Решение № 14202 от 18.07.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 21117/2022
- Вид
- Решение № 14202
- Подписан
- 18.07.2024
- В сила
- 18.07.2024
- Състав
- ЛОРА ЛЮБОМИРОВА ДИМОВА ПЕТКОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 214 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 125 · Закон за движението по пътищата
- чл. 40 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 47 - 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 47 - 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 47 - 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 74 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 410, т. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 410, ал. 1, т. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 410, ал. 1, т. 2 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 14202 гр. София, 18.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседА.е на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ЛОРА ЛЮБ. Д.А ПЕТКОВА при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. Д.А ПЕТКОВА Гражданско дело № 20221110121117 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 235 ГПК.
Делото е образувано по предявени субективно съединени осъдителни искове от [фирма] срещу А. А. П. и Е. С. Р., в качеството им на наследници на А. Д. П., за осъждането на ответниците всяка от тях да заплати на ищеца по ½ част от изплатеното застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“, т.е. за осъждането на А. А. П. да заплати на [фирма] сума в размер на 862, 44 лв., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба до окончателно изплащане на вземането и за осъждането на Е. С. Р. да заплати на [фирма] сума в размер на 862, 44 лв., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба до окончателно изплащане на вземането, съгласно допуснатото изменение на иска с определение, постановено в открито съдебно заседА.е на 23.04.2024 г.
Ищецът [фирма] твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за имуществена застраховка „Каско на МПС” е настъпило събитие – ПТП, в *** на 01.02.2017 г., в причинна връзка с което са причинени вреди на застрахован при него л. а. *** с рег. № ***. Сочи, че процесното ПТП е настъпило по вина на наследодателя на ответниците - А. Д.
П., която при управление на л.а. ***, с рег. № ***, излизайки от паркинг на заден ход, реализирала ПТП с движещия се по **** с посока от **** към *** и застрахован при ищеца л. а. *** с рег. № ***. Посочва, че към датата на произшествието по отношение на управлявА.я от А. Д. П. автомобил не е била налице валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“, поради което и насочва регресното си право към нея. Във връзка с възникналото застрахователно събитие при ищеца била образувана щета, като нанесените от виновното и противоправно поведение на наследодателя на ответниците щети били отстранени в официален сервиз на марката на застрахованото МПС, за което на последния била заплатена от ищцовото дружество сума в общ размер от 3 708.17 лв. твърди се, че нанесените щети са увредена задна броня, заден десен калник, предна и задна десни врати, десен праг, които са описА. в документите, съставни при образуване на щетата. Поддържа, че с изплащането на обезщетението ищецът встъпил в правата на застраховА.я срещу 1 причинителя на вредата.. Посочва, че А. Д. П. е починала на 11.06.2019 г., като е оставила за свои наследници по закон ответниците А. А. П. и Е. С. Р., поради което се иска същите да бъдат осъдени да му заплатят при равни квоти в условията на разделна отговорност по 1/2 част от стойността на изплатеното застрахователно обезщетение за нанесените при процесното ПТП вреди, ведно с ликвидационните разноски за обработване на щетата.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата А. А. П. не е подала отговор на исковата молба.
Ответницата Е. С. Р. е била непълнолетна към момента на предявяване на исковата молба. Съдът е събрал сведения, че същата не се отглежда от баща й, а е настанена в семейството на сестра й А. А. П., поради което и е преил, че следва да й бъде назначен служебен процесуален представител по реда на чл. 15,а л.2 от Закона за закрила на детето. В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, подаден от назначения адв. Д., в който се оспорва предявеният иск по основА.е и размер. Оспорен е мехА.змът на настъпване на процесното ПТП. Твърди, че не са налице предпоставките за ангажиране на деликтната отговорност на наследодателката на ответниците, тъй като не се установява последната да е проявила виновно и противоправно поведение по повод ПТП от 01.02.2017 г. Оспорва твърдените за настъпили щети по застрахованото при ищеца МПС да се намират в причинна връзка с поведението на А. Д. П.. Сочи, че изброените в исковата молба щети не съответстват на тези, посочени в съставения протокол за процесното ПТП от служителите на ОПП към СДВР. Счита, че не е доказана действителната стойност на причинените щети, като претенцията на ищеца е завишена по размер. Моли за отхвърляне на предявения иск.
