Определение № 18573 от 03.09.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 18573 гр. София, 03.09.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Н, в закрито заседание на трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Любомир Луканов

Членове:

Клаудия Р. Митова

Михаела П. Михова като разгледа докладваното от Михаела П. Михова Въззивно частно гражданско дело № 20261100508686 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. вр. чл. 130, изр. второ ГПК .

Образувано е по частна жалба, подадена от Т. Ю. Ц. лично, срещу определение № 25577 от 14.07.2026 г., постановено по гр. д. № 20057/2026 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 71-ви състав, с което производството по делото е прекратено като недопустимо поради липса на пасивна процесуална легитимация на сочения ответник.

Жалбоподателят навежда доводи за незаконосъобразност на издадената заповед за уволнение – аргументи, относими към производството по същество. Иска се заповедта, с която е постановено неговото освобождаване от работа, да бъде отхвърлена от Инспекцията по труда като незаконосъобразна. Въпреки че не е формулирано изрично искане в тази насока, от изложеното в жалбата се имплицитно се извежда несъгласие с така постановеното определение за прекратяване на производството по предявените от страната искове.

Съгласно разпоредбата на чл. 130, изр. второ ГПК не е връчен препис от подадената частна жалба, поради което и не е постъпил отговор.

Въззивният съд, като се запозна в изложените от жалбоподателя доводи, въз основа на материалите по делото и закона, намира следното:

Частната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна, в законоустановения в чл. 275 ГПК едноседмичен срок от съобщаване на определението и е насочена срещу акт, който подлежи на въззивно обжалване съгласно чл. 130, изр. второ ГПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна поради следните съображения:

Производството пред Софийски районен съд е образувано по искова молба, подадена на 14.07.2026 г. от Т. Ю. Ц. /настоящия жалбоподател/. В 1 същата ищецът излага твърдения за незаконосъобразност на Заповед от 29.05.2026 г. на Председателя на Селскостопанска академия – София, с която е прекратено трудовото му правоотношение, като формулира искане за нейната отмяна, както и предявява претенция за обезщетение за периода на оставане без работа поради незаконното му уволнение до влизане в сила на решението на съда. Като ответник по така предявените искове е посочен изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“.

В атакуваното първоинстанционно определение, постановено в деня на постъпване на исковата молба /14.07.2026 г./, съдът е приел, че изложените фактически твърдения обосновават липса на пасива процесуална легитимация за посочения ответник, като тези твърдения на ищеца биха могли да обосноват защита по друг процесуален ред. При така изложените мотиви районният съд е приел, че предявените искове са недопустими, поради което е прекратил производството по делото.

Въззивният съд намира така постановеното първоинстанционно определение за неправилно.

В теорията и практиката е безпротиворечиво застъпено виждането, че процесуалната легитимация на страните е абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на процеса, като при нейното отсъствие производството по делото следва да бъде прекратено. Изводът за наличие, респективно за липса на процесуална легитимация на страната се формира въз основа на изложените от ищцовата страна твърдения.

При констатирана на пръв поглед посочена като ответник по делото страна, която видно от твърденията на ищеца не е пасивно процесуално легитимирана да отговаря по така предявената искова претенция, т. е. чрез насочване на исковете срещу нея не би могла да се постигне търсената правна защита, преди да предприеме действия по прекратяване на производство като недопустимо, съдът следва да положи необходимите усилия за установяване на действителната воля на ищеца, в противен случай обратното е равносилно на отказ от правосъдие.

В случая първоинстанционният съд е бил изправен пред нередовна искова молба – неотговаряща на изискванията на чл. 127, ал. 1 ГПК, доколкото е налице несъответствие между изложените от страната твърдения и лицето, посочено като ответник в титулната част на исковата молба. Това е така, тъй като ищецът е изложил твърдения, че трудовото му правоотношение, чието прекратяване оспорва като незаконосъобразно, е било с едно юридическо лице, а именно – Селскостопанска академия – София, докато същевременно предявените от него искове за незаконно уволнение и за обезщетение от оставането му без работа поради последното, са насочени срещу изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“.

При констатиране на така посочената нередовност, дължимите по закон действия от първоинстанционния съд са били да остави така подадената искова молба без движение, като укаже на ищеца да обоснове правния си интерес от предявяване на исковите претенции срещу така посочения от него ответник в титулната част на исковата молба, респективно да конкретизира лицето, спрямо което насочва исковете си в съответствие с изложените в 2 обстоятелствената част твърдения, като предостави на ищеца срок за изпълнение на указанията, съгласно чл. 129, ал. 2 ГПК. В допълнение към горното, с оглед на особеното качество на ищеца, а именно служител, който твърди незаконно уволнение, и доколкото видно от така подадената искова молба лицето не се представлява от професионалист – процесуален представител, а предявява исковете си лично, то на ищеца, с оглед на разпоредбата на чл. 129, ал. 2, изр. първо, предложение последно от ГПК, следва да бъде указана възможността да ползва правна помощ, в случай, че има необходимост и право на това.

В случая на ищеца нито е била предоставена възможност за отстраняване на нередовностите в подадената от него искова молба, нито му е указано за възможността да поиска безплатна правна помощ, поради което въззивният съд намира, че изводът на първоинстанционния съд за недопустимост на предявените искове е преждевременно направен, с оглед на което определението, с което производството по делото е било прекратено, като неправилно такова следва да бъде отменено.

Така мотивиран, Софийски градски съд, ГО, ЧЖ-І-Н състав ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 25577 от 14.07.2026 г., постановено по гр. д.

№ 20057/2026 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 71-ви състав, с което производството по делото е прекратено.

ВРЪЩА делото на Софийски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3