Решение № 239 от 23.12.2021, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 239 гр. Пловдив, 23.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Росица Т. Кюртова при участието на секретаря Мая В. Крушева като разгледа докладваното от Росица Т. Кюртова Търговско дело № 20215300900243 по описа за 2021 година

Предявен е иск с правно основание чл.517, ал.4 ГПК.

Ищецът „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД, ЕИК 000694749, седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Околовръстен път“ №260, чрез пълномощник адв.А.А., твърди, че е кредитор на А. В. В. по силата на договор за кредит от 18.09.2007 г. за вземания, подробно описани в исковата молба. Кредитът е предоставен от „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“АД, което дружество впоследствие е преобразувано чрез вливане в ищцовото и последното е негов правоприемник. Ищецът твърди, че разполага със заповед за изпълнение и с изпълнителен лист против посоченото лице, като въз основа на изпълнителния лист е образувано изпълнително дело при ЧСИ, който е наложил запор върху дружествените дялове на длъжника, притежавани в ответното дружество. Запорът е вписан в ТР на 21.09.2016 г. На 01.10.2020 г. ЧСИ е връчил на ответника изявлението на ищеца по чл.517, ал.3 ГПК, а на 29.03.2021 г. ЧСИ е издал постановление за овластяване на ищеца да предяви настоящия иск. Твърди се също така, че вземането на взискателя не е удовлетворено. Въз основа на изложените твърдения, е формулиран петитум за постановяване на решение, с което ответното дружество да бъде прекратено. Претендират се деловодни разноски.

Ответникът „КЕЙ ДЖИ СЕРВИЗ“ООД, ЕИК 201214685, седалище и адрес на управление гр.Пловдив, бул.“Източен“ №55, представлявано от А. В. В. и О.К.Д., не е депозирал отговор на исковата молба, не взима становище по иска.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

От вписванията в търговския регистър се установява, че ответното дружество е 1 вписано в регистъра на 03.08.2010 г. като дружество с ограничена отговорност. Съдружници от регистрирането до момента са А. В. В. и О.К.Д., всеки с дялово участие в размер 500 лв. от общия внесен изцяло капитал в размер 1 000 лв.

Установява се от доказателствата, че по молба на „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“АД, ЕИК 831633691 – заличено понастоящем дружество, преобразувано с приобретател ищеца „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД, е образувано изпълнително дело въз основа на изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д.№16138/2012 г. на РС Пловдив, ІV бр.с., с длъжник А. В. В. за вземания, произтичащи от договор за кредит и издадена заповед за изпълнение по чл.418 ГПК.

Установява се от доказателствата, че по молба на взискателя по това изпълнително дело ЧСИ е наложил запор върху притежавания от длъжника А.В. дружествен дял в ответното дружество, съставляващи 50 % от капитала на същото. Запорът е вписан в търговския регистър по партида на дружеството на 21.09.2016 г.

Установява се, че ищецът, конституиран като взискател на мястото на заличеното „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“АД, е депозирал пред съдебния изпълнител изявление за прекратяване участието на длъжника в ответното търговско дружество. Изявлението е връчено от ЧСИ чрез залепяне на уведомление на адреса на управление на ответника, тъй като при посещенията не е открита функционираща канцелария и служители, а при разговор по телефона с представляващия А.В. връчителят е бил уверен, че юридическото лице не функционира от години и няма кой да получи съобщението.

