Решение № 1463 от 31.10.2024, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1463

***, 31.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ***, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Биляна В. Видолова при участието на секретаря ГАЛЯ Р. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от Биляна В. Видолова Гражданско дело № 20244430100114 по описа за 2024 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по искове с правно основание чл.50 от ЗЗД.

Постъпила е искова молба от И. Т. П. от *** срещу Ц. В. М.-П., за заплащане на основание чл. 50 от ЗЗД на сумата от 800 лв.- имуществени вреди и 5000лв. – неимуществени вреди за претърпени болки и страдания.

Ищецът твърди, че от 2019г. притежава куче ***, на име ***, което семейството много обичало и възприемало като член на семейството. Сочи, че на 02.12.2023 г. ищецът се прибирал от работа и около 09.20ч. на ***, срещнал *** с домашния любимец. Продължили заедно разходката, като кучето било водено на повод. Вървейки по *** забелязали жена, която водела на повод своето куче ***, което те приемали, че е агресивно и злобно. Като приближили помолили ответницата да задържи здраво нейното куче, което било без намордник, за да могат да преминат. *** започнало да лае срещу тяхното куче и отново ищецът поканил ответницата да задържи здраво своето хъски. Тогава тя се навела и освободила кучето си от повода. То хукнало към тях, захапало кучето на ищеца в областта на корема отдолу, като не дало 1 никаква възможност за реакция за опазване на домашния им любимец.

Ищецът единствено успял да изрита хъскито от вече захапаното им малко куче. Двамата със съпругата на ищеца спрели първия преминаващ автомобил и закарали кучето във *** в ***. Твърди, че въпреки незабавния прием и борбата за живота на кученцето около 4-5 часа, то починало, като им било обяснено, че смъртта му е вследствие на причинени множество политравми и разкъсвания на вътрешни органи, главно разкъсан бял дроб и като цяло травми, несъвместими с живота на кучето. Твърди, че ответницата-стопанка на голямото куче, не е потърсила по никакъв начин контакт и не е изразила съчувствие по повод случилото се. Твърди, че смъртта на кучето се е отразила на цялото семейство, най-тежко го преживяло детето им, което отказало да ходи на училище дни наред. Смъртта на кучето, което било като член на семейството, била причинена от действията на другото куче, от неадекватни действия от страна на ответника, който не се погрижил като добър стопанин и в нарушение на правно регламентираните задължения в Наредба № 39 от 01.12.2008 г. на *** – ***. Моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 5000 лв. - обезщетение за причинените на ищеца и цялото му семейство неимуществени вреди вследствие инцидента и последвалата смърт на кучето ***, *** на 02.12.2023г., поради неупражнен контрол и грижа от ответника върху неговото куче ***, претърпени от ищеца психологически стрес и страдания, ведно със законната лихва от 02.12.2023г. до окончателното изплащане на главницата, както и сумата от 800 лв. - имуществени вреди, представляващи заплатената сума по лечението на кучето му ***. Претендира разноски.

Ответницата не взема становище по делото нито в срока за отговор, нито в с.з.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, обсъди доводите и възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна: От представения *******, се установява, че кучето ***, ***, ***, е родено на ***, първоначално регистрирано в ***, впоследствие в ***, с редовни ваксинации за периода 2019г.-2023г., последно обезпаразитяване на 27.11.2023г. Не е спорно по делото, а от писмените доказателства – епикриза и сигнал до *** ***, се установява, че собственик на кучето *** е бил ищецът по делото - И. Т. П.. От свидетелските показания на ***, *** на ищеца, се установява, че на посочения 2 ден в исковата молба - 02.12.2023 г., двамата с ищеца разхождали кучето си ***, което било малка порода, по обичайния си маршрут в ***, на ***. По средата на улицата срещнали ответницата с голямото й куче, ***, което лаело страховито много отдалеч. Те минали на шосето, а кучето и стопанката му били на тротоара, като по улицата между тях имало много паркирали коли.

