Решение № 206 от 04.08.2023, Районен съд - Нови пазар

РЕШЕНИЕ

№ 206 гр. Нови пазар, 04.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Атанаска Д. Маркова при участието на секретаря Бойка Анг. Цвяткова като разгледа докладваното от Атанаска Д. Маркова Гражданско дело № 20233620100442 по описа за 2023 година

Делото е образувано въз основа на подадена жалба на основание чл.145 и сл. от страна на жалбоподателя „Агрострой“ – ЕООД, с ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.

Н., обл. Ш., ул. ***, представлявано от М. Д., с пълномощник адв. Р. К. от *АК, против Заповед №**/** г. на *** на Областна дирекция “Земеделие” – гр. Ш..

Жалбоподателят, чрез представителя си, твърди, че не е доволен от горепосочената Заповед на *** на ОДЗ – гр. Ш., с която *** на службата наредил от дружеството да се изземе поземлен имот с идентификатор *** в землището на Н., с площ от 69, 645 дка. В т.2 от заповедта била указана възможността, на основание чл.34, ал.6 и ал.8 от ЗСПЗЗ, от страна на дружеството да се внесе в седем дневен срок от издаването на заповедта, по сметка на ОД „Земеделие“, сумата от 10 446,75 лева за неправомерно ползване на земеделската земя за стопанската **/** г. Жалбоподателят твърди, че заповедта е издадена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Административният орган не спазил задълженията си по чл.26 и чл.35 от АПК, както и принципите за истинност и служебното начало. Административният акт бил издаден без изяснени факти, необходими за преценката за наличието на предпоставките за това. Действително в заповедта било посочено, че е издаден след една теренна проверка във връзка с резолюция РД ** от *** г. на *** на ОДЗ - Ш., но не било ясно въз основа на какви данни били направени анализите, действително ли имотът е собственост на Държавен поземлен фонд, респективно Министерство на земеделието. Не било изяснено и има ли ползвател на правно основание към датата на заповедта. Самата процедура изисквала най-малко две проверки на земи от 1

Държавния поземлен фонд за установяване на неправомерно ползване. От проверката не станало ясно какви констатации са направени, с каква култура е засята площта и други важни данни. Жалбоподателят счита заповедта за нищожна, защото имотът бил предоставен по реда на чл.24, ал.2 и чл.24б от ЗСПЗЗ за ползване, със заповед №**/** г. на *** на земеделието и горите, на ползвателя *** - гр. Н., който към момента на издаване на оспорваната заповед ползвал имота на неотпаднало правно основание. Жалбоподателят счита също, че заповедта е издадена в противоречие с материалния и процесуалния закон.

Административният орган подменил в посока увеличение средното годишно рентно плащане в оспорения административен акт, като взел предвид средното рентно плащане за стопанската **/** г. в размер на 50 лева, вместо това за предходната стопанска година в размер на 47 лева. Предвид тези съображения, подробно развити в жалбата, жалбоподателят моли оспорената заповед да бъде отменена.

Административният орган - *** на Областна дирекция “Земеделие” – гр. Ш., чрез представителя си юрисконсулт С. Ч. оспорва жалбата. Счита я за неоснователна и моли съдът да потвърди обжалваната заповед, като на страната бъдат присъдени деловодни разноски.

След като съобрази всички посочени по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК от надлежна страна в процеса, поради което се явява процесуално допустима. Делото е подсъдно на Районен съд –Н. и се разглежда по реда на АПК, съгласно разпоредбата на пар.19, ал.1 от ЗИД на АПК (ДВ, бр. 39 от 2011 г., изм., бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г.).

