Решение № 524 от 07.05.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 524 гр. София, 30.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Георги Иванов

Димитър Мирчев при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно гражданско дело № 20231000502728 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и следв. ГПК.

С решение № 165/1.08.2023г, постановено по гр.д.№ 158/2023г по описа на ОСВраца, са отхвърлени предявените от Д. К. Й., ЕГН **********, М. Й. със статут на постоянно пребиваваща в РБългария, действащи лично и поотделно и като законни представители на малолетния си син - ищец К. Й., ЕГН **********, всички с постоянен адрес гр.***, ул. “***“ № *, против Прокуратурата на Република България, искове по чл. 2, ал. 1, т. 1, пр. последно от ЗОДОВ за заплащане на сумите, както следва: на К. Й., чрез неговите родители и законни представители Д. К. Й. и М. Й., - сумата 30 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, вследствие акта на ОД МВР-Враца, издаден по предложение на РП-Мездра, изразяващи се в емоционална стресова ситуация на 29.01.2021 г. и на 14.12.2022 г. при забрана да напусне страната, ведно със законната лихва, считано от 15.01.2021 г. до окончателното изплащане; на М. Й. - сумата 26 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди, вследствие акта на ОД МВР-Враца, издаден по предложение на РП-Мездра, за забрана детето й К. Й. да напусне на 29.01.2021 г. и на 14.12.2022 г. страната, ведно със законната лихва считано от 15.01.2021 г. до окончателното изплащане, както и сумата 193,00 лв. претърпени имуществени вреди, представляващи стойността на самолетни билети за полета София-Братислава на 14.12.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 15.01.2021 г . до окончателното изплащане; на Д. К. Й. - сумата 26 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, вследствие акта на ОД МВР1 Враца, издаден по предложение на РП- Мездра, за забрана на детето му К. Й. да напусне на 29.01.2021 г. и на 14.12.2022г. страната, ведно със законната лихва, считано от 15.01.2021 г. до окончателното изплащане, като неоснователни.

Решението е обжалвано от Д. К. Й., М. Й., действащи лично и като законни представители на детето К. Й. с ЕГН **********, с доводи, че е неправилно и незаконосъобразно, постановено при неправилно приложение на материалния закон и при нарушение на процесуалните правила. Възразяват срещу приетото от първоинстанционния съд, че след предложението на прокурора от РП-Мездра от 14.01.2021г и 15.01.2021г до ОД на МВР-Враца да наложи принудителна административна мярка по чл.76, т.9 от ЗБЛД на детето К. Й., право на директора на ОД на МВР Враца е било да прецени дали да забрани напускане на територията на РБългария, т.е. административният орган не бил обвързан от предложението на прокурора и не бил длъжен да наложи предложената административна мярка. Сочат, че приетото е в противоречие с чл.145, т.4 от ЗСВ, съгласно който прокурорът изпраща материалите на компетентния орган, когато установи, че има основание за прилагане на принудителна административни мерки, които не може да наложи. Поддържат, че прокурорът следи за спазване на законността, предприема действия за отмяна на незаконосъобразни актове, а в чл.46, ал.2, т.4 от НПК е посочено, че прокурорът взема мерки за отстраняване на допуснати закононарушения и упражнява надзор за законност при изпълнение на принудителни мерки и не е осъществил такъв. Сочат, че прокурорът не е изпратил материали на административния орган, а е посочил в предложението си до него, че липсва декларация от родителите на непълнолетното дете К. да напуска пределите на страната, каквато не е била изискана от родителите, макар и да е представена такава още през 2015г-безсрочна. Позовават се на ТР № 3/22.04.2004г на ВКС по т.гр.д.№ 3/2004г по ЗОДВПГ, в т.10 на което се приема, че органите на следствието и прокуратурата могат да разпоредят по отношение на обвиняемото лице да бъдат взети мерки за ограничаване на свободното му придвижване извън пределите на страната-чл.153а НПК /отм./, която се прилага с мотивирана заповед, издадена от министъра на вътрешните работи, и администрацията действа при условията на обвързана компетентност и при отмяна на административния акт административният орган не носи отговорност за вреди. Възразяват срещу приетото, че административният орган решава при оперативна самостоятелност дали да наложи принудителна административна мярка.

