Решение № 444 от 20.12.2022, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 444 гр. Русе, 20.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Галина Магардичиян при участието на секретаря Вероника Якимова като разгледа докладваното от Галина Магардичиян Гражданско дело № 20224500100313 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правно основание чл.2, ал.1 ЗОДОВ.

Ищецът А. Т. К. твърди, че към м.февруари 2019г работел в МВР като полицейски служител-младши автоконтрольор първа степен в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР в гр.Русе. На 06.02.2020г му било повдигнато обвинение в извършване на престъпление по чл.304, ал.2 вр с чл.26 НК и бил привлечен в качеството му на обвиняем с постановление на следовател от ОСл.О-РОП-Русе по образувано ДП № 2604/19 по описа на РОП. По отношение на него била взета мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 1000лв, отстраняване от длъжност и забрана за напускане на пределите на Република България. С тези мерки му било ограничено правото на труд и правото да получава възнаграждение за него, както и правото на свободно придвижване. Във връзка с отстраняването му от длъжност незабавно било преустановено изпълнението на задълженията ми по служебното му правоотношение с МВР. Към момента на отстраняването получавал трудово възнаграждение в размер на около 1 500лв месечно. Бил обвинен в престъпление, което не е извършил. Твърди, че изпаднал в силен шок от случващото се с него. Изпитвал гняв и обида, не знаел какво и защо се случва. Притеснявал се за семейството си, тъй като разбрал, че докато приключи делото ще е отстранен от длъжност и няма да получава никакво възнаграждение, а поради спецификата на заеманата от него длъжност в състава на МВР не можел да започне никаква друга работа. Не знаел колко ще продължи делото и как семейството му ще оцелее финансово. Изпаднал в паника и депресия, не можел да спи и да се храни. Образуваното срещу него дело и повдигнатото му обвинение незабавно станали достояние на колегите му и на негови познати. Детето и съпругата му също разбрали за това.

Изпитвал срам и неудобство от тях, дъщеря му не искала да излиза от дома им. Получил нервен срив и това довело до постъпването му на лечение в „ЦПЗ-Русе“ЕООД. Преживяванията му във връзка с образуваното дело до приключването му се отразило и на здравословното му състояние като довели 1 до неговото влошаване като постъпил на лечение в „кардиологично отделение“ на УМБАЛ Канев“АД-Русе. От преди 2019г страдал от хронична исхемична болест на сърцето, хиперточинта болест и преживял моикарден инфаркт, наложил имплантиране на стенд. Във връзка с образуваното срещу него дело и неговото развитие до приключването му имало множество публикации в печатни електронни медии, в които било посочено неговото име и месторабота. Той работел в системата на МВР от почти 30 години и служебно бил познат с много хора от държавни, общински и съдебни институции. Започнал да не излиза от дома си, тъй като при всяка среща с познат трябвало да обяснява, че не е извършил престъплението, в което е обвинен. Всичко това довело да уронване на престижа, честта и достойнството му, тъй като не можел да обясни на всички, че е обвинен неоснователно. Усещал промяна в отношението на немалка част от хората, с които контактувал. При запознаване с материалите по делото разбрал, че по отношение на него са били използвани специални разузнавателно средства като е бил послушван и наблюдаван. По този начин била засегната личната му сфера и правото на непрекосновеност на кореспонденцията му. След приключване на разследването бил изготвен обвинителен акт , който бил внесен в РОС на 12.05.2020г и въз основа на него било образувано НОХД № 277/20. По това дело били проведени седем съдебни заседания, при явяването на които изпитвал срам и притеснения за изхода на делото. Предходния и следващия ден на всяко от заседанията не можел да спи и да се храни. С присъда по това дело бил признат за невиновен в извършване на престъплението, за което е предаден на съд и оправдан Били отменени всички взети по отношение на него мерки за процесуална принуда. Русенската окръжна прокуратура протестирала присъдата и с Решение № 58 от 19.05.2021г по ВНОХД № 84/21 на Апелативен съд –гр.Велико Търново, присъдата била потвърдена. Това решение също било протестирана и с Решение № 60165 от 08.12.2021г по НД № 707/21 по описа на ВКС оправдателната присъда влязла в сила. При явяванията си в апелативния съд и ВКС и очакването на техните актове изпитвал силни притеснения и страх да не бъде осъден за престъпление, което не е извършил. Изложеното представлява претърпени от него вреди неимуществени и имуществени, за които следва да бъде обезщетен. Иска от съда да постанови решение, с което да осъди Прокуратурата на Република България да му заплати сумата от 50 000лв, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на привличането му като обвиняем- 06.02.2020г до окончателното му плаща и сумата от 12 000лв, представляваща обезщетение за имуществени вреди вследствие на незаконното му обвинение, представляваща неполученото от него трудово възнаграждение за периода от отстраняването му от длъжност-20.02.2020г до прекратяване на служебното му правоотношение – 07.10.2020г., ведно със законната лихва от 07.10.2020г до окончателно плащане. Претендира разноските по делото.

