Акт № 253 от 28.10.2026, Районен съд - Ботевград
- Съд
- Районен съд - Ботевград
- Дело
- 1869/2024
- Подписан
- 28.10.2026
Цитирани разпоредби
- чл. 344 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 344, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 346 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 348 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 349, ал. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 349, ал. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 352 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 353 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 355 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 12, ал. 1 · Закон за наследството
- чл. 30, ал. 1 · Закон за наследството
- чл. 42 · Закон за наследството
- чл. 30, ал. 3 · Закон за собствеността
РЕШЕНИЕ
№ 253 гр. Б., 28.10.*6 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., IX-ТИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на три*и септември през две хиляди два* и *а година в следния състав:
Председател:М. Цв. П. при участието на секретаря Ц. Г. Т. като разгледа докладваното от М. Цв. П. Гражданско дело № *41810101869 по описа за *4 година
Производството е по съдебна делба във фазата по извършването .
С решение № 169/19.05.*5 г., постановено по гр. д. 1869/*4 г. по описа на РС – Б., влязло в сила на 24.06.*5 г. е допуснато извършването на съдебна делба на следния недвижим имот:
АПАРТАМЕНТ № * (*), находящ се в гр. П., обл. С., ж.к. „С.“, бл. * (д. и д.), вх. *, ет.
* (*), съ*ящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 73,51 (седем* и три цяло и пет* и една *тни) кв. м., при съседи: стълбище, ап. № *, двор и улица, заедно с принадлежащото му избено помещение № * (*), със застроена площ от 8,43 (* цяло ** и три *тни) кв. м., при съседи: коридор, мазе № 5 на ап. № * и двор, както и 3,20 % (три цяло и два* *тни върху *) ид. ч. от общите части на сградата и 3,20 % (три цяло и два* *тни върху *) ид. ч. от правото на строеж върху мя*то, представляващо държавна земя в квартал 8 (*) по предходен план на гр. П., а пона*ящем - УПИ * (*) - за КЖС и ОЗЕЛ, в кв. * (* ** и *) по плана на гр. П., общ. П., С. област, между съделителите: П. Т. А., ЕГН: ********** и М.
И. П., ЕГН: **********, при квоти както следва: за П. Т. А. 1/2 идеални части и за М. И. П. 1/2 идеални части.
В молба от 29.09.*5 г. ищецът П. А. посочва, че не прави искане за възлагане на имота.
Изразява становище, че делбата следва да се извърши чрез изнасяне на същия на публична продан.
В открито съдебно заседание, проведено на 11.11.*5 г. (протокол на л. 100) ответникът 1
М. П. изразява идентично становище - че делбата следва да се извърши чрез изнасяне на имота на публична продан. Не прави искане за възлагане на имота по аргумент, че не отговаря на законовите изисквания.
Предявена и приета за съвместно разглеждане във втората фаза на делбата е заявената от ответника М. П. срещу П. А. претенция по сметки с правно основание чл. 346 ГПК, вр. чл. 30, ал. 3 ЗС за заплащане на сумата от: 1/ 2000 лева (1022.58 евро) за труд и материали за подмяна на ВиК инсталация в баня, трапезария и кухня, представляващи необходими разноски за запазване на имота направени в периода от октомври *2 г. до *5 г.. С молба представена в откритото съдебно заседание проведено на 30.09.*6 г., ответникът е направил искане за изменение на претенцията за заплащане на разноски за подмяна на ВиК инсталация в посока намаляване на същата до размер от 393 евро. С протоколно определение от 30.09.*6 г. съдът е допуснал изменение на размера на претенцията за заплащане на разноски за подмяна на ВиК инсталация, като същата се счита предявена за сумата от 393 евро.
Насрещната страна – П. А. изразява становище за неоснователност на претенцията като застъпва, че претендираните разноски нямат характера на необходими такИ..
По извършването на делбата:
Способите за прекратяване на съсобствеността в делбеното са изчерпателно изброени в закона и са: посредством теглене на жребий, чрез разпределение на имотите по реда на чл.
353 ГПК, чрез възлагане по реда на чл. 349, ал. 1 и 2 ГПК или чрез изнасяне на имота на публична продан.
Основен критерий за избора на способ е дали броят на реалните дялове съответства на броя на съделителите и доколко *йността на реалните дялове съответства на *йността на дяловете на съделителите.