Съдът, като прецени събрА.те по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото е приета като доказателство Комбинирана застрахователна полица № 0306Х0224060 за застраховка „Каско“ и „Злополука“, със срок на действие от 24.07.2016 г. до 23.07.2017 г., сключена на 18.07.2016 г., между Е. Н.ева Ю. и [фирма], видно от която е сключена имуществена застраховка за л.а. ***, с рег. № ***, рама № WAUZZZ8K39N041159, при застрахователни рискове клауза „П“ – Пълно каско и застрахователна сума 20 000 лв.
От приетите като доказателства по делото Общи условия за застраховка на моторни превозни средства /“Каско“/ се установява от т. 12 , че клаузата „Пълно каско“ включва пълна загуба или частична щета при застрахованото МПС, причинена от всички рискове., включително и посочените в т. 8.3. авария, произлязла от сблъскване на МПС с друго МПС.
Приет като доказателство е Протокол за ПТП № 1686505, съставен в 15.30 часа на 01.02.2017 г. от И. Ц.- младши автоконтрольор в в ОПП – СДВР. В протокола е посочено, че на 01.02.2017 г. около 14.10 часа в *** настъпило произшествие, като управлявА.ят от А. Д.
П. л.а. *** с рег. № **, който се движи по **** от *** към *** и пред № 9 поради маневра движение назад реализира ПТП с движещия се по **** л.а. ***, с рег. № ***, управляван от Е. Н.ева Ю.. Посочено, че са увредени предната дясна врата, задната дясна врата, задния панел, задната дясна броня и др. на л.а. ***, с рег. № ***. В протокола липсва отразяване относно валидна гражданска отговорност по отношение на л.а. *** с рег. № **, посочено, че е взето административно отношение към водача за нарушение на правилата за движение по пътищата/.
По делото е прието като доказателство Уведомление-декларация за щета по застраховка „Каско на МПС“ от 02.02.2017 г., подадено от Е. Н. Ю. във връзка с настъпила увреда на л.а. ***, с рег. № *** на 01.02.2017 г. при движение по ****, при № 9, когато автомобил с рег.№ ***, излизайки от паркинг реализира ПТП и от удара дясната страна на автомобила е увредена. Като начин за обезщетяване застрахованото лице е избрало извършването на ремонт в официален сервиз, посочен от застрахователя.
Приети като доказателства са Протокол № 0000458217, опис на претенция № 2
10317030100855/02.02.2017 г., опис-заключение по щета от 14.02.2017 г., експертиза по щета № 10317030100855 от 13.03.2017 г., възлагателно писмо до автосервиз [фирма] от 08.02.2017 г, от които се установява, че е извършен оглед и опис на щетата и предвид избрА.я начин на обезщетяване е възложено на доверен сервиз да извърши ремонт. Констатирано е, че са увредени задната броня, задния десен калник, задните предна и задна врата, десния праг.
Приет като доказателство е доклад по щета № 10317030100855 от 20.03.2017 г., видно от който е взето решение да се заплати по банков път възнаграждение на сервиза, извършил ремонта и да се упражни регрес спрямо А. Д. П. за сумата 3 718, 17 лв., в т.ч. и 10 лв. за вещо лице. Приета като доказателство е фактура № 0012087833 от 14.03.2017 г. за сумата 3 708, 17 лв., с основА.е извършените дейности по демонтиране на детайли, самонасочваща диагностика и функции, бояджийски материали, допълнителни материали, задна дясна врата, уплътнение на врата, щипка и китосване. Видно от платежно нареждане от 24.04.2017 г. сумата 3 708, 17 лв. е изплатена на [фирма] по щета 103170301000855. На 10.03.2017 г. е подписан приемо-предавателен протокол, приет като доказателство по делото, видно от който л.а. ***, с рег. № ***, собственост на Е. Н. Ю., е приет без възражения от нея с отбелязване, че ремонтът е извършен качествено и автомобилът е приет без възражения.