Видно от приложеното на л.35 удостоверение, съдебният изпълнител е овластил взискателя да предяви пред окръжния съд по седалище на „КЕЙ ДЖИ СЕРВИЗ“ООД иск за неговото прекратяване.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Един от способите за принудително изпълнение, уредени в ГПК, е насочен върху вземания на длъжника – гл.45 от кодекса. В чл.517 ГПК е уредено изпълнението върху дялове, което е регламентирано като възможност на взискателя да инициира прекратяване участието на длъжника в съответното дружество, за да може да се удовлетвори чрез изпълнение върху вземането на длъжника по чл.125, ал.3 ТЗ – за паричния дял от имуществото, който се полага на напускащия съдружник. В разпоредбата е предвидено, че запорът върху дялове се налага чрез изпращане на запорно съобщение до Агенцията по вписванията. В ал.3 и ал.4 е уредено изпълнението върху дял на ограничено отговорен съдружник, като специалната ал.3 се отнася до случаите, в които всички длъжникът е съдружник и притежава дялове в дружество с ограничена отговорност, каквато е настоящата хипотеза. В тази хипотеза законът изисква предварително връчване на изявление от взискателя за прекратяване на участието на длъжника в дружеството с изтичане на съответен 3-месечен срок, преди овластяването му да предяви иск за прекратяване на дружеството пред съответния окръжен съд. След изтичане на посочения срок съдебният 2 изпълнител, наложил запора, овластява взискателя да предяви иск за прекратяване на дружеството. Предвидено е в чл.517, ал.4 ГПК, че съдът отхвърля иска, ако се установи, че вземането на взискателя е удовлетворено преди приключване на първото по делото заседание. Искът се отхвърля и ако се установи, че дружеството е изплатило на взискателя припадащата се на съдружника длъжник част от имуществото, определена съгласно чл.125, ал.3 ТЗ.

В аспекта на горните норми следва, че материалноправната легитимация на ищеца, или наличието в негово лице на потестативно право да прекрати ответното дружество, произтича пряко от качеството му на взискател в изпълнително производство по ГПК, което е висящо. В рамките на настоящото производство не се изследва дали ищецът е кредитор с изискуемо и ликвидно вземане, а дали същият е взискател във висящо изпълнително производство. Настоящият ищец се легитимира като взискател по образувано и висящо изпълнително производство, надлежно овластен да предяви иска по чл.517 ГПК от съдебния изпълнител след налагане на запор върху дяловете на длъжника, а лицето, което притежава дялове от капитала на ответното дружество, е длъжник по същото. Няма твърдения и доказателства взискателят да е удовлетворен. Не е изплатен и т.нар.ликвидационен дял, от който взискателят има право да се удовлетвори. Следователно, налице са материалноправните предпоставки по чл.517, ал.3 и ал.4 ГПК и отсъстват пречките, при които искът може да бъде отхвърлен.

По гореизложените съображения съдът намира, че искът е доказан и основателен и следва да се уважи. Следва да бъде постановено прекратяване на ответното дружество с ликвидация, при която ищецът ще се удовлетвори от т.нар.ликвидационен дял на длъжника.

По аналогия с чл.70, ал.3 ТЗ и чл.398б ГПК (1952 г.) решението следва да се изпрати на Агенцията по вписвания след влизането му в сила за вписване в търговския регистър, а назначаването на ликвидатор следва да се възложи на длъжностното лице по регистрация.

При този изход на спора на основание чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право на разноски. Ищецът е заплатил държавна такса в ощ размер 80 лв., която следва да се възложат в тежест на ответника.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ПРЕКРАТЯВА „КЕЙ ДЖИ СЕРВИЗ“ООД, ЕИК 201214685, седалище и адрес на управление гр.Пловдив, бул.“Източен“ №55, представлявано от А. В. В. и О.К.Д., и ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО ЛИКВИДАЦИЯ за същото дружество, като ВЪЗЛАГА на Агенцията по вписвания да извърши действията по вписване на решението и назначаване на ликвидатор.

ОСЪЖДА „КЕЙ ДЖИ СЕРВИЗ“ООД, ЕИК 201214685, седалище и адрес на управление гр.Пловдив, бул.“Източен“ №55, представлявано от А. В. В. и О.К.Д., да заплати на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД, ЕИК 000694749, седалище и адрес на управление 3 гр.София, ул.“Околовръстен път“ №260, сумата 80 лв. (осемдесет лева) – държавна такса за производството по т.д.№243/2021 г. по описа на ПОС, ТО, XVI състав.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

След влизането му в сила, препис от решението да се изпрати на Агенция по вписванията.

Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________

4