Решение № 737 от 03.07.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 737 гр. Варна, 03.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Д. Томова

Членове:

Светлана Тодорова

Цветелина Г. Хекимова при участието на секретаря Мая М. Петрова като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Въззивно гражданско дело № 20253100500591 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Л. В. П. с ЕГН ********** *************, срещу Решение № 3906 от 04.11.2024г., постановено по гр.д.

№ 14589/2023 год. на ВРС, 42-ри състав, с което е отхвърлен изцяло предявения от ищеца Л. В. П. ЕГН ********** срещу ответника „СИТИ КОМФОРТ-БДС“ ООД ЕИК 103831976 със седалище и адрес на управление гр. София, р-н „Триадица“, ул. Войводина могила № 48, представлявано от управителя Б.Д.С., иск за заплащане на сумата от 3750 лв., представляваща разходи, необходими за поправка на недостатъци, проявили се по работата, изпълнена във връзка с договор - поръчка за изработка и монтаж на дограма от 11.11.2017 г., изразяващи се като последица в нарушено функциониране на отваряемата част по модули:

1,2,4,5,6,8,9,10,11,12,13,14,16,17,19,20,21,22,23,24,25,26, на основание чл. 265, ал. 1 предложение второ от ЗЗД, като неоснователен и недоказан.

В жалбата се излага, че решението на ВРС е неправилно, необосновано и постановено при неточно и непълно обследване на събраните доказателства.

Поддържа се във въззивната жалба, че поради скрити недостатъци, неустановими при изработката и монтажа, а именно неправилно съединяване и структуриране между отделните профили и недостатъчната им якост спрямо размерите на отваряемите части, и последващо неправилно закрепване/захващане на изработените модули по отворите на стените от страна на монтажниците на ответника, изразяващо се в технологично неправилно дюбелиране и използване на силно раздуваща се монтажна пяна 1 за залепяне и уплътняване, са се получили и проявили в последствие към м. декември 2018 г., а не веднага и непосредствено след монтажа през м. януари 2018г., хоризонтални и вертикални деформации по профилите на отделните модули, което е довело до множество хоризонтални и вертикални изкривявания на рамките на модулите и провисвания на отваряемите части, водещи в своята съвкупност до затрудняване свободното движение на отваряемите части по отделните модули поради опиране един в друг на профилите на неотваряемата и отваряемата части, за което изпълнителят е уведомен веднага след появата на недостатъците през м. декември 2018 г., но същият не е отстранил същите и към настоящия момент.

Конкретно се оспорва извода на съда за липса на данни, с които да се удостоверява уведомяването на ответника през м. декември на 2018г. за проявилите се недостатъци. Оспорва се, че искът е предявен след изтичането на петгодишния давностен срок по сл. 265 от ЗЗД, а именно – в периода до м.01.2023г. при монтаж, извършен през м. 01.2018г. Настоява, че налице е изключението по чл. 264, ал.2 от ЗЗД, тъй като се касае за недостатъци, които не могат да се открият при обикновения начин на приемане и са открити покъсно. Като се позовава на Решение № 118/11.07.2012г. по к.т.д. № 537/2011г. на ВКС, счита, че съгласно чл.114 от ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, а в случая до проявата на скритите недостатъци в рамките на гаранционния срок вземането не е било и няма как да стане изискуемо, т.к. обективно то все още не е било възникнало. Оспорва се извода на съда, че липсват категорични доказателства за това, че причината за появата на кривини по профилите на модулите на дограмата и провисването на отваряемите части на модул 5 и другите описани в приетата по делото експертиза се дължи на некачествена изработка и/или монтаж от страна на ответника. В това отношение се позовава на заключението на вещото лице по допуснатата по делото СТЕ, с което е установено, че проявените скрити недостатъци са следствие на лошо и некачествено изпълнение, като тези изводи са изводими от анализа, направен от вещото лице в т. 2-4 от заключението му. Позовава се на показанията на свидетелите, водени от ответника, от които се установява, че при реглажа служителите на ответното дружество констатирали, че на няколко модула монтажната пяна била с поголяма твърдост и притискала в повече профилите, като преценили че е подобре да я изчистят и фугират наново с монтажна пяна. Набляга се, че според същите свидетели при първия реглаж от тях не били констатирани деформации по профилите, което сочи, че са се проявили по-късно, вкл. това се установява от вещото лице и свидетелите водени от ищеца, които категорично са възприели непосредствено, че са налице кривини по неотваряемите модули и трудно отваряне/затваряне на отваряемите части.

Подробно са коментирани свидетелските показания на водените и от двете страни свидетели, като се счита за неправилен извода на съда, че с оглед заключението по СТЕ не е необходимо същите да бъдат анализирани.

Настоява се за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново при уважаване на предявения иск.

В срока по чл.263 ГПК, въззиваемата страна „СИТИ КОМФОРТ-БДС“ ООД ЕИК 103831976, чрез пълномощник адв. И. В. от ВАК депозира писмен отговор, като развива доводи за неоснователност на въззивната жалба. Моли за потвърждаване на обжалвания съдебен акт и присъждане на сторените във въззивната инстанция съдебно-деловодни разноски. Конкретно се поддържа 2 възражението за преклудиране процесуалните правата на ищеца да иска заплащане на разходите, необходими за поправка на дограмата предвид въведения с разпоредбата на чл.265, ал.3 от ЗЗД 5-годишен давностен срок и обстоятелството, че при предадена и получена работа през м. 01.2018г. липсва уведомяване на изпълнителя за възникналите скрити недостатъци на вещта.

