Решение № 428 от 15.07.2022, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 428 гр. В., 15.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Неделин Й. Захариев при участието на секретаря Валя П. Апостолова като разгледа докладваното от Неделин Й. Захариев Гражданско дело № 20211420104074 по описа за 2021 година

Предявен е иск от „ТОПЛОФИКАЦИЯ С.” ЕАД, гр.С. против М. Г. М. от гр.В. за осъждане на ответника да заплати сумата 604.68 лева главница за незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. С., район И., ж.к.“С.Т.“, ******* за периода м.10.2016г. до 30.04.2019г., сумата от 95.49 лева лихва за забава за периода 30.04.2017 г. до 15.06.2020 г., 40.25 лв. сума за дялово разпределение на топлинна енергия за периода м.03.2015г. до м.04.2019г., 7.58 лв. мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 30.04.2017 г. до 15.06.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане . В исковата молба се твърди, че ответникът е клиент на ТЕ за битови нужди, в качеството му на собственик на процесния топлоснабден имот и в негова тежест е възникнало задължение за заплащане на стойност на топлинна енергия и дялово разпределение в посочения размер, което не е изпълнил. Желае привличане по реда на чл.219 ГПК на трето лице помагач „Н.” ООД гр.С., като субект, страна по договор с ищеца за извършване на услугата дялово разпределение. Отправят се доказателствени искания за назначаване на СТЕ и ССЕ, които съдът намира за допустими и относими.

Исковете са с правно основание чл.79 вр. с чл.86 от ЗЗД и са процесуално допустими.

В писмен отговор по реда на чл.131 ГПК ответникът, чрез назначения му особен представител, намира исковете за допустими. Оспорва тяхната основателност по съображения, че ищецът не представя доказателства за наличието на облигационна връзка между страните, както и такива, че имотът е топлоснабден. Счита, че ищецът не ангажира 1 доказателства за наличие на претендираните от ответника задължения. На основание чл.111, б.“в“ от ЗЗД прави възражение за погасяване по давност на задълженията за консумирана, но незаплатена топлинна енергия за периода м.10.2016г. до 17.11.2017г. и за предоставена услуга дялово разпределение за периода м.03.2015г. до 17.11.2017г.

След като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с доводите и съображенията на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Съгласно копие от нотариален акт за продажба №193, том VIII, общ регистър №12071 нотариално дело №1304 от 2003 г. по описа на нотариус И.Н. с район на действие Районен съд С., ответника М.М. е собственик на апартамент, находящ се в гр.С., ж.к.С.Т., *******.

По делото като доказателство са приложени Общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл.139в от Закона за енергетиката, сключен между „Топлофикация С.” ЕАД и „Н.” ЕАД от 18.05.2015 г.

На 18.07.2002 г. видно от проведено Общо събрание на етажните собственици и наематели в жилищен блок 303Б, жк.С.Т., ул.Ц.С., вх.Г в гр.С. е взето решение да се извърши монтаж на индивидуалните топлинни разпределители и да се сключи договор за услуга „топлинно счетоводство” с Топлоснабдителна Агенция и Енергиен Сервиз „Н. инженеринг” ООД, да се въведе система за дялово разпределение, т.нар „топлинно счетоводство”, съгласно изискванията на ЗЕЕЕ.

Видно от договор от 12.09.2002 г. сключен между „Н. инженеринг” ООД в качеството му на изпълнител и Етажна собственост с адрес гр.С., ж.к.С.Т., ул.Ц.С. №303Б, вх.Г в качеството му на възложител, последният е възложил, а изпълнителят е приел да извърши за жилищната и нежилищната площ монтаж на индивидуални топлинни разпределители и термостатни вентили и дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сградата етажна собственост съгласно изискванията на Закона за енергетиката и енергийната ефективност.

Видно от констативни протоколи от 08.05.2018 г. и от 19.05.2019 г. във връзка с годишен отчет на уреди за дялово разпределение в гр.С., ж.к.С.Т., ул.Ц.С. №303Б, вх.Г, ап.85 жилище с абонат №******* – М.М. не се обитава.

