Д. Д.

Н., чрез пълномощника му адв. Свилен Цонев. Ответникът по жалбата намира, че не са налице предпоставките на чл.433, ал.1, т.8 ГПК, а именно- бездействие на взискателя в продължение на две години, през които да не е искал извършването на изпълнителни действия. Признава обстоятелството, че съдебният изпълнител е спрял публичната продан по искане на длъжницата, въпреки убедеността на взискателя за нищожност на разпоредителната сделка между длъжницата и сем. Петрови, за които Д.Н. е твърдяла, че са собственици на 9/20 ид. ч. от процесния недвижим имот. Привидността на сделката била призната от длъжницата в исковата й молба за делба, по повод на която било образувано гр.д.№3157/2021г. по описа на БРС, към която бил приложен заверен препис от обратно писмо. Заявява също, че въпросът за собствеността на ½ ид. ч. от процесния имот предстои да бъде разрешен по делбеното дело. Намира, че длъжницата всячески се стреми да осуети изпълнителните действия спрямо недвижимия имот, като според него тази злоупотреба с процесуални права не следва да се толерира. Сочи, че с оглед издаването на удостоверение за размера на дълга /на 6.07.2021г./ по изп.д.№110/2018г. по описа на Ч. Т.

Д., не е налице бездействие от страна на взискателя, още повече, че по изпълнителното дело, по което е присъединено вземането на взискателя по процесния изпълнителен лист, били извършвани множество изпълнителни действия, всяко от които 2 прекъсвало давностния срок, включително, както твърдяла жалбоподателката, била насрочена дата за извършване на разпределение на постъпилите по изпълнителното дело на Ч. Н. суми. Моли жалбата да се остави без уважение, а на взискателят да се присъдят разноските по настоящото производство, включващи платен адвокатски хонорар. Представя копие от цитираното обратно писмо, както и договор за правна защита и съдействие.

Ч. Т. Д. е приложил копие от изпълнителното дело, както и становище по повод жалбата /л.47 от настоящото дело/. Счита, че жалбата е неоснователна.

Според съдебният изпълнител изпълнителното дело не е перемирано, тъй като е спряно, а съгласно чл.61, ал.1 ГПК, при спиране на производството спират да текат и всички започнали да текат, но неизтекли срокове. Заявява, че се присъединява към становището на взискателя.

След преценка на твърденията на страните и събраните по делото доказателства, Бургаският окръжен съд приема следните фактически и правни изводи:

Жалбата е с правно основание чл.435, ал.2, т.6, предл.2 от ГПК.

Същата е подадена в срок, от надлежно упълномощен за това адвокат, внесена е дължимата държавна такса, поради което съдът я приема за редовна и допустима, поради което следва да я разгледа по същество.

Изпълнително дело №20188010400110 по описа на Ч. Т. Д. е образувано на 12.03.2018г. по искане на взискателя Д. Д. Н. с правно основание чл.427, ал.5 от ГПК, след като първоначално делото е било образувано под №20177030400675 по описа на Ч. Г. М.

Принудителното изпълнение е предприето въз основа на изпълнителен лист №3831 от 24.07.2017г. , издаден на 24.07.2017г. по гр.д.№ 2605/2015г. по описа на РС- Бургас, съгласно който длъжникът Д.Н. Н.а е осъдена да заплати на взискателя сумата от 1065 лв.представляваща деловодни разноски.

Непосредствено след образуването на изпълнителното дело, на 16.03.2018г., за установяване имотното състояние и семейно положение на длъжника са извършени справки в Службите по вписванията при БРС и КРС по партидата на длъжника, както и справки в Национална база данни „Население”, НАП, а така също и справка от БНБ, регистър на банковите сметки и сейфове за наличието на такива. На 20.03.2018г. е извършена нова справка в Службата по вписванията на БРС. На същата дата е изискана справка от ОблД „Земеделие”- Бургас относно регистрацията на Д.Н. като земеделски производител.

На 19.03.2018г. Ч. Д. е изпратил съобщение до К.И.К. /кредитор са наложена възбрана/, че на 5.04.2018г. от 11ч. ще извърши опис на възбранения недвижим имот на длъжника Д.Н.- поземлен имот №031005 в землището на с. Извор, м.

„Чардаклията”, представляващ нива с площ 24,005 дка, представляващ ПИ с идентификатор 32367.31..

