Решение № 8483 от 10.10.2025, Административен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 8483

Бургас, 10.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Бургас - II-ри състав, в съдебно заседание на шестнадесети септември две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

КОНСТАНТИН ГРИГОРОВ

При секретар ДИМИТРИНА ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от съдия КОНСТАНТИН ГРИГОРОВ административно дело № 20257040700328 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във връзка с чл.162 – 166 от ДОПК.

Образувано е по жалба от Ш. О. Х., [ЕГН], [населено място] **, общ. **, чрез адв. В. Н. от АК Стара Загора, против акт за установяване на публично държавно вземане № 02/06/3/0/07164/04/01 от 09.12.2024 г. (АУПДВ) на директора на Областна дирекция „Държавен фонд Земеделие“ Ямбол (ОД ДФЗ Ямбол).

Според жалбоподателя оспореният акт е нищожен поради липса на предмет, алтернативно се твърди незаконосъобразност, наличие на нарушения на административнопроизводстените правила и материалния закон. Сочи се, че оспореният акт не е мотивиран. Наред с това според жалбоподателя в конкретния случай е приложим Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ), а не ДОПК. В жалбата са наведени доводи за неправилно установяване на фактическата обстановка и липса на нарушения. Изложени са съображения, че към датата на подаване на проектното предложение и към датата на подаване на искането за второ плащане имотите, посочени в акта, не са били в режим на съпружеска имуществена общност. Иска се отмяна на акта, както и присъждане на сторените в производството разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. Н., която поддържа жалбата и направените искания. Претендира разноски.

Ответникът – директора на Областна дирекция „Държавен фонд Земеделие“ Ямбол се представлява от юрисконсулт Г., която изразява становище за неоснователност на жалбата, представя административната преписка, ангажира доказателства, иска жалбата да бъде оставена без уважение и претендира разноски.

Факти

Не се спори между страните в процеса и съгласно представените доказателства по административната преписка се установява, че между Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция и Ш. О. Х., като бенефициент, е сключен административен договор № BG06RDNP001-6.012-0965-C01/19.12.2022 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г., по процедура чрез подбор на проектни предложения по подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитието на малките стопанства“ по мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия (ДБФП л.55). Предмет на договора е предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за изпълнение на одобрен проект № BG06RDNP001-6.012-0965, като крайният срок за изпълнение е 12.07.2024 г. Одобрената безвъзмездна финансова помощ е в размер на 29 337 лв., платими както следва: първо плащане в размер на 19 558 лв., което се извършва в срок до два месеца от сключване на договора и второ плащане в размер на 9 779 лв., което се извършва в срок до три месеца след окомплектоване на всички изискуеми документи съгласно условията за изпълнение. Не се спори, че Ш. Х. е получила първото плащане по договора в размер на 19 558 лв.

Според направеното проектно предложение на жалбоподателя и одобрения бизнес план една от целите към договора е увеличаване на икономическия размер на стопанството с минимум 2000 евро, измерен в стандартен производствен размер (СПО) чрез увеличаване на земите, използвани от земеделския стопанин. В изпълнение на тази цел, с искането за второ плащане, жалбоподателят представил на административния орган договор за наем, вписан с вх. рег. № 2148, акт 245, том 2 от 31.10.2023 г. (л.105), съгласно който Х. Х. Х. отдава под наем на Ш. О. Х. ПИ с [идентификатор] и ПИ с [идентификатор].

По делото не е спорно и че с искането за второ плащане, подадено на 17.07.2024 г. и в Декларация за данните за определяне на СПО на стопанството са посочени следните имоти и отглежданите култури:

