Решение № 463 от 28.03.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 463 гр. Бургас, 28.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: М. Г. Карастанчева

Членове:

Галя В. Белева

Кристиян Ант. Попов при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от М. Г. Карастанчева Въззивно гражданско дело № 20222100500629 по описа за 2022 година

Производството е по чл.196 и сл.от ГПК (отм.) и е образувано по въззивната жалба на Г. Р. Б. от гр. П* против решение № 46 от 25.08.2008 г. по гр.д.195/2007 г. по описа на Районен съд гр.Царево, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният о т въззивницата иск против В* Р. М. /починала в хода на производство и заместена от своите наследници –въззиваемите Д. К. М. ,Ф. К. М. и Я. К. М. ,тримата от гр. С*/, за обявяване нищожността като привиден на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № **** г. на Нотариус при БРС, с който Г. Б. е продала на своите родители Р. Г.ев Р.ов и Ф.С. Р. , недвижим имот представляващ дворно място с площ от 446 кв.м., находящо се в гр.П*, съставляващо парцел **** по действащия план на града, с подробно описани граници. Във въззивната жалба са изложени оплаквания, че обжалваното решение е неправилно, необосновано и постановено при допуснати нарушения на процесуалните правила. Претендира се отмяна като неправилно на първоинстанционното решение и постановяване вместо него на решение, с което се уважава предявеният от въззивницата Б. иск за прогласяване, на основание чл.26, ал.2 ЗЗД, за нищожен като привиден, на договора за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 1*****г на Нотариус при БРС, с който Г. Б. е продала на своите родители Р. и Ф. Р.ови , процесния недвижим имот.

Въззиваемата М. /заместена в хода на производството от своите наследници / е оспорила въззивната жалба с писмен отговор. Изложени са съображения, че обжалваното решение е правилно и обосновано, поради което се претендира същото да бъде оставено в сила.

Въззивната жалба е подадена от легитимирана страна, в законовия срок, против акт на съда, подлежащ на обжалване, поради което е допустима.

С решение № 236 от 11.03.2009 г. по гр.д.830/2008 г. на БОС е било оставено в сила първоинстанционното решение № 46 от 25.08.2008 г. по гр.д.195/2007 г. по описа н а Царевски районен съд. Решението на въззивния съд е влязло в сила и впоследствиеотмено на основание чл.303, ал.1, т.1 от ГПК, с решение № 175 от 20.06.2019 г. по 1 гр.д.1597/2019 г. на ВКС, ІV-то г.о.и делото – върнато за ново разглеждане Постановеното след връщане на делото решение № IV-8/26.03.2021 г. по в.гр.д. № 941/2019 г. по описа на БОСотново е било отменено по реда на чл. 290 от ГПК – с решение № 100/21.04.2022 г. постановено по гр.д. – 2440/2021 г. по описа на ВКС –четвърто г-.о.и делото отново е върнато за ново разглеждане от друг състав на БОС от етапа на определяне състав на тричленна експертиза ,при спазване разпоредбата на чл. 157 ал. 3 ГПК /отм./.

След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди доводите на страните ,настоящият състав на Бургаския окръжен съд счита за установено следното :

Предявен е бил иск с правно основание чл. 26 ал. 2 предл. пето ЗЗД ,като в исковата молба на Г. Б. се претендира по отношение на ответницата В* М. установяване недействителността на сделката, обективирана в нотариален акт ***** т.**** н..д. **** г. на Нотариус при БРС, с който ищцата Б. е продала на родителите си Р. Г.ев Р.ов и Ф. С. Р. недвижим имот, находящ се в гр.П* - дворно място с площ 446 кв.м., съставляващо парцел **** по стар план на гр.П*, с построените в него сгради. Ищцата твърди, че оспорената сделка е привидна и е оформена единствено, за да даде възможност тя и съпругът й да придобият друго жилище при действието на забраните по ЗСГ. Твърди, че нито при сключването на сделката, нито след това, нито тя, нито родителите й, са имали действителната воля имотът да бъде продаден от нея на родителите й, поради което собствеността на имота е била привидно прехвърлена и без основание. Твърди се, че цената по сделката изобщо не е била плащана от родителите й, което също потвърждава привидния характер на продажбата. Твърди още, че за извършената привидна продажба ответницата – сестра на ищцата и дъщеря на Р. и Ф. Р.ови ., е била уведомена, като първоначално е заявявала, че няма да има претенции към процесния имот, но след смъртта на родителите им, е предявила претенции към ищцата, в качеството си на наследник на родителите си.

С решение № 46 от 25.08.2008 г. по гр.д.195/2007 г. на ЦРС, първоинстанционният съд отхвърлил иска за прогласяване нищожността на договора за покупко-продажба, и е прекратил производството по насрещния иск/предявен от ответницата против ищцата за осъждане на ищцата по първоначалния иск да й заплати сумата общо от 7 199 лв, от които 2 199 лв – за извършените от М. подобрения в процесния имот, 4 000 лв - обезщетение за лишаване на ищцата по инцидентния иск от право на ползване на имота за периода от началото на летния сезон 2004 г. до подаване на исковата молба, и 1 000 лв - представляващи причинените й имуществени вреди от ответницата по инцидентния иск/. Прекратителната част на решението не е била обжалвана от страните, поради което решението в тази му част е влязло в сила.

Жалба е била подадена от ищцата Б. – срещу решението на ЦРС в отхвърлителната му част, по която е образувано гр.д.830/2008 г. на Бургаски окръжен съд.

С решение № ІІ-236 от 11.03.2009 г. по гр.д.830/2008 г., БОС е оставил в сила първоинстанционното решение в обжалваната част.С определение № 28 от 11.01.2010 г. п о гр.д.№ 1047/2009 г. на ВКС, ІV-то г.о., не е било допуснато касационно обжалване на въззивното решение, поради което то е влязло в сила от 11.01.2010 г.Както бе казано по-горе ,по молба на Г. Б. , с решение № 175 от 20.06.2019 г. на ВКС по гр.д.№ 1597/2019 г., IV г.о., ГК, влязлото в сила решение на Бургаски окръжен съд № ІІ-236/11.03.2009 г. по гр.д.№ 830/2008 г. е отменено на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд от етап "събиране на доказателства". Отмяната п о чл.303, ал.1, т.1 ГПК е допусната поради представено „Заявление“ от Ф.С. Р. от 11.06.1985 г., с което се удостоверява, че с нотариалния акт от 09.11.1981 г. всъщност не се е извършила продажба, а целта била при действието на забраните по ЗСГ да се създаде възможност Г. Б. и съпругът й да придобият друго жилище в гр.Поморие. ВКС е приел, че се касае за новооткрито писмено доказателство, което има характера, по отношение на Ф. Р. на обратно писмо, с което се признава привидността на договора за покупко-продажба от 1981 г., а по отношение на Р. Р.ов – на начало на писмено доказателство.Постановеното след отмяната въззивно решение от 26.03.2021 г. по в.гр.д. № 941/2021 г. по описа на БОС е било отменено по реда на чл. 290 ГПК и делото отново е върнато за ново разглеждане от 2 друг състав на БОС от етапа на определяне състав на тричленна експертиза ,при спазване разпоредбата на чл. 157 ал. 3 ГПК /отм/.

При това положение и с оглед събраните по делото доказателства настоящият съдебен състав счита за установено следното :

Не е спорно по делото, а се установява и от представените доказателства, че ищцата Г. Б. и ответницата В* М. (починала преди подаване на молбата по чл.303 ГПК и заместена от правоприемниците си – наследниците си по закон – Ф. М. , Я. М. и Д. М. ) са сестри, дъщери на Р. Г. Р.ов (починал през **** г.) и Ф. С. Р. (починала през *** г.).

От представения по делото нотариален акт № ***** т. **** н..д. **** г. на Нотариус при БРС е видно , ищцата Б. и родителите й Р. и Ф. Р.ови са сключили договор, по силата на който ищцата продава на родителите си собствения си недвижим имот - дворно място в гр.П* от 446 кв.м., съставляващо по плана на гр.П* парцел *** в кв. ***, при описаните в акта граници, идентичен с УПИ**** в кв. *** по действащия план на гр.П*, с площ от 466 кв.м., заедно с построените в него двуетажна масивна жилищна сграда на площ от 60,30 кв.м. и лятна кухня на площ от 19,20 кв.м. за сумата от 5 000 лв, за която в нотариалния акт е записано, че е получена в брой от продавача.

