Решение № 804 от 27.10.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 804 гр. Б., 27.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАЯ Н. СТЕФАНОВА при участието на секретаря РАЙНА Г. ЖЕКОВА като разгледа докладваното от МАЯ Н. СТЕФАНОВА Административно наказателно дело № 20252120203104 по описа за 2025 година

Производството е образувано по повод жалба на А. И. С. с ЕГН ********** със съдебен адрес в гр.Б. чрез адв.Г. С. АК-Б., срещу Наказателно постановление №24-4635000194/17.06.2024г., издадено от Началник РУ в ОДМВР-гр.Б., началника на РУ-П., с което за нарушение по чл.20, ал.2 ЗДвП на основание чл. 179, ал.2, пр.1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание – „глоба” в размер на 200 лева.

С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление, като такова издадено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. В частност се посочва, че фактическата обстановка е неправилно възприета от АНО, като същият неправилно е приел, че жалбоподателят е извършил нарушение на ЗДвП, като е посочил, че водачът не е съобразил скоростта на движение на ППС с пътния релеф, без да е изяснил какви са точно особеностите на пътния релеф, които водачът не е отчел.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от пълномощник – адв. Г. С.-БАК, който поддържа жалбата. Посочва, че събраните по делото доказателства оборват фактите, посочени в НП. Моли за отмяна на НП претендират се разноски.

Административнонаказващият орган – ОДМВР-Б., Сектор „ПП” - надлежно призован не се явява и не се представлява. Изпраща становище. Не се претендират разноски.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на 14 дневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (лист 16 и лист 2 от делото). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, 1 като съдът, след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол, намира за установено следното:

На 07.06.2024г, около 09,40 часа, в община П., на третокласен път 9009, км.8, с посока с. Я. п., жалбоподателката С. управлявала собственото си МПС-лек автомобил марка Мерцедес А200 с рег.№..., като попада в дупка на пътната настилка, рализирайки самостоятелно ПТП с материални щети, изразяващи се в спукана предна лява гума и щета по джантата. Жалбоподателкта се обидила на тел.112 и на място пристигнали актосъставителят Н. И. и в присъствието на колегата си Д. С. съставил срещу С. акт за установяване на административно нарушение серия G A №1083300 (лист 14 от делото). На водача С. бил направен тест за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест 7510 с фабричен номер ARPL 0248, което отчело 0 промили алкохол в издишания въздух. Актосъставителят И. счел, че водачът С. нарушила привилата за движение по пътищата- чл.20 ал.2 ЗДвП и вписал като нарушено първото изречение:“ водачът не избира скоростта на движение съобразно атмосферните условия, релефа, условията на видимост, интензивността на движение и др. обстоятелства, за да спрат пред предвидимо препятствие или създадена опасност за движението“. АУАН (лист 14 от делото) бил връчен на жалбоподателката. В 7мо дневния срок по чл.44 ал.1 ЗАНН жалбоподателката С. не направила възражения за акта пред АНО.

Въз основа на АУАН на 07.06.2024г. било издадено и атакуваното НП, в което била пресъздадена аналогична фактическата обстановка, с тази разлика, че е посочено, че пътят е трети клас №9009. Административнонаказващият орган счел, че горните факти, нарушават разпоредбата чл. 20, ал.2 (изречение първо) от ЗДвП, поради което и на основание чл. 179, ал.2, пр.1 от ЗДвП, наложил на жалбоподателя наказание – „глоба” в размер на 200 лева (лист 15 от делото). В НП е посочена предпоставката на първата хипотеза уредена в първото изречение на чл.20 ал.2 от ЗДвП, а именно не избира скоростта на движение съобразно атмосферните условия, релефа, условията на видимост, интензивност на движение и други обстоятелства за да може да спре пред всяко предвидимо препятствие и добавил „или създадена опасност за движението.ПТП„.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – началника на РУ-П. към ОДМВР-гр.Б., а АУАН е съставен от оправомощено за това лице, видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи (лист 20-22 от делото). АУАН и НП са издадени в сроковете по чл.34 ал.1 и ал.3 от ЗАНН. Въпреки това, съдът счита, че наказателното постановление е незаконосъобразно, като възприетата от АНО фактическа обстановка не съответства на обстоятелствата от обективната действителност, довели до настъпване на пътния инцидент.

