Решение № 25 от 21.03.2025, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 25 гр. Пазарджик, 21.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иванка Г. Илинова при участието на секретаря Петрана Ив. Динева като разгледа докладваното от Иванка Г. Илинова Търговско дело № 20245200900137 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по подадена искова молба от Й.

К. Б.,ЕГН-**********,с.****,обл.*****,ул.„*****” №** против „ПСЛ Трейдинг”

ЕООД,ЕИК

201762023,адрес на управление с.Варвара,обл.Пазарджик,ул.„Двадесет и осма”,№1А,в която се твърди,че с постановление за овластяване с изходящ номер 2501 от 31.07.2024г. по изп.д.

№ 20248850400037 по описа на ЧСИ Г.С. ,ищецът е овластен да предяви иск за прекратяване на ответното дружество по реда на чл.517, ал.4 ГПК .Твърди се,че ищецът е взискател по изпълнително дело срещу търговското дружество ответник,целият капитал,на което е собственост на длъжника по изпълнително дело №20248850400037-Й. Н. Д.. Задължението по изпълнителното дело към момента е в размер на 23 656,74лв, от които олихвяеми задължения към НАП в размер над 15 530,97 хиляди лева.

Конкретните суми са отразени в издаденото постановление за овластяване за воденето на този иск и вписаното запорно съобщение в ТР с разбивки на отделните вземания,което е приложено към исковата молба.

Ищецът поддържа,че допустимостта на предявения иск произтича от липса на плащане на цялото вземане по изпълнителното дело с №20248580400037 и в частност липса на плащане към ищеца като взискател 1 по изпълнителното дело.

Ищецът твърди,че има правото да предяви конститутивен иск, което право произтича от овластяването му от съдебния изпълнител, който официален документ има доказателствена сила, както по отношение на фактите описани в него, така и по отношение на фактите имащи значение за допустимостта на иска - наличието на овластяване на взискателя от ЧСИ, връчване на надлежно съобщение по чл.517, ал.4 ГПК и вписване на запора върху капитала.

Паричното задължение към взискателя по горепосоченото изпълнително дело е неудовлетворено от длъжника-собственик на целия капитал в ответното ЕООД, към датата на подаване на исковата молба,поради което са налице процесуалните и материално-правните предпоставки за предявяване на настоящия неоценяем конститутивен иск срещу търговското дружеството за прекратяване му.

Съдът е сезиран с искане да постанови решение,с което да прекрати ответното дружество на основание чл.517 ал.4 от ГПК и да присъди в полза на ищеца сторените по делото разноски- 80лв. заплатена държавна такса и 600лв. за адв. възнаграждение.

В молба от 05.09.2024г.ищецът допълва фактическите обстоятелства,на които се основава предявения иск като посочва размера на вземането си и основанието за възникването му,а именно :присъдени разноски по гр.д.

№292/2023г.по описа на ПРС и по в.гр.д.№408/2023г.по описа на ПОС в размер на общо 1050,00лв.,което вземане му е надлежно цедирано,като за цесията длъжника е уведомен с връчване на ПДИ.Сочи и,че има вземане по изп.дело за авансово внесени такси за образуването му в размер на 188,00лв.и заплатен адвокатски хонорар за процесуално представителство по изпълнителното дело в размер на 600,00,или общо 1838,00лв .Представени са писмени доказателства.

На ответника е връчен препис от исковата молба и в законния срок е постъпил писмен отговор,в който са формулирани твърдения,че собственикът на капитала на ответното дружество не дължи суми на ищеца, и задължението си към взискателя Е. Й.. Д.. бил изплатил изцяло по изпълнителното дело, а с НАП /като присъединен взискател/ водел преговори за уреждане на възникналите към бюджета задължения.Към отговора са приложени доказателства-заявление от първоначалния взискател –С. Я.,по цитираното по2 горе изпълнително дело,че са му изплатени всички дължими суми –в т.ч.главница и разноски,както и че никога не се е съгласявала и прехвърляла на ищеца вземането си предмет на издадения изпълнителен лист издаден от ПРС по гр.д.№292/2023г.за сумата 1050,00лв.,от които 700,00лв.разноски по делото и 350,00лв.разноски по в.гр.д.№408/2023г.на ПОС.От С. Я. е направено изявление,че оттегля даденото на ищеца пълномощие да я представлява по процесното изпълнително дело и моли същото да бъде прекратено поради плащане.