От приетото във фазата по извършване на делбата и неоспорено от страните заключение на съдебно - техническата експертиза, изготвена от вещото лице П. П., което съдът кредитира изцяло като компетентно изготвено, се установява, че допуснатият до делба недвижим имот е реално неподеляем, съобразно действащите технически правила и норми, като актуалната му пазарна *йност възлиза на сумата от 69 668.63 евро (136 260 лева).
Неприложими в конкретната хипотеза са разпределянето на имотите по реда на чл. 353 ГПК и тегленето на жребий по чл. 352 ГПК, тъй като броят на делбените имоти е по-малък от този на съделителите. Предвид липсата на възлагателни претенции от страните по чл.
349, ал. 1 или ал. 2 ГПК и доколкото не са налице предпоставките на законовите разпоредби, делбата на недвижимия имот не може да бъде извършена и чрез възлагане на имота.
Основният способ за ликвидиране на съсобствеността при неподеляем имот, ако същият не може да бъде поставен в дял на някой от съделителите по реда на възлагателни претенции по чл. 349, ал.1 или ал. 2 ГПК, е изнасянето му на публична продан съгласно чл.
348 ГПК. Именно посредством този способ следва да извърши делбата на процесния недвижим имот, при което всеки съделител ще получи паричната равно*йност на своя дял.
2
По претенциите по сметки:
Съгласно чл. 346 ГПК, в първото заседание след допускане на делбата сънаследниците могат да предявят искания за сметки помежду си, като посочат и доказателствата си.
Заявените по този ред претенции представляват обективно съединени във втората фаза на делбеното производство осъдителни искове, свързани с отношенията между съсобствениците по повод управлението, *панисването и използването на съсобственото имущество, което е предмет на делбата.
Необходимите разноски са свързани с наложителността да се запази съществуването на имота, който без тяхното извършване би погинал или съ*янието му би се влошило съществено, т. е. следва да е налице обективна наложителност за извършването им. Това са разноските, които се правят не за увеличаване, а за предотвратяване намаляването на *йността на вещта. За разлика от необходимите разноски, полезните разноски (подобренията) са такИ. нововъведения, които изменят имота и които не са били необходими за запазването и съхраняването му, но обективно водят до увеличение на *йността на имота (ППВС № */1974 г., т. 6).
Отношенията с останалите съсобственици за необходимите разноски за запазването на имота се уреждат от правилото на чл. 30, ал. 3 ЗС - съсобственикът може да търси действително направените разноски.
От показанията на свидетеля П., които съдът кредитира като вътрешно непротиворечиви, пресъздаващи лични впечатления за факти и съответстващи на останалите доказателства по делото, се установява, че съделителите са във фактическа раздяла от *2 г., като през *3 г. са се и развели. В края на *4 г. или началото на *5 г. водопроводните тръби в процесния апартамент, които минават от банята през трапезарията и хола до кухнята, изнесена на терасата, са се спукали и е наводнен апартаментът на долния етаж. Това е наложило подмяна на цялата водопроводна инсталация, като ремонтните дейности ответникът извършил с помощта на май*ри.
От заключението на съдебно-техническата експертиза, изготвена от вещото лице К. Н., което съдът кредитира изцяло като компетентно изготвено, се установява, че в имота е подменена цялостно водопроводната разводка. Експертът пояснява, че съществуващите и към на*ящия момент отвори в гипсокартона са технологични и през тях е извършена подмяната на тръбите. Сочи, че вложените материали, които е констатирал на мя*, съответстват напълно на посочените в приетата като доказателство по делото *кова разписка № **********/27.10.*5 г., издадена на името на ответника П.. Вещото лице изразява становище, че извършването в имота на твърдените ремонтни дейности, изразили се в подмяна на ВиК инсталация е било необходимо за запазване функционалността на жилището и не увеличава *йността му.
С оглед на гореизложеното претендираните от ответника разходи следва да се квалифицират като необходими разноски, тъй като касаят процесния недвижим имот и извършването им е било условие за неговото запазване. Поради това за извършването им не 3 е било необходимо съгласието на другия съсобственик, но той съгласно правилото на чл. 30, ал. 3 ЗС дължи възстановяването им съобразно дела си. Об*ятелството, че съделителят А. пона*ящем не си служи с общата вещ, не изключва дължимостта на разноските, тъй като се касае до самото запазване и съхраняване на *йността на имота, дял от който има и ищецът, въпреки че не го използва за задоволяване на свои лични нужди.
