Решение № 3275 от 20.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3275 гр. София, 20.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 181 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЦВЕТОМИЛА ДАНОВА при участието на секретаря МИЛЕНА АТ. ЙОРДАНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИЛА ДАНОВА Гражданско дело № 20251110104529 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 127, ал. 2 от СК.

Предявени са искове от Ш. С. Х. срещу Ф. А. Б. с правна квалификация чл. 127, ал. 2, във вр. с чл. 59, ал. 2, чл. 143 и чл. 149 от СК – за упражняване на родителски права, определяне на местоживеенето на малолетните Ж. и С. при бащата, определяне на режим на лични отношения с неотглеждащия родител и издръжка по реда на чл. 143 СК на малолетните Ж. и С., считано от датата на исковата молба в размер на 250 лева, както и претенция за издръжка за минало време в размер на 250 лева, считано от 27.01.2024 год. до датата на депозиране на исковата молба.

В исковата молба се твърди, че през 2021г. страните са се разделили, като ищеца е бил накаран от ответницата да напусне общия им дом, но сочи, че не е прекъсвал връзката си с децата. Твърди, че на 02.09.2022г. ответницата е довела децата в дома на ответника и му е заявила, че сега е негов ред да ги гледа. От този момент ищеца твърди, е търсила децата около 4-5 пъти, а от пролетта на 2024г. е казала на децата, че е в Германия, но къде точно не е уточнила. Ищеца заявява, че майката не е виждала децата от година преди подаване на исковата молба.

В предоставения от съда срок по реда на чл. 131 ГПК е депозиран отговор чрез назначения от съда особен представител.

В хода на съдебното дирене, ищеца е направил искане за увеличаване размера на издръжката на децата по реда на чл. 143 СК, считано от 11.02.2026 год.

С протоколно определение от същата дата, съдът на основание чл. 214, ал. 1 ГПК е счел, че са налице законоустановените предпоставки за това, а 1 именно, че искане е направено в хода на съдебното дирене пред първата съдебна инстанция, поради което е допуснал исканото изменение на размера на издръжката, считано от 11.02.2026 год. в размер на по 155 евро за всяко едно от децата.

В хода по същество ищецът чрез упълномощеният процесуален представител поддържа исковата молба и моли тя да бъде уважена.

В хода по същество ответникът чрез назначения особен представител заявява, че предявените искове са основателни, тъй като видно от събраните в хода на производството доказателства, майката се е дезинтересирала от отглеждане на децата. По повод допуснатото изменение на размера на издръжката, както и по повод претенцията за минал период, отправя искане към съда същата да бъде присъдена в минимален размер, тъй като по делото не са събрани данни за финансовите възможности на майката.

Софийският районен съд, като взе предвид материалите по делото и доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение /чл. 12 ГПК/ и закона /чл. 5 ГПК/, установи следното от фактическа страна:

От удостоверение за раждане издадено въз основа на акт за раждане № 0373/01.08.2013 год. от Столична община, район „Надежда", както и удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 0372/01.08.2013 год. от Столична община, район „Надежда", се установява, че Ш. С. Х. и Ф. А. Б. са родители на Ж. Ш. и С. Ш. – и двамата родени на 26.07.2013 год.

От представени по делото документи от Хашемитско кралство Йордания, се установява, че ищеца е сключил брак с Л.М., като от брака помежду им е родено на 15.10.2023 год. детето К. Ш..

За нуждите на производството е депозиран социален доклад от ДСПСердика, изготвен след проведена среща и разговор с бащата Ш. Х. и децата Ж. и С.. В хода на социалното проучване е установено, че децата живеят с техния баща, който полага основни грижи за тях. За последно децата са виждали майка си през август 2025 год., като същата не е казала къде живее и е отказала децата да й гостуват. Пред социален работник, децата са споделили, че не чувстват майка си близка, за разлика от новата жена на баща им. В дома на бащата са установени много добри битови условия за отглеждане на децата, които живеят с новото семейство на г-н Х.. Към момента на социалното проучване децата са на 12 годишна възраст, в 7-ми клас в СУ „Бачо Киров“ с добър успех. Между децата и бащата е наблюдавана силна емоционална връзка. В заключение е посочено, че следва да бъде постановено решение, с което по най-добрия начин да бъдат защитени интересите на децата Ж. и С..

На осн. чл. 59, ал. 6 СК е изслушан ищецът, който е споделил, че от 02.09.2022 година децата са при него. Изявява желание да отглежда Ж. и С. и той да упражнява родителските права, за да може децата са се чувстват пълноценно, да могат да пътуват и да се грижи за тях.

Майката Ф. А. Б. не е изслушана по реда на чл. 59, ал. 6 СК, тъй като местонахождението на същата е неизвестно.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Й.Х. Б..

В разпита си пред съда, свидетелят Б. е посочил, че познава ищеца, тъй като е домоуправител в блока, където той живее. Споделя, че децата се обръщат към съпругата на ищеца с „мамо“, за това и той е останал с 2 впечатление, че тя им е биологичната майка, като наскоро разбрал, че децата имат друга майка. Споделя, че децата са възпитани, учтиви, винаги са добре облечени, а г-н Х. е грижовен и добър родител. Съдът ще кредитира показанията на посочения свидетел, като добросъвестно и безпристрастно депозирани.

В хода на производството са събрани данни за доходите на ищеца, видно от които за периода м.11. 2024 год. – м. 10.2025 год. същият имал средномесечен осигурителен доход в размер на 1600 лева.

По отношение на майката липсва справка данни за осигуряване, както и липсват данни за лицето като самоосигуряваща се.

