Решение № 112 от 27.05.2026, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 112 гр. Добрич, 27.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДАНЧО Й. ДИМИТРОВ при участието на секретаря Снежина Ив. Димитрова като разгледа докладваното от ДАНЧО Й. ДИМИТРОВ Административно наказателно дело № 20263230200023 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе следното предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от „А. Г.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул. „***“ № ***, представлявано от управителя А. Г.

А., срещу наказателно постановление № 08-2500384/384 от 26.11.2025 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” със седалище Добрич, с което на „А. Г.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул. „***“ № ***, в качеството на работодател, за нарушение по чл. 403а, ал. 1 от Кодекса на труда, на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда е наложена имуществена санкция в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева.

С жалбата се иска наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно.

В съдебно заседание пълномощникът на санкционираното юридическо лице, както и неговият управител поддържат жалбата.

Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител счита жалбата за неоснователна, а наказателното постановление - за правилно и законосъобразно.

Добричкият районен съд, като прецени събраните доказателства и становищата на страните, намира за установено следното:

Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения 14-дневен срок и от лице, което има правен интерес.

1

Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът подложи на цялостна преценка обжалваното наказателно постановление, какъвто е обхватът на въззивната проверка и констатира следното:

В административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Актът за установяване на административно нарушение (АУАН) е съставен в законоустановените срокове от компетентното длъжностно лице в присъствие на двама свидетели и съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН. Видно от покана с изх.

№ 25090031/05.09.2025 г. (л. 30 от делото), представляващият „А. Г.” ЕООД, ЕИК ***, е бил поканен да се яви в Дирекция „Инспекция по труда” - Добрич, адрес: ул. „Независимост“ № 7, ет. 5, стая № 505Б, на 02.10.2025 г. в 10:00 часа, за съставяне на АУАН. Поради неявяването на представляващия или упълномощено от него лице, АУАН е бил съставен в негово отсъствие на 02.10.2025 г., съобразно разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. Съгласно разпоредбата на чл. 416, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ), актът за установяване на административно нарушение се връчва на нарушителя лично срещу подпис, а при невъзможност да му се връчи се изпраща по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка. Ако лицето не бъде намерено на адреса на управление, на постоянния му адрес или по месторабота, връчването се извършва чрез поставяне на съобщение за съставянето на акта, подлежащ на връчване, на таблото за обявления и в интернет страницата на съответния орган по чл. 399, 400 и 401. В настоящия случай, АУАН № 082500384/02.10.2025 г. е бил връчен чрез поставяне на съобщение за съставянето на акта на интернет страницата на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, съобразно разпоредбата на чл. 416, ал. 3, изр. второ от КТ, което обстоятелство е обективирано в протокол от 20.10.2025 г. за публикуване на съобщения по реда на Административнопроцесуалния кодекс, Закона за административните нарушения и наказания, Кодекса на труда, Закона за насърчаване на заетостта и Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност на интернет страницата на ИАГИТ (л. 27). В срока по чл.

44, ал. 1 от ЗАНН не са били депозирани писмени възражения по акта.

Наказателното постановление е издадено в рамките на срока по чл. 34, ал.

3 от ЗАНН от компетентния административнонаказващ орган, съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено на търговеца.

Предвид изложеното съдът намира, че наказателното постановление е законосъобразно в процесуален аспект.

По отношение на визираното нарушение и приложимия материален закон съдът установи следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 403а, ал. 1 от КТ, в предприятието, в неговите поделения, обекти и работни площадки, както и на други места, на които се полага наемен труд, работодателят е длъжен да държи на разположение на контролните органи екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред, списък на работниците и служителите, изпратени от предприятие, което осигурява временна работа и документи, свързани с разпределението на работното време и организацията на работа: заповеди за полагане на извънреден труд, за дежурство, за времето на разположение, за установяване на непълно работно време и поименни графици за работа за периода, за който 2 е установено сумирано изчисляване на работното време.

С обжалваното наказателно постановление, на „А. Г.” ЕООД, е наложена имуществена санкция за това, че като работодател не е изпълнил задължението си да държи в обекта на разположение на контролните органи екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред - нарушение по чл. 403а, ал.

1 от Кодекса на труда.

За това нарушение, на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда, на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева.

От събраните доказателства се установява следното:

На 13.08.2025 г., инспекторите в Дирекция „Инспекция по труда” със седалище Добрич - свидетелят М. Р. К. и В. Ж. Ж., извършили проверка в обект: метан-станция, находяща се в гр. Добрич, Северен околовръстен път, стопанисвана от „А. Г.“ ЕООД, ЕИК ***.

При проверката в метан-станцията бил изискан, но не бил представен екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред на предприятието.

Резултатът от проверката е бил обективиран в протокол за извършена проверка № ПР2532365 от 05.09.2025 г.

С оглед установеното, както актосъставителят, така и наказващия орган приели, че „А. Г.“ ЕООД, в качеството си на работодател, не държи на разположение на контролните органи в обекта екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред на предприятието.