Поддържат въз основа на изложеното, че Прокуратурата на РБългария е пасивно материалноправно легитимирана да отговаря по предявените искове.

Претендират да се отмени обжалваното решение, да се уважат исковите претенции и присъдят направените по делото разноски.

В писмената защита на процесуалния представител на въззивниците се поддържат доводите, изложени във въззивната жалба. Допълнително поддържа, че наложената принудителна административна мярка противоречи на правото на ЕС, тъй като ограничава правото на свободно придвижване на територията на ЕС на малолетното дете на 8г., като не са налице условията за ограничения съгл. чл.45, пар.3 от ДФЕС, свързани с обществен ред, 2 сигурност и общ. здраве и Директива 2004/38/ЕО на ЕП и Съвета от 29.04.2004г. Цитира практика на ЕСПЧ –делата „Гочев срещу България” и „Налбантски срещу България”.

Ответната страна- Прокуратурата на РБългария, представлявана от прокурор Господинова, е оспорила въззивната жалба като неоснователна.

Съдът, след като обсъди доводите, изложени в жалбата, доказателствата по делото, намира за установено следното:

Ищците по делото-Д. К. Й., ЕГН **********, М. Й. със статут на постоянно пребиваваща в РБългария, действащи лично и поотделно и като законни представители на малолетния си син - ищец К. Й., ЕГН **********, са посочили в исковата молба, че първите двама от тях са съпрузи, а третият ищец е техен син. С присъда от 17.06.2021 г. по НОХД № 276/2021г. на Мездренски районен съд Д. К. Й. е бил признат за виновен в извършено на 08.01.2021г. в гр. Мездра престъпление, поради което и на основание чл. 338, ал.3, пр.2, вр. ал.1, вр. чл. 58а, ал.1 и чл. 54 НК е бил осъден на лишаване от свобода; с въззивно решение № *3/24.06.2022 г. по ВНОХ дело № 195/2022 г. по описа на ВрОС, извършеното престъпление е преквалифицирано, била е изменена първоначалната присъда, като Д. Й. е бил осъден за престъпление по чл. 338, ал.3, предл.1 вр. с ал.1 от НК, вр. с чл. 54 от НК; и изтърпява присъда в затворническото общежитие в гр.***, обл.***.

На 29.01.2021г. М. Й., заедно с двете си деца, е предприела напускане на РБългария временно, но на граничен пункт Калотина е било установено, че по предложение на РП гр.Мездра с вх. № 139/21 г. от 15.01.2021 г. е била издадена Заповед № 369з102 от 15.01.2021 г. на Директора на ОДМВР - Враца, с която е била наложена мярка по чл.76, т.9 по ЗБЛД на К. Й. да напуска пределите на България. В предложението на РП-Мездра до ОД на МВРВраца е посочено, че е налице нужда от обезпечаване участието на К. Й. в последващи действия в разследването по досъдебното производство, както и липса на нотариално заверена декларация от родителите му с оглед чл.76, т.9 от ЗБЛД.

Посочили са, че такава нотариално заверена декларация за напускане пределите на страната от К. Й. е изготвена и подписана от баща му още през 2015 г.

Твърдят, че на 14.12.2022г М. Й., заедно с детето си К. и по-малката дъщеря С., с предварително закупени самолетни билети за полет София-Братислава, за да посетят родителите й в Словакия, след проверка на чекирания личен багаж, гранична полиция на летище София констатирала отново съществуващата наложена забрана за детето К. да напуска пределите на РБългария, поради наложена мярка по чл. 76, т.9 от ЗБЛД, въпреки че дни преди това майката е получила устен отговор от МВР, че няма забрана.

Ищците са претърпели невъзможността да пътуват. неимуществени вреди-стресирани и разстроени от

Въз основа на молба от М. Й. от 15.12.2022 г. до РП-Враца е отменена наложената забрана по чл.76, т.9 от ЗБЛД за детето К..

