Решение № 422 от 10.12.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 422 гр. София, 10.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Росенова

Членове:

Красимира Райчева

Емилия Колева при участието на секретаря Таня Ж. Петрова в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от Красимира Райчева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251000600200 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава ХХІ НПК.

Образувано е по въззивна жалба срещу присъда №200 от 19.11.2024г., постановена по нохд № 279/2023г. на СГС 31 н.с., с която подсъдимият П. П.

И. е бил признат за виновен по обвинението в престъпление по чл. 198 ал.1 от НК за това, че на 17.02.2015г. около 13,50 часа в гр.София, ***, офис 14 като извършител, в съучастие с Д. Л. К.-съизвършител e отнел чужди движими вещи- един брой преносим компютър марка „НР“, неустановен модел, 11 инча на стойност 350,00 лева, парична сума в размер на 5 000,00 евро, с левова равностойност в размер на 9 779,15 лева, един брой ключ за запалване на мотоциклет марка „Сузуки“, модел „ГСХ-Р 1 000“ с рег. номер ******** на стойност 30,00 лева, един брой ключ за запалване на автомобил марка „Ауди“, модел „ТТ“ с рег.№ ******** на стойност 90,00 лева, един брой ключ за сейф на банка ОББ, ведно с плочица с изписан номер на сейфа на стойност 35,00 лева, всичко вещи и парични суми на обща стойност 10 524,15 лева от владението на италианския гражданин А. Б., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребили за това сила – П. П. И. и Д. Л.

К. блъснали Б. и той паднал на земята, след което П. П. И. седнал на кръста му и го хванал за ръцете, които вързал със „свински опашки“, а Д. Л. К. вързал глезените му със „свински опашки“, за което съдът му е наложил наказание 1

„Лишаване от свобода“ за срок от 3 /три години/ , което на основание чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС е постановено да бъде изтърпяно при първоначален „Общ“ режим.

С присъдата на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият П. И. е бил осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 961,75 лева по сметка на СДВР, на А. Б. разноски в размер на 1500 лв., по сметка на Софийски градски съд сумата 2377,18 лв. разноски в съдебната фаза, както и на основание чл.190 ал.2 от НПК по 5 лв. държавна такса за всеки издаден изпълнителен лист.

В жалбата на подс.П. И. чрез защитника му адв.Х. Г. и в допълнението към нея са изложени доводи за нарушения на закона, съществено нарушение на процесуалните правила и явна несправедливост на наложеното наказание.

Неправилно съдът се позовавал в мотивите си върху негодни веществени доказателства, които били приобщени по делото в нарушение разпоредбите на НПК, установено посредством приетата на 19.11.2024г. техническа експертиза. В тази връзка защитата счита, че от доказателствената маса следвало да бъде изключен протокола за оглед на местопроизшествието, както и иззетите посредством него веществени доказателства, а подсъдимият И. да бъде оправдан поради недоказаност на обвинението. Неправилно били преценени и кредитирани показанията на св.М. И. от досъдебното производство, която била във фактическо съжителство с другия подсъдим Д.

К. и на която не било разяснено правото да откаже да свидетелства съобразно чл.119 и чл.121 ал.1 от НПК, както и заради оказания спрямо нея натиск и заплаха, че ще бъде привлечена към наказателна отговорност, поради което същата е заявила пред съда, че не поддържа тези показания. Необосновано не били кредитирани показанията на св.Д. К., спрямо когото наказателното производство било прекратено, с оглед сключеното с прокуратурата споразумение относно вида и размера на наказателната отговорност за същото деяние, за което подс.И. е бил предаден на съд. Изводът на първостепенния съд, че показанията на св.К., дадени в хода на съдебното следствие се опровергавали от показанията на св.Б. бил неправилен и необоснован. Не било взето предвид, че в конкретния случай пострадалият не е видял нападателите си и не е бил в състояние да ги идентифицира. Превратно и едностранно били тълкувани доказателствата по делото и по конкретно показанията на св.М. И., както и заключението на СМЕ относно ДНК профилирането, които неправилно според СГС били възприети за достатъчни, за да бъде доказана вината на подсъдимия П. И. и авторството на деянието. Според защитника налице били основателни съмнения за упражнена принуда по отношение на св.И. от разследващия орган, както и за достоверността на нейните показания с оглед нарушената процедура при снемането им. Пред съда св.И. заявила, че не познава подсъдимия, а пред разследващия орган, че двамата са имали многобройни срещи и сочи множество лични данни за него. На следващо място според защитника показанията на св.К. насочвали към друго лице извършител на деянието, а именно В. И., починал на ********г., който бил 2 брат на подс.П. И., поради което при проведения разпит на свидетеля И. на 4.10.2021г. пред съда по НОХД №483/21г. същият се страхувал да назове името на това лице. Следващите показания на св.К. пред съда по настоящото дело били дадени на 19.07.2024г., когато му било известно, че В. И. е починал, поради което вече не страхувал да назове името му като съучастник в процесното деяние. Заключението на СМЕ извършена по метода на ДНК профилирането също според адв.Г. не можело да бъде ползвано в приетата от съда доказателствана съвкупност, тъй като експертизата изследвала негодни доказателства – обекти №8 и №9, които не били иззети по надлежния законов ред. Изследваното парче от латекс било описано на стр.2 от протокола за оглед след изписване на знака Z, който отразявал края на документа и се поставял за избягване дописването на допълнителни обстоятелства в него. В тази връзка неправилно било обсъдено и възприето заключението на поисканата от защитата експертиза съгласно протокол №24/ДОК-422– изготвена от НИК МВР, която изследвала посочените по-горе обстоятелства, като съдът необосновано заключил, че не ставало въпрос за дописване в протокола.

Нарушения при извършеното процесуално следствено действие били изводими според адв.Г. и от показанията на поемните лица, които пристигнали на по-късен етап и не наблюдавали действията на разследващите в апартамента на пострадалия. Налице били и разминавания в показанията на св.М. относно мястото, от където е намерено и иззето ВД №9 – латексово парче и съдържанието на протокола за оглед, което противоречие следвало да се тълкува в полза на подсъдимото лице и недоказаността на обвинението спрямо него. Наложеното наказание според защитника било несправедливо, тъй като не било доказано участието на подсъдимия в престъпното деяние.

Претендира се от въззивната инстанция да признае подс.И. за невиновен и да го оправдае по вменененото му обвинение за грабеж, тъй като това обвинение не било доказано по безспорен и несъмнен начин.

В съдебно заседание защитникът на подс.И. – адв.Г. поддържа изложените доводи във въззивната си жалба и счита, че при постановяване на атакувания съдебен акт не била извършена обективна оценка на доказателствените източници. Акцентира върху липсата на доказателства, които да подкрепят обвинението по категоричен начин. Адв.Г. се фокусира върху показанията на св. М. И. и св.Д. К., които според него наред с протокола за оглед и иззетите посредством него в нарушение на закона веществени доказателства оборвали обвинителната теза. Защитникът изказва съмнение за привнесеност на латексовото парче ВД №9 от друго лице с обувки, което е посетило местопроизшествието преди самото престъпление, поради което не намира причинно-следствена връзка на посоченото доказателство с извършеното престъпление. Подсъдимият И. поддържа изнесеното от защитника си и моли да бъде оправдан по обвинението.

3

Прокуроът изразява становище за правилност и законосъобразност на атакуваната присъда, която следвало да бъде потвърдена от въззивната инстанция. Не намира допуснати съществени процесуални нарушения при събирането на доказателствата, както и при извършената оценъчна дейност на първостепенния съд, която била обстойно мотивирана.

Частния обвинител и неговия повереник адв.И. също считат жалбата за неоснователна, а атакувания съдебен акт за правилен и законосъобразен, който искат да бъде потвърден. Частният обвинител Б. твърди, че се чувствал наранен физически и психически от ужасните моменти, които преживял при извършване на деянието, което дало отражение върху работата му.

Съдът като съобрази становищата на страните, доказателствата по делото и провери изцяло атакувания съдебен акт намери за установено следното:

Въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Присъдата на СГС е постановена при обективното и всестранно изясняване на всички релевантни факти, касаещи повдигнатото обвинение на подсъдимия. Направен е задълбочен и прецизен анализ на всички доказателства, събрани в рамките на наказателното производство за изясняване на фактическата обстановка, поради което като цяло с изводите на първата инстанция се явяват правилни и законосъобразни. Очертаната от първостепенния съд фактическа обстановка, с известни корекции и допълнения правилно е изведена от СГС при вярното интерпретиране на гласните, писмени и веществени доказателства и веществени доказателствени средства, заключенията на изготвените и приети експертизи след изслушване на вещите лица, а именно:показанията на свидетелите пред съда: А. Б./ л.255260 СД/, Ц. А. Б. / л.209 СД/, Р. Х. Т., / л.211-212 СД, както и приобщени по реда на чл.281, ал.4, вр.ал.1, т.2 от СД л.159-160 т.2 ДП /, Р. В. Г. /л.212-213 СД/, С. Й. М. / л.213-217 СД и частично приобщени по реда на чл.281, ал.4, вр.ал.1, т.2, пр.2 от НПК л.188 т.2 ДП/, М. Г. М. / л.248 СД/, Р. С. В. л.248/приобщени по реда на чл.281, ал.4, вр.ал.1, т.2 от НПК л.158 т.2 ДП/, С. РА. Г. л.251-255 СД /приобщени по реда на чл.281,ал.4, вр.ал.1, т.2 от НПК л.155 т.2 4

