Решение № 260478 от 26.05.2021, Районен съд - Стара Загора

Р

Е Ш Е

Н И Е

Номер………………………26.05.2021 година……………..Град

Стара Загора

В ИМЕТО НА НАРОДА

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД……….…Седми граждански състав

На………двадесет и седми април……….....……….….……..……..Година 2021

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СВИЛЕН ЖЕКОВ

Секретар

Маргарита Николова……………………………………………………

Прокурор………………………………………………..………………………….. като разгледа докладваното от………….……………………съдия Св. ЖЕКОВ административно дело номер 862……по описа за…...….…………2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК във връзка с параграф 4б от ПЗР от ЗСПЗЗ и параграф 62, ал. 3 от ПЗР към ПМС 456 / 1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ.

Жалбоподателите И.Г., Л.Г. и Г.Г. обжалват Заповед №

10-00-560/25.02.2020г. на Кмета на Община Стара Загора, с която на основание чл. 44, ап. 2 от ЗМСМА във връзка с § 62, ап. 3 от ПЗР към постановление № 456 на Министерския съвет от 11.12.1997г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ и протокол от 01.11.2018 г. на комисията, назначена със Заповед № 10-00-1714/09.10.2018г. на основание § 62, aл. 1 от ПЗР към постановление № 456/11.12.1997г. на ППЗСПЗЗ е признато на наследниците на С.Т.С., ЕГН **********,*** Загора, е признато правото да придобият собственост върху 500/552 кв.м./ид.ч. от имот № 330.308, целият с площ от 552 кв.м., находящ се в местността „Юнаците“, в землището на *****по неодобрен план на новообразуваните имоти, съгласно Протокол на Комисията по чл.28б, ал.2 от ППЗСПЗЗ от 16.05.2019 г., при граници и съседи: имот № 330.547, имот № 330.546 и имот № 330.309 по следните съображения:

Жалбоподателите изясняват, че съгласно Решение №

25248/01.07.1996 г. на Поземлена комисия град Стара Загора, на тях, в качеството на наследници на И. Г. Р., ЕГН **********, поч. на 13.02.1988 г., б.ж. на ********, общ. Стара Загора, е възстановено правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници, на следния недвижим имот, а именно: лозе от 1,200 дка /един декар и двеста кв.м./, десета категория, находящ се в терен по параграф 4 на село ********, в местността Бобоолу.

Съгласно предоставените данни от помощния план към неодобрения план на новообразуваните имоти /собственици/ новообразуваният имот № 330.308, определен за придобИ.е от ползвателите - наследници на С.Т.С., попадал в собственото на жалбоподателите лозе от 1,200 дка /един декар и двеста кв.м./, десета категория, находящ се в терен по параграф 4 на село ********, в местността Бобоолу, което е възстановено по силата на посоченото по-горе Решение № 25248/01.07.1996 г. на Поземлена комисия град Стара Загора.

Оспорват административния акт по следните съображения: върху притежаваното от техния наследодател лозе, респ. върху възстановеният в стари реални граници поземлен имот, никога не е било предоставяно право на ползване на граждани или ако такова право и било предоставяно, то не е било по реда и на основание на актовете, посочени в параграф 63 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Освен това сочат, че към момента на подаване на заявлението за трансформиране на правото на ползване в право на собственост от страна на заявителя, процесният имот не е представлявал овощна градина, нито лозе, поради което изложеният в заповедта мотив, че към момента на подаване на заявлението за трансформиране, имотът е представлявал овощна градина, не отговаря на действителната фактическа обстановка. В действителност имотът бил изоставен и в изключително лошо фитосанитарно състояние, като в него няма стари дървета или дори дънери, от които да е видно, че преди 30 години, е бил овощна градина.

Молят обжалваната Заповед № 10-00-560/25.02.2020 г. на кмета на Община Стара Загора да бъде отменена.

В срока по чл. 163, ал. 2 АПК не е постъпил отговор от въззиваемата страна, която чрез пълномощника си в о.с.з. от 19.03.2021 г. заема становище за неоснователност на жалбата, която оспорва, включително, че към датата на подаване на заявлението имотът е представлявал овощна градина /към м. юли 1992 г./.