По делото е прието извлечение от електронната система на Гаранционен фонд, от което се установява, че към 01.02.2017 г. за лек автомобил с рег. № ** не е налице валидно сключена застрахова „Гражданска отговорност“.
СъбрА. са гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Е. Н. Ю. – участник в произшествието. Свидетелката си спомня, че през 2017 г. е управлявала л.а. *** и с него е претърпяла ПТП на *** в гр. ***. Помни, че била спряла на светофар и вдясно отстрА. от редица паркирА. автомобили излезнал на заден ход друг автомобил, който се ударил в задната й врата. Спомня си за произшествието, защото детето й било в колата тогава и седяло отзад. Спомня си, че е било светло през деня, но не помни какъв сезон е било. Не помни какъв е бил удрящият автомобил, но си спомня , че водачът му е била жена. Спомня си, че вредата върху нейния автомобил би а върху задната дясна врата. След произшествието се обадили в КАТ и дошла полиция. Не помни кой е бил застраховател по Каско на автомобила по това време, съпругът й се зА.мавал с това и било отдавна.
Съдът приема, че показА.ята на свидетеля са обективни и ги кредитира с доверие, като възприема, че същите отразяват действително настъпилите събития, макар да е изтекъл голям период от време и спомените на свидетелката да са избледнели. Водачът пряко е възприел обстоятелствата във връзка с настъпването на процесното ПТП и дава показА.я относно тях. Сведенията от разпита на свидетеля напълно се подкрепят от събрА.те писмени доказателства по делото. При предявяване на документите – уведомление за щета свидетелката заявява, че същото съдържа нейния подпис. Липсват каквито и да било основА.я съдът да се съмнява в достоверността на показА.ята на свидетеля.
По делото е изслушана съдебно-автотехническа експертиза, чието заключение е прието без възражения от стрА.те и съдът го кредитира като обективно и компетентно изготвено, поради което въз основа на него изгражда фактическите си изводи. От заключението на експерта се установява, че процесното ПТП е настъпило, тъй като водачът на л.а. *** с рег. № *** предприема маневра за излизане на заден ход, вследствие на което настъпва съприкосновение с движещия се по **** в посока към *** л.а. *** с рег. № ***.
Настъпилите щети по л.а. *** с рег. № *** са в пряка и причинно-следствен връзка с настъпилото на 01.02.2017 г. ПТП. Стойността необходима за възстановяване на л.а. *** с рег. № ***, изчислена на база средни пазарни жени към датата на ПТП е 1 709, 88 лв., а обичайните разноски са в размер на 15 лв. до 25 лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
В изпълнение на дадени указА.я с разпореждане от 30.08.2022 г, а именно да посочи 3 каква сума за главница и за обезщетение за забава ищецът претендира спрямо всяка една от ответниците, с молба с вх. № 191294/14.09.2022 г. ищецът [фирма] изрично е заявил, че не предявява акцесорен иск за мораторна лихва по отношение на двете ответници, поради което и в изготвения проект за доклад по делото съдът не е разпределил доказателствена тежест във връзка с иска за мораторна лихва, макар че поради техническа грешка е посочил, че правната квалификация на предявените искове е чл. 410, т. 1 КЗ във вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Доколкото предявената искова молба не е била редовна, то не са били предявени и редовни претенции за мораторна лихва, поради което и направеното уточнение от страна на ищеца в молбата от 14.09.2022 г. не съдържа оттегляне или отказ от иск и съдът не е дължал да прекратява производството в тази част. Съдът обаче е допуснал процесуално нарушение като е допуснал изменение на цената на непредявен иск, а именно в открито съдебно заседА.е, проведено на 11.03.2024 г. е допуснал намаление на иска за мораторна лихва, като същият да се счита за предявен от 450, 88 лв. С оглед изложените съображения, а и предвид изричните изявления на ищеца, имащи характер на уточнение на исковата молба, съдът намира, че иск за мораторна лихва въобще не е бил предявяван, не дължи произнасяне по него и поради опущение се е произнесъл по реда на чл. 214 ГПК.
Предявеният осъдителен иск е с правна квалификация чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ.