Решение № 216 от 11.12.2023, Апелативен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 216 гр. Пловдив, 11.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев при участието на секретаря Анна Д. Стоянова като разгледа докладваното от Надежда Л. Махмудиева Въззивно гражданско дело № 20235000500516 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по Въззивна жалба вх.

№2629/17.07.2023 г., подадена от З. К. Д., чрез адв. С. П., срещу Решение №97 от 27.06.2023 г. по гр.д.№72/2023 г. на ОС – К., с което е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявеният от жалбоподателя срещу ответниците Д. Д. П. и Н. С. П., отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 от ГПК, за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответниците сумите, както следва: 1083 лв. неолихвяема сума, 14 570 лв. – главница, 35 974,37 лв. – лихви, 24,00 лв. – разноски по и.д., както и таксата по чл.53 от Тарифа за ДТ по ГПК в полза на Районен съд – Х., в размер на 3 963,68 лв., за които суми е издаден изпълнителен лист от 18.06.2003 г. в полза на С.М. П., въз основа на който е образувано изп.д.№269/2022 г. на ДСИ при СИС при РС – Х., поради погасяване по давност на вземанията след издаване на изпълнителния лист, както следва: за периода от 17.04.2015 г. – 17.04.2020 г. – за цялата сума, при условията на евентуалност за периода от 02.06.2009 г. до 02.06.2014 г. – за цялата сума, и при условията на евентуалност за периода от 28.06.2019 г. до 28.06.022 г. – за лихвите. Релевирани са оплаквания за неправилност, незаконосъобразност, необоснованост и допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. По делото е установено от фактическа страна, че за периода 17.04.2015 г. до 17.04.2017 г. е настъпила перемпция на образуваното изпълнително дело, но преди издаване на постановление за прекратяването му от ДСИ, е постъпило на 11.05.2018 г. искане от взискателя да се извърши проучване на имотното състояние на длъжника, да му се наложи забрана да пътува извън страната, да се извърши опис и изнасяне на публична 1 продан на негово налично движимо и недвижимо имущество, да се наложи запор върху налични сметки и трудово възнаграждение. С последващо постановление от 28.06.2018 г.

ДСИ е прекратил изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, и същото е потвърдено от ОС – Смолян. На 21.07.2022 г. взискателят е подал нова молба за образуване на изпълнително дело №269/2022 г. на ДСИ при СИС при РС – Х., въз основа на същия изпълнителен лист. Съдът не е обсъдил действието и последиците на настъпилата перемпция по изпълнителното дело, при което последващите предприети действия по принудително изпълнение са невалидни и не прекъсват давността. Неправилно е възприето, че от страна на взискателя са извършени валидни изпълнителни действия на 11.05.2018 г. и 11.07.2018 г. Прекратяването на изпълнителното производство поради перемпция настъпва по право, като новата давност започва да тече от предприетото последно по време изпълнително действие – евентуално от 17.04.2015 г. Неправилен и незаконосъобразен е изводът на съда, че е налице прекъсване на давността на основание чл.116, б.“в“ от ГПК.

Относно периода от 02.06.2009 г. до 02.06.2014 г. незаконосъобразно е приел, че с молбата на взискателя за извършване на справка, подадена на 13.04.2011 г. по първоначално образуваното изпълнително дело №118/2007 г. на ЧСИ З.З., са направени валидни искания за прилагане на изпълнителни способи – искането за запор е неконкретизирано и направено под условие, като не е внесена и дължимата такса, поради което не съставлява валидно изпълнително действие, и съдебният изпълнител в Постановлението за прекратяване на изп.д.№123/2011 г.-Ч на ДСИ е приел, че последното валидно изпълнително действие е осъществено на 02.06.2009 г., когато е вписана възбрана върху недвижими имоти на длъжника. Не се споделя разбирането на съда, че давност не тече, докато трае изпълнителния процес, на основание ППВС №3/18.10.1980 г. по гр.д.№3/80г., до постановяване на ТР №2/26.06.2015 г. по т.д.№2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като перемпция по силата на закона е настъпвала и при действието на ППВС №3/18.10.1980 г., при която извършените действия се заличават с обратна сила. Относно периода от 28.06.2019 г. до 28.06.2022 г. съдът неправилно е приел, че е приложима 5-годишна давност за погасяване на законната лихва, като е приел вземането на законна лихва за установено със съдебното решение. В случая чл.117, ал.2 от ЗЗД е неприложим, тъй като вземането за законна лихва не е установено по размер, и се изменя периодично, за разлика от присъдената със съдебно решение мораторна лихва. Тъй като лихвата е периодично плащане, на осн. чл.111, б.“в“ от ЗЗД, тя се погасява с 3-годишна давност. Дори да се приеме тезата на взискателя, че давността е била прекъсната на 11.05.2018 г. и 11.07.2018 г., вземането на взискателя за законна лихва е погасено в периода 28.06.2019 г. до 28.06.2022 г.

Незаконосъобразен е изводът, че вземането за законна лихва е започнало да се начислява от 29.10.2019 г., когато е постановено Решение №427/29.10.2019 г. Настоява се за отмяна на обжалваното решение, и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което предявеният иск да бъде уважен, или евентуално – делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Претендира се присъждане на направените разноски.

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна с правен интерес, чрез надлежно упълномощен процесуален 2 представител, отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Препис от въззивната жалба е връчен на въззиваемите страни, и в срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил Отговор на въззивна жалба вх.№2788/01.08.2023 г., подаден от Н. С.

П. чрез адв. Н. Х., надлежно упълномощена за въззивната инстанция с пълномощно, приложено към отговора. Застъпва се становище за неоснователност на въззивната жалба – не са налице твърдяните пороци на обжалвания съдебен акт, фактическата обстановка се обсъжда частично и непълно от жалбоподателя, неправилно и в противоречие със съдебната практика е изразеното разбиране за правните последици на перемпцията, както и по отношение на приложното поле и действието на ППВС №3/18.11.1980 г.

Първоинстанционният съд правилно е констатирал наличието на извършени валидни действия от взискателя на 22.05.2009 г. и на 13.04.2011 г. Законосъобразно съдът е приел, че на основание чл.117, ал.2 от ЗЗД вземането за присъдената законна лихва се погасява с изтичането на 5-годишен давностен срок. Правилно съдът е отчел, че дори да се приеме, че това вземане се погасява с кратка 3-годишна давност, то тя започва да тече от датата на постановяване на решение №429/29.10.2019 г. по в.гр.д.№364/2019 г. на ОС – Смолян, и би изтекла на 29.10.2022 г., ако не бе настъпило прекъсването й на 03.08.2022 г. с искането за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника. Настоява се за потвърждаване на обжалваното решение. Заявява се искане за присъждане на направените разноски за адвокатска защита пред въззивната инстанция.

В срок е постъпил и Отговор на въззивна жалба вх.№2941/15.08.2023 г., подаден по електронната поща на съда на 14.08.2023 г. с валиден КЕП от адвокат С. В., в качеството й на пълномощник на въззиваемите Н. С. П. и Д. Д. П., съгласно приложено към отговора пълномощно за въззивната инстанция. Поддържа се становище за неоснователност на въззивната жалба – първоинстанционният съд правилно е установил правно релевантните факти и е постановил законосъобразно решение. Настоява се за потвърждаване на обжалваното решение. Прави се искане за присъждане на сторените деловодни разноски, за установяване на които се прилага ДПЗС за въззивната инстанция, както и списък по чл.80 от ГПК.

С въззивната жалба и отговорите страните не са представили нови доказателства и не са направили доказателствени искания, поради което пред въззивната инстанция нови доказателства не са събрани.

На основание чл.269 от ГПК съдът намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от съд в надлежен състав, в изискуемата от закона писмена форма, и е подписан, поради което е валиден. Същият е постановен от родово компетентен съд, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е обжалваният съдебен акт допустим. По правилността му съдът се произнася в границите на релевираните с въззивната жалба оплаквания.