*** се скрила с кучето зад един голям камион, а ищецът попитал ответницата дали държи кучето, за да минат. Тогава кучето на ответницата се измъкнало от ръцете й, сякаш било освободено, и се хвърлило върху тяхното куче като го захапало фатално за гръбчето. *** посочи, че съприкосновението между кучетата било по-малко от минута, голямото куче отпуснало захапката като чуло да викат и крещят по него. Посочи, че тяхното куче било с повод, но *** не било с намордник и било пуснато от повода си. Посочи, че тяхното куче увисило опашка, и тя усетила, че увредата е сериозна, опитала се да хване такси, но едно момиче спряло с колата си и ги закарало във ***. Посочи, че при нападението на голямото куче, ответницата не се намесила, не се опитала да успокои кучето или да им помогне. Когато я срещнала месец по – късно, ответницата и казала, че е гонила хъскито часове наред в квартала, за да го хване. След като отишли в клиниката установили, че увредите на кученцето им били много големи и животозастрашаващи, но тъй като то било част от семейството им, решили да се борят каквито и да са травмите. Кучето *** било интубирано, направили кръвопрелИ.е, ищецът намерил кръводарители, но в късния следобяд им казали, че кучето не може да бъде спасено, и им позволили да прекарат заедно последните му часове. *** посочи, че е лекар, и тя видяла, че в клиниката били направили всичко възможно за да спасят кучето, но то починало вследствие на травмата. Когато разтървали кучетата, тя веднага затиснала раната с ръце, за да спре кръвта, но това не помогнало.

След смъртта на кученцето им, *** посочи, че дни наред разговаряли за него, първите дни никой от семейството не е искал да се храни, оставили неговите купички там, където били. Детето им отказало да ходи на училище, всички плачели, направили снимки и окачили потрети на кучето в къщи. Посочи, че ищецът е отслабнал с три килограма в този период. Заяви, че погребали кучето в ***Тръстеник, в нейния доми детето носело цветя на гроба. Ищецът и детето дни наред плачели. Посочи, че когато взели кучето, в началото ищецът трудно свикнал с него, но после се привързал и след смъртта му много я изненадал със силните си емоции. За голямото куче хъски посочи, че е виждала 3 ответницата с него, и то реагирало зверски, като се изправяло, ставало високо колкото ищеца, ответницата се опитвала да го удържа с големи усилия. Един ден преди инцидента разменили думи с нея, и тя й казала, че не трябва да минават по тази улица. *** посочи, че нейното куче се хвърлило върху тяхното без каишки, верижки, и имала усещането, че ответницата е пуснала кучето. Заяви, че куче се освобождава трудно от повод, но тогава това куче се изхлузило без всякакви усилия. Заяви, че хъскито е агресивно, че самата ответница при среща й казала, че е била съветвана да вземе електрическо устройство, което успокоява кучета, което според *** е доказателство, че ответницата има знание, че кучето й е агресивно. Посочи, че е имало жалби към ***та, и че след случката ответницата не е реагирала адекватно спрямо тях. *** Л. Т. посочи, че до инцидента не е познавала ищеца, и че помни случая, защото този ден е отивала на работа на долната улица, където работи като ***. Видяла двете кучета и чула лай. Счита, че голямото куче било пуснато. Видяла ответницата първо да лови повода му и да се опитва да го задържи, не може да прецени дали повода се е скъсал или кучето било пуснато, но в края на краищата то било без повод. Видяла как голямото куче се засилило към малкото и го захапало направо през корема като това станало пред нейната кола на самата улица. Ищецът изтичал и ритнал голямото куче, но то вече било захапало неговото, а *** *** вдигнала кученцето и двамата с ищеца я помолили да ги закара до ветеринарната клиника. Когато влезли в колата, ответницата все още не била хванала нейното куче, гледала сцената на десет метра отстрани и не се опитала по никакъв начин да спре кучето си. Тя посочи, че също има куче и е видяла, че собственичката на хъскито въобще не реагирала. *** *** крещяла и говорила как ще каже на ***. След няколко дена двамата я намерили на работа и й казали, че кученцето им е починало, били много разстроени, плачели и двамата. Разказали й, че *** няколко часа се борили за живота му, реагирали са веднага, но не могли да го спасят, показвали й снимки на кученцето от телефона си. *** В. В., *** на ищеца, посочи, че в началото на декември 2023 г. бил пряк очевидец на случката – бил около работата си преди 10 ч. сутринта, на 40-50 м. видял ищеца, който бил спрял с жена си и с тяхното малко куче. Чул, че ищеца говори по-остро с някой и видял, на не повече от 10-15 м. от тях, жена и голямо куче ***. Тя се навела като държала кучето на повода с едната си ръка, а през това време хъскито се ожесточавало, лаело и се дърпало, като той решил, че тя се опитва 4 да го хване на по-къс повод. В момента, в който жената приклекнала, той видял, че нейното куче се отскубнало, не може да прецени дали е случайно или нарочно пуснато, и след това голямото куче скочило върху кученцето на ищеца. Ищецът, с ритници и викове, се опитал да махне голямото куче от своето, и секунди след това видял, че ищецът взел малкото куче на ръце, а жена му изпаднала в шок. В следващия момент видял малка червена кола, която ищецът спрял, приближил, попитал какво става, а ищеца само му казал:

