Решение № 955 от 04.09.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 955 гр. София, 02.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диана Коледжикова

Членове:

Мария Яначкова

Десислава Б. Н.а при участието на секретаря Ваня Ил. И.а като разгледа докладваното от Десислава Б. Н.а Въззивно гражданско дело № 20231000501995 по описа за 2023 година

Производството е образувано по реда на член 258 и сл. от ГПК, по въззивни жалби с вх.№ 275203/12.05.2023 г. и № 275898/19.05.2023 г. ( по регистратурата на СГС ) на ответниците Т. В. К. чрез пълномощника – адвокат К. И. от САК и М. Н. Н. чрез особения представител – адвокат Т. М. от САК срещу неизгодните за тях части от Решение № 260528 от 28.03.2023 г. на СГС I -2 състав по гр.д.№ 3971/2020 г.

Въззивната жалба на Т. В. К. е насочена срещу решението в частта, с която е уважен предявеният иск по член 108 от ЗС относно апартамента в град София. Съдържа оплаквания за постановяването му при допуснато нарушение на съдопроизводствените правила ( липса на мотиви за възприемане на заключението на съдебно – графическа експертиза, която не изследва достатъчен брой сравнителни образци, не убеждава в авторството на завещателката относно текста на акта при неясната констатация за проявило се във времето „ разстройство на координацията на движенията“ и поддържането на заключението от вещото лице Д. В. заради угроза от налагане на глоба ) и на материалния закон – член 112, б. „и“ от ЗС , член 4,б.

1

„к“ от ПВ във връзка с противопоставимостта на завещанието на ответницата като трето добросъвестно лице .

Въззивната жалба на М. Н. Н. е насочена срещу решението в частта, с която е уважен предявеният установителен иск за право на собственост върху апартамента . Съдържа оплакване за допуснато нарушение на член 146,ал.1,т.4 и 5 от ГПК – непосочване в доклада и непроизнасяне в решението по направеното от ответника оспорване валидността на завещателния акт поради невъзможност на завещателката Г. да разбира естеството и последиците на извършения акт в резултат на неотграничаването му от другото оспорване на автентичността му.

В срока по член 263,ал.1 от ГПК въззиваемата М. Ш., австрийска гражданка е подала чрез пълномощника си – адвокат С. С. - отговори на двете въззивни жалби, в които ги оспорва по мотивирани доводи за недопускане на посочените в тях нарушения на процесуалния и материалния закон .

При проверката на обжалваното решение с оглед оплакванията в жалбите, доводите в отговорите, изразените от процесуалните представители на страните в откритото съдебно заседание и в писмените защита становища и съобразно член 269 от ГПК въззивният съд намира, че то е валидно, допустимо и правилно .

Обжалваното решение е постановено по предявени от М. Ш., гражданин на Австрия от град Виена срещу двамата ответници: М. Н. Н. и Т. В. К. пасивно субективно съединени искове по член 124,ал.1 от ГПК във връзка с член 108 от ЗС за установяване правото й на собственост, върху апартамент № 7 - самостоятелен обект в сграда, находяща се в град София , район „ Слатина“ ,ЖК „ Гео Милев“ , ул. „ Елисавета Багряна“ № 11,вход.1 , ет.3, на основание наследяване по закон на Х. И. Г., починал на 24.02.1990 г. относно ¼ идеална част и наследяване по завещание на съпругата му Н. Ц. Г. , починала на 25.10.2019 г. относно ¾ идеални части . Исковете са основани на твърдения, че апартаментът е закупен от наследодателите на 12.06.1976 година по време на брака им; съпругата и ищцата като наследници по закон на Г. са придобили към смъртта му ¾ и ¼ от апартамента ; първата е съставила на 1.10.2019 г. саморъчно завещание , обявено на 29.10.2019 г. от Нотариус, с рег.№ *** В. Я. и вписано на 13.03.2020 г., с което завещала на ищцата цялото си имущество ; на 31.01.2020 г. съответникът Н. , наследник по закон като племенник на 2 завещателката Г. , дарил ¾ от апартамента на съответницата К., която след получаване на имота сменила ключалката на входната врата , сключила с трето лице договор за охрана, като така препятства достъпа на ищцата до него.

Ответниците заявили възражение за нищожност на саморъчното завещание по член 42,б. „б“ във връзка с член 25,ал.1 от ЗН , тъй като завещателката не го е написала, датирала и подписала, а ответницата К. заявила възражение , че по дарението е придобила ¾ идеални части , тъй като саморъчното завещание е вписано след договора да дарение и й е непротивопоставимо .

Видно от отговора на особения представител на ответника Н. факт, като посочения във въззивната жалба, за невъзможност на завещателката да действа разумно , не е въведен . Непосочването му в доклада и непроизнасянето по основано на него „ оспорване “, с характер на възражение по член 43,ал.1,б „а“ от ЗН за унищожаемост на завещанието , не съставлява процесуално нарушение.

За да уважи исковете, СГС е направил следните неоспорени от страните във въззивното производство фактически и правни изводи : апартаментът е придобит в 1976 г. по време на брака между Х. Г. и завещателката и е притежаван от двамата в съпружеска имуществена общност до смъртта му на 24.02.1990 г.; прекратяването и размерите на дяловете на съпрузите при прекратяването се уреждат от СК от 1985 г. в съгласие с § 3 от ПЗР на СК от 1985 г. ; ищцата и преживялата съпруга са наследили по ¼ идеална част , а последната има ½ по силата на прекратяването на общността и следователно е придобила общо ¾ идеални части; съставила е на 1.10.2019 г. в полза на ищцата саморъчно завещание, отнасящо се до цялото й имущество; на 31.01.2020 г. ответникът Н. като единствен наследник по закон на завещателката сключил с втората ответница договор за дарение относно ¾ идеални части от апартамента, който ответницата владее изцяло . Оспорва се приетото от СГС, че завещателката Г. е написала саморъчно завещателния акт и датата в него и го е подписала, завещанието е валидно; по него ищцата е придобила ¾ идеални части и договорът за дарение й е непротивопоставим независимо от поредността на вписването на двата акта , тъй като правилото на член 113 от ЗС в отношенията между ищцата и съответницата К. не се прилага .

3

За установяване авторството на завещателния акт са събрани доказателства от основно и повторно заключения по съдебно – графически експертизи . Повторното заключение е възложено на състав от три вещи лица: С. Х., посочена от съда и изготвила първоначалното заключение, С. Ц., посочена от ищеца и Д. В., посочен от ответницата К.. Всички изследвания са направени въз основа на един и същ сравнителен материал – документи , съдържащи почерк и подписи на завещателката от периода 1990 г. – 2013 г., част от който е посочен и представен от ищцата, а друга част – от ответниците, въз основа на издадени съдебно удостоверение – документи от 1995 г., 1996 г. и 1997 г. , съхранявани от НОИ ( на л.100 – 101 от делото ). Той съдържа, противно на поддържаното в жалбата на съответницата К. , достатъчни по обем и стойност на почерка признаци за провеждане на сравнителното изследване– изрично в повторното заключение (на л.164 от делото.) Според основното заключение от 1.09.2022 г. на вещото лице С. Х. почеркът и подписът на завещателката са със средна степен на обработеност.

В почерка се проявява във времето на места разстройство на координацията на движенията, изразяващо се, както ясно е описано в заключението в : „ ъгловато“/ „начупено“ изписване на някои дъговидни елементи ; налице са още : неравномерен размер на буквите- от под среден до едър, вариращ наклон – прав до лек десен и варираща степен на свързаност – от средна до ниска.

Подписът се състои от опростена, варираща – буквена или смесена транскрипция , със среден размер с лек десен или десен наклон,с варираща степен на свързаност в рамките на умерен темп на изпълнение .

Установени при сравнителното графическо изследване на почерка в сравнителните образци и завещанието са съвпадения в степента на обработеност, в размера и наклона, в степента на свързаност и в следните шест групи частни признаци : форма, посока, последователност и структурна сложност на движенията при изписване на елементи от буквите „ ф“ и „ ж“; форма, посока и относителен размер на движението при изписване на втория, подредовия елемент на буквата „ з“ ; форма, посока и количество на движенията при изписване и свързване на елементите на буквите „я“ и „а“ ; форва и посока на движенията при изписване на елементите на буквите „ Н, Г,Ц, д, Е,Б, л,р,з“ и на цифри „ 2,8,5,1,7“ ; форма, посока , вид на връзката и количеството на движенията при изписване на буквени съчетания „ за“, „ ул“, 4

„ яна“, „ ад“ ; форма, посока и взаимно месторазположение на движенията при изписване на елементите на цифрите в състава на числото „ 50“. Установени при сравнителното графическо изследване на подписа в сравнителните образци и завещанието са съвпадения в степента на обработеност, в размера и наклона, в степента на свързаност и в следните шест групи частни признаци : форма и посока на движение при изписване на буквата „Н“; форма, посока и относително взаимно разположение на движенията при изписването на елементите от буквата „Г“; форма, посока и разположение на точката на начало на движението при изписване на буква „е“; форма и посока на движенията при изписване и свързване на елементите на буквите „а“, „т“ и „в“ ; форма, посока и продължителност на движенията при свързване на букви „в“ и „а“ и разместване по вертикал на движенията при изписване на буквено съчетание „ Гет“. На база установеното съвпадение вещото лице е заключило, че ръкописният текст, датата и подписът са изпълнени от завещателката Г. .

Повторното заключение от 13.01.2023 г. е изготвено въз основа на сравнително изследване между почерка в образците и подписа в завещателния акт, доколкото подписът в завещателния акт не е изпълнен като параф, а с изписване на имената „Н Г.“ . Установени при сравнителното графическо изследване на почерка в сравнителните образци и почерка в „ подписа “ в завещанието са съвпадения в степента на обработеност, структурата, движенията и тяхната траектория , сложността , направлението и формата на движенията при изписването на отделните букви , в т.ч. опростено изписване на буква „ ж“ и „н“ с преобладаваща дъговидна форма и смесена посока на движенията , с едър размер , десен наклон , средна свързаност.

Установени при сравнителното графическо изследване на почерка в сравнителните образци и в текстовата част на завещанието са съвпадения в следните общи признаци : средна обработеност на движенията ; опростен по степен и сложност строеж на буквите, десен наклон, относително добра координация на движенията и ниска степен на свързаност , както и в следните пет групи частни признаци : форма, посока и количество на движенията при изписване и свързване на елементите на буквите „Г“ и „Е“ и „С“ ; форма, посока и количество на движенията при изписване и свързване на елементите на буквата „ ж“ ; форма, сложност и последователност на движенията при изписване и свързване на елементите на буквата „л“ ; формата на движенията при изписване на елементите на буквата „т“ и форма и количество на 5 движенията при свързване на букви „о“ и „в“. И този състав от вещи лица е заключил, че завещанието е изпълнено в цялост от завещателката Г.. В о.с.з. на 27.01.2023 г. всяко от вещите лица, без резерви, е заявило, че поддържа заключението. Вярно е, че в писмени изявления до съда по повод причината за неспазване на срока по член 199 от ГПК и отмяната на наложената му глоба вещото лице Велчев е изразило колебания за такъв извод преди изготвянето и внасянето на заключението в деловодството на съда, но те нямат никаква доказателствена стойност.

Двете заключения са еднопосочни и съответни относно констатираните съвпадения по общи и частни признаци и крайния извод за автентичност на завещателния акт в двете му части –писмени изявления и подпис . Те са опора на извод, като изведения в решението, че завещанието е съставено при спазване на изискванията на член 25,ал.1 от ЗН и е валидно. Завещателното разпореждане е общо . В съгласие с член 16,ал.1 от ЗН то придава на ищцата качество на наследник относно цялото наследството на Н. Г.. С факта на приемането му от нея , всички включени в него права и задължения са преминавали към нея , а не към наследника по закон поради приоритета на наследяването по завещание пред наследяването по закон и неприложимост на правилото на член 113 от ЗС . Извършеният от съответника Н. разпоредителен акт – актът за дарение- няма вещно – прехвърлително действие. Ищцата се легитимира на твърдените две основания като собственик на апартамента и има право да го ревандикира от съответницата К. . Уважаването на исковете е законосъобразен резултат и въззивният съд потвърждава изцяло обжалваното решение .