В срока по чл. 163 АПК не е постъпил отговор и от заинтересованите страни, които в о.с.з. от 19.03.2021 г. чрез адв. Ц. заемат становище, че се присъединяват към становището на пълномощника на въззиваемата страна, която оспорва жалбата.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените с жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

От удостоверение № 763/23.12.1987 г. /л. 22 от делото/ на ОбНС Стара Загора в изпълнение на 11-то ПМС от 02.03.1982 г. и решение № 114а/ 21.10.1987 г. на ОбНС Стара Загора и списък към него /л. 32-33 от делото/, на С.Т.С. е предоставено право на ползване върху земя /парцел по помощния план № 9507/ от 0,5 декара в землището на с. ********, местност „Юнаците“ за трайни насаждения. Удостоверението е с подпис и без печат на издалия го зам.

Председател на ИК на ОбНС.

На 03.07.1992 г. С.Т.С. е подал заявление вх. №

0905203 /л. 20 от делото/ с искане правото на ползване да се превърне в право на собственост на предоставения му имот, находящ се в землището на с. ********, местност „Юнаците“, при съседи: път и П.К.. В т. 3 от заявлението не е отразено наличието на сграда в имота, а в т. 2 „имотът представлява“ е попълнено с думи трайни насаждения. На 04.05.1998 г. е подадено заявление вх. № 94036842/04.05.1998 г. /л. 21 от делото/ с подобно съдържание - в т. 3 от заявлението отново не е отразено наличието на сграда в имота, а в т.

2 „имотът представлява“ е попълнено с думи трайни насаждения и градина.

Подадените от С.Т.С. заявления от 03.07.1992 г. и

04.05.1998 г. са били разгледани от комисия по § 62 от ПЗР към ПМС № 456/ 1997г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ /така представените по делото протоколи съответно от 04.05.2018 и 01.11.2018 г. /л. 23-30 от делото/. От съдържанието на тези протоколи /т. 38 от втория/ се установява, че Комисията е взела решение да бъде предложено на Кмета на община Стара Загора да издаде заповед, с която да се признае правото на подалия заявленията ползвател С.Т.С. да придобие собственост върху ползвания имот № 9507 с площ 500,00 кв.м. местност „Юнаците“, землище на с. ********, с мотивите, че към датата на подаване на заявлението от ползвателя в имота е имало овощна градина.

Въз основа на горепосочения Протокол е издадена и обжалваната в настоящото производство Заповед № 10-00-560/25.02.2020г. на Кмета на Община Стара Загора, с която е признато на наследниците на С.Т.С., правото да придобият собственост върху 500/552 идеални части от имот № 330.308, целия с площ от 552 кв.м., местност „Юнаците”, в землището на с. ******** по неодобрен план на новообразуваните имоти при съседи: имот № 330.546; имот №330.547; имот № 330.309.

С решение № 25248/01.07.1996 г. на ПК-Стара Загора /л.

8 от делото/, е било възстановено правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на наследниците на И. Г. Р., на недвижими имоти, в т.ч. и не само на: лозе от 1,200 дка, десета категория, находяща се в терен по §4 на с. ******** в местността „Бобоолу“. От приложеното удостоверение за наследници /л. 19 от делото/ се установява, че наследниците на И.Г.Р.са жалбоподателите И. Г., Л.Г. и Г.Г..

От заключението на съдебно - техническата експертиза, неоспорено от страните и прието от съда като компетентно изготвено, се установява, че ползваният имот 308 с площ 713,00 кв.м. заема

