Решение № 109 от 24.02.2023, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 109 гр. Благоевград, 24.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Гергана М. Симеонова при участието на секретаря Димитрина В. Павлова като разгледа докладваното от Гергана М. Симеонова Административно наказателно дело № 20221210201510 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от „М.“ с ЕИК, със седалище гр. Б., ж.к. „Е.”, ул. „П. №, ап., представлявано от управителя Ф. М. против Наказателно постановление № 42-0002467/11.08.2022 г., издадено от директора на РД“АА София, с което на дружеството на основание 96г, ал.1, пр.2 ЗАвПр е наложена имуществена санкция в размер на 3000лв. за нарушение на чл.7а, ал.2 ЗАвПр, във вр. с чл.8, ал.1 от Наредба 36/15.05.2006 г. на МТ.

В жалбата се релевират доводи за неправилност и необоснованост на атакуваното наказателно постановление и такива за издаването му при допуснати нарушения на процесуалните правила. Подържа се липса на материална компетентност на актосъставителя и наказващия орган. Навежда се неяснота по отношение на датата и мястото на санкционираното нарушение, като не ставало ясно как е установено, че дружеството е извършило международен превоз. Сочи се, че АУАН е съставен в нарушение на чл.40, ал.3 и чл.43, ал.1 ЗАНН. Акцентира се, че във връзка с извършената проверка на дружеството са издадени няколко НП за нарушаване на чл.7а, ал.2 ЗАвПр във вр. чл. 8, ал.1, от Наредба 36/15.05.2006 г. на МТ, като наказващият орган следвало да приеме, че се касае за едно нарушение.

Твърди се, че административнонаказващият орган не се е съобразил с т.8. и 9 от Преамбюла на Директива 2006/126/ЕО на Европейски парламент и на съвета от 20.12.2006г., като се акцентира на примата на правото на ЕС. В тази връзка се поддържа наличието на противоречие на разпоредбата на чл. 8, ал.2, от Наредба 36/15.05.2006 г. на МТ с целите на Директива 2006/126/ЕО на Европейски парламент и на съвета. Посочва, че водачът притежава валидно СУМПС, издадено от РГърция, което удостоверявало, че притежава психологическа годност съгласно националното му законодателство и на основание чл.151а ЗДвП и Директива 2006/126/ЕО на Европейски парламент и на съвета от 20.12.2006 г.следвало да се признае на територията на РБългария като държава членка на ЕС

1

Навежда се и маловажност на санкционираното нарушение по смисъла на чл.28 ЗАНН.

По изложените съображения се прави искане за отмяна на обжалваното наказателно постановление и се претендира присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание дружеството-жалбоподател се представлява от адв. С., която поддържа изложените в жалбата доводи. С депозирано писмено становище се позовава на настъпилата промяна в разпоредбата на чл.8 от Наредба 36/15.05.2006 г. на МТ, поради което на основание чл.3, ал.2 ЗАНН, вмененото на дружеството нарушение не е съставомерно.

Въззиваемата страна, редовна призована, не изпраща представител. Депозира становище, в което излага аргументи за правилност и законосъобразност на издаденото НП и прави искане за неговото потвърждаване. Релевира възражение за прекомерност на разноските за заплатено адвокатско възнаграждение.

Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно постановление, доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното:

А. С., роден на 26.08.1955 г. в РГърция, с гръцко гражданство притежава свидетелство за управление на МПС, издадено на 01.09.2020 г. от РГърция за категориите B, С, D, ВЕ, СЕ, и DE със срок на валидност за всички категории 01.09.2023 г.

На 15.06.2022 г. около 16.10ч., свидетелите Г. Г. и Е. Г. - служители на РД“АА“ – София, в офис на дружеството, извършили тематична проверка на превозвача „М.“, притежаващ лиценз на ЕО № 9394/05.03.2018 г. за международен автомобилен превоз на товари.

След проверка на документите, представени от упълномощено от управителя на дружеството лице и справка в ИС Регистър за психологически изследвания на водачите на ИААА, проверяващите установили, че превозвачът е извършил международен превоз на товари с МПС с рег. №, управляван от водача рег. №, който не отговаря на изискванията за психологическа годност.

Служителите на ИААА приели, че за периода 28.04.2022 г. – 03.05.2022г. „М.” е извършил международен превоз на товар с МПС с рег. № с назначения на 07.03.2022 г. водач рег. №, който не отговарял на изискването за психологическа годност, определено с наредбата по чл. 7, ал.3 ЗАвПр, като по този начин е извършило нарушение на чл.7а, ал.2 ЗАвПр във вр. с чл.8, ал.1 от Наредба 36/15.05.2006 г. на МТ Предвид установеното, на 15.06.2022 г. свидетелят Г. в присъствието на свидетеля Г. и упълномощено от управителя на дружеството лице съставил срещу последното АУАН № 324601.

Актът бил връчен на същата дата на представител на дружеството, който отразил в него, че в полученото от „М.” известие не фигурирал документът, който се изисква.

Въз основа на акта, било издадено и обжалваното наказателно постановление, което е връчено на упълномощено от управителя на наказаното дружество лице на 07.09.2022 г.

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на разпитаните от съда свидетели Г. и Г. и от приобщените към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства: ; Копие на превод на СУМПС на А. С.; Молба от адвокат С. с вх. №19895/29.11.2022 г.; Президентски указ 2

№51/2012 г. – Държавен вестник Том А 101 свидетелствата за управление на МПС, Писмо от РДАА с рег. №52-00-56-6227/6/29.12.2022 г. ведно с Констативен протокол с рег. №14-00-56-372/1/17.06.2022 г.; Заповед №РД-12- 1788/08.06.2022 г.; Известие с рег. №14-00-56-372/03.05.2022 г.; Пълномощно; Справка за актуално състояние на действащите трудови договори към дата 29.12.2022 г.; : Писмо от РДАА с рег. №52-0056-6227/7/13.01.2023 г. с приложение заверено копие на превод на международна товарителница с номер V-13992/2022/04.

