Определение № 6003 от 16.03.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 6003 гр. София, 16.03.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Д, в закрито заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Дора З. Илиева като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско дело № 20251100513023 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.435 - 438 ГПК.

Образувано е по жалба на К. С. С., ЕГН ********** и К. Л. С., ЕГН **********, срещу действия на съдебен изпълнител по изп.дело № 20178500400450 по описа на ЧСИ А.Б., рег.

№ 850 при КЧСИ, изразяващи се в насочване на изпълнението върху апартамент №8, находящ се на 3 етаж, вход I на сградата на ЖСК "****" блок №3 на ул.****, м."Подуене центьра", в гр.София, състоящ се от: една стая, дневна, кухня, мокро помещение, баня с тоалетна, антре и тераса, с обща площ от 63.38 кв.м., при съседи на апартамента: изтоквътрешен двор с подземни гаражи, запад стьлбище, север-апартамент №7, собственост на Т.М.Ц., юг-апартамент №9, собственост на В.М.Т., и при съседи по схема на същия етаж:

***, ***, под обекта; ***, над обекта:

*** заедно ЗИМНИЧНО ПОМЕЩЕНИЕ №47 (четиридесет и седем), с обща площ от 6,36 (шест цяло със тридесет и шест стотни) кв.м., при съседи: изток-мазе №48, собственост на И.К.Е., запад-мазе №46, собственост на ГУП, север- коридор, юг-жилищен блок №4 на ЖСК "****" и ГУП, заедно с принадлежащите му 2.540% идеални части от общите части на сградата и 0.516% (нула цяло петстотин и шестнадесет хилядни върху сто) идеални части от отстъпено право на строеж върху държавно място съставляващо имот планоснимачен №2, 4 9 10 и части от имоти планоснимачни № 1, 7 15 от нов кв. 151, м."Подуене-центьра", по плана на гр.София, при съседи на нариела изток ул."Никола Ботушев" и жилищна сграда на ул."****, запад-ул."Черковна ул."Оборище'', юг-ул."***", които действия са обективирани в протокол за опис на недвижимо имущество от 18.09.2025 г.

Жалбоподателите твърдят, че налагането на възбрана върху гореописания недвижим имот, собственост на трети лица, които не са длъжници по делото, и извършването на опис на същия, е неправилно и незаконосъобразно. Поддържат, че с влязло в сила решение № 3726/21.06.2024 г., постановено по гр.д. № 3054/2022 г. на СГС 1-13 с-в е прогласена нищожността на договор за продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 15, том 3, per. № 4356, дело № 391/06.10.2005 г. на нотариус Е.К., по силата на който са продали на С.Д.П. гореописания апартамент № 8., като със същото решене е уважен предявеният от тях установителен иск за собственост и е признато за установено, че са собственици на процесното жилище. Навеждат, че решението е постановено при участието 1 на К. С. и Д.М.-С., последните двама длъжници по настоящото изпълнително дело. В жалбата се твърди, че С.П. се е разпоредила с процесния апартамент № 8 в полза на К. С. и Д.М. - С. с нотариален акт за продажба на недвижим имот № 23, том 2, per. № 5210, дело № 201/2006 на нотариус В.Б.. Поддържа се, че с мотивите на влезлия в сила съдебен акт е прието, че сключеният между С.П., като продавач, и К. С. и Д.М.-С. като купувачи договор макар и да е валиден, не е породил вещно-прехвърлителен ефект, тъй като съгласно общия правен принцип никой не може да прехвърли права които не притежава, както и че такова съглашение не може да се противопостави на действителните собственици - К. и К. С.и.

Жалбоподателите твърдят, че след влизане в сила на решението, К. С. и Д.М.-С. им предали държането върху имота. Сочат, че на 18.09.2025 г. жилището е посетено от непознати за жалбоподателите лица, като в този момент в жилището е бил само жалбоподателят К. С., на когото било обяснено, че са представители на ЧСИ А.Б., че имало насрочен опис на имота и трябвало да направят оглед за извършване на оценка.