„Ужас!“, и двамата се качили в колата с раненото куче. Не помни малкото куче да е лаело срещу голямото, но помни, че голямото ръмжало и се дърпало от повода. Посочи, че след 3-4 дена срещнал ищеца, и той му разказал какво се е случило, казал му, че няколко часа са били в клиниката. Видял, че му било много тежко от смъртта на кучето. Говорили за голямото куче, като ищецът му казал, че го знае от години, защото скача и вие от терасата. Ищецът му разказал, че след това дъщеричката му не е ходила няколко дни на училище.

Посочи, че ищецът е много чувствителен, че разбрал, че специално са избрали това куче и са го купили извън града, че след смъртта на кучето той не е спирал да говори за него. Посочи, че *** на ищеца не е искала да чуе за друго куче, но впоследствие може би имат друго животинче. Посочи, че като се видят, колкото и да се е стремял да не говори за случая, ответникът винаги стигал до този въпрос.

От приетата по делото епикриза на *** *** се установява, че е проведено лечение на куче – ***, ***, ***, ***, собственик И. П. от ******, като кучето е прието на 02.12.2023 г. по спешност в състояние на шок, със анамнеза – нападнато и нахапано от друго куче. По време на първичния преглед се установило: куче с белези типични за породата, нормално тегло, 38,2 ВТ, учестен пулс, тахипное, диспное, ступорно; лигавици- обложени и бледи; две рани на гръдния кош отдясно, малки по размер, с овална форма; хлътване на гръдния кош отдясно в областта на 8-мо междуребрие /в близост до раните/; крепитация при палпация на кожата над гръдните прешлени.

Направена била рентгенография, на която се установило дифузен подкожен емфизем на гръдните прешлени, пневмоторакс, колабирал бял дроб, данни за излив в гръдната клетка. Предприета била незабавна операция, с овладяване на вътрешните кръвоизливи, реконструкция на гръдната стена, евакуация на течностите и въздуха в гръдната клетка, както и кръвопрелИ.е на свежа кръв.

Въпреки своевременните мерки, оперативната намеса и последващата 5 реанимация пациентът починал, вследствие на множеството тежки травми на гръдния кош и белия дроб. По делото е представен фискален бон от 02.12.2023 г. на *** ****** за заплатени медицински услуги и медикаменти на обща стойност 800.00 лв. По делото е приет и сигнал от ищеца от 05.12.2023г. до ***-***, в който той е описал инцидента на 02.12.2023 г. с молба да бъде извършена проверка на стопанката на хъскито и да вземат отношение, за да не се повтори инцидента, който се е случил с тяхното куче ***. На 12.12.2023 г.