В хода на съдебното производство не се установи различна фактическа обстановка от описаната в АУАН и в издаденото въз основа на него наказателно постановление. Конкретните обстоятелства по нарушението са установени от свидетеля М. Р. К., която пресъздава свои непосредствени възприятия, придобити в хода на проверката и чийто показания са последователни, логични и безпротиворечиви, като липсва индиция за нейната заинтересованост. Няма основание да не се дава вяра на свидетеля М.

Р. К., нито да се счита, че нейните показания не са достатъчни за несъмнено установяване на обективната истина, още повече че същите се подкрепят от приетото по делото писмено доказателство - протокол за извършена проверка № ПР2532365 от 05.09.2025 г.

Съдът кредитира показанията и на свидетеля А. Т. А.а (касиер в „А. Г.“ ЕООД), дадени в съдебно заседание, отчитайки че същите кореспондират с показанията на свидетеля М. Р. К., видно от които, екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред на предприятието не е бил представен до края на проверката.

От друга страна констатациите от проверката, извършена в присъствие на А. Т. А.а са били отразени в протокол за извършена проверка № ПР2532365 от 05.09.2025 г. Същият е бил връчен на търговеца, като описаните констатации в протокола за извършената проверката не са били оспорени от жалбоподателя преди да започне процедурата по реализиране на административнонаказателната му отговорност.

Изложената фактическа обстановка съдът намира за безспорно установена въз основа на разпитаните в хода на съдебното дирене свидетели 3

М. Р. К. и А. Т. А.а, както и от приложеното и прието по делото писмено доказателство - протокол за извършена проверка № ПР2532365 от 05.09.2025 г.

Иначе казано - доказателствената сила на АУАН не само че не е оборена, но фактическата обстановка описана в АУАН и в НП е безспорно установена в съдебно заседание.

При така установената фактическа обстановка, която не се оспорва, се налагат следните правни изводи:

Описаната в наказателното постановление и установена по делото фактическа обстановка осъществява състава на нарушение по чл. 403а, ал. 1 от Кодекса на труда, съгласно която норма, в предприятието, в неговите поделения, обекти и работни площадки, както и на други места, на които се полага наемен труд, работодателят е длъжен да държи на разположение на контролните органи екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред, списък на работниците и служителите, изпратени от предприятие, което осигурява временна работа и документи, свързани с разпределението на работното време и организацията на работа: заповеди за полагане на извънреден труд, за дежурство, за времето на разположение, за установяване на непълно работно време и поименни графици за работа за периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време.

Съгласно & 1 от ДР към КТ по смисъла на кодекса „работодател” е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение.

В случая „А. Г.“ ЕООД се явява работодател и субект на нарушението. С оглед на това е бил задължен да държи в обекта на разположение на контролните органи екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред на предприятието, като липсват доказателства към момента на проверката, същият да е бил изпълнил това си задължение.

Съдът не споделя доводите на процесуалния представител на жалбоподателя, както и на самия управител, че непредставянето на екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред на предприятието при проверката, не предпоставя извод, че същият не се държи (съхранява) в обекта.

Целта на законовото изискване за държане (съхранение) в обекта на посочения документ, е да бъде гарантирана възможността във всеки един момент да бъде извършена проверка от контролните органи досежно спазване на трудовото законодателство. Непредставянето до приключване на проверката на екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред на предприятието възпрепятства този вид проверка.

За пълнота на изложението, съдът намира за нужно да отбележи, че за търговеца е съществувало задължението не само да държи в обекта екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред на предприятието, но и да създаде необходимата организация при извършване на проверка, екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред на предприятието да бъде предоставен на контролните органи, отчитайки че обектът е работел. Поради това, 4 непредставянето до приключване на проверката на екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред на предприятието означава, че същият не се държи (съхранява) в обекта.

При така установената фактическа обстановка съдът намира описаното в АУАН и в издаденото въз основа на него НП нарушение по чл. 403а, ал. 1 от Кодекса на труда за доказано. При издаване на наказателното постановление не са допуснати нарушения на материалния закон. То е обосновано и не е постановено при непълнота на доказателствата. Отговорността, която законът възлага на ЮЛ и ЕТ е обективна, безвиновна. Тя е проява на засилена превенция срещу определени противоправни прояви.

Законосъобразно, на основание чл. 414, ал. 1 от КТ, административнонаказващият орган е ангажирал имуществената отговорност на търговеца.

По отношение на наложеното наказание:

Предвидената имуществена санкция по чл. 414, ал. 1 от КТ е в размер от 1500 до 15 000 лв. Наложената от административнонаказващият орган имуществена санкция е в минималния, предвиден в закона размер, а именно 1500 лева и не подлежи на преразглеждане от съда.

Що се отнася до санкционирането на жалбоподателя за извършване на процесното нарушение, по разбиране на настоящия съдебен състав, не следва да се приложи разпоредбата на чл. 415в, ал. 1 от КТ, съгласно която, „За нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 50 до 100 лв.”