Решение № 542 от 26.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 542 гр. София, 26.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

Василена П. Мидова при участието на секретаря Екатерина К. Т.а като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско дело № 20251100504655 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ищеца П. М. П., чрез адв. Й., срещу решение № 4450/13.03.2024г., постановено по гр.д. № 20311/2022г., по описа на СРС, 52-и състав, в частта, в която са отхвърлени предявените срещу ответника „Нова книжна фабрика“ ЕООД искове с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за горницата над уважения размер от 10 000 лева до сумата 50 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат трудова злополука, настъпила на 10.04.2021г., ведно със законната лихва върху главницата от 10.04.2021г. до окончателното погасяване.

В жалбата са развити оплаквания за неправилност и необоснованост на решението в обжалваната част, неправилно приложение на закона – чл. 52 ЗЗД. СРС не взел предвид всички търпени от ищеца вреди, в т.ч. и бъдещите такива, при определяне на справедливия размер на обезщетението. Първоинстанционният съд, макар и да приел, че освен счупване на раменната кост и луксация на раменната става претърпял и удар в лявата тилна област на главата, не обсъдил последиците за пострадалия - постоянни болки в главата с продължителност от два месеца, резултат от тази травма, установени от показанията на съпругата му В.П., както и останалия дъговиден белег със загрозяващ характер. Неправилно СРС преценил, че оздравителният процес бил с продължителност 2 – 2.5 месеца. От медицинските 1 документи и СМЕ се установило, че 50 дни след травмата, ищецът нямал подобрение в лявото рамо. При свалянето на имобилизиращата шина имал оток, хематом в резорбция, палапторни болки, ограничени и болезнени движения на ръката във фронтална, сагитална и ротационна равнина – стр. 3 от СМЕ. Пострадалият развил тандинит - инфекция на мястото на травмата, което довело до усложнение в процеса на възстановяване. Поставена му била нова имобилизираща шина и постъпил в специализирано място за рехабилитация – СБПЛР Панчарево. Въпреки рехабилитацията ищецът П. не бил възстановен, като на извършения му на 28.07.2021г. преглед му била предписана втора рехабилитация. Същата била извършена в периода от 23.07.2021г. – 02.08.2021г. и след нея бил получен напредък в оздравителния процес, макар и към последната дата пострадалият все още да имал тендинит на лявата раменна става. Ето защо оздравителният процес продължил повече от 4 месеца и то с усложнения, което не било взето предвид от първонистанционния съд. СРС не съобразил и неудобствата на пострадалия в бита му за този продължителен период, в който не можел да си служи с ръката, принуден бил да стои вкъщи, а за битовите си потребности да разчита на своята съпруга – лични грижи, хигиена, къпане, хранене.

Не били съобразени и негативните психични последици – емоционални затруднения, станал агресивен и нервен от постоянната болка. Не било отчетено и обстоятелството, установено от показанията на св. П.а, че 2 години по-късно все още съпругът й не бил способен да движи рамото си в пълен обем. Начинът на претърпяването на увредата също бил значим фактор – внезапно претърпял тежък инцидент, докато съвестно си вършел работата, преживял значителен стрес, уплах и остра болка. СРС посочил възрастта на пострадалия към инцидента – 59 години, но не обсъдил какви могли да бъдат неблагоприятните последици за човек на тази възраст. Ищецът бил в трудоспособна такава и в следствие от инцидента за период от повече от три месеца не могъл да упражнява трудова дейност. Не били отчетени и бъдещите вреди от счупена ръка, изкълчена раменна става, развити инфекции и невъзможността да движи рамото си в пълен обем, които 59 годишният ищец щял да търпи занапред в резултат от трудовата злополука. Касаело се до бъдещи сигурни вреди, които СРС не взел предвид при определяне на размера на обезщетението по чл. 52 ЗЗД. Не била съобразена и икономическата обстановка в страната, дължаща се на вихрещата се в този момент Ковид пандемия, съществуващите инфлационни процеси в размери, непознати в последните години, постоянно намаляваща покупателна способност на средния потребител и на лицата, които се намирали все по-близо до прага на бедността. Сочи съдебна практика, която била постановена по сходни случаи. Моли за отмяна на решението в обжалваната част и присъждане на обезщетение от още 40 000 лева.