На 21.03.2018г. взискателят е отправил искане до Ч. Д. /л.97 от ИД/ за налагане на възбрана върху собствената ¼ ид.ч. от недвижим имот на длъжника с идентификатор ***- апартамент в гр.Бургас, к-с „Изгрев”, бл.71, вх.1,ет.7, ап.19. На 26.03.2018г. е изискано копие от данъчната декларация на същия имот, в отговор 3 на която Община Бургас, Дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама” е посочила, че длъжницата не е декларирала собственост върху апартамента. В тази връзка Ч. е предприел действия са установяване на обстоятелството дали този имот е бил деклариран от покойния баща на длъжницата.

На 28.03.2018г. Ч. Д. е изпратил уведомление до длъжницата Д.Н. за преобразуването на делото,

На 30.03.2018г. взискателят е поискал от Ч. Д. удостоверение за размера на дълга, с цел присъединяване на задължението за събиране по изпълнително дело №1412/2017г. на Ч. С. Н.а. Такова и издадено на 2.04.2018г.

На 24.04.2018г. взискателят е направил искане Ч. да извърши опис и да предприеме публична продажба на недвижим имот, собственост на длъжника- ПИ с идентификатор 031005 в с. Извор с площ 24005 кв.м. След извършена справка и констатация, че длъжницата е регистрирана като земеделски производител през 2017г. и е извършвала дейности през 2017 и 2018г., Ч. е постановил отказ да предприеме исканите изпълнителни действия, поради кова, че имота в с. Извор е несеквестируем. Отказът е обжалван от взискателя, но жалбата е оставена без уважение с влязло в сила решение №I1179 от 29.06.2018г. по в.гр.д.№942/18г. на БОС.

Ч. е уведомил взискателя за съдебното решение с писмо от 9.07.2018г.

На 11.07.2018г. взискателят е депозирал молба до Ч. за насочване на изпълнението върху собствената на Д.Н. ½ ид. ч. от недвижим имот, придобит в режим на СИО- сграда с идентификатор *** с площ от 262 кв.м., представляваща едноетажна селскостопанска сграда, разположена в ПИ с идентификатор ***. На 7.08.2018г. до длъжника е изпратено писмо за внасяне на държавни такси за налагане на възбрана, както и за заплащане на такса за Ч. за искането за налагане на възбрана.

На 8.08.2018г. взискателят е поискал да бъде извършен опис и публична продажба на ½ ид.ч. от имот с идентификатор ***, като е посочил, че това е описания в молбата от 11.07.2018г. имот /налице е разлика, тъй като в първата молба искането касае сграда, а във втората- земята, върху която сградата е построена/. Внесени са и определените от Ч. такси за налагане на възбрана.

На 7.08.2018г. Ч. е изпратил искане за вписване на възбрана върху ½ ид. ч. от посочената по-горе сграда, което е вписано на 14.08.2018г. с Акт №192, т.3 на Службата по вписванията при БРС.

На 20.08.2018г. Ч. е изискал удостоверения за тежести и за данъчна оценка на имота, на 28.09.2018г. отново е изискано удостоверение за данъчна оценка на имота. Такова е получено от Ч. на 3.10.2018г.

На 23.10.2018г. Ч. Д. е изпратил съобщения до страните за насрочени на 22.11.2018г. опис и оценка на посочената сграда, находяща се в с. Твърдица, общ. Бургас.

На 22.11.2018г. от 14ч. е извършен описа на имота. На 10.12.2018г. е предявена оценката на имота /протокол на л.307/, съобразно отразеното в протокола за опис/.

До страните са изпратени писма с размера на оценката- 88500 лв.

На 7.01.2019г. взискателят е оспорил така определената оценка и е поискал нова.

4

На 17.01.2019г., във връзка с указания, дадени му от Ч. взискателят е посочил вещо лице, което да извърши оценката. На 18.01.2019г. е назначена повторна техническа експертиза.

На 18.01.2019г. Ч. Д. е уведомен от Ч. Д. Н., че по изпълнително дело №360/18г. е насрочил принудително изпълнение на възбранен по делото на Ч.

Т. Д. недвижим имот, а именно- сграда с идентификатор ***. С писмо от 22.01.2019г. съдебният изпълнител е уведомил за това взискателя. С писмо от 29.01.2019г. Ч. е уведомил страните по изпълнителното дело за новата оценка, изготвена на 28.01.2019г., а именно- 12100 лв.

На 26.03.2019г. по делото е постъпила молба от длъжницата, с която е направила искане всички книжа във връзка с описа и оценката на имота да бъдат изпратени на нейния пълномощник, тъй като се намира на лечение в болнично заведение.

С постановление без дата /л.365/ въз основа на двете експертизи, Ч. Д. е определил начална цена на имот с идентификатор ***, а именно- 40240 лв.