Приложени са изравнителни сметки за абонат №******* в гр.С., ж.к.С.Т., ул.Ц.С.

№303Б, вх.Г, ап.85 за периода от 05.2016 г.-04.2017 г. в размер на доплащане на 33.54 лева, за периода 05.2017 г.-04.2018 г. с доплащане от 2.02лв., за периода от 05.2018г.-04.2019 г. в размер на 53.22 лв.

Съдът е допуснал назначаване на поисканата от ищеца комплексна съдебнотехническа и икономическа експертиза както и по възражението за погасителна давност да изчисли размерите на задълженията на ответника за претендирана главница за периода 17.11.2017г. до 30.04.2019г. и за дялово разпределение за периода 17.11.2017г. до 15.06.2020г.

2

От изготвената и приета по делото съдебно-техническа и икономическа експертиза се установява, че от предоставената информация от „Топлофикация С." отчетените стойност на топломер в АС, от която е топлоснабдяван имот в гр. С., район “И.“, ж.к. „С.Т.“, ******* абонатен № ******* за процесния период от 17.11.2017г. до 30.04.2019г. са отчетени показания, отчислявани технологични разходи и разпределена топлинна енергия.

Вещото лице е посочило, че з а процесния период отчитане на уредите и дялово разпределение на топлинна енергия е извършвано от фирма „Н.“ ООД. В имот в гр. С., район “И.“, ж.к. „С.Т.“ блок № 303Б, вх.“Г“, етаж 2, ан.85, абонатен № ******* за процесния период в имота не е осигурен достъп на представител на топлинния счетоводител за отчитане показанията на уредите в имота. Изравнителните сметки и партидата са заведени на титуляр М.М.. Изготвяни са Протоколи в края на отоплителните сезони. За отоплителен сезон 2017/2018 г. протокол от 08.05.2018г., в който са положени подписи от представители на ЕС, че в апартамент № 85 не е осигурен достъп и уредите в имота не са отчетени е отразено, че имота е необитаем. За отоплителен сезон 2018/2019г. съгласно протокол от 19.05.2019г. са положени подписи от представител на eтажна собственост, че в апартамент № 85 не с осигурен достъп и уредите в имота не са отчетени/необитаем имот/. Изготвени са изравнителни сметки, с които са изравнени прогнозно начислената за сезона в имота топлинна енергия за сградна инсталация общи разходи определени на база отопляемия обем на имота по проект - 192 куб.м.

Според експертизата размера на фактурираните суми за топлинна енергия за периода от 17.11.2017 г. до 30.04.2019 г. е на стойност главница 423 лева. Сумите за топлинна енергия в имот в гр. С., район “И.“, ж.к. „******* , абонатен № ******* са начислявани в съответствие с действащата нормативна уредба. За съответния отоплителен сезон е извършвано прогнозно начисляване въз основа на изразходвана топлинна енергия през предходния отоплителен сезон. В края на съответния отоплителен сезон топлинния счетоводител е отчел показанията на уредите в АС и в имотите и е изготвил изравнителни сметки, с които са изравнени прогнозно начислените количества топлинна енергия с реално отчетената и изразходвана. В изготвените изравнителни сметки топлинната енергия е остойностена, като са съобразени утвърдените от КЕВР цени на топлинната енергия за Топлофикация С. за съответния период. Изравнителните сметки за имот в гр. С., район “И.“, ж.к. „С.Т.“, *************** , абонатен № ******* за процесния период са изготвени при неоситурен достъп в имота за отчитане показанията на уредите, като е начислено топлинна енергия за сградна инсталация, общи разходи изчислена на база отопляемия обем на имота по проект от 192 куб. м.

Вещото лице е посочило, че от предоставена информация от „Топлофикация С.“ ЕАД не са извършвани плащания по задължение за топлинна енергия в имот в гр. С., район “И.“, ж.к. „С.Т.“ ************************* абонатен № *******. Изравнителните сметки са доведени до знание на хартиен носител до абонатите към съответната АС. Няма извършени погасявания извън процесния период.