Претендира разноски за двете инстанции. Осъществилият защитата адв. Б. Г. претендира възнаграждение по чл. 38 ЗА.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ответникът „Нова книжна фабрика“ ЕООД не е 2 депозирал писмен отговор на исковата молба. В хода на въззивното производство не заявява становище.

В частта, в която СРС е уважил предявения от ищеца иск по чл. 200, ал. 1 КТ до размера на сумата 10 000 лева, и в частта, в която искът е отхвърлен за горницата над 50 000 лева до пълния предявен размер от 60 000 лева, като необжалвано, съдебното решение е влязло в законна сила.

Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

По отношение на правилността постановеното първоинстанционно решение в обжалваната от ищеца част на въведените във въззивната жалба основания настоящият съдебен състав намира следното:

Със сезиралата съда искова молба ищецът П. М. П. излага, че през времетраенето на трудовото му правоотношение с ответника „Нова книжна фабрика“ ЕООД, на 10.04.2025г., около 05.00 часа, при почистване на машина за преработване на хартия, паднал от собствен ръст и получил счупване на големия туберкул на лявата раменна кост, луксация на раменната става, рана в лявата тилна област на главата.

Злополуката била призната за трудова с влязло в сила разпореждане № 30732/15.10.2021г. на ТП на НОИ-София град. Ищецът бил лекуван консервативно с поставяне на имобилизираща шина, фиксираща ръката сгъната в лакътя пред предната коремна стена. Лечението му продължило амбулаторно. За времето от 04.06.2021г. до 11.06.2021г. и от 23.07.2021г. до 02.08.2021г. му била проведена рехабилитация, за което бил хоспитализиран в СБПЛР Панчарево. Получените в резултат на трудовата злополука телесни увреждания и процедурите по лечението причинили на пострадалия болки с голям интензитет. Той търпял и занапред ще продължавал да търпи болки и страдания при движение на лявата си ръка, затруднявал се да извършва физическа работа, разчитал финансово, материално и физически на близките си. Претърпяната травма била пречка за ищеца за в бъдеще да осъществява трудови функции, свързани с вдигане на тежки предмети с пострадалата си лява ръка. Преди злополуката ищецът бил жизнен самостоятелен човек в предпенсионна възраст, работещ и издържащ се.

Злополуката го поставила в положение да разчита на близките си за издръжката си и в ежедневните битови дейности – хранене, обличане, къпане. Това накърнило самочувствието му и го накарало да се чувства непълноценен, нанесени му били непоправими емоционални вреди. Моли ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение за търпените от трудовата злополука неимуществени вреди в размер на сумата 60 000 лева, ведно със законна лихва от увреждането – 10.04.2021г. до 3 окончателното погасяване.

Ответникът „Нова книжна фабрика“ ЕООД оспорва предявения иск. Признава, че към датата на злополуката с ищеца били обвързани от валидно трудово правоотношение, в рамките на което той изпълнявал длъжността оператор подготвително отделение. Работодателят нямал вина за настъпването на инцидента.

Твърди съпричиняване на работника/служителя и проявена от него груба небрежност по чл. 201, ал. 2 КТ – със самоволни действия в ситуация на извънредност сам предизвикал настъпването на вредата, а от друга страна не проявил елементарно старание и внимание, пренебрегнал и нарушил основни технологични правила и на правилата за безопасност. Позовава се на обстоятелството, че инцидентът настъпил едва 9 дни след началото на трудовото правотношение, предвид на което при създалата се непредвидена необичайна ситуация – попадане на парче метал във вътрешността на хидропулера, следвало да потърси съдействие от колегите си с повече опит и от прекия си ръководител. Инцидентът станал в края на работната му смяна, когато бил изморен.