Ищецът е подал допълнителна искова молба,в която твърди, че постановлението за овластяването му да предявени иска,представляващо официален документ,доказва качеството му на взискател. В тази връзка оспорва представените като доказателство по делото от ответната страна писмени доказателства.

Ответникът е подал отговор на допълнителната искова молба, в който на първо място заявява,че не става ясно в какъв размер ищецът претендира,че има вземане към ЕСК на дружеството,за да бъде платено с цел избягване на прекратяването на дружеството.Твърди,че въпреки това с пощенски запис,изпратен на адреса на ищеца посочен в исковата молба, заплатил сумата в размер на 1050,00лв.като изразява готовност да заплати и цялото остатъчно задължение.

Представя системен и фискален бон за внасяне на сумата 1050,00лв.

Формулира искане да бъде задължен ищеца да представи писмени доказателства,от които да се установи размера и основанието на вземането.

Ответникът е подал отговор на допълнителната искова молба, в който повтаря дословно възраженията от отговора по чл. 367 ГПК.

Като анализира поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства,за да се произнесе по предявения иск ,от фактическа страна съдът приема за установено следното:

По делото е представен като доказателство изпълнителен лист №***/17.08.2023г.издаден от ПРС въз основа на влезли в сила решения на ПРС по гр.д.№292 по описа на съда за 2023г.и по в.гр.д.№408 по описа на ПОС за 2023г.за осъждане на Й. Н. Д. да заплати на С. Й. Я. разноски по двете посочени по-горе дела в размер на съответно 700,00лв.и 350,00лв.,или общо 3

1050,00лв.

Въпреки дадените изрични указания на ищеца с определение №1/02.01.2025г.,с което в закрито съдебно заседание е изготвен проект за доклад по делото,да представи съдебните решения,въз основа на които е издаден изпълнителния лист,същият представя единствено решението по гр.д.

№292 по описа на ПРС за 2023г.,постановено по реда на Глава ІІ от Закона за защита от д.н. и с което в полза на С. Я. са присъдени 700,00лв.разноски по делото.Страните обаче не спорят,че другата част от вземането на С. Я. предмет на изпълнителния лист е именно това,присъдено по посоченото в изпълнителния лист в.гр.д.№408 по описа на ПОС за 2023г.

Представен като доказателство по делото е и договор за цесия от 29.02.2024г.,по силата на който С. Я. продава на ищеца вземането си от Й.

Д.,предмет на изпълнителния лист в размер на 1050,00лв.,срещу сумата от 1050,00лв.,която е отразено в договора ,че е платена от цесионера и в тази си част договора има правното значение на разписка за получаване на сумата.Съгласно чл.5 ал.1 т.5 от Договора цедента предава на цесионера уведомлението до длъжника за извършената цесия,което цесионера ще му предаде когато той прецени.

На 01.03.2024г.е депозирана молба за образуване на изпълнително дело,входирана с №04089/06.03.2024г.,от С. Я. като майка и законен представител на ***** дете Е. Й. Д. и от Й. К. Б..По молбата е образувано процесното изпълнително дело №37/2024г.по описа на ЧСИ Г. С.,рег.№***,с район на действие ОС Пазарджик.

На 06.06.2024г.до ЧСИ е изпратена молба от взискателя С. Я. за конституиране на Й. Б. като взискател предвид сключения между двамата договор за цесия.

С постановление №2049 от 19.06.2024г.ищеца е конституиран като взискател по процесното изпълнително дело като цесионер по договор за цесия,сключен със С. Я..Противно на отразеното в представеното удостоверение на ЧСИ №2767/04.09.2024г./л.33 от делото/ с постановлението за конституиране на ищеца като взискател не е заличена като взискател С. Я.

На 19.06.2024г.и на 20.06.2024г.ЧСИ е изпратил уведомление съответно до първоначалния взискател С. Я. и до ищеца Й. Б.,че последния е 4 конституиран като взискател,а взискателя С. Я. е заличена .В двете уведомления /на стр.88 и стр.89/ от делото като основание за действията на ЧСИ е посочен цифрово чл.429 ал.2 от ГПК и не е посочено изрично,че е налице частно правоприемство въз основа на договора за цесия.Нещо повече,в двете уведомления като взискател наред със С. Я. е посочена **** Е. Й. Д. чрез своята майка и законен представител С. Я..Уведомлението до С. Я. е получено от нея на 26.06.2024г.чрез адв.Н. Б..