На осн. чл. 15, ал. 1 ЗЗДет, са изслушани децата Ж. и С..

Детето Ж. е споделила, че за последно е виждала майка си август месец през 2025 година, когато майка й е завела нея и брат й в парка, през което време тя е говорила по телефона и след това ги е върнала. Към момента живее с брат си и баща си и новото семейство на баща си, където се чувства добре и обгрижена. Там се чувства много по-добре, за разлика от преди това, когато е била при майка си. Иска да остане да живее с баща си, като изразява нежелание да се вижда с майка си.

Детето С. е посочило, че за последно е виждало майка си в Северния парк, когато тя е взела на него и сестра му сок, а на нея кафе, като докато децата са си играели, тя е говорила по телефона. За последно е чул майка си по телефона преди няколко седмици. Не иска да се вижда с майка си, само за някои празник, но на територията на България. Чувства се добре с баща си.

Други относими към спора доказателства не са събрани.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

По отношение упражняване на родителските права и местоживеене на децата Ж. и С., съдът намира следното:

Настоящият съдебен състав, като взе предвид изложеното, събраните писмени и гласни доказателства и най-вече съобрази интереса на децата, счита, че упражняването на родителските права по отношение на двете деца следва да бъде предоставено на бащата. За да обоснове този свой извод, съдът съобрази, от една страна възрастта на децата, тяхното лично изразено желание, констатираната в социалното проучване изградената емоционална връзка между тях и баща им, които познава потребностите им и е в състояние да откликне на тях. Майката, от друга страна, е напуснал семейството, като през 2022 година е оставила децата на бащата и оттогава не присъства в живота им. Същата е с неизвестно местонахождение и не полага грижи за децата. Не е проявявала и каквато и да е ангажираност и отговорност спрямо техните потребности.

При така изложената конкретика с оглед на доказателствената съвкупност и процесуалното поведение на страните, съдър намира, че упражняването на родителските права следва да бъдат предоставени на бащата, който е по - пригодният родител с оглед на критериите, въведени в чл.

59, ал. 4 СК и утвърдената съдебна практика, обобщена в ППВС № 1/12.11.1974 г. (което не е загубило силата си и при действието на СК, в сила от 01.10.2009 г.).

Съгласно приетото в ПП № 1 по гр. дело № 3/1974 г. на ВС, което не е 3 загубило своята актуалност и към настоящия момент, определянето на родителя, който еднолично ще упражнява родителските права в бъдеще става, като се държи сметка за интересите на децата. В понятието „интереси на децата“ по смисъла се включват необходимостта от възпитателски качества на родителите, като се взема предвид образованието, културата, мирогледът и другите качества на личността на отделния родител, като същественото е не тяхното наличие, а конкретното им проявление, от което се определя авторитетът на родителя в обществото и пред децата. Поради това от значение е умението на родителя добре да направлява децата в живота, да им дава положителен пример, да им внушава правилни постъпки и т. н.

Следва да се държи сметка за грижите и отношение на родителите към децата, като под грижи за децата се разбират личните усилия на родителя във връзка с отглеждането им, надзора и възпитателските похвати по изграждането личността на всяко от децата, като не е полагане на грижи угаждането и разглезването на децата, създаването у тях на отрицателни възгледи към труда в семейството и обществото, за живот в излишество и лентяйство.

Следва да се държи сметка и за желанието на родителите да отглеждат децата, привързаността на децата към родителите, като привързаността е налице, когато са се развили чувствата на детето поради сериозността и авторитета на родителя, а не поради угаждане и разглезване.

Законът предвижда едновременното действие на диспозитивното и на служебното начало, по преценка на съда, воден от интереса на детето.

Интересът на детето е установен като главен критерий при решаването на спор между родителите относно упражняването на родителските права и мерките на лични отношения между тях и детето. Като неразделна част от интереса на детето следва да се приеме и скрепеното в чл.8 от Европейската конвенция за защита правата на човека (Конвенцията), право на личен и на семеен живот, вкл. общуването му и с двамата родители. Европейският съд по правата на човека многократно е отбелязвал в решенията си, че възможността на родител и дете да бъдат заедно представлява основен елемент от семейния живот и е защитен по силата на чл. 8 от Конвенцията.

Съгласно чл. 3 от Конвенцията на ООН за правата на детето (ратифицирана от Република България през 1991 г.): „Висшите интереси на детето са първостепенно съображение във всички действия, отнасящи се до децата, независимо дали са предприети от обществени или частни институции за социално подпомагане, от съдилищата, административните или законодателните органи.”

В чл. 24 от Хартата на основаните права на Европейския съюз е постановено: „При всички действия, които се предприемат от публичните власти или частни институции по отношение на децата, висшият интерес на детето трябва да бъде от първостепенно значение.”. Понятието за висшите интереси на детето произтича от втория принцип на Декларацията за правата на детето от 20 ноември 1959 г. на Общото събрание на ООН, който гласи следното: „Детето ще се ползва от специална защита и на него ще му бъдат предоставени възможности и улеснения, чрез закона или чрез други средства, които да му позволят да се развива физически, умствено, морално, духовно и социално по здравословен и нормален начин и в условия на свобода и достойнство. При приемането на законите за тази цел най-доброто осигуряване на интересите на детето трябва да бъде най-висше съображение.“ 4

При решаването на въпроса на кого от родителите да бъдат възложени родителските права, водещ е интереса на детето, който се изразява в необходимостта от правилното му отглеждане и възпитание, създаване у детето на трудови навици и дисциплинираност, но без насилие и стрес, при проява на уважение и зачитане на неговите права. Съдът взема под внимание и материалните нужди на детето - жилище, битови условия, образователни и др. потребности.