На основание чл.235, ал.2 от ГПК, въз основа на събраните по делото доказателства, съдът 3 намира следното:

С Искова молба вх.№986/21.03.2023 г. въззивникът З. К. Д. е предявил против ответниците Д. Д. П. и Н. С. П., в качеството им на наследници по закон на С.М. П., отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 от ГПК, за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответниците, в качеството им на наследници по закон на С.М. П., сумите: 1083 лв. неолихвяема сума, 14 570,00 лв. главница, 35 974,37 лв. лихви, 24 лв. разноски по изп.д., както и сумата от 3 963,68 лв. такса по чл.53 от Тарифата на ДТ по ГПК в полза на РС – Х., за които суми е издаден изпълнителен лист от 18.06.2003 г. в полза на кредитора С.М. П., въз основа на влязло в сила Решение №49/30.04.2002 г. по гр.д.

№79/2001 г. на ОС – Смолян, и за събиране на които вземания е образувано изпълнително дело №20225640400269 на ДСИ при СИС на РС-Х., поради новонастъпили факти след издаването на изпълнителния лист за вземането, а именно - погасяването на задълженията му, поради изтичането на погасителна давност, както следва: за периода от 17.04.2015 г.

/когато според ищеца е извършено последното валидно изпълнително действие, прекъсващо давността/ до 17.04.2020 г. – за всички задължения; при условията на евентуалност – за периода от 12.06.2009 г. до 02.06.2014 г. – за всички задължения, както и при условията на евентуалност – за периода от 28.06.2019 г. до 28.06.2022 г. – за задължението за лихви.

В срока по чл.131 от ГПК ответниците са релевирали правоизключващи възражения:

1. На основание ППВС №3/18.11.1980 г. давностният срок за погасяване на вземанията по изпълнителния лист от 18.06.2003 г. не е текъл по време на висящността на изпълнително дело №118/2007 г. по описа на ЧСИ рег.№...... З.З., както и на изп.д.№ 123/2011 г. на ДСИ А.К. при РС – гр. Мадан, до датата на приемане на ТР от 26.06.2015 г. по т.д.№2/2013 г. на ОСГТК на ВКС;

2. Настъпило прекъсване на срока на погасителната давност за вземанията на С.М. П. по издадения изпълнителен лист от 18.06.2003 г. с подадени от него молба от 18.05.2018 г. и молба от 11.07.2018 г. по изп.д.№123/2011 г.-Ч на ДСИ А.К. при РС – гр. Мадан, както и с подадена молба от 21.07.2022 г., по която е образувано изпълнително дело №20225640400269 на ДСИ при СИС на РС-Х., а също така и с подадена молба от 24.01.2023 г. от ответника Н. П., въз основа на която същият е конституиран като взискател като наследник на баща си С. П..

Във връзка с предявените искови претенции и релевираните възражения, по спорните между страните въпроси съдът намира за установено следното от фактическа страна:

Между страните не е било спорно, че с Решение №49/30.04.2002 г. по гр.д.№79/2001 г. на ОС – Смолян /на л.5 от делото на КОС/, което е влязло в сила, ищецът е бил осъден да заплати на С.М. П. сумата от 14 570 лева, представляваща невърната част от дадена по договор за заем от 25.08.2000 г. сума от 3 000 щ.д. и 11 000 германски марки, ведно със законната лихва върху главницата, считана от 22.05.2001 г. до окончателното плащане, и направените по делото разноски в размер на 1 083 лева, като за така установеното вземане в полза на С.М. П. е бил издаден Изпълнителен лист от 18.06.2003 г. /на л.8 от делото на 4

КОС/, въз основа на който по молба на С.М. П. е образувано изпълнително дело №20225640400269 на ДСИ при СИС на РС-Х.. Не се спори, че след образуване на изпълнително дело №20225640400269 на ДСИ при СИС на РС-Х., кредиторът С.М. П. е починал на 11.11.2022 г., като е оставил за свои наследници по закон ответниците Д. Д. П.