Решение № 9788 от 27.05.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9788 гр. С***, 27.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: НОРА ВЛ. МАРИНОВА при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Г. НЕСТОРОВА като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело № 20231110107347 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на част II, дял I, чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба на ищците П. Г. С. и И. К. С., с която са предявени срещу ответника В. Н. И., действащ в качеството й на ЕТ „В***.“, субективно и обективно кумулативно съединени осъдителни искове за осъждане на ответницата да заплати на всеки от ищците сумата от 10133,34 лв. (общо 20266,67 лв.), представляваща обезщетение за ползване на имот, представляващ магазин № 1, находящ се в гр. С***, и мазе № 10 за склад, след прекратяване на договор за наем от 03.05.2016г. въпреки противопоставянето на наемодателите, за периода от 01.10.2018г. до 20.05.2021г., както и сумата от 2742,96 лв.

(общо 5485,93 лв.), представляваща обезщетение за забава плащането на главницата за периода от 11.02.2020г. до 10.02.2023г.

Ишците П. Г. С. и И. К. С. твърдят, че по силата на договор за наем от 03.05.2016г. отдали на ответницата за срок от пет години собствения си недвижим имот, представляващ магазин № 1, находящ се в гр. С***, и мазе № 10 за склад, като й предали държането на същите с приемо-предавателни протоколи от 03.05.2016г. и от 08.06.2016г. Твърдят, че след м.10.2017г. ответницата преустановила плащането на дължимия месечен наем, с оглед на което и съгласно уговореното в чл. 7, ал. 1, т. 6 от договора за наем (неплащане на наема повече от 20 дни след уговорения срок) ищците отправили до ответницата уведомление, с което прекратили договора за наем. Твърдят, че завели иск за предаване държането на процесния имот, по който било образувано гр.д. № 36037/2018г. по описа на СРС, 36 състав, по което било постановено решение, с което искът бил уважен. Въз основа на издадения изпълнителен лист по това дело ищците образували изпълнително дело № 2021***0401210, по което съдебният изпълнител ги въвел във владение на имота и издал протокол за въвод във владение от 20.05.2021г. Твърдят, че за периода от 01.10.2018г. (датата, на която съдът приел, че договорът е развален) до 20.05.2021г. (извършения въвод във владение) ответницата държала имота въпреки противопоставянето на ищците, с оглед на което им дължала обезщетение за ползването му в размер на общо 20266,67 лв. или по 10133,34 лв. за всеки от ищците, чийто размер се съизмерявал със сбора на актуалния към датата на прекратяване на договора (01.10.2018г.) месечен наем за имота в размер на 640 лв., за исковия период, което претендират в настоящото производство, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 10.02.2023г. до окончателното изплащане на вземането. Твърдят, че ответницата изпаднала в забава за плащане на претендираното 1 обезщетение за ползването, считано от всяко второ число на месеца от м.11.2018г. до м.05.2021г. и от 21.05.2021г. за последното обезщетение за м.05.2021г., с оглед на което претендират и обезщетение за забава върху главницата в размер на законната лихва в общ размер от 5485,93 лв. или по 2742,96 лв. за всеки за периода от 11.02.2020г. до 10.02.2023г.

Молят за уважаване на предявените искове, присъждане на законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба – 10.02.2023г. до окончателното изплащане на вземанията и присъждане на разноски за производството.

Ответникът В. Н. И., действащ в качеството на ЕТ „В***.“, е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Не оспорва обстоятелствата, че между страните бил сключен договор за наем от 03.05.2016г. с предмет процесния недвижим имот, както и че по силата на сключения договор й било предадено държането върху него. Твърди, че в края на 2017г. отношенията й с наемодателите се влошили драстично, в резултат на което през м.12.2017г. последните прекъснали електрозахранването на наетия обект, което довело до невъзможност за упражняване на търговска дейност от страна на ответницата, с оглед на което същата опразнила имота и преустановила държането му през м.05.2018г., преди исковия период.

Твърди, че поради влошените отношения на страните ищците отказали неколкократно да бъде оформен приемо-предавателен протокол за предаване на владението, поради което и такъв не бил подписан. Ответницата намира, че с това свое поведение, ищците не са й оказали необходимото съдействие за предаване държането на имота, с оглед на което е налице забава на кредитора, освобождаща ответницата от отговорност за неизпълнение на задължението й да предаде наетия имот. Твърди, че е предприела всички възможни действия за изпълнение на задълженията си в съответствие с чл. 3, ал. 8 от договора наем, които е могла да извърши самостоятелно и без съдействие на ищците, като за исковия период вече не е била титуляр на партидите за електрическа енергия и вода за процесния имот, както и през него не е осъществявала търговска дейност в обекта, което било видно от отчета на фискалната памет на фискалното устройство, използвано в обекта. Че имотът бил опразнен от ответницата по-рано, било видно и от вписванията в протокола за въвод във владение, представен като доказателство от ищците. Ответницата прави евентуално възражение за изтекла кратка тригодишна погасителна давност на претенциите на ищците. Оспорва размера на претендираното обезщетение, като счита, че същото не се съизмерява с месечната наемна цена, а с размера на настъпилите за ищците вреди. На следващо място оспорва и размера на претендираното обезщетение за забава, доколкото претендираният от ищците период е обхванат от действието на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020г. и за преодоляване на последиците, съгласно който до отмяна на извънредното положение, не се прилагат последиците от забавата за плащане на задължения на частноправни субекти. С оглед изложеното моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноски за производството.