1. [имот номер] - 4,651 дка – кайсии

2. [имот номер] - 0,700 дка – череши

3. [имот номер] - 4,547 дка – дини

4. [имот номер] - 1,990 дка – дини

5. [имот номер] - 3,900 дка – домати

6. [имот номер] - 1,139 дка – угари

7. [имот номер] - 3,001 дка – дини

След обработка на документите, представени с искането за плащане и извършени административни проверки, включително и проверка на място административният орган установил, че Х. Х. Х. е съпруг на Ш. О. Х., съгласно справка от база данни „Население“ (л.162). Съгласно скица на [ПИ]-983920/30.09.2024 г. (л.159) и № 15-983934/30.09.2024 г. (л.160) имоти с [идентификатор] и с [идентификатор] са собственост Х. Т., починал на 22.02.2007 г. и Г. Ш. Т., починала на 10.11.2008 г. Х. Х. Х. и брат му Х. Х. Х. са наследници на процесните имоти, за което по делото е представено Удостоверение за наследници № 79/24.09.2024 г. (л.161). Направен е извод, че е налице неизпълнение на договорни и нормативни задължения, съгласно т. 32 и т. 32.4, раздел „2. Финансово изпълнение на проектите и плащане“ от Условията за изпълнение на одобрени проекти по процедура чрез подбор № BG06RDNP001-6.012 по 6.3 „Стартова помощ за развитието на малки стопанства“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. (Условията за изпълнение), респективно чл. 9, ал. 1, т. 4 от Договора.

За резултатите от извършената проверка във връзка с поисканото второ плащане, до жалбоподателя е изпратено уведомително писмо с изх. № 07-285-6500/665/09.10.2024 г. (л.15), с което същият е информиран за откриване на производство по издаване на АУПДВ. В писмото е посочено, че е установено неспазване на чл. 14, ал. 1, т. 8 от Договор № BG06RDNP001-6.012-0965-C01 с ДФ „Земеделие“ и т. 17.10 от раздел 1. Техническо изпълнение на проектите към Условията за изпълнение. Според административния орган налице е неизпълнение на договорни и нормативни задължения, в резултат на което фондът изисква от бенефициента връщане на полученото първо плащане по чл. 3, ал. 2, т. 1 от този договор, като същият няма право да получи второто плащане по чл. 3, ал. 2, т. 2, тъй като не е постигнал увеличаване на икономическия размер на стопанството спрямо първоначалния размер с най-малко 2000 евро, измерен в СПО, най-късно до изтичане на посочената в бизнес плана крайна дата на период за проверка на неговото изпълнение. На жалбоподателя е предоставена възможност в 14-дневен срок от получаването на уведомителното писмо да представи своите писмени възражения по основателността и размера на публичното вземане и при необходимост да приложи писмени доказателства.

В указания срок е получено възражение (л. 18), в което се посочва, че в случая не е налице хипотеза, при която земята, обработвана от съпруга на жалбоподателя да е прибавена веднъж към икономическия размер на стопанството при подаване на проектното предложение и вече използвана за целите на условията за допустимост по процедурата и същата да се използва повторно за изпълнение на проекта, от което е направен извод за неприложимост на т. 32.4, б. „б“ от договора. Посочено, е че съпругът не е собственик на процесните имоти, а е наследник на идеална част от тях, като той не осъществява земеделска дейност и тези имоти до момента всяка година са били обработвани от трети лица, за което към възражението са представени справки за правните основания, издадени от Общинска служба земеделие Руен (л. 19-22).

На 13.12.2024 г. директорът на ОД „ДФЗ“ Ямбол издал процесния АУПДВ (л.12), с който на бенефициера на основание чл. 9, ал. 1, т. 4, от договора, т. 32.4 от Раздел 2. Финансово изпълнение на проектите и плащане от Условията за изпълнение, чл. 59, ал. 1 и 2 от АПК, във връзка с чл. 165 и чл. 166 от ДОПК, и чл.20а, ал.2 и ал.6 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) е отказано изплащането на финансова помощ в размер на 9 779 лв., представляваща второ плащане и е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер 19 558 лв.

В обстоятелствената част на акта е описано установеното неизпълнение на договорни и нормативни задължения. Прието е, че спрямо първоначалния СПО – 15 621,51 лева (7987,15 евро) няма нарастване от 2000 евро. При административна проверка на искане за второ плащане е изчислен стандартният производствен обем (СПО) 13 023,31 лева (6 658,71 евро), което е намаление спрямо първоначалното СПО с 2 598, 20 лева (1 328,44 евро). Направено е изчисление и на СПО с включена  идеална част от процесните имоти, при което отново не се достига изискваното нарастване от 2000 евро.