АНО като е въвел в текста на НП като нарушена първата хипотеза на чл.20 ал.2 от 2

ЗДвП, която урежда несъобразяването на скоростта на движение при настъпване на предвидима опасност. Нито в акта, нито в НП са посочени факти, които обуславят тази предвидима опасност в кой момент е възникнала. Първата хипотеза на чл.20 ал.2 ЗДвП (изречение първо) въвежда движение с несъобразена с пътната обстановка скорост, което е предпоставка за нарушение, но в рамките на максимално допустимата, а нито в акта, нито в НП е посочено каква е била максимално допустимата скорост и коя скорост е в причинноследствена връзка с настъпилото ПТП. По този начин се е получило разминаване между факти и право, което е затруднило жалбоподателя за разбере в какво е обвинен. По повод направената възражение на жалбоподателката от А“ПИ“ Областно пътно управление–Б. е било изпратено писмо (лист 10 от делото), от което явства лошото експлоатационно състояние на пътя М.–З. –Н. П.-Я. п.. ОДМВР-Б. е предоставило информация обективирана в писмо от 10.10.2025г (лист 11 от делото), от която е видно, че за периода от 2020-2025 г на третокласен път 9009, в участъка км.3 до км.11+387 са регистрирани 4 брой пътнотранспортни произшествия, като четвъртото е процесното ПТП. С оглед наличието на предвидимо препятствие, очевидно става въпрос за състоянието на пътната настинка, което е било лошо и водачът С. е следвало да избере скоростта си, такава, че да може да спре пред такова препятствие каквото в настоящия казус е била дупката на пътната платно. За да избере такава скорост не е ясно дали е имало съответен пътен знак, който да предупреждава водачите на ППС за наличието на неравности по пътя. Не става ясно какво е била скоростта, която е следвало да съобрази с такова състояние на пътната настилка. Липсата на описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено представлява нарушение на императивната норма на чл.42 ал.1 т.4 и чл.57 т.5 от ЗАНН, което не може да бъде санирано в съдебната фаза на производството. Това прави обжалваното НП незаконосъобразно и като такова следва безусловно да бъде отменено.

Към момента е настъпила законодателна промяна и в разпоредбата на чл. 63, ал.3 ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която в производството по обжалване на НП принципно въззивният съд може да присъжда разноски на страните. В конкретния случай представителят на жалбоподателя е поискал да му бъдат присъдени направените разноски за адвокат по договора за правна защита и съдействие, следователно и съдът следва да осъди ОДМВР-Б. да заплати на жалбоподателката направени в хода на съдебното производство разноски в размер от 400 лева.

Така мотивиран, Б.кият районен съд, V-ти наказателен състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №24-4635-000194/17.06.2024г., издадено от Началник РУ в ОДМВР-гр.Б., началника на РУ-П., с което на А. И. С. с ЕГН ********** със съдебен адрес в гр.Б. чрез адв.Г. С. АК-Б. за нарушение по чл.20, ал.2 ЗДвП на основание чл.

179, ал.2, пр.1 от ЗДвП е наложено наказание – „глоба” в размер на 200 лева.

3

ОСЪЖДА ОДМВР-Б. да заплати на А. И. С. с ЕГН ********** със съдебен адрес в гр.Б. чрез адв.Г. С. АК-Б. направените от нея разноски в размер от 400 (четиристотин) лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Б. в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото съдебни адреси.

Съдия при Районен съд – Б.: _______________________

4