Със Заповед №**/** г. на *** на Областна дирекция “Земеделие” – гр. Ш., на основание чл.34, ал. 8 във вр. с ал.1 от ЗСПЗЗ, е наредено да се изземе земеделски имот с площ от 69, 645 дка, с начин на трайно ползване нива, находящ се в землището на гр. Н., обл. Ш., представляващ поземлен имот с идентификатор ***, собственост на Държавния поземлен фонд, с ползвател – жалбоподателя. В заповедта е посочено, че имотът се ползва, без правно основание от страна на „Агрострой“ – ЕООД, като в диспозитивната част на административния акт, освен нареденото изземване на земите, е посочено, че в 7-дневен срок от издаване на заповедта, дружеството може да внесе по сметка на ОД “Земеделие“ Ш. сумата от 10 446,75 лева, представляваща трикратния размер на средното годишно рентно плащане за землището от 50 лева, или за 69,645 дка по 150 лева общо 10446,75 лв.

Съдът счита, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената в закона форма и същата съдържа реквизитите по чл.59, ал.1 от АПК. Възраженията на жалбоподателя за допуснати процесуални нарушения и конкретно изискванията на чл.26 и 35 от АПК, съдът счита за неоснователни. В обжалваната заповед е отбелязано, а и от уведомление по чл.26, ал.2 от АПК във вр. с ал.1 от същия кодекс изх. № от *** г., получено от жалбоподателя на *** г,. става ясно, че заповедта е издадена, след уведомление за започнато административно производство срещу „Агрострой“ – ЕООД. Жалбоподателят е имал възможност да се запознае с административната преписка, както и да предостави 2 документ, удостоверяващ валидно правно основание за ползването на имота или други доказателства от значение за изхода на производството. В самото уведомление е било вписано, че констатациите на административния орган за ползването на земеделската земя са били направени на база извършена теренна проверка и данни от регистрите в ОСЗ –Н. и данни от изготвени пространствени сечения на имотите, като констатацията е документирана в констативен протокол от *** г. по Резолюция РД ** на *** на ОД „Земеделие“ Ш.. Видно от съдържанието на констативния протокол от *** г., изготвен и подписан от комисия с посочен в протокола състав, имот №*** с площ 69,645 дка към датата на проверката е бил засят с пшеница от настоящия жалбоподател „Агрострой“ – ЕООД, обработващ и съседните парцели. Следователно дружеството е уведомено за начина, по който административният орган е направил изводите си за ползването на земята и не може да се приеме, че в случая е налице нарушение на посочените от жалбоподателя законови разпоредби.

От представеното по делото Решение №**/** г. на ПК – Н. е видно, че на Държавен поземлен фонд е било възстановено правото на собственост върху няколко земеделски имота с план за земеразделяне, като на позиция 1 в решението е посочен имотът с площ 69,624 дка, находящ се в местността ***, имот №*** по плана за земеразделяне при граници и съседи: имот *** - нива на наследниците на Т. П. и *** - полски път на Общински - други територии. Този имот е идентичен с поземлен имот с идентификатор *** и следователно е безспорно установено по делото, че е собственост на Държавния поземлен фонд.

От представената Заповед №**/** г., се установява, че на *** по механизация на селското стопанство –гр. Н. са били предоставени за ползване 796 дка земеделски земи в землището на Н., собственост на ***, като границите на земите са били съгласувани с Общинска поземлена комисия и очертани в приложени към заповедта скици. След това със заповед №**/** г. на *** на земеделието и аграрната реформа тази заповед е била отменена, като е разпоредено, че на училището се запазва правото на ползване върху 329, 487 дка земи от *** в землището на Н., като земите са изрично посочени по масиви и парцели и сред тях е и имотът от 69, 624 дка, масив **, парцел **. С последваща заповед №**/** г. на *** на земеделието и горите е отменена частично заповед №**/** г. на *** на земеделието и аграрната реформа, като отново е запазено право на ползване на общо 209,19 дка, между които и имот №*** с площ 69,624 дка в землището на гр. Н.. От писмената кореспонденция между ОД „Земеделие“ –Ш. и *** на *** - Н. става ясно, че *** заведение, поради промяна на щата и статута на ***, както и наличната техника, не е в състояние самостоятелно да обработва на предоставените земеделски земи занапред.

