Определение № 235 от 01.03.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 235 гр. София, 01.03.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Митева

Членове:

Димитър Фикиин

Стефан Милев като разгледа докладваното от Мария Митева Въззивно частно наказателно дело № 20241000600209 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 306 НПК и чл. 143 АПК.

Постъпила е частна жалба от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” чрез пълномощника Д. М. – юрисконсулт в Затвора – София към ГДИН срещу определение № 23 от 05.01.2024 г. на Софийския градски съд, НО, 16 състав по ЧНД № 6843/23 г. по описа на съда, с което e осъдена Главна дирекция на местата за лишаване от свобода, Министерство на правосъдието, на основание чл. 143, ал. 1 АПК вр чл. 120 ал.1 вр чл.111 ал.7 и ал. 8 ЗИНЗС вр чл. 8 ал. З от Наредба № 1/09.07.2004 г на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения, да заплати на И. В.

Ю. с ЕГН ********** сумата от 3 000 (три хиляди) лева, адвокатско възнаграждение по делото.

С частната жалба се моли цитираното определение да бъде отменено като незаконосъобразно и необосновано. Сочи се, че с решение № 7128/21.11.2023 г. касационен състав на АССГ по адм. № 9298/23 г. е приел постановеното решение № 5460 от 24.08.2023 г. на 32 състав по адм. дело № 8069/23 г. по описа на АССГ за недопустимо и е обезсилил същото. Развиват се доводи, че адвокатско възнаграждение не се дължи и в производството пред касационния състав на АССГ. Изтъква се, че разпоредбата на чл. 143 АПК е неприложима. Излагат се и съображения, че в случая има само една инстанция и това е СГС, за която инстанция евентуално биха могли да се присъдят разноски в размер на 1000 лева.

Срещу депозираната частна жалба е постъпило възражение от адв. И.

Ю., с което частната жалба се оспорва и се развиват доводи за нейната неоснователност.

Софийският апелативен съд, след като обсъди изложените в частната 1 жалба доводи и материалите по делото, намира за установено следното.

Частната жалба е допустима и компетентен да я разгледа е Софийският апелативен съд, а не тричленен състав на СГС, както неправилно е указано в определението на първостепенния съд. /В този смисъл Определение №8 от 07.04.2023 г. по адм. дело № 9/2023 г. на смесен 5-членен състав на ВАС/.

Частната жалба е частично основателна.

В определението първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с искане от адв. Ю. за присъждане на разноски по настоящето производство, за пред три инстанции. Прави се позоваване на чл. 38, ал .2 вр ал. 1, т. 2 ЗА.

Отразено е, че адв. Ю., упълномощен от М. Г. Ц., е обжалвал Заповед № Л3105/15.08.2023 г. на Началника на СЦЗ, ГДИН, издадена на основание чл.

120 ЗИНЗС. Между адв. Ю. и клиента му е бил сключен договор за правна помощ, в която е посочено, че възнаграждение не се дължи, доколкото е налице безплатна правна помощ по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.

Жалбата е била разгледана от Административен съд - София, който с решение № 5460/24.08.2023 г по адм.д. № 8069/23 г. я е уважил; осъдил е ГДИН да заплати разноски от 1 010 лв. След това, при касационното обжалване пред същия съд, с решение № 7128/21.11.2023 г. по адм.д. 9298/23 г., това решение е обезсилено и делото е изпратено по компетентност на СГС.

Последният, с протоколно определение (а в действителност Решение) от 15.12.2023 г, отново е уважил жалбата.

Адв. Ю. е правил искане за разноски пред двете административни инстанции, като пред Софийския градски съд е изтъкнал, че поддържа жалбата си, както и "Всичко друго, което съм заявил, го поддържам".

Така Софийският градски съд е счел, че искането на адв. Ю. за присъждане на разноски е основателно.

Въззивната инстанция намира, че поначало правилно е прието, че на адв. Ю. се дължи заплащането на адвокатско възнаграждение, но не и за водено производство на три инстанции. Следователно неправилно е определен и размера на възнаграждението, което трябва да се заплати на защитника.

Съгласно чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА адвокатът или адвокат от Европейския съюз може да оказва безплатна правна помощ и съдействие на материално затруднени лица. Доколкото М. Г. Ц. изтърпява наказание "лишаване от свобода", то несъмнено отговаря на това изискване. Според разпоредбата на чл. 38, ал. 2 от ЗА в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокат от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от този, предвиден в Наредба. Така съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения Наредба № 1/09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

2

В настоящия казус производството се регулира от АПК - чл. 120, ал. 2 вр чл. 111, ал. 7 и ал. 8 ЗИНЗС - поради което нормата на чл.143, ал. 1 АПК, намира приложение. Тази законова разпоредба повелява, че когато съдът отмени обжалвания административен акт възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Не е поставено изискването за изрично искане за възстановяване на тези разноски, като в случая може да се приеме, че адв. Ю. е направил такова - изрично пред първите две инстанции и с общото препращане към предходните си доводи пред Софийския градски съд.

Съобразно чл. 8, ал. 3 от Наредбата, която в случая намира приложение:

"За процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал. 2, възнаграждението е 1000 лв." Посочено е, в заглавието на раздела, че се касае за защита пред една инстанция.

При това положение Софийският градски съд е следвало да присъди адвокатско възнаграждение за една инстанция, т. е. той е компетентен да присъди разноски само и единствено за производството, развило се пред него.

Допълнително произнасяне за разноски /адвокатско възнаграждение/, направени пред други съдилища и в други производства е недопустимо, тъй като този съд няма правомощия в тази насока.

Ето защо ГДИН не следва да бъде осъдена да заплати на адв. Ю. 3 000 лв. а 1000 /хиляда/ лева.

По изложените съображения, Софийският апелативен съд прие, че атакуваното определение на Софийския градски съд, Наказателно отделение, 16 състав по ЧНД № 2358/2003 г., постановено на 05.01.2024 г. следва да бъде изменено относно размера на присъденото адвокатско възнаграждение на адв.

И. Ю..

Водим от горното

СОФИЙСКИЯТ

НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 8 състав

АПЕЛАТИВЕН

СЪД,

О

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ определение № 23 от 05.01.2024 г. на Софийския градски съд, НО, 16 състав по ЧНД № 6843/23 г. по описа на съда, с което e осъдена Главна дирекция на местата за лишаване от свобода, Министерство на правосъдието, на основание чл. 143, ал. 1 АПК вр чл. 120 ал.1 вр чл.111 ал.7 и ал. 8 ЗИНЗС вр чл. 8 ал. З от Наредба № 1/09.07.2004 г на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения, да заплати на И. В.

3

Ю. с ЕГН ********** сумата от 3 000 (три хиляди) лева, адвокатско възнаграждение, КАТО НАМАЛЯВА РАЗМЕРА НА ПРИСЪДЕНОТО АДВОКАТСКО ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ на 1000 /хиляда/ лева.

Определението не подлежи на касационно обжалване и протестиране.

Преписи от определението да се изпратят на жалбоподателя и на адв. И.

Ю. за сведение.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4