Определение № 610 от 23.07.2021, Върховен касационен съд
- Съд
- Върховен касационен съд
- Дело
- Касационно частно гражданско дело 2781/2021
- Вид
- Определение № 610
- Подписан
- 23.07.2021
- В сила
- 23.07.2021
- Състав
- Симеон Чаначев, Филип Владимиров, Александър Цонев
Цитирани разпоредби
- чл. 275, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1, т. 1 - 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1, т. 1 - 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 281, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 284, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 284, ал. 3, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 389 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 391, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 396, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 81 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
Личните данни в текста са заличени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 610 гр. София , 22.07.2021 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ
3-ТИ СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и втори юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:
Членове:
Симеон Чаначев
Александър Цонев
Филип Владимиров като разгледа докладваното от Симеон Чаначев Частно касационно гражданско дело № 20218003102781 по описа за 2021 година Производството е образувано по частна касационна жалба с вх.
№ 88801/31.08.2020 г. по регистъра на Софийски градски съд /СГС/, подадена от П. ИВ. П. и частна касационна жалба с вх. № 88804/ 31.08.2020 г. по регистъра на СГС, постъпила от В. Д. П.. Касаторите обжалват определение № 10566 от 07.07.2020 г. по въззивно ч. гр. д. № 5937/2020 г. на СГС, ГО, 1-ви състав, с което е отменено определение № 122611 от 16.06.2020 г., постановено по гр. д. № 17714/2020 г. на Софийски районен съд /СРС/, ГО, 176-ти състав и вместо това е допуснато на основание чл. 389 ГПК обезпечение на предявените от Цв. В. М. пасивно субективно и обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 45 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за солидарно осъждане на ответниците /касатори в настоящото производство/ да заплатят на ищцата сумата от 5 000 лв., представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на деликта – 23.03.2020 г., чрез налагане на обезпечителна мярка „запор“ до размера на претендираната сума върху банковите сметки на ответниците, при условие на внасяне на парична гаранция в размер на 500 лв.
От Цв. В. М. е постъпил писмен отговор в срок с доводи за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално неоснователност на подадените частни касационни жалби. Претендира разноски.
Постъпилите частни касационни жалби са процесуално допустими, като подадени при наличието на правен интерес от процесуално легитимирани страни, срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол по аргумент от чл. 396, ал. 2 ГПК /ТР № 5 от 12.07.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 5/2015 г. на ОСГТК/ и в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК /съобщенията за наложените 1 обезпечителни мерки са връчени на жалбоподателите на 24.08.2020 г./.
ВКС /Върховен касационен съд/, гражданска колегия, състав на трето отделение, като съобрази данните по делото, намира, че не са налице основания по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Съображенията за това са следните:
В обжалваното определение съдът е констатирал, че в исковата молба на Цв. В. М. против П. ИВ. П. и В. Д. П., е заявено искане по реда на чл. 389 ГПК за допускане на обезпечение чрез налагане на обезпечителна мярка „запор“ върху банковите сметки на ответниците. Съдебният състав е приел предявените искове за процесуално допустими, като е посочил, че вероятната им основателност не представлява основание за отхвърляне на молбата, а предпоставка за определяне на парична гаранция. Съгласно мотивите към определението, разполагането от ответника с имущество на значителна стойност не е обстоятелство, изключващо наличието на обезпечителна нужда, предвид принципната възможност за разпореждане с него. Обстоятелството, че предявените искове са осъдителни е достатъчно основание да се приеме за доказана нуждата от тяхното обезпечаване. Доколкото се касае за парична претенция, съдът е посочил, че исканата обезпечителна мярка е подходяща и адекватна на обезпечителната нужда. С оглед на това е приел, че са налице предпоставките на чл. 391, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на обезпечение при внасяне на парична гаранция в размер на 500 лв.
Постъпилите частни касационни жалби съдържат идентични съображения за неправилност на въззивното определение. В изложенията към жалбите касаторите твърдят, че съдът се е произнесъл по процесуалноправни въпроси, имащи съществено значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /без да се поставя конкретен правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК/. Отделно от това касаторите се позовават на „очевидна неправилност“, поради неправилно съобразяване на фактическите данни по делото и липсата на съвкупен анализ на наличните доказателства.
При така изготвените изложения по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, въззивното определение не може да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като не е налице общата предпоставка за касационно обжалване, а именно – конкретно формулиран правен въпрос, който да е обусловил решаващите изводи на съда и по отношение на който да е обоснована една от допълнителните предпоставки за допустимост на касационния контрол, визирани в чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. Съгласно задължителните постановки на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГТК, т. 1, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение /съответно определение/. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по 2 чл. 284, ал. 3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение. В тази връзка, при извършена служебна проверка на валидността и допустимостта на въззивното определение, настоящият съдебен състав намира, че при постановяването му не са допуснати нарушения, които биха обусловили изводи за вероятна нищожност или недопустимост.
Като самостоятелно основание за допускане на касационен контрол, различно от основанията за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК, очевидната неправилност се отнася само до квалифицирани състави на неправилност на съдебния акт. Фактическият състав на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК предпоставя обосноваване от касатора на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на извършените процесуални действия на съда и страните. Такива пороци на съдебния акт са приложение на закона в противоположен смисъл, решаване на делото въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма, нарушаване на правилата на формалната логика, нарушения на императивна материалноправна норма, на основополагащи за производството процесуални правила. Посочените от касаторите пороци на съдебния акт на практика представляват доводи за неправилност по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, които в своята съвкупност не покриват горепосоченото съдържание на квалифицирани състави на неправилност на съдебния акт. В случая посочените от страните пороци не могат да бъдат изведени само и единствено от съдържанието на обжалвания съдебен акт, без оценка и анализ на представените писмени доказателства и обсъждане на твърденията и доводите на страните, която преценка не може да бъде извършвана в настоящото производство по селекция на касационните жалби. Следователно, при така изготвеното изложение не са налице предпоставки по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК и касационно обжалване не следва да бъде допуснато на това основание.
Предвид изхода на делото, съгласно чл. 78, ал. 3 и чл. 81 ГПК жалбоподателите дължат сторените от ответницата разноски за адвокатска защита в производството. Видно от представените договори за правна защита и съдействие № 84/2021 г. и № 85/2021 г., същата е заплатила по 200 лева адвокатско възнаграждение за подаване на отговор на всяка от жалбите, които следва да бъдат присъдени.
По тези съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
3
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 10566 от 07.07.2020 г., постановено по въззивно ч. гр. д. № 5937/2020 г. на СГС, ГО,
1-ви състав.
ОСЪЖДА П. ИВ. П. с ЕГН ********** да заплати на Цв. В. М. с ЕГН *** сумата 200 лв. /двеста лева/ – разноски по делото.
ОСЪЖДА В. Д. П. с ЕГН ********** да заплати на Цв. В. М. с ЕГН *** сумата 200 лв. /двеста лева/ – разноски по делото.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4