Спорен по делото е въпросът дали страните по сделката покупко-продажба, обективирана в нотариален акт *****/1981 г. на нотариус при БРС, са имали волята да сключат тази сделка и дали са целели постигането на правните й последици, или, както твърди ищцата, сделката е била привидна и страните по нея не са имали за цел да прехвърлят собствеността върху имота, а само да създадат едно привидно правно състояние за третите лица. Спорно по делото е, била ли е заплатена цената по договора за покупкопродажба. След представянето по делото на „Заявление от 11.06.1985 г.“ от Ф.С. Р., станало причина за отмяната на влязлото в сила въззивно решение по делото, спорно е дали документът е автентичен, т.е.дали е подписан от посоченото в него лице Ф.С. Р. .Доколкото купувачи по договора за покупко-продажба, обективиран в процесния нотариален акт , са Р.

Р.ов и Ф. Р. , а в „Заявлението от 11.06.1985 г.“ е посочено, че е подписано само от Ф.С. Р. е направено възражение от въззиваемата страна ,че ако се приеме ,че въпросното заявление има характер на обратно писмо ,то би било непротивопоставимо на другия съпруг,който е бил жив към датата на изготвянето му и не е направил идентично изявление в насока симулативност на процесната сделка в същия или друг документ ,доколкото същият е пряк участник в атакуваната правна сделка .

В тази връзка следва да се посочи ,че договорът за покупкопродажба е консенсуален договор и транслативният ефект на сделката настъпва по силата на изразената воля на участниците по нея, а в този контекст, настоящият състав на съда следва да обсъди правното значение на факта, че като страна в сделката, пряко са участвали и двамата съпрузи Р.ови . В свои Решение № 243 от 25.05.2011 г. на ВКС, ІV ГО, постановено по гр. д.

№ 1300/2010 г. и Решение № 848 от 26.11.2010 г. на ВКС, І ГО, постановено по гр. д. № 153/2010 г.,

Върховният касационен съд на РБ приема тезата, че когато придобивното основание е договор за покупкопродажба, сключен от двамата съпрузи като страна по сделката и при това- за покупната цена е вписана сумата, платена напълно и в брой от купувачите, правата на двамата купувачи в придобитото право на собственост са равни, а придобиването е съвместно, в хипотезата на чл. 21 от ЗЗД.

3

Споменатата теза е обоснована нормативно и логически от разпоредбата на чл. 183 и сл. ЗЗД - при липсата на други изрични уговорки в съдържанието на договора за покупко- продажба .След като и двамата съпрузи са били преки участници по договора - то правото на собственост върху процесния имот е придобито от двама купувачи съвместно т.е. не по силата на законовата презумпция за възникване на режим на съпружеска имуществена общност /чл.19, ал.1 от СК (отм)/, а в резултат от преките правни последици на сделката /чл.21 от ЗЗД/.

Според доктрината и съдебната практика, когато страните по сключен договор се съгласяват, че си дължат не уговорените в него престации, а други, различни от тях, този договор е привиден. За пълно доказване на привидността му и действителното прикрито съглашение, страните обичайно изготвят обратно писмо, което има важно доказателствено значение в процеса по иск за установяване на привидността.

Без значение за доказателствената сила на обратното писмо е фактът, дали обратното писмо е издадено преди и ли след сключването на привидната сделка, н о стига т о да е подписано от всички страни по оспорената сделка и да установява в цялост действителните им отношения (в т.см. в и ж Решение № 19 о т 13.03.2014г. по гр.д. № 2159/2013 г., ІІІ Г.

О. на ВКС). Именно това изискване в конкретния случай не е налице, защото - както вече беше споменато - на страната на купувача по сделката, още в момента на сключването й, са участвали пряко две лица /купувачите/, а само едното от тях е изготвило и подписало обратното писмо.

За такива случаи, ВКС на РБ приема, че подписаното само от единия съпруг обратно писмо, което няма достоверна дата, е непротивопоставимо като такова на другия съпруг - ако е насочено с оглед злепоставяне на правата и интересите на съпруга, който не го е подписал /Решение № 299 от 22.10.2014 г. по гр.д. № 7298/2013 г., ІV Г. О. на ВКС/.