Решение № 1157 от 29.01.2026, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1157

Варна, 29.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - II тричленен състав, в съдебно заседание на осми януари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател:

КРЕМЕНА ДАНАИЛОВА

Членове:

ДИМИТЪР МИХОВ

РАЛИЦА АНДОНОВА

При секретар НАТАЛИЯ ЗИРКОВСКА и с участието на прокурора СИЛВИЯН ИВАНОВ СТОЯНОВ като разгледа докладваното от съдия ДИМИТЪР МИХОВ канд № 20257050702885 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба с вх. № 19967/28.11.2025 г. на Х. А. Х., [ЕГН], от гр. Варна, [жк], вх. 2, ет. 2, ап. 38, чрез адвокат Г. К., срещу Решение № 1107/23.09.2025 г., постановено по НАХД № 20253110201806/2025 г. по описа на Районен съд гр. Варна, 29 състав.

С касационната жалба се релевират твърдения за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение, с оглед на което е направено искане за отмяната му и отмяна на потвърденото с него наказателното постановление, като в условията на алтернативност се иска отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на ВРС.

Ответникът Началник сектор в ОД на МВР - Варна, РУ03 Варна, чрез процесуалния представител К. Л. - А., с депозирани писмени бележки с.д. № 73/05.01.2026 г., оспорва касационната жалба. Счита решението на районния съд за правилно и законосъобразно, постановено при спазване на материалния и процесуалния закон, с искане за оставането му в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд - Варна, като обсъди първоинстанционното решение, доводите и становищата на страните, доказателствата по делото и след като извърши служебна проверка съгл. чл. 218, ал. 1 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал.1 от АПК, отговаря на изискванията на чл. 212 и чл.213 от АПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

С наказателно постановление № 24-0439-000835/25.10.2024 г., издадено от Началник сектор в Областна дирекция на МВР гр. Варна, РУ 03 Варна, за извършено нарушение по чл. 104Б, т. 2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 175А, ал. 1, пр. 3 от същия закон, на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 3000 (три хиляди) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 (дванадесет) месеца.

От фактическа страна въззивната инстанция е приела за установено следното: На 15.06.2024 г. около 00:07 ч. в гр. Варна, бул. „Константин и Фружин“ срещу бл. 302, в посока паркинга на магазин "Кауфланд", Х. управлявал собствения си лек автомобил „БМВ 3 ЕР РЕИХЕ“ с рег.№ [рег. номер], като извършвал резки маневри и преднамерено извеждал автомобила извън контрол, чрез презавиване, довеждайки до загуба на сцепление на гумите на автомобила, т.нар. „дрифт“ с кръгови движения. Тези му действия били възприети от Хр. Х. на длъжност ст. полицай при 03 РУ при ОД на МВР – Варна, който пристъпил към съставяне на АУАН. Нарушителят отказал да подпише и получи препис от акта, което е удостоверено с подпис на свидетел. Срещу съставения АУАН не са депозирани писмени възражения. Въз основа на съставения АУАН е издадено обжалваното пред ВРС наказателно постановление, като наказващият орган възприел изложената в акта фактическа обстановка и наложил на основание чл. 175А, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП, административни наказания „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца и „глоба“ в размер на 3000 лева.

Изложената фактическа обстановка съдът приел за установена въз основа на събраните по делото доказателства: основно от показанията на актосъставителя Х., както и от приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства.

За да потвърди наказателното постановление съдът е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни длъжностни лица и в сроковете по чл. 34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Приел е още, че както в акта, така и в НП се съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват нарушението, за което е било повдигнато обвинение на Х., позволяват му да разбере извършването на какво деяние му е вменено и да организира адекватно защитата си.

Решението е правилно.

В хода на въззивното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Въз основа на установената по делото фактическа обстановка, въззивният съд е направил правилни и законосъобразни изводи относно доказаността на извършеното от Х. нарушение. Касационната инстанция приема, че със своите действия жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна нарушението по чл. 104Б, т. 2 от ЗДвП, за което правилно е била ангажирана административнонаказателната му отговорност.

С посочената разпоредба се въвежда забрана за водачите на МПС да използват пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. От обстоятелствената част на наказателното постановление е видно, че касаторът е санкциониран за това, че използва пътищата отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение. Следва да се отбележи, че административнонаказващия орган точно и ясно е посочил извършените от водача действия, с оглед на което правилен се явява извода, че начинът на шофиране не представлява използване на път за обществено ползване в съответствие с основната цел на пътищата, а именно за превоз на хора и товари. Аналогичният извод, до който е достигнал въззивния съд, се споделя и от настоящата инстанция.

Съдът намира за неоснователни твърденията на касатора за извършен неправилен анализ на доказателствата, водещи до незаконосъобразност на постановеното решение. От обстоятелството, че след преценка на доказателствата са направени едни, а не други изводи, без да са изопачени доказателствата и без да се е стигнало до логично противоречие в обосновката, не може да се направи извода в смисъл, че решението е незаконосъобразно и постановено при неизяснена фактическа обстановка.

Неоснователни са доводите по касационната жалба за допуснати процесуални нарушения на чл. 43, ал. 2 от ЗАНН. В изпълнение на правилото по чл. 43, ал. 2 от ЗАНН, отказът на нарушителя да подпише акта е удостоверен чрез подписа на един свидетел. Противно на посоченото в касационната жалба, законодателят не е предвидил изискване този свидетел да е различен от свидетеля, присъствал при извършване на нарушението, при установяването му или при съставяне на акта.

В настоящия случай извършеното от жалбоподателя административно нарушение на чл. 104Б, т. 2 от ЗДвП е категорично доказано. Установените данни от страна на районния съд законосъобразно са го мотивирали да приеме, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение от субективна и обективна страна, в резултат на което законосъобразно административнонаказващия орган e ангажирал административнонаказателната му отговорност. И това е така, тъй като с подобни действия се създава сериозен риск от допускане на инциденти с трагичен изход, а водачът на МПС при всички случаи дължи съответната грижа по отношение опазването живота и здравето на околните.

Предвид горното, съдът при извършената проверка по чл. 218 от АПК счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо, постановено без да са допуснати нарушения на закона. Не са налице касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, предполагащи отмяна на решението, поради което същото следва да бъде оставено в сила, като законосъобразно.

При този изход на спора и предвид направеното искане, на основание чл. 63д, ал. 1 и ал. 4 от ЗАНН, на ответната страна следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 13, във вр. с чл. 12 от Закона за въвеждане на еврото в Република България в размер на 66,47 евро, представляващи равностойността на визираните в Наредбата 130 лв.

Водим от горното и на осн. чл. 221, ал.2 от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Варна, втори тричленен състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1107/23.09.2025 г., постановено по НАХД № 20253110201806/2025 г. по описа на Районен съд гр. Варна, 29 състав.

ОСЪЖДА Х. А. Х., [ЕГН], от гр. Варна, [жк], вх. 2, ет. 2, ап. 38, да заплати на Областна дирекция на МВР гр. Варна сумата в размер на 66,47 евро (шестдесет и шест евро и 47 евроцента), представляваща юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: