Протокол № 1277 от 28.09.2026, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 1277 гр. Варна, 28.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Ивелина Владова мл.с. Ралица Светославова при участието на секретаря Доника Здр. Христова

Сложи за разглеждане докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело № 20263100501034 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 09:45 часа се явиха:

Въззивникът И. С. Н., редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. И. Д., редовно упълномощена и приета от съда от днес и адв. А. П., редовно преупълномощена и приети от съда от днес.

Въззиваемата В. Я. С. , редовно призована, не се явява. Представлява се от адв. М.

П., редовно упълномощена и приета от съда отпреди, приета от настоящата инстанция от днес.

Въззиваемият К. Р. С., редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. М. П., редовно упълномощена и приета от съда отпреди, приета от настоящата инстанция от днес.

Въззиваемият В. К. К., редовно призован, не се явява, не се представлява.

Въззиваемата З. Р. С., редовно призована, явява се лично, не се представлява.

Въззиваемият Б. А. А., редовно призован, не се явява, не се представлява.

Въззиваемта А. М. Я., редовно призован, не се явява, не се представлява.

Въззиваемата З. И. К., редовно призована, не се явява, не се представлява.

Адв. Д.: Да се даде ход на делото.

Адв. П.: Да се даде ход на делото.

Адв. П.: Да се даде ход на делото.

Въззиваемата С.: Да се даде ход на делото.

1

СЪДЪТ, предвид редовното призоваване на страните, намира че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ПРЕПРАЩА в доклада си към Определение № 2611/28.05.2026 г., с което определение е извършен доклад на постъпилата въззивна жалба, както и на депозираните писмени отговори.

Въпрос на съда към процесуалните представители на въззивника:

Поддържате ли въззивна жалба депозирана от предходния процесуален представител на въззивника, предвид твърденията, че той лично не е бил уведомен за подаването й?

Адв. Д.: Поддържам депозираната въззивна жалба.

Адв. П.: Поддържаме въззивната жалба.

Адв. Д.: Във връзка с посоченото нарушение на материалния закон, стр. 9 от въззивна жалба, предпоследен абзац – нарушение на материалния закон, липсва в доклада такова изречение, поради което моля докладът да бъде допълнен.

Адв. П.: Твърдим, че е допуснато нарушение на императивната материална нормата – чл. 25, ал. 1 от ЗСПЗЗ. В този смисъл, моля докладът да бъде допълнен, чисто технически.

Адв. П.: Оспорвам въззивната жалба, поддържам отговора ни. Нямам възражения по доклада на делото, запозната съм.

Въззиваемата писмен отговор.

С.: Оспорвам въззивната жалба, поддържам представения от мен Адв. Д.: Няма да сочим други доказателства. Представям списък на разноските по чл.

80 от ГПК, ведно с доказателства за извършването им.

Адв. П.: Няма да сочим други доказателства. Не правим възражение за прекомерност.

Адв. П.: Няма да соча други доказателства. Представям списък на разноските по чл.

80 от ГПК, ведно с доказателства за извършването им. Не правим възражение за прекомерност.

СЪДЪТ намира, че следва да бъдат приети по делото представените от страните списъци на разноските по чл. 80 от ГПК, ведно с договори за правна защита и съдействие, както и доказателства за извършването им, поради което и

О П Р Е Д Е Л И:

2

ПРИЛАГА по делото представените от страните списъци на разноските по чл. 80 от ГПК, ведно с договори за правна защита и съдействие, както и доказателства за извършването им.

Предвид становищата на страните и отсъствието на направени доказателствени искания, СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА СПОРА ПО СЪЩЕСТВО

Адв. Д.: Моля да постановите решение, с което да отмените изцяло решението на първоинстанционния съд, както и да присъдите на доверителя ни сторените по делото разноски.

Считаме, че първоинстанционният съд не е приложил императивна правна норма, поради което е стигнал до грешни правни изводи. Правомощията на въззивната инстанция е да провери дали са спазени именно и императивните правила.

Съгласно чл. 25, ал. 1 от ЗСПЗЗ - земеделска земя, която не принадлежи на граждани, юридически лица или държавата е общинска собственост. Съгласно константната съдебна практика, ако към влизане в сила на чл. 25 от ЗСПЗЗ, а именно 04.03.1991 г., имотът не е имал собственик, то той става общинска собственост.

ВРС не е съобразил и друга императивна норма, а именно чл. 86 от ЗС, като редакцията й през 1985 г. гласи: ,,не може да се придобие по давност вещ, която е социалистическа собственост“, а от 1990-1996 г. редакцията на чл. 86 от ЗС гласи: ,,не може да се придобие по давност вещ, която е държавна или общинска собственост“.

През 1996 г. за пръв път се въвежда разграничение между публична и частна собственост на държавата и общините, и се приемат специализираните закони – Закона за държавната собственост и Закона за общинската собственост. Това налага и изменението на чл. 86 от ЗС, която и до днес гласи, че: ,,не може да се придобие по давност вещ, която е публична държавна или общинска собственост“. Земеделските земи са частна общинска собственост, но от анализа на императивните правни норми става ясно, че няма как К. К. и съпругата му да станат собственици по силата на давностно владение през 2004 г.

От свидетелските показания се установява, че К. К. не е ползвал имота непрекъснато, явно и последователно в продължение на 10 г. Макар показанията на П. и Д. да намирам за противоречиви, двамата нямат ясни спомени кога К. е обработвал имота, а посочиха на ВРС времеви период от 1990-1995 г.

Показанията на свидетелката И. сочат, че от 1988 г. същата работи в БАН, познава визуално лицето К. К. и никога не го е виждала в процесния имот. Тя посочи, че след 2009 г. собственик на имота е станал С. Н., баща на моя доверител, а нейните показания се потвърждават от тези на свидетеля С..

Исковете с правно осн. чл. 108 и чл. 109 от ЗС, принадлежат на собственика на имота, 3 те са класически собственически искове, и след като ищците не са станали собственици, то исковете им следва да бъдат отхвърлени.

Адв. П.: Представяме писмена защита.

Адв. П.: Считам, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно, съдът се е съобразил, както с материалния, така и процесуалния закон при постановяването му.

От това, което беше изложено днес в пледоарията на колегата, останах с впечатление, че се твърди, че имотът е бил общинска собственост и затова доверителят й не е могъл да го придобие по давност. ТакИ. твърденията не са налице при разглеждане на делото пред първата инстанция.

Отделно от това още през 2004 г., когато е била извършена обстоятелствената проверка и е съставен констативен акт за собственост, налице е удостоверение, в което е отразено, че имотът не е общинска собственост, не е актуван като държавна собственост и няма претенции.

Поддържам изложеното в отговора на въззивната жалба.

Моля за решение, с което да потвърдите обжалвания съдебен акт и да присъдите на доверителите ми сторените разноски.

Въззивемата С.: Моля да потвърдите решението на съда като правилно и законосъобразно.

Без да губя времето на съда искам да Ви споделя, че на 10.07.2026 г. с мен по телефона се свърза въззивникът И. С. и искаше да проведем среща. Искаше да говорим за приключване на спора и стигане до споразумение. На 11.07.2026 г. се срещнахме в бензиностанция ,,ОМВ“ на ъгъла на бул. ,,С.“ и бул. ,,Р.“, срещата ни беше около 30 минути.

Разпечатката съдържа 60 от 73 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/018888fe-0f49-49db-9b85-9ea4c1c10260