Възразява за свръх прекомерност на претендирания размер на обезщетението – възстановителният период бил относително бърз, лечението било рехабилитационно, без медикаменти, имало за резултат – подобрение, можел сам да се обслужва, получавал парично обезщетение от обществено осигуряване. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Релевантните факти по иска по чл. 200, ал. 1 КТ са: 1. трудово правоотношение между ищеца и ответника, 2. травматично увреждане на работника, признато за трудова злополука, 3. вид и размер на търпените от ищеца вреди в резултат от злополуката. Доказателствената тежест за установяване на горните факти е за ищеца.

В тежест на ответника във връзка с нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК е установяването на въведените с отговора на исковата молба възражения.

По делото не са спорни първите два елемента от горния фактически състав.

Споделени от настоящия съдебен състав са изводите на първоинстанционния съд, че пострадалият не е допринесъл за злополуката, като допуснал груба небрежност, предвид на което възражението на ответника по чл. 201, ал. 2 КТ е неоснователно.

По основният спорен пред настоящата инстанция въпрос за претърпените от ищеца неимуществени вреди и приложението на чл. 52 ЗЗД настоящият съдебен състав намира следното:

От събраните по делото писмени доказателства – лист за преглед, рентгеново и др. изследвания, амбулаторни листа, епикризи, съдемномедицинско удостоверение (СМУ) от 20.05.2021г., документация от рехабилитационни процедури и др. и от неоспореното заключение на СМЕ, изготвено от вещото лице Г., съдът приема за установено, че в резултат на трудовата злополука – падане от собствен ръст, ищецът 4

П. М. П. получил изкълчване на лява раменна става със счупване на големия туберкул (въртел в горната част) на лявата раменна кост и рана в лявата тилна област на главата, непосредствено зад ушната мида. При разпита си по чл. 200 ГПК вещото лице Г. излага, че нараняването зад ушната мида било установено у пострадалия и описано за първи път в издаденото на ищеца на 20.05.2021г. съдебномедицинско удостоверение.

Експертът посочва и логичните причини, поради които раната не била описана в първоначално съставената в деня на инцидента медицинска документация – акцентът на лекарите бил върху това, което ще лекуват, а именно травмата на лявото рамо. В СМУ обаче съдебният медик посочил белег от зарастваща рана, отговарящ по давност на датата на инцидента. Касаело се до контактно увреждане от действие с неголяма сила на удар с или в твърд предмет. Давността на установената на 20.05.2021г. от съдебния медик травма и механизмът на причиняване на увредата дали основание да се приеме, че нараняването на тила, зад лявата ушна мида на ищеца било причинено от настъпилата на 10.04.2021г. трудова злополука.

Съобразно неоспореното заключение на СМЕ травмата на лявата задушна област водела до болки и страдания за около 2-3 седмици. Раната можела да заздравее спонтанно или след медицинска намеса, като лечението винаги съкращавало срокът за възстановяване. След заздравяването на раната останал сравнително малък постоянен белег. Нараняването разкривало медикобиологичния признак временно разстройство на здравето, неопасно за живота по см. чл. 130 НК (лека телесна повреда).

Травмата на лявата раменна става, съчетаваща изкълчване с неразместено счупване на големия туберкулум изисквала имобилизация на лявата ръка на пострадалия за 30 дни и разкривала медикобиологичния признак трайно затруднение на движенията на левия горен крайник по см. чл. 129, ал. 2 НК (средна телесна повреда). Именно лечение с имобилизираща превръзка тип „Дезо“ било предприето в случая. Болката в лявата раменна става у ищеца при травмирането била с голям интензитет, предвид на което му било приложено и мощно медикаментозно обезболяване с Трамал. Травмата била съчетана с оток и ограничени движения. С времето болките намалявали по интензитет, но с оглед вида на травмата било възможно болки да се изявяват с месеци.