501 кв.м. от северната част на бивш имот 830.83 и част от пътната мрежа на Община Стара Загора и е записан в Приложение № 3 на И.Р.. Новообразуваният имот 330.308 по неодобрения план на новообразуваните имоти за с. ******** /местност „Юнаците“/, изработен през 2018 г., е с площ 552 кв.м. заема северната част на ползван имот 308, същата част на бивш имот 830.83 и част от пътната мрежа на Община Стара Загора и е записан в регистъра към плана и на наследниците на С.С., а в разписните списъци по плана от 1992 г. /стр. 36 от делото/ за ползван имот 308 няма запис. Вещото лице е посочило, че този новообразуван имот 330.308 се намира около 1300 м. южно от шосето за Старозагорските бани. Този имот е с площ от 552 кв.м. и заема северната част на ползвания имот № 308, същата част на бивш имот 830.83 и част от пътната мрежа на Община Стара Загора. При извършен оглед на място вещото лице е установило, че новообразуван имот 330.308 представлява необработена земя с отделни саморасли дървета – бадем на около 8 г., слива на около 10 г., и праскова на около 6 г., които нямат характеристики на овощна градина, в уверение на което е и снимковия материал, неразделна част от заключението /л. 62 от делото/. В съдебно заседание вещото лице изясни, че няма овошки, а само три млади дървета на около десет години – бадем, слива и праскова. В помощния план за имота нямало отразени трайни насаждения.

Разпитаният по делото свидетел Т.Т./брат на съпругата на С.С./ заяви, че допреди двадесетина години е помагал на С.за имота, като му е носил вода за домати или краставици. Помагал му от 1990 г. и сочи, че имало овошки вътре – праскови и круши, горе-долу 90-та година овошките били там. Също домати, краставици и малини. Овошките са били посадени 90 - те години, намирали се в долната част на имота, разпръснати. След 2000 г. свидетелят не е ходил в имота, тъй като С.С. се разболял. Към днешна дата всичко били окрадено – циментови колони, ограда.

Във връзка със свидетелските показания в.л. изясни в о.с.з., че в югоизточния ъгъл на имота, където според свидетеля са се намирали овошките била взета част от терена, най-хубавата и бил обособен паркинг от заравнена земя.

При така установеното, съдът от правна страна намира следното:

Жалбоподателите са лица с право на жалба, извършеното оспорване е в законовоустановения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност. Следователно жалбата е допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна, по следните съображения:

Производството по реда на § 61 и сл. от ПЗР на ППЗСПЗЗ предвижда процедура за трансформиране на правото на ползване в право на собственост при наличие на предпоставките за това по § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ с ограниченията по § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ. За целта се назначава комисия в състава по § 62, ал. 1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, която дава становище според § 62, ал.

2 и за решението си съставя протокол, въз основа на който кметът на общината издава заповед, в която се съдържа отказ или признаване на правото на собственост.

С оглед подадените от С.С. заявления с описание на имота като представляващ овощна градина, за да се трансформира правото на ползване в право на собственост по смисъла на § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, е необходимо наличието на следните кумулативни предпоставки 1. Правото на ползвателя да е учредено /предоставено/ по силата на акт на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет или на Министерския съвет, примерно изброени в § 63 от ПЗР към ПМС № 456/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ; 2. Имотът да представлява овощна градина 3. Да е подадено заявление в определените от закона срокове.

Първото законово условие, за да се преобразува правото на ползване в право на собственост чрез заплащане цената на земята независимо в коя хипотеза - на основание § 4а, ал. 1, § 4а, ал. 5 или § 4б, ал. 1 ПЗР ЗСПЗЗ, е правото на ползване върху земеделската земя да е предоставено по силата на акт на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет или на Министерския съвет. В ЗСПЗЗ не са конкретно посочени тези актове, поради което се приема, че изброяването на актовете в § 63 ПЗР на ППЗСПЗЗ не е изчерпателно, а примерно.

Недопустимо е по-нисък по степен нормативен акт не само да противоречи, но и да стеснява правата, които дава по-високия по степен нормативен акт, какъвто безспорно е закона спрямо правилника за неговото прилагане /така решение № 3177/27.02.2020 г. на ВАС по адм.д. № 4572/2019 г., IV о./. След като е налице първата предпоставка за надлежно учредено право на ползване върху земеделска земя, се изследват останалите регламентирани от закона предпоставки - в имота да е построена до 1 март 1991 г. сграда по смисъла на изключенията в § 1в, ал. 3 ДР ППЗСПЗЗ, същият да представлява лозе, овощна градина или земеделската земя да е единствена на семейството на ползвателя, който живее постоянно в населеното място, в чието землище е имотът или земята да е общинска или държавна. /така решение № 12766/28.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4153/2014 г., IV о./

Разпечатката съдържа 47 от 82 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/019105d9-385a-42df-a502-631ed9df1bcd