Изложили са доводи, че с предложението на РП-Мездра от 15.01.2021 г. до Директора на ОД на МВР-Враца за налагане принудителна административна мярка - забрана за напускане на страната от малолетното дете К. Й., Прокуратурата на РБългаря е нарушила права на ищеца К. Й. по чл. 5, пар. 2-4 на Конвенцията, конкретно по параграф 3 на чл.5, свързани с лишаването му от свобода, в съответствие с пар.1/с/ от чл.5 на Конвенцията и чл.

2, т. 3 от Протокол № 4 към КЗПЧОС, който е неразделна част от Конвенцията и чл. 13 от Конвенцията. Нарушено е било правото на свободно придвижване на К. Й., закрепено в Протокол 4 от КЗПЧОС. ОД на МВР-Враца не е имал основание да издаде горецитираната заповед на 15.01.2021 г., на основание чл.76, т.9 от ЗБЛД, и да наложи адм. мярка на К. Й. да не напуска пределите на РБългария, тъй като правото на К. Й. на свободно придвижване е закрепено в чл. 35, ал. 1 от Конституцията на РБ и чл. 33, ал. 1 ЗБЛД, поради което този акт 3 е незаконосъобразен, във вреда на детето, което е довело до претърпени неимуществени вреди от него лично и от родителите му на 29.01.2021 г. и на 14.12.2022г. Уточнили са, че се касае за лишаване от свобода, за свободно придвижване на малолетния К. Й. и са посочили, че правното основание на исковете е по чл. 2, ал.1, т.1, изречение последно от ЗОДОВ.

Поддържали са, че съгласно т. 10 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по тълк. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК претърпените вреди от незаконно действие или акт на администрацията, каквато е ОД на МВР, осъществени по нареждане на орган на следствието или прокуратурата, се преценяват при определяне размера на обезщетението, което се присъжда на основание чл. 2, т. 1 и т. 2 ЗОДВПГ /редакцията от 2001г./.

Претендирали са да бъде осъдена Прокуратурата на РБ да заплати на: на детето К. Й., чрез неговите родители и законни представители Д. К. Й. и М. Й., сумата 30 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, вследствие акта на ОД МВР-Враца, издаден по предложение на РП- Мездра, изразяващи се в емоционална стресова ситуация на 29.01.2021 г. и на 14.12.2022г при забрана да напусне страната и посети баба си и дядо си по майчина линия в Словакия, ведно със законната лихва, считано от 15.01.2021 г. до окончателното изплащане; на М. Й. сумата 26 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди, вследствие акта на ОД МВР-Враца, издаден по предложение на РП-Мездра, за забрана детето й К. да напусне на 29.01.2021 г. и на 14.12.2022 г. страната, изразяващи се в преживян от нея стрес от създадената ситуация на граничен пункт Калотина и на летище София, отрицателни емоции за нея заради К., нервно състояние при изчакване сваляне на чекирания багаж от борда на самолета на 14.12.2021г, ведно със законната лихва, считано от 15.01.2021 г. до окончателното изплащане, както и сумата 193 лв. претърпени имуществени вреди, представляващи стойността на закупените от нея online с картова транзакция от 05.12.2021 г. самолетни билети за полета София-Братислава на 14.12.2021г, ведно със законната лихва от 15.01.2021г до окончателното изплащане. на Д. К. Й. сумата 26 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, вследствие акта на ОД МВР-Враца, издаден по предложение на РП-Мездра, за забрана на детето му К. да напусне на 29.01.2021 г. и на 14.12.2022г. страната, изразяващи се в стрес, безпокойство, нервност, липса на спокоен сън от невъзможността от затвора да помогне на семейството си, ведно със законната лихва, считано от 15.01.2021 г., до окончателното изплащане.

Ответникът по делото-Прокуратурата на Република България, е оспорила предявените искове като недопустими и неоснователни. Посочила е, че са недопустими исковите претенции, предявени от ищците Д. К. Й. и М. Й., тъй като искът за неимуществени вреди има строго личен характер и надлежен ищец е само лицето, което пряко е претърпяло тези вреди, а в случая адресат на принудителната административна мярка, ограничила правото му на свободно придвиждане, е само малолетното дете, поради което само то би могло да претендира обезщетение за неимуществени вреди. Не са конкретизирани от кои актове са причинени неимуществените вреди на родителите на детето, за да се приеме, че същите са активно процесуално легитимирани.