Посочено е, че топломера в АС, от която е топлоснабден имот в гр. С., район "И.", ж.к. „С.Т.“ *****************************, абонатен № ******* е преминал на технологични проверки, като е издадено свидетелство от извършената проверка, съгласно Свидетелство за проверка № 49Т-50/28.09.2017г. година на „ЕНБРА ТЕСТ” ЕООД на 3 топломер фабр. № *********************със заключение: уреда съответства на одобрения тип. Срок на валидност на проверката: 28.09.2019г.

Установено е, че за периода от 17.11.2017 г. до 30.04.2019 г. е дължима сума за топлинна енергия по компоненти, както следва: 423.00лв. за отопление, 83.43лв. –лихви и 27.17 лв. – такса за дялово разпределение.

При така установените фактически данни се налагат следните правни изводи:

Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, която действа в процесния период и към настоящия момент, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. За да бъде изгубено качеството на потребител на топлинна енергия, е необходимо най-малко две трети от всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към самостоятелно отклонение на абонатна станция, да декларират писмено, че не желаят да бъдат потребители на топлинна енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване - чл. 153, ал. 2 от ЗЕ. Според алинея трета на същата разпоредба, лицата по ал. 2 се смятат за потребители (клиенти) на топлинна енергия до датата на прекратяване на топлоснабдяването. Тази нормативната уредба показва, че фактът на притежаване на собствен апартамент, находящ се в топлоснабдена сграда-етажна собственост, е достатъчен, за да направи собственика потребител (клиент) на топлинна енергия за битови нужди.

Съдът не приема за основателно възражението на особения представител на ответника, че ищецът не представя доказателства за наличието на облигационна връзка между страните.

В конкретния случай между страните не се спори, а и това е видно от копие от нотариален акт №193, том VIII, общ регистър №12071 нотариално дело №1304 от 2003 г. по описа на нотариус И.Н. с район на действие Районен съд С., че жилището с адрес гр. С., район “И.“, ж.к. „С.Т.“ ******************* е собственост на ответника М.М. Г. Установи се по категоричен начин, че този апартамент се намира в сграда, включена към централизирано топлоснабдяване - отопление и битово горещо водоснабдяване, към топлопреносната мрежа на “Топлофикация-В.” ЕАД. Няма данни и наведени от ответника доводи, че две трети от собствениците са заявили писмено, че желаят да бъде прекратено топлоснабдяването на сградата - етажна собственост.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "клиенти на топлинна енергия" са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на 4 ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно според тази норма е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване.

Източникът на едно облигационно договорно отношение може да бъде само един – договор, сключен между страните или техните праводатели. Договорът е съглашение между страните и е израз на постигнато между тях съгласие за правно обвързване – чл. 8, ал. 1 от ЗЗД. По общите правила на облигационното право това съглашение се счита за постигнато, к о г а т о обективираните насрещни волеизявления на страните съвпаднат, като обективирането им следва да бъде изрично или с действия, изразяващи съгласие /конклудентни действия/, но в определени случаи законът може да изисква форма за валидност на тези волеизявления. Този начин на облигационно обвързване е приложим и в областта на продажбата на топлинна енергия – чл. 149, ал. 1, т. 6 от ЗЕ изрично предвижда, че продажбата на топлинна енергия се извършва въз основа на писмени договори при общи условия, сключени между доставчика на топлинна енергия и клиентите /потребителите/ в сграда – етажна собственост. Същевременно, законът предвижда хипотеза на договорно обвързване и без наличието на подобен изричен писмен договор, а именно – когато се касае д о топлоснабдена сграда – етажна собственост, то всички собственици или титуляри на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в етажната собственост са клиенти на топлинна енергия, т.е. страни по договорното правоотношение с доставчика /чл. 153, ал. 1 от ЗЕ/. В тази хипотеза законът приравнява придобиването на право на собственост или вещно право на ползване върху топлоснабдения имот със сключването на договор с топлопреносното предприятие. Законът по императивен ред приема, че договорът се смята за сключен със самия факт на придобиване на имота с новия собственик /собственици/ или вещен ползвател на същия. Топлопреносното предприятие е в облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за даден обект с това лице, с което последно по време има сключен договор за същия обект.