Жалбоподателят К. С. е уведомил присъствалите лица, че имотът е негова собственост, че не е уведомяван за образувано срещу него изпълнително дело, нито пък за насрочването на опис на имота му, както и че с влязло в сила решение той и К. С. са признати за собственици на имота. Поддържа се, че за да не стават разправии пред съседите, жалбоподателят К. С. допуснал в имота си дамата, която се представила за вещо лице и дамата, която се представи за частен съдебен изпълнител, като бил съставен протокол за опис, в който не било вписано нито едно от възраженията на К. С.. Жалбоподателите твърдят, че в качеството си на трети за изпълнителното дело лица имаме правен интерес да обжалваме действията на ЧСИ А.Б., тъй като принудителното изпълнение е насочено върху имущество, което към деня на налагане на възбраната, респективно на извършването на описа, е тяхна лична собственост.

Поддържа се, че предпоставка за допустимостта на жалбата е осъществявана от третите лица фактическа власт върху имуществото, върху което е насочено изпълнението, като обстоятелството, че жалбоподателите осъществяват фактическа власт върху имота е видно от самия протокол за опис на недвижимо имущество от 18.09.20205 г. - в същия е посочено че оценяваният имот е собственост на К. и К. С.и, но също така и че жалбоподателят К. С. е лицето осигурило достъп до имота, респективно лицето назначено за управител на имота, което обуславя извод за допустимост на жалбата. Жалбопдоателите сочат, че предпоставка за уважаване на жалбата е да бъде установено, че към датата на налагане на възбраната, респективно на извършването на описа, имуществото, върху което е насочено изпълнението не принадлежи на длъжник, а с влязло в сила решение е прогласена нищожността на договор за продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 15, том 3, per. № 4356, дело № 391/06.10.2005 г. на нотариус Е.К.. Навеждат, че нищожните договори не пораждат права, поради което С.П. не е станала собственик на процесното жилище, а сделката, обективирана в нотариален акт за продажба на недвижим имот № 23, том 2, per. № 5210, дело № 201/2006 на нотариус В.Б., няма вещно-прехвърлителен ефект и същата е непротивопоставима на тях като действителни собственици на имота. Жалбоподателите твърдят, че не им е известно дали и на коя дата е наложена възбрана върху процесното жилище по настоящето изпълнително дело, като дори върху имота да е вписана възбрана, то действието по налагане на възбрана е незаконосъобразна, тъй като е наложена върху имот, който не принадлежи на длъжниците по делото.

Взискателят „К., И. и Партньори“ ООД оспорва подадената жалба като недопустима.

Дллъжникът К. К.ов С. не изразява становище по жалбата.

В мотивите си, депозирани на основание чл. 436, ал. 3 ГПК, съдебният изпълнител излага доводи, че жалбата е недопустима и неоснователна.

С разпореждане № 3262/ 17.12.2025 г. на жалбоподателите е указано в едноседмичен срок от съобщението да заявяват от кога твърдят да владеят процесния недвижим имот. С молба от 15.01.2026 г. жалбоподателите са заявили, е владеят имота м. септември 2024 г.

2

Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи и събраните по делото доказателства, намира следното:

Изп.дело № 20178500400450 по описа на ЧСИ А.Б. е образувано по молба на взискателя „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ АД срещу К. К.ов С. за събиране на сумите, предмет на изпълнителен лист от 10.01.2012 г., издаден по ч.гр.д. № 55934/2011 г. на СРС, ГО, 63 състав.. От изпълнителния лист е видно, че вземанията произтичат от Договор за кредит срещу ипотека № 186/R/2006 г., за обезпечаването на вземанията по който договор К. К.ов С. и Д.Г.М. са учредили в полза на „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ АД договорна ипотека върху апартамент №8, находящ се на 3 етаж, вход I на сградата на ЖСК "****" блок №3 на ул.****, м."Подуене - центьра". С постановление изх. № 119744 /06.07.2017 г. /л.30 от изп. дело/ ЧСИ А.Б. е наложил възбрана върху процесния апартамент №8, находящ се на 3 етаж, вход I на сградата на ЖСК "****" блок №3 на ул.****, м."Подуене - центьра", като видно от извадка от Имотния регистър възбраната е вписана. Видно от материалите по делото, „Юробанк България“ АД /универсален правоприемник на „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ АД/ е прехвърлил на „С.Г. Груп“ АД процесните вземания,, а с договор за цесия от 29.04.2022 г. „С.Г. Груп“ АД ги е прехвърлил на „К., И. и Партньори“ ООД, което дружество е конституирано като взискател по изп. дело.

Съгласно приетото в т. 4 от Тълкувателно решение № 3/2015 г. от 10.07.2017 г. по тълк. д. № 3 от 2015 г. на ОСГТК на ВКС, трето лице, чието право е засегнато от принудителното изпълнение /каквото трето лице спрямо изпълнително дело № 20178500400450 са жалбоподателите по настоящото дело, които претендират да са собственици към настоящия момент и владеллци на имота, спрямо който е насочено принудителното изпълнение/, има право да избира вида на защитата си срещу това принудително изпълнение: може както да обжалват действията на съдебния изпълнител по реда на чл. 435, ал. 4 ГПК, така и да предявят отрицателен установителен иск по чл. 440, ал. 1 ГПК или да предявят положителен установителен иск за собственост срещу взискателите и длъжниците по изпълнителното дело. В настоящия случай жалбоподателите са избрали да защитят правото си на собственост посредством жалба по чл.435,ал.4 ГПК.

Съгласно чл.435,ал.4, изр. ГПК, трето лице може да обжалва действията на съдебния изпълнител само когато изпълнението е насочено върху вещи, които в деня на запора, възбраната или предаването, ако се отнася за движима вещ, се намират във владение на това лице. Видно от самите твърдения в жалбата, както и изрично заявеното твърдения в молба от 15.01.2026, жалбоподателите са получили владението върху имота през м. септември 2024 г., т.е. след налагане на възбраната върху имота от ЧСИ А.Б. през 2017 г. Ето защо и съдът приема, че в жалбата липсват твърдения жалбоподателите да са установили фактическа власт върху имота преди насочване на изпълнението върху имота /налагане на възбраната/.

Предвидената в хипотезата на нормата на чл. 435, ал. 4 от ГПК форма на защита е срещу процесуалната незаконосъобразност на изпълнението чрез обжалване действията на съдебния изпълнител при насочване на принудителното изпълнение върху дадена вещ, които засягат правата му и то отрича правата на длъжника върху вещта, предмет на изпълнението /ТР 3/2015 година на ОСГТК на ВКС/, като въпросът за собствеността на вещта се разглежда доколкото е необходимо да се установи законосъобразността или не на обжалваното действие /в този смисъл определение по в. ч. гр. д. № 750 по описа за 2023 година на САС; определение по в. ч. гр. д. № 2924/2022 година по описа на САС/.

Следователно, за допустимостта на обжалването и активната процесуална легитимация 3 на жалбоподателя е необходимо да са налице твърдения, че лицето се намира в имота към датата на насочването на изпълнението, че принудителното изпълнение засяга правата му, че то отрича правата на длъжника и за идентификацията му на лице, което не е обвързано от изпълнителния лист. Дали тези правнорелевантни факти са възникнали в обективната действителност е въпрос по съществото на спора, а не по допустимостта на жалбата, като за основателността на жалбата е необходимо доказването на горните твърдения /в този смисъл определение № 1596 от 20.06.2023 г. на САС по в. ч. гр. д. № 874/2023 г., определение 3011 от 01.09.2017 година по в. гр. д. № 4568/2017 година на САС, определение № 823 от 23.03.2023 г. на САС по в. ч. гр. д. № 750/2023 г./. Допустимостта на жалбата се извежда от въведените с нея като предмет на производството твърдения на жалбоподателя относно фактическите обстоятелства, които обуславят наличието на правен интерес от обжалване.

Доколкото по делото липсват твърдения относно наличието на първия елемент от фактическия състав на чл. 435, ал.4 от ГПК, чието кумулативно наличие обуславя интереса от обжалване- упражнявано от жалбоподателя владение върху имота, предмет на изпълнението, към датата на насочване на изпълнението спрямо него, то жалбата се явява процесуално недопустима като лишена от правен интерес /в този смисъл определение № 290 по ч.гр.д.№ 297/2012 г. на САС/.

Ето защо и подадената жалба следва да се остави без разглеждане.