Софийски районен съд като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

Предявени са субективно и обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 236, ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

В тежест на ищците по предявените искове е да докажат съществуване на наемно правоотношение с ответника с посоченото съдържание по силата на договор за наем от 03.05.2016г., че са предоставили ползването на имота, че договорът е развален с уведомление, достигнало до ответника, че след разваляне на договора ответникът е продължил ползването на имота, на което ищците изрично са се противопоставили, че вследствие на това ползване за претърпели вреди, както и техния размер, както и че ответникът е изпаднал в забава за плащане на дължимото обезщетение и размерът на обезщетението за забава.

В тежест на ищците с оглед възражението на ответника за изтекла погасителна давност е да докажат настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.

В тежест на ответника е да докаже твърденията си, че е опразнил наетото помещение 2 още през м.05.2018г., а в случай, че ищците докажат обстоятелствата в тяхна доказателствена тежест – че е платил претендираните вземания.

С доклада по делото за безспорни и неподлежащи на доказване между страните са обявени обстоятелствата, че между тях е бил сключен договор за наем от 03.05.2016г. с предмет отдаване под наем на магазин № 1, находящ се в гр. С***, и мазе № 10 за склад и че държането на отдадения под наем имот е било предадено на ответницата на 03.05.2016г. съгласно приетия по делото приемо-предвателен протокол от същата дата. На 08.06.2016г. на ответницата е предаден и монтирания в имота товарен подемник само за товари ТС-300 и документацията към него.

Установява се, че с влязло в сила на 28.01.2021г. решение по гр.д. № 36037/2018г. на СРС, 36 състав, ответникът е осъден на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 233, ал. 1 ЗЗД да предаде на ищците държането на наетите помещения, предадени с протоколите от 03.05.2016г. и от 08.06.2016г., предмет на договор за наем от 03.05.2016г., който е развален. В мотивите на решението е прието, че процесният договор за наем е бил развален с връчване на препис от исковата молба по това дело, съдържаща изявление за разваляне, за отговор на ответника, което е станало на 01.10.2018г., за което по делото са приложени доказателства – съобщение по гр.д. № 36037/2018г. на СРС, 36 състав, от 13.09.2018г., връчено на вписания в Търговския регистър адрес на дейност на едноличния търговец – гр. С***. В решението е прието и че изявлението за разваляне е породило своя правен ефект, доколкото е установено че е налице хипотезата на чл. 7, ал. 1, т. 6 от договора за наем, при която договорът за наем се прекратява поради виновно неизпълнение на задължението на наемателя да заплати уговорената наемна цена, като не се установява заплащането й за месеците октомври 2017г. и ноември 2017г. в предвидения за това срок.

Установява се, че посоченото решение е било обжалвано от ответника, като частната му жалба е била върната с разпореждане на СРС от 10.02.2019г., потвърдено с разпореждане на СГС от 12.12.2019г. по ч.гр.д. № 10563/2019г. на СГС, ГО, влязло в сила на 28.01.2021г.

Ответникът е подал и молба за отмяна на решението на СРС гр.д. № 36037/2018г. на СРС, 36 състав, като с решение от 24.11.2021г. на ВКС, III ГО по гр.д. № 2573/2021г. молбата е оставена без уважение.

Установява се, че въз основа на влязлото в сила решение на СРС за предаване на държането на имотите на ищците е издаден изпълнителен лист на 12.04.2021г., получен от последните на 14.04.2021г. Въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изп. дело № 2021***0401210 на ЧСИ М*** П***, с рег. № *** на КЧСИ, с взискатели ищците П.

С. и И. С. и длъжник ответникът В. Н. И., по което до длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение за предаване държането на имота в двуседмичен срок от връчване на поканата. Последната е получена от ответника при отказ на 10.05.2021г. съгласно отбелязването на приетата по делото покана (л. 73а от делото).

По делото като доказателство е приет протокол за въвод във владение на недвижим имот от 20.05.2021г., съставен по изп. дело № 2021***0401210 на ЧСИ М*** П***, с рег. № *** на КЧСИ, в който са удостоверени извършените действия по въвеждане на взискателите във владение на недвижимите имот, предмет на разваления договор за наем, въз основа на издадения изпълнителен лист от 12.04.2021г. по гр.д. № 36037/2018г. на СРС, 36 състав.

Съгласно вписаното в протокола въводът е осъществен в присъствието на взискателите, на полицейски инспектор от I РПУ-СДРВ и ключар. Входната врата на магазин № 1 е била отворена от взискателите, в имота не са заварени длъжникът или трети лица, като в същия не е имало и движими вещи, освен трайно прикрепените към него, описани в протоколи от 03.05.2016г. и от 08.06.2016г. Описано е още, че входът към мазе № 10 е бил заключен, като никой от присъстващите не е могъл да осигури доброволно достъп до същия, за което частният съдебен изпълнител изискал ключарят да отключи заключващите механизми на вратата към мазето. След отключването в помещението не са заварени длъжника или трети лица, в същия са заварени стелажи и кашони, като същите са изведени пред имота на разположение на длъжника. Удостоверено е и че след тези действия заключващите механизми – патроните на входните врати на магазин № 1 и мазе № 10 са сменени и ключовете са предадени на взискателите.

Установява се, че съгласно раздел III, чл. 3, ал. 6 от договора за наем от 03.05.2016г.

3 наемателят В. И. Н., действаща в качеството на ЕТ „В***.“ е поела задължение да прехвърли на свое име и за своя сметка партидите за ел. енергия и вода, а наемодателите П.