В оспорения АУПДВ е посочено представянето на възражение от страна на жалбоподателя. След анализ на същото, органът го е намерил за неоснователно и е приел, че е установено нарушение на бенефициера, изразяващо се, че при преценка на нарастването на СПО не се взема предвид земята, която към датата на подаване на проектното предложение е била собственост или е ползвана на друго правно основание от съпруга. Посочени са нормите, които са нарушени, периодът за който се отнася нарушението, начина на изчисляване на подлежащата за възстановяване сума. В АУПВД са разяснени редът и срокът за обжалването му.

По делото е изслушана и приета съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която е дало заключение, че началният икономически размер на стопанството на Ш. Х. по представения Бизнес план на малкото и стопанство, измерен в стандартен производствен обем /СПО/ е в размер на 15 621,51 лв. Стандартният икономически размер на стопанството към 10.07.2024 г. – датата на подаване на документите за второто плащане по договора, измерен в стандартния производствен обем /СПО/ е определен от вещото лице в размер на 20 627,48 лв. Стандартният икономически размер на стопанството, измерен в стандартен производствен обем /СПО/, изчислен по време на административната проверка след датата на подаване на искането за второ плащане е в размер на 13 023,31 лв. В о.с.з. вещото лице поясни, че сумата по т.1.2. от експертизата е получена като са включени имотите, собственост на съпруга на жалбоподателя, а сумата по т. 1.3 е получена без включване на тези имоти.

Правото

Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от легитимирано лице, срещу годен за обжалване административен акт съгласно разпоредбата на чл.166, ал.2 от ДОПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е явява неоснователна по следните съображения:

Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган по арг. от чл. 20а, ал. 6 вр. с ал. 5 и ал. 1 от Закон за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), съгласно който изпълнителният директор на фонда е изпълнителен директор на Разплащателната агенция и може да делегира със заповед правомощията си по издаване на актове за установяване на публични държавни вземания на директорите на областните дирекции на фонда. В този смисъл по делото е представена Заповед № 03-РД/1973/08.05.2024 г. (л. 24), допълнена със заповед № Заповед № 03-РД/1973#1/27.05.2024 г. (л. 23).

Съгласно чл. 27, ал. 4 от ЗПЗП, разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатените суми по схеми, мерки и интервенции за подпомагане, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на Европейския съюз. Според ал. 4 на същата разпоредба дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, извън основанията по ал. 6, се установява с издаването на акт за установяване на публично държавно вземане по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Т.е. законодателят е предвидил специален ред възстановяване на отпуснатата сума.

Според чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК, публични са държавните вземания за недължимо платени и надплатени суми, както и за неправомерно получени или неправомерно усвоени средства по проекти, финансирани от средства на Европейския съюз, включително свързаното с тях национално съфинансиране, които възникват въз основа на административен акт, включително финансови корекции, надплатен аванс, надхвърлени процентни ограничения, превишени позиции по бюджета на проекта, кръстосано финансиране, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в националното законодателство и в правото на Европейския съюз. Нормата на чл. 165 от ДОПК императивно задължава събирането на държавните публични вземания да се извършва въз основа на влязъл в сила акт за установяване на съответното публично вземане. Следователно, за да бъде издаден АУПДВ по реда на чл. 166 от ДОПК, компетентният административен орган следва да установи недължимо платени или надплатени суми, или неправомерно получени, или неправомерно усвоени средства по някоя от схемите или мерките за плащане или по проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както и че вземането е възникнало въз основа на стабилен административен акт. По силата на чл. 166, ал. 2 от ДОПК, ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публичното вземане, то се установява по основание и размер с акт за публично вземане, който се издава по реда за издаване на административен акт, предвиден в АПК, какъвто е и настоящия случай.

Разпечатката съдържа 37 от 63 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/018c54a6-2c98-4296-a78c-397df11d876d