В основата на фактическите си извод съдът постави показанията на свидетелите Г. и Г. като отчете тяхната последователност, непротиворечивост и корелацията им с приетите по делото писмени доказателства. Високата доказателствена стойност на показанията на тези свидетели се основава на обстоятелството, че същите възпроизвеждат непосредствените си възприятия за релевантни към предмета на доказване факти, като не са налице данни за заинтересоваността им от изхода на делото.

Районният съд кредитира и надлежно приобщените писмени доказателства, които се подкрепят от доказателствената съвкупност по делото.

Показанията на Г. и Г. заедно с приетите по делото писмени доказателства съдържат данни за всички съществени елементи на санкционираното нарушение.

В приетата по делото международна товарителница /л.35/ се съдържат данни за извършен международен превоз на товари с МПС с рег.№ на 28.04.2022 г, като съгласно приложения по делото тахографски лист /л.37/, МПС е управлявано от водача С. А..

Видно от справка от регистъра на психологическите изследвания на водачите на ИААА /л.34/ липсват данни за издадено Удостоверение за психологическа годност за водача С. А..

Съгласно копие на гръцко СУМПС и неговия превод, С. А. притежава свидетелство за управление на МПС, издадено на 01.09.2020 г. от РГърция за категориите B, С, D, ВЕ, СЕ, и DE със срок на валидност за всички категории 01.09.2023 г.

При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:

Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на преклузивния срок за обжалване съгласно чл.59, ал.2 ЗАНН (НП е връчено на 07.09.2022 г., а жалбата е от 20.09.2022г.), и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол административнонаказателен акт, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна, по следните съображенията:

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от посочените от жалбоподателя основания.

В изпълнение на това свое правомощие съдът намира, че АУАН и наказателното постановление са издадени от компетентни органи - АУАН е съставен от компетентно лице на основание чл.92,ал.1 вр. чл.91 ЗАвтПр, а НП е издадено от компетентен орган, упълномощен на основание чл.92, ал.2 със Заповед № РД-0830/24.01.2020г. на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

Съставеният АУАН и издаденото НП са в предвидената от закона писмена форма и съдържание, при спазване на установения ред и в сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 ЗАНН. Спазена е и законово регламентираната процедура по съставянето и 3 връчването им, АУАН е съставен в присъствие на упълномощен представител на наказаното дружество, на когото е връчен.

Двата акта съдържат всички изискуеми съобразно разпоредбите на чл.42 ЗАНН и чл.57 ЗАНН реквизити, в това число описание на нарушението- дата и място, обстоятелствата, при които е извършено същото и правната му квалификация, като избраният от актосъставителя и наказващия орган начин на формулиране на нарушението не поставя съмнение за датата и мястото на нарушението.

Тук е мястото да се посочи, че независимо от факта, че превозът е реализиран извън страната, място на извършване на нарушението е седалището на съответното дружество, на което е издаден лиценз на Общността за извършване на международен превоз на товари. Отговорността на дружеството се ангажира в качеството му на автомобилен превозвач, като организирането на международен превоз без спазване на предвиденото с тази разпоредба изискване е именно седалището на дружеството, от където се осъществява оперативното дейност по организирането на превози. /В този смисъл са Решение № 2420 от 10.11.2019 г. на АдмС Благоевград по к.а.н.д. № 607/2019 г Решение № 267 от 24.10.2019 г. на АдмС Кюстендил по к. н.а.х д. № 229/2019 г. Решение № 116 от 17.10.2019 г. на АдмС Търговище по к. а. н. д. № 77/2019 г. Решение № 1566 от 18.07.2019 г. на АдмС Пловдив по к. а. н. д. № 1604/2019 г. и др./ Въззивната инстанция намира за неоснователно и възражението за допуснато нарушение на чл.40, ал.1 ЗАНН. Систематичното тълкуване на разпоредбите на чл.40, ал. 1 и ал.3 ЗАНН и чл.43, ал.1 ЗАНН налага извода за спазване на процесуалните правила в случаите, когато АУАН е съставен в присъствието дори и на един свидетел, стига той да е присъствал при извършване или установяване на нарушението.

Императивното изискване за двама свидетели е предвидено единствено в случаите, когато липсват свидетели, присъствали при извършването или установяването на нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие. Тогава АУАН се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в него. Единствено при липса на свидетели, присъствали при извършването или установяването на нарушението, съставянето на акта в присъствието само на един свидетел представлява нарушение на процесуалните правила. В подкрепа на изложеното е и разпоредбата на чл. 43, ал. 1 ЗАНН, която изисква АУАН да е подписан от поне един свидетел, т. е. подписът на един свидетел е достатъчен, за съответствието на съставения АУАН на изискванията на ЗАНН. Ето защо доколкото свидетелят Г. е присъствал при установяване на описаното в акта нарушение, АУАН е съставен в съответствие с регламентацията на чл. 41 и чл.43 ЗАНН.

При сравнението на обжалваното НП и представените по делото НП се установява, че срещу дружеството са издадени няколко НП, затова че е допуснало извършване на международни превози на различни дати и с различни водачи, които не отговарят на изискванията за психологическа годност. Ето защо доколкото наказателните постановления са издадени за отделни нарушения, при изричното указание на чл.18 ЗАНН, правилно всяко едно от нарушенията е отделно констатирано, описано по факти, квалифицирано като нарушение на съответната законова разпоредба като в случая правилата на чл.23-чл.26 НК не намират приложение.