Не оспорва, че служители на фирмата са извършвали периодично ре глаж на механизмите на подвижните части в периода април - май 2018г., но твърди, че не е получавал уведомяване от възложителя през м.декември 2018г. за наличието на недостатъци по изработената и монтирана дограма.

Настоява за отхвърляне на жалбата изцяло и присъждане на разноски.

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като взема предвид оплакванията по въззивната жалба, събраните по делото доказателства и съобрази закона счита, че жалбата, като предявена от легитимирана страна в процеса, в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, е допустима, и следва да бъде разгледана по същество :

Пред Районен съд град Варна от Л. В. П. с ЕГН ********** срещу „Сити Комфорт – БДС“ ООД ЕИК 103831976 е предявен иск за заплащане на сумата от 3 750 лева, необходима да покриване на разходи за поправка на некачествено изпълнени работи по Договор – поръчка за изработка и монтаж на дограма от 11.11.2017г., сключен между страните.

В исковата молба, уточнена с молба вх. № 89981/29.11.2023г. се твърди, че с договор от 11.11.2017г. ищецът Л. П., в качеството на възложител, поръчал на ответника „Сити Комфорт-БДС“ ООД ЕИК 103831976 , в качеството му на изпълнител, да осъществи изработка, доставка и монтаж на ПВЦ дограма на обект на възложителя, съгласно спецификация Оферта от 05.12.2017г. Сочи се, че общата стойност на договора възлиза на 14 018 лева, а крайния срок да изпълнение е договорен до 19.01.2018г. Твърди се, че пълният размер на цената по договора е платен, както и, че дограмата е доставена и монтирана в период след 19.01.2018г. Ищецът твърди, че след приемане на извършената работа се появили скрити недостатъци на дограмата като силно раздувната полиеританова пяна започнала да увеличава обема си и да оказва механично въздействие върху на профилите на модулите, в резултат на което същите се огънали в различна степен като загубили праволинейната си форма хоризонтално и вертикално. Твърди се, че причина за това е неправилно дюбелиране с неподходящи по дължина и якост дюбели, както и неправилно съединяване между отделните профили и недостатъчна якост и/или здравина на обкова. Твърди, че към 11.12.2018г. се появило повсеместно затруднено функциониране на отваряемите части на всеки модул, независимо от междувременно извършеното от изпълнителя регулиране на механизмите на отваряемите части. Твърди се, че на 11.12.2018г. ищецът изпратил до ответника писмено уведомление за появилите се недостатъци, изразяващи се в затруднено функциониране на всички отваряеми части, вкл. на модул 5, който бил най-сложен и тежък. Последната покана до ответника била отправена на 04.09.2023г., във връзка, с която изпълнителят изразил становище, че конкретно модул 5 не подлежи на регулиране, а следва да се подмени изцяло.

Сочи се, че и към настоящия момент появилите се след монтажа на дограмата дефекти не са отстранени. Като се позовава на разпоредбата на чл. 265, ал.3 от ЗЗД, ищецът счита, че петгодишния срок за заявяване на исковата претенция започва да тече от момента на появата на дефекта.

3

Настоява се за уважаване на иска, като в подкрепа на твърденията в исковата молба за ангажирани писмени и гласни доказателства, както и заключение на съдебно-техническа експертиза.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът представя писмен отговор, в който счита предявената осъдителна претенция за неоснователна, а правото на иск по чл. 265, ал.3 от ЗЗД за погасено по давност, доколкото монтажът на дограмата е приключил и приет на 21.01.2018г. Въведени са възражения, че по време и след монтажа на дограмата на обекта са извършвани довършителни СМР, в резултат на които монтираните профили и обкова са били замърсени със строителни отпадъци, което е допринесло за възникване на затруднения при ползване на отваряемата част. Твърди се, че през м. 04. и м. 05. 2018г. след уведомления от изпълнителя е извършил реглаж на затварящите се механизми. Паралелно, след констатация, че монтажната пяна на няколко модула е с по-голяма твърдост и притиска в повече профилите, служители на ответното дружество са изчистили монтажната пяна и са фугирали наново, като не е констатирана деформация по профилите. Твърди се, че след м.май 2018г. до м. август на 2023г. ищецът не е информирал дружеството изпълнител за възникнали дефекти, свързани с ползването на дограмата.

Оспорва се твърдението на ищеца, че извършените работи по изработка и монтаж на дограмата представляват строителство, като се настоява, че към момента на предявяване на иска двугодишния срок за заявяване на претенциите по ЗЗП е изтекъл, както и петгодишния срок за правото по чл.

265, ал.3 от ЗЗД.

Съставът на ВРС е отхвърлил исковата претенция след като е изложил мотиви за нейната неоснователност, както и след като е преценил, че същата е предявена след изтичане на петгодишен срок по чл. 265, ал. 3 от ЗЗД.

Правомощията на въззивният съд съобразно разпоредбата на чл.269 от ГПК са да се произнесе служебно по валидността на първоинстанционното решение и допустимостта в обжалваната му част, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което е валидно. Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост, поради което въззвивният съд дължи произнасяне по съществото на спора.

Страните не са спорили и е установено от представените писмени доказателства, че на 11.11.2017г. между ищеца, като възложител, и ответното дружество, в качеството на изпълнител, е сключен договор, по силата на който „Сити Комфорт-БДС“ ООД се задължава да изработи, достави и монтира на обект на възложителя ПВЦ дограма, съгласно оферта от 05.12.2017г. Не е било спорно, че монтажът е извършен в периода 19-21.01.2018г., както и че към 30.01.2018г. работата е предадена, съотв. приета без забележки, както и е заплатен целия размер на договореното възнаграждение, за което е издадена фактура 1026/30.01.2018г., съотв. платена сумата, представляваща окончателно плащане по договора от 11.11.2017г.