Не се спори от страните по делото,че ищецът не е получил плащане на сумата от 1050,00лв.по изпълнителното дело.

Представени са доказателства от пълномощника на ответното дружество,че с пощенски запис до ищеца е изпратена сумата в размер на 1050,00лв.Не се спори от страните,че ищецът е уведомил ЧСИ,а това се установява и от находящата се на л.116 от делото молба за налагане на запор върху сумата,както и че такъв е наложен и в последствие същата е разпределена по изпълнителното дело с протокол за извършено разпределение от 17.01.2025г.След разпределението вземането на ищеца по изпълнителния лист е останало непогасено в пълен размер от 1050,00лв.

Страните не спорят,а се установява и от служебно извършена от съда справка в ТРРЮЛНЦ по партидата на ответното дружество,който е публичен и общодостъпен,че на 02.07.2024г.е вписан запор върху притежаваните от Й.

Н. Д. като ЕСК на дружеството 20 дяла на стойност 2000лв.,или върху целия капитала на ответното дружество.

Запора е вписан след изпратено от ЧСИ Г. С. ,рег.№***,с район на действие ОС Пазарджик,запорно съобщение с изх.№7997/20.06.2024г.по изп.д.№37 по описа за 2024г. Ищецът представя Постановление от 31.07.2024г.на ЧСИ Г. С.,с което е овластен да предяви иск за прекратяване на ответното дружеството на осн.чл.517,ал.4 ГПК.

При така изложената и приета за установена по делото фактическа обстановка,от правна страна съдът приема,че предявеният иск с правно основание чл.517 ал.4 от ГПК е основателен.

Ищецът се легитимира като взискател по изпълнителното дело по силата на договор за цесия.Договора за цесия е сключен със С. Я. на 29.02.2024г.,т.е.преди образуване на изпълнителното дело,и съгласно него 5 ищецът е придобил вземането й от Й. Д. в размер на 1050,00лв.присъдено с решение на ПРС по гр.д.№292/2023г.и в.гр.д.№408/2023г.на ПОС,за което цедента се е снабдил с изп.лист №***/17.08.2023г.

От представените като доказателства по делото удостоверения

,издадени от ЧСИ е видно,че изпълнителното делото е било образувано и въз основа на изпълнителен лист от 19.01.2024г.,издаден по гр.д.№359/20223г.на ПРС,ищец по което е била Е. Й.ова Д.а,чрез нейната майка и законен представител С. Я..

Ето защо молбата за образуване на изпълнителното дело е депозирана от двамата взискатели: С. Я. като майка и законен представител на ***** дете Е.

Й. Д. и Й. К. Б..С оглед на това съдът приема,че частно правоприемство в хода на изпълнителното производство по силата на договора за цесия не е настъпило,а напротив двамата взискатели са депозирали молбата за образуване на делото всеки на собствено основание като носители на съответните материални права.Действията на ЧСИ за конституиране на Б. като взискател на основание чл.429 ал.1 от ГПК са били лишени от правно основание и в този смисъл неправилни.

Съдът приема,че Й. Б. се легитимира като взискател с валидно придобитото вземане в размер на 1050,00лв.по силата на договора за цесия,който е надлежно съобщен на длъжника Й. Д. с ПДИ,изпратена от ЧСИ на 19.03.2024г.по възлагане на взискателя като цесионер и съгласно уговорката ,постигната между него и цедента в чл.5 ал.1 т.5 от цесионния договор,а именно че цедента предава на цесионера уведомлението за извършената цесия,което той следва да предаде на длъжника когато прецени.Цесията е надлежно съобщена на длъжника на основание чл.99 ал.4 от ЗЗД и договора е произвел правно действие,поради което участието на ищеца като взискател като изключение от правилото, че страните в изпълнителния процес са тези очертани от титула на изпълнение, е напълно законосъобразно.

Предпоставка за уважаването на иска по чл.517 ал.4 от ГПК е висящо изпълнително производство ,изпълнението по което да е насочено срещу всички дялове на длъжника в дружеството ,вписване на запор ,овластяване от страна на съдебния изпълнител за предявяване на иска и липса на удовлетворяване на взискателя до приключване на първото по делото 6 заседание.