От заключението на вещото лице Н. и приетата по делото *кова разписка се установява, че *йността на реално извършените разходи за ремонтни дейности е 786 евро, от които 486.44 евро (951.40 лева) за материали и 306.78 евро (600 лева) за труд. С оглед дадените разяснения за необходимите разноски съделителят П. А. дължи да възстанови на ответника 1/2 от извършените разходи, а именно 393 евро.
Предвид изложеното, съдът намира, че искът по чл. 30, ал. 3 ЗС се явява изцяло основателен.
По разноските:
В делбеното производство намира приложение специалната разпоредба на чл. 355 ГПК, съгласно която всички разноски по делото, направени по повод допускането и извършването на съдебната делба (включително по повод привременните мерки по чл. 344, ал. 2 от ГПК), се заплащат от страните съобразно *йността на дяловете им, а направените разноски по повод присъединените искове в делбеното производство (напр. исковете, касаещи преюдициални правоотношения, разглеждани в първата фаза на делбата като иск по чл. 42 ЗН, иск по чл. 30, ал. 1 ЗН, иск по чл. 12, ал. 1 ЗН, инцидентен установителен иск за собственост и др., или облигационни претенции, разглеждани във втората фаза на делбата, заявени по реда на чл. 346 ГПК като искания за сметки между съсобствениците) се заплащат съгласно правилата на чл. 78 от ГПК - според крайния изход по съответния присъединен иск (в този смисъл изрично определение № 81/23.02.2012 г. по гр. д. № 430/2011 г., II ГО на ВКС и определение № 572/17.07.2014 г. по ч. гр. д. № 1773/2014 г., * ГО на ВКС и др.)
По отношение на дължимата държавна такса:
Съгласно Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК, размерът на държавната такса е 4 % от *йността на дела.
Определената от вещото лице в заключението на СТЕ пазарна *йност на делбения недвижим имот е 69 668.63 евро, следователно дължимата от страните такса, определена от съда по горните критерии, е в размер на: за П. Т. А. - 4% от 34 834.32 евро и за М. И. П. – 4% от 34 834.32 евро. Тоест по иска за делба всяка от страните дължи заплащане държавна такса в размер на 1393.37 евро.
За присъединената за разглеждане претенция по сметките, доколкото съдът достигна до извод за основателност на същата, съделителят А. дължи в полза на съда сумата от 25.56 евро – държавна такса.
По разноските в производството за експертиза:
4
В приложение на разпоредбата на чл. 355 ГПК, разноските за възнаграждение на вещото лице, изготвило СТЕ относно поделяемостта на имота, следва да останат в тежест на страните така, както са ги *рили. Доколкото съделителят А. е внесъл както своя дял, така и този дължим от съделителя П., като плащането е извършено в същия ден, в който и ответникът е внесъл определения депозит, недължимо внесената от ищеца сума подлежи на връщане след депозиране на нарочна молба от негова страна в посочения смисъл.
*рените от ищеца разноски в първата фаза на делбата досежно искането за определяне на привременни мерки по реда на чл. 344 ГПК в размер на 300 лева, следва да бъдат понесени от страните съобразно *йността на дяловете им, в случая по равно. Доколкото пълният размер на депозита за вещото лице е внесен от ищеца, ответникът следва да бъде осъден да му заплати половината от внесената сума или 76.69 евро (150 лева).
Съделителя П. е *рила разноски за депозит за възнаграждение на вещото лице, изготвило СТЕ, касаеща предявената претенция по сметките, в размер на 330 евро, които следва да се присъдят на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
По *рените от ищците разноски за заплатено адвокатско възнаграждение:
Доколкото във втората фаза на делбата не са разглеждани възлагателни претенции или претенции по сметки на ищеца, *рените от него разноски, в това число за заплатено адвокатско възнаграждение, следва да останат в негова тежест така, както ги е *рил.
Ответникът претендира присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 1300 лева, съгласно представен на л. 42 от делото договор за правна защита и съдействие. Видно от договора, адвокатското възнаграждение е уговорено общо – за двете фази на делбата.
Разпечатката съдържа 50 от 72 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/01923c61-3138-4354-b2d9-53c204fa7b32