От гореизложените обстоятелства, установени на база представените доказателства съдът счита за доказано с категоричност, че имотът, обработван от дружеството – жалбоподател е собственост на *** и е бил предоставен за ползване на ***. Очевидно към датата на издаване на процесната заповед имотът не се е ползвал от училището, а от жалбоподателя. Последният не навежда твърдение за договорни отношения с *** по повод обработката на земеделската земя, нито сочи някакво друго правно основание за ползването 3 на имота. Обстоятелството, че имотът е бил предоставен за ползване на училището не е пречка *** на ОДЗ – Ш. да я изземе от дружеството, тъй като земята е собственост на ***, била е предоставена за ползване безвъзмездно на училището, но не се ползва от *** заведение, а от жалбоподателя без основание. Предвид това са налице всички предпоставки на чл.34, ал.8 във вр. с ал.1 от ЗСПЗЗ.

Съдът счита за неоснователни твърденията на жалбоподателя за неспазена процедура по чл.34, ал.1 от ЗСПЗЗ. Тази процедура действително се осъществява от кмета на съответната община. В конкретния случай, обаче земята е собственост на *** и е валиден текстът на чл.34, ал.8 от същия закон. В случаите на неправомерно ползване на земи от държавния поземлен фонд заповедта се издава от *** на областната дирекция "Земеделие". Сумите по ал.6 се превеждат по сметка на Министерството на земеделието, храните и горите. На жалбоподателя е указана възможността в седем дневен срок от датата на издаването на заповедта да заплати сума в размер на 10 446,75 лева, представляваща трикратния размер на годишното рентно плащане, по посочената в заповедта банкова сметка, определена на основание заповед **/** г. на *** на земеделието и касаеща приходите от такси, наем, аренда и др. Относно определената сума за плащане заповедта следва да се измени, поради неправилно определяне на дължимия размер на сумата. Базата за определяне на дължимия трикратен размер на средното годишно рентно плащане е предходната година. В случая е взет предвид размерът на това плащане за стопанската **/** г., а е следвало да се ползва за база това за стопанската **/** г., който е 47 лева. Следователно дължимата обща сума е 9819,95 лева. Предвид гореизложеното съдът счита, че обстоятелствата, отразени в обжалваната Заповед №**/** г. на *** на Областна дирекция “Земеделие” – гр. Ш., които обстоятелства са послужили като фактически основания за издаването на заповедта, се доказват по настоящото дело. Поради това съдът счита, че заповедта се явява законосъобразна и като такава следва да се потвърди, като бъде изменена в частта по т.2, само относно размера на дължимата сума за неправомерното ползване.

С оглед изхода на делото и предвид разпоредбата на чл.143, ал.3 от АПК на ответника се дължат разноски съобразно уважената част от жалбата. В случая *** на Областна дирекция “Земеделие” – гр. Ш. е представляван от юрисконсулт, като от дължимите разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. жалбоподателят следва да заплати разноски от 94 лв. От своя страна ответникът следва да плати на жалбоподателя разноски съобразно изменената част от заповедта, като от общо направените разноски от 650 лв. следва да плати сумата от 39 лв.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ Заповед №**/** г., издадена от *** на Областна дирекция “Земеделие” – гр.

Ш. само в частта по т.2 от заповедта, според която: „Агрострой“ ЕООД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. Н., обл. Ш., ул. ***, представлявано от М. Д., може да 4 внесе по сметка на Областна дирекция „Земеделие“ - Ш. за неправомерното ползване на земеделската земя, представляваща: Поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в землището на град Н., общ.Н., обл. Ш., с площ от 69.645 дка, с начин на трайно ползване нива, през стопанската **/**година сумата от 10 446.75лв., като вместо посочената сума, ОПРЕДЕЛЯ дължима сума в размер на 9 819,95 лева. (девет хиляди осемстотин и деветнадесет лева деветдесет и пет стотинки).