Ответникът Прокуратурата на Република България в писмен отговор по реда и в срока на чл.131 ГП, счита иска за допустим. Счита, че исковете са недоказани по размер. Оспорват размера на претенцията за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди како считат, че същата е прекомерна и недоказана по размер. Възразяват срещу искането за присъждане на лихва от датата на привличане на ищеца като обвиняем, тъй като лихви за се дължат считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда. В тежест на ищеца е да докаже заеманата от него длъжност и полученото от него трудово 2 възнаграждение, а такива доказателства няма по делото, поради което претенцията му за имуществени вреди е неоснователна. Оспорват твърденията на ищеца относно неимуществените вреди, които е претърпял. В периода на воденото наказателно производство по ДП № 2604/19 по описа на РОП/ НОХД № 277/20 РОС/ срещу ищеца е водено и друго наказателно производство, при което бил осъден с влязла в сила присъда- с въззивна присъда № 260007 от 05.03.2021 по ВНОХД № 1015/20, влязла в законна сила на 17.12.2021г., А. К. бил признат за виновен в това,че на 01.03.2016г в качеството му на лице от състава на МВР-младши автоконтрольор І степен в група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност“ на сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ към ОД на МВРРусе, противозаконно повредил чужда движима вещ-л.а. „Опел астра“ с рег № 2895 РН на стойност 1500лв, собственост на ОД на МВР-Русе като унищожил чрез срязване с остър предмет водно съединение, свързващо термостата с водния радиатор, като причинената вреда е в размер на 55лв и деянието е извършено от лице по чл.142, ал.2,т.6 НК, поради което и на основание чл.216, ал.5, пр.3, вр ал.1, вр ал.1, вр чл.142,ал.2,т.6 и чл.54 НК го осъжда на лишаване от свобода за срок от 1 година и 6 месеца, лишаване на основание чл.37, ал.1, т.7 НК от правото да упражнява професия или дейност, свързани с охрана за срок от 2 години. На основание чл.66 НК е отложено изтърпяване на наказанието лишаване от свобода с изпитателен срок от 3 години. Поради това считат, че негативните преживявания на ищеца са вследствие на воденото срещу него наказателно производство, приключила с влязла в законна сила осъдителна присъда. Прави се възражение за освобождаване на Прокуратурата на Република България от отговорност поради наличието на основанията на чл.5, ал.1 ЗОДОВ- увреждането е причинено от изключителна вина на пострадалия, алтернативно за приложението на чл.5, ал.2 ЗОДОВищецът виновно е допринесъл за увреждането. Всички съдебни инстанции в актовете си приели за установено по категоричен и несъмнен начин, че действително А. К. е предложил дал на системния оператор в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР-Русе Т.А., но деянието му не представлява престъпление по чл.304а, ал.2 вр чл.26,ал.1 НК, тъй като системният оператор в група „Регистрация и отчет на пътни превозни средства и собствениците им и водачи“ в сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ към ОД на МВР-Русе няма качеството на длъжностно лице по смисъла на чл.93, ал.1 НК.Ищцовото поведение противоречи на обществения морал, грубо погазва и сериозно накърнява добрите нрави, както и уронва престижа на службата в МВР. Това противоправно и укоримо поведение в нарушение на Етичния кодекс на МВР е основание да бъде подведен под дисциплинарна отговорност като полицейски служител, в резултат на което му било наложено най-тежкото дисциплинарно наказания – уволнение. Ищецът е обжалвал това дисциплинарно наказание и с Решение № 24 от 11.06.2021г по адм.дело № 593/20 на Административен съд-Русе, потвърдено от Решение № 256 от 13.01.2022 по адм.дело № 8515/21 на ВАС жалбата му е отхвърлена и наказанията уволнение потвърдено. Считат, че негативните преживявания на ищеца са свързани и с това дисциплинарно наказание. Възразяват срещу размера на разноските по делото, част от които е адвокатското възнаграждение и правят възражение за неговата прекомерност.