ДП/, М. Ж. И. /л.322-330 СД и приобщени на основание чл.281, ал.1, т.2 от НПК, дадени по реда на чл.223 от НПК л.114-115 т.1 ДП приобщените на основание чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.2 НПК л.111-112 т.1 ДП/ , Д. Л. К. / л.347-352 СД и прочетените на основание чл.281 ал.1 т.1 пред друг състав на съда на 4.10.2021г.л.101-103 НОХД №483/2021г./, протокол за оглед на местопроизшествие /л20-21 т.1 ДП, от досъдебното производство/, протоколи за разпознаване и фотоалбуми /л.122- л.124, т.I, л.32- л.37, т.II от досъдебното производство/, протоколи за доброволно предаване /л.26- л.27, л.30 т.1 ДП, л.31, т.I, л.153, т.II от досъдебното производство/, препис- извлечение от акт за смърт /л.369 от СД/, Справка НБД починало лице /л.357 СД/, заключения на приобщените по делото по реда на чл.283-чл.282 ал.1 от НК експертизи, приети в съдебното заседание на 29.09.2023г./: биологични на в.л.А. К. в съдебното заседание на 29.09.2023г./ по протокол №244-Б/2015г. л.52- л.55 т.1 ДП, протокол №257-Б/ л.62- л.63, т.1ДП / л.202-203 СД/ , на в.л.И. Ч. по протокол №15/ДНК-389 л.70-72 т.1 от ДП / л.204 СД/, експертна справка на в.л.С. М. №260 /л.76-77 т.1 ДП, л.204 СД / на в.л.В. Д. №19/ДНК-471 / на доказателства по метода на ДНК профилирането /л.45- л.54,т.2 ДПл.208-209 СД/, на в.л.С. С. съдебно оценителна /л.62- л.64, т.2 ДП, л.209 от СД/, съдебнотехническа експертиза на в.л. И. А. №24–ДОК-422/07.08.2024г., приета в съдебното заседание на 19.11.2024г ./л.377- л.382 л.383-385 от СП/, справка за съдимост на подсъдимото лице /л.77- л.79, т.II от ДП, л.26-28 от нохд №483/2021 на СГС, л.51-52 от нохд № 7580/22 г. на СГС /, справка за образувани и водени наказателни производства /л.370-371 СД/, справка съдимост на Д. Л. К. / л.273-375 СД/

Първоначално по внесен от СГП обвинителен акт от 03.02.2021г. за същото деяние извършено на 17.02.2015г. в гр.София с пострадал А. Б. наказателното производство е било образувано и водено срещу подс.П. П. И. и Д. Л. К. за престъплението по чл.198 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК, а за втория и във връзка с чл.199 ал.1 т.4 вр. чл.29 б“А“ от НК. Впоследствие по отношение на Д. К. производството е приключило със споразумение, одобрено по реда на реда на чл.384а ал.2 от НПК с протоколно определение от 07.06.2021г. по НОХД №1775/2021г. по описа на СГС, НО 4 –ти с-в, според което К. се е признал за виновен в извършване на престъплението по чл.199 5 ал.1 т.4 чл.198 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 вр. ал.1 вр. чл.29 б“а“ от НК, за което му е било наложено наказание лишаване от свобода в размер на две години и шест месеца при „Строг“ режим. По това дело л.57-59 са представени доказателства за възстановяване щетите от Л. К. на пострадалия А. Б. в размер на 10 524,15 лв. След одобряване на споразумението състав на СГС е прекратил делото и го е изпратил на СРС по подсъдност с оглед правната квалификация на деянието, извършено от подс.И.. СРС е повдигнал спор за подсъдност, в резултат на което с определение от 11.01.1023г. ВКС е изпратил делото на СГС за разглеждането му и е било образувано НОХД 279/2023г., по което е била постановена присъдата срещу подс.П. П. И., която понастоящем е предмет на въззивната проверка.