Съдът като съобрази събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическа обстановка:

А. Т. К. е изпълнявал длъжността „младши автоконтрольор 1 степен“ в група 3

„Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност“ на сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при Областна дирекция на МВР-Русе.

С Постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 07.01.2020 А. Т. К. е привлечен като обвиняем по ДП-следствие СЛО № 2604/2019г по описа на ОП-Русе, сл.дело № 76/19 по описа на ОСлО-Русе за това, че на 01.08.2019, на 02.08.2019 и на 30.09.2019 на три пъти в условията на продължавано престъпление предложил дар-парична сума от 1 000лв до 5 000лв в размер посочен от Т.Р.А.-на длъжностно лице Т.Р.А., в качеството й на системен оператор в група“Регистрация и отчет на пътни превозни средства и собствениците им и водачи“ в сетор „Пътна полиция“ към отдел“Охранителна полиция“ към ОД на МВР-Русе, за да наруши служебните си задължения, произтичащи от типовата си длъжностна характеристика/ рег № 3286р-19512 от 11.11.2015г-„получава, проверява, обработва и въвежда данни от входящите документи в АИС, съгласно утвърдения технологичен ред“-да състави проект за наказателно постановление с неверен регистрационен номер на моторното превозно средство, с което е извършено административното нарушение, или невярно място на извършване на административното нарушение по административнонаказателна преписка по съставен Акт за установяване на административно нарушение № АА 60782/27.07.2019г на МПС, като обработи и въведе в АИС неверни данни, различаващи се от данните от входящите документи по посочената административнонаказателна преписка-неверен регистрационен номер на моторното превозно средство, с което е извършено административната нарушение или невярно място на извършване на административното нарушение, което да доведе до недействителност на наказателното постановление и отмяната му от съдапрестъпление по чл.304, ал.2, вр чл.26,ал.1 НК. По отношение на А. К. е взета мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 1000лв

С присъда № 260010 от 09.11.2020г по НОХД № 277/2020г по описа на РОС А.

Т. К. е признат за невиновен в извършването на престъпление, за което е привлечен като обвиняем по ДП-следствие СЛО № 2604/2019г по описа на ОП-Русе, сл.дело № 76/19 по описа на ОСлО-Русе. Присъдата е потвърдена с Решение № 58 от 19.05.2021г по ВНОХД № 84/21 по описа на ВТАС и Решение № 60165 от 08.12.2021 по н.д.№ 707/21 по описа на ВКС.

Със Заповед № 204 от 24.01.2020г на директора на ОД на МВР-Русе е образуване дисциплинарно производство срещу А. К., тъй като в ОД на МВР-Русе е постъпило писмо № 2604/19 от 22.01.2020 по описа на ОП-Русе/ приложено на л.106 от делото/, от което е видно, че А. К. през 2019г в гр.Русе е извършил престъпление във връзка с изпълнение на службата си в сектор „Пътна полиция“,във връзка с което е изготвено постановление за привличането му в качеството на обвиняем и предстои процесуално-следствено действие-предявяване на обвинението, с което служителят е нарушил т.13,б.“А“-„законност“,т. 14 „държавния служител изпълнява служебните си задължения при спазване на конституцията, законите и международните договори, по които Р България е страна“ и т.19 „държавният служител пази доброто име на институцията, която представлява“ от Етичен кодекс за поведение на държавните служители в МВР.В заповедта е прието, че с деянието си държавният служител А. К. е извършил нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2,т.4 ЗМВР, за което на основание чл.203,ал.1,т.13 ЗМВР-деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата се налага дисциплинарно наказание „уволнение“.

Разпечатката съдържа 16 от 62 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/01907c92-71e